Р Е Ш Е Н И Е
22.10.2013
г., гр.
Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският
окръжен съд, Гражданско отделение, III-и въззивен състав, в открито съдебно
заседание, проведено на осми октомври
две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
АНДРЕЙ НИКОЛОВ
при
участието на секретаря Г. К.
разгледа докладваното от младши съдия А.
Николов в. гр. д. № 518 по описа
на съда за 2013г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба,
подадена от И.Г.И., ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. И. И., срещу
Решение от 22.05.2013 г., постановено по гр. д. № 2018/2012 г. по описа на
Дупнишкия районен съд (ДРС), в частта,
касаеща началния момент, от който жалбоподателят е осъден да заплаща
месечна издръжка на непълнолетните си деца.
С оспорвания първоинстанционен съдебен
акт е бил прекратен с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство бракът,
сключен на 13.09.1999 г. между въззивника И. и съпругата му Р.И.. С
бракоразводното решение първостепенният съд е предоставил на последната упражняването
на родителските права по отношение на родените от брака две непълнолетни деца,
като И. е осъден да заплаща на същите месечна издръжка в определен размер,
считано от 24.07.2012 г. – датата на исковата молба, до настъпване на законни
основания за нейното изменение или прекратяване.
Жалбоподателят намира атакуваното
решение за незаконосъобразно в оспорваната част. Посочва, че районният съд не е
изложил съображения как е определена началната дата, от която е дължима присъдената
издръжка. Иска отмяна на съдебния акт в обжалваната част и постановяване на
ново решение, с което да бъде определен като начален момент влизането в сила на
решението за развода и предоставянето на родителските права.
Въззиваемата страна Р. Ив. И., чрез процесуалния
си представител адв. Р. Ст. И., счита за неоснователни възраженията досежно началния
момент на издръжката. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Представителят на дирекция „Социално
подпомагане”, отдел „Закрила на детето” – гр. Кюстендил в съдебно заседание
изразява становище, че в интерес на децата е да получат издръжка от датата на
подаване на исковата молба.
Съдът
намира за установено по делото следното:
1.
Относно допустимостта на жалбата:
Подадената жалба е процесуално
допустима. Същата е депозирана в законоустановения срок и от лице, имащо правен
интерес от провеждане на настоящото производство. Освен това предмет на
оспорване е съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка от страна на
Кюстендилския окръжен съд (КОС).
2.
Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение:
Настоящата инстанция намира, че
решението на РС – Дупница е валидно и допустимо – в обжалваната му част, тъй
като при осъществения въззивен контрол не се установяват пороци, които да дават
основание то да бъде квалифицирано като нищожно или недопустимо.
3.
Относно правилността на решението (фактически и правни изводи):
В принципен аспект с иска за развод
задължително се съединяват и претенции, касаещи правното положение на родените
от брака непълнолетни деца. В обхвата на
последното се включва упражняването на родителските права, личните отношения и
издръжката на децата, както и ползването на семейното жилище (чл. 322, ал. 2,
изр. 2 ГПК). Като дори и без да има искане от страните по делото, съдът е
задължен служебно да реши посочените въпроси (чл. 59, ал. 2 и чл. 56, ал. 1,
изр. 2 СК). Ето защо и издръжката на
децата, която се присъжда при
уважаването на иск с правно основание чл.
49 СК, се определя още като служебна.
По отношение на началния момент, от който
същата се дължи, е налице произнасяне в Тълкувателно
решение № 11 от 03.03.1969 г. по гр.
д. № 7/1969 г., ОСГК на ВС. Бившият Върховен съд е приел, че релевантната дата е влизането в сила на
решението за развод, а при обжалване за родителските права – от деня на влизане
в сила на решението за предоставяне упражняването на тези права на единия от
родителите. Това разбиране е закрепено и в т.
VII от Постановление № 5 от 16.11.1970 г., Пленум на ВС.
Необходимо е да се изтъкне също, че посоченото разрешение се възприема и в
по-новата практика на Върховния касационен съд (вж. например Решение № 383 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1883/2009 г., IІІ
г. о.).
Идеята, върху чиято основа се базира
обсъжданата логическа конструкция, е свързана с обстоятелството, че издръжката
в хипотезата на чл. 59 СК представлява част от мерките относно упражняването на
родителските права при развод. А тези мерки са предназначени именно за състоянието на
прекратен брак между родителите, като предшестващите периоди са покрити от
други правила (вж. в този смисъл проф. Л.
Ненова, „Семейно право на Република България”, Второ основно преработено
издание, 1994 г., стр. 643).
