Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.10.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на втори октомври две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Десислава
Костадинова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 15 746 по описа за 2016
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл.
226 ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 250 000 лв.
В исковата молба на Г.П.Д. се твърди,
че на 08.04.2016 г., около 15.00 ч., на ПП I-5 Е85 било осъществено ПТП, при което починал П.И.Д.като
пътник на задна седалка в лек автомобил „Ауди ТТ” с рег. № *******, управляван
от Ж.О.Р., който в опит да изпревари друго МПС изгубил контрол върху
управлявания от него автомобил, навлязъл в разделителната тревна ивица отляво,
след което последователно в насрещната изпреварваща лента и в насрещната
интензивна лента и реализирал ПТП-то. Твърди се, че починалият П.Д. е син на
ищцата, с която живеели в общо домакинство и отношенията им били основани на
привързаност, уважение, взаимопомощ и обич. Ищцата изключително трудно понасяла
смъртта на детето си като ритъмът й на живот бил изцяло подчинен на скръбта от
голямата загуба и болката й никога нямало да отшуми.
Предвид тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на лек автомобил „Ауди ТТ”,
да й заплати сумата от 250 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени
вреди, вследствие смъртта на сина й. Претендира се законна лихва и сторени
разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът „З.К.Л.И.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с
релевирани в същия възражения включително възражение за съпричиняване.
Претендира разноски.
Депозирана е допълнителна искова молба респ. допълнителен отговор.
Исковете се поддържат в открито
съдебно заседание от адв. М..
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от юрк. Й..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 5 на
ОД на МВР – гр. Д.град, от който се установява, че на 08.04.2016 г., около
15.50 часа, на ПП I-5 Е85 км
286 400 м се е осъществило ПТП между лек автомобил „Ауди ТТ” с рег. № *******,
управлявано от Ж.О.Р. и лек автомобил „Фолксваген LT 35” с рег. № *******, управляван от А.Б.И. като при същото
е починал П.И. Д.. Като причина за ПТП в протокола е посочено – движение с
несъобразена скорост, загуба на контрол над управление на автомобила, навлизане
в лентата за насрещно движение от страна на водача на лек автомобил „Ауди ТТ”.
По делото е представено удостоверение за наследници № 1925/15.12.2016 г. на
Община Д.град, от което се установява, че П.И.Д.е починал на 08.04.2016 г. и е
оставил за свой наследник по закон Г.П.Д. /възходяща от първа степен/.
По делото е изслушана и съдебно автотехническа експертиза, изготвена от
вещото лице инж. В.К.Д.. Вещото лице е обосновало извод, че скоростта на
движение на лек автомобил „Ауди“ пред настъпване на произшествието е била 156,
36 км/ч, а към момента на удара 117, 7 км/ч, а скоростта на насрещно движещият
се автомобил „Фолксваген” е била 89, 6 км/ч, при която скорост опасната зона за
спиране е 79,79 метра. Вещото лице е посочило, че от момента на навлизане на
лек автомобил „Ауди” в лентата за насрещно движение лек автомобил „Фолксваген”
се е намирал на 42,08 метра от мястото на удара, поради което ударът е бил
технически непредотвратим от страна на водача на автомобил „Фолксваген”. Вещото
лице е посочило, че причина за ПТП от техническа гледна точка е навлизане на
лек автомобил „Ауди ТТ” в лентата за насрещно движение. Посочено в експертизата
е, че автомобил „Ауди ТТ” е оборудван с триточкови предпазни колани от
инерционен тип за задни седалки като е посочено, че предпазният колан има
ефективно действие при челен удар в неподвижна преграда или между два
автомобила при скорост от порядъка на 60-70 км/ч.
По делото е изслушана и съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р К.А.С.. В заключението си вещото лице е обосновало извод, че причината
за смъртта на П.И.Д.е тежката черепномозъчна и гръбначно-мозъчна травми, довели
до спиране на функциите на жизнено важни центрове в мозъка и тежката гръдна
травма с разкъсване и контузия на белите дробове. Обоснован е извод, че е
налице пряка причинна връзка между преживяното ПТП и причинената смърт на П.Д..
В съдебно заседание на 02.10.2017 г. са събрани и гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетелката Д.Г. И..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата
на чл. 223 ал.1 от КЗ/отм./
установява, че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, а разпоредбата на чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните не са формирали спор относно обстоятелството, че
към датата на ПТП-то по отношение на лек автомобил «Ауди ТТ» с ДКН ******* е
имало валидно сключен договор за застраховка, покриващ риска «ГО» при ответното
дружество.
Страните не са формирали спор и относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя е установена с констатациите на протокола за ПТП и с оглед изводите
на вещото лице по САТЕ, чието заключение настоящият съдебен състав кредитира
като обективно и компетентно изготвено.
Настъпилите вреди /фактът на смъртта/, както и причинно-следствената връзка
между деянието и вредите не са спорни по делото, а същите се установяват и от СМЕ.
Ищцата е майка на починал в ПТП, предвид което притежава активна
материалноправна легитимация да претендира репарация на причинените й,
вследствие смъртта на нейния син вреди. Същата е от кръга на близки
родственици, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, което
настоящият съдебен състав следва да съобрази. Понесените от ищцата
неимуществените вреди се установяват от събраните гласни доказателства, които
съдът цени като непосредствени лични впечатления, които пресъздават обективно нейното
състояние.
Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от загубата на дете, представляват пряка и непосредствена последица
от деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението следва да се
определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. Съгласно Постановление 4/1968
г. на ВС, при определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищеца, отношенията му с
починалото лице и други обстоятелства. Под други обстоятелства следва да се
имат предвид конкретните болки и страдания, претърпени от него. Настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта на ищцата /58 години към
датата на ПТП/, интензитетът на нейното страдание, вследствие загуба на дете, с
което са поддържали близки връзки в продължение на дълъг период от време и
взаимно са се подкрепяли, обичали, помагали, живели са в общо домакинство, възрастта
на починалия /30 год./, който е бил в разцвета на живота си респ. следва да
бъде отчетено обстоятелството, че загубата на дете неминуемо води до нервно-психическия стрес, негативни изживявания от
емоционално естество и неочаквана промяна в стереотипа на изградения начин на
живот на човек. При определяне размера на дължимото обезщетение настоящият
съдебен състав намира, че следва да отчете, както упоменатите по-горе в
мотивите обстоятелства, така и времето на настъпване на деликта, икономическите
условия в страната и нивата на застрахователно покритие към правнорелевантния
момент, като всички тези обстоятелства