В тази връзка следва да се отбележи,
че детето има право да претендира издръжка от родителя винаги, когато
последният не е изпълнил задължението си да предостави такава. Този иск намира
своето правно основание в разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК и началният момент
на издръжката при него е от деня на неизпълнението, но не повече от една година
преди депозирането на исковата молба (по аргумент от чл. 149 СК). Особено важно
е да се има предвид, че служебно присъжданата издръжка (съгласно чл. 59, ал. 2
във вр. с чл. 49 СК) се различава от претенцията по чл. 143, ал. 2 СК.
Основната отлика е, че тя се определя при допуснат развод, без да е необходимо
иск от някоя от страните в брачния процес, тъй като е израз на ангажимента на
съда да предприеме мерки за съхраняване на интересите на децата при
прекратяване на брачната връзка между техните родители. В този случай правото
на издръжка възниква по силата на закона, защото разтрогването на брака
прекратява и съвместното упражняване на родителските права. Последното настъпва
именно с влизане в сила на решението за развода или най-късно с влизането в
сила решението относно упражняването на родителските права, ако съдебният акт
бъде обжалван в тази му част. Като този родител, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права, дължи издръжка в пари.
Горните положения, преценени във
връзка с обстоятелствата, изведени при анализа на материалите по настоящото
дело, дават основание да се приеме, че в
разглеждания казус неправилно началният момент на дължимата издръжка е бил
определен от датата на исковата молба. Видно от съдържанието на последната, в
обстоятелствена ѝ част ищцата Р.И. е визирала фактическа обстановка,
касаеща състоянието на брачната връзка между нея и ответника И.И.. Не са изложени
никакви твърдения за това, че същият не е изпълнявал задължението си да издържа
двете родени от брака непълнолетни деца – В. и И. И.. Ето защо и не може да се
направи извод, че в случая се касае за претенция по смисъла на чл. 143, ал. 2 СК. Напротив, формулировката в петитумната част „да определите ежемесечен
размер на издръжката за роденото от брака малолетно дете … в размер на …,
считано от датата на завеждане на исковата молба до …”, направена след искането
за решаване на въпроса за упражняването на родителските права, насочва към
извод, че става дума именно за издръжка по чл. 59, ал. 2 във вр. с чл. 49 СК. Началният
момент на последната обаче е от влизане в сила на първоинстанционното решение в
частта му, отнасяща се до предоставянето на родителските права, съгласно
изтъкнатите по-горе съображения.
В контекста на изложеното се налага
атакуваният съдебен акт да бъде отменен в оспорваната му част, като се фиксира
друга начална дата на издръжката, дължима от жалбоподателя на непълнолетните му
деца. А именно от влизане в сила на решението за предоставянето на родителските
права на въззиваемата Р.И..
От материалите по първоинстанционното
дело се установява, че препис от бракоразводното решение е бил връчен на
29.05.2013 г. и на двете страни. Срещу акта на районната инстанция е постъпила
само една въззивна жалба – тази, която е предмет на разглеждане в настоящото
производство. Следователно в останалата си част, включително и по отношение на
предоставянето на родителските права, решението на ДРС е влязло в сила на
13.06.2013 г. (по аргумент от чл. 296, т. 2, предл. 1 ГПК). По тази причина
именно посочената дата следва да бъде определена за начален момент на дължимата
издръжка.
Ръководейки се от изложените
съображения, КОС, ГО, ІІІ-и въззивен състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение от 22.05.2013
г., постановено по гр. д. № 2018/2012 г. по описа на Дупнишкия районен съд, В ЧАСТТА, с която И.Г.И., ЕГН **********,
е осъден да заплаща месечна издръжка на децата си В. И.И. и И. И.И., считано от 24.07.2012 г. /датата
на завеждане на исковата молба/, като
вместо това постановява:
ОСЪЖДА
И.Г.И.,
ЕГН **********, да заплаща месечна
издръжка на дъщеря си В. И.И., ЕГН **********,
в размер на 100 лв. /сто лева/ и на сина си И. И.И., ЕГН **********, в размер
на 80 лв. /осемдесет лева/, считано от
13.06.2013 г. – датата на влизане в сила на Решение от 22.05.2013 г. по гр.
д. № 2018/2012 г. на Дупнишкия районен съд в частта, с която е било
предоставено на майката Р.И.И. упражняването на родителските права по отношение
на децата В. И.И. и И. И.И., до
настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена месечна вноска.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в 1-месечен срок, считано от връчването на препис на страните по
делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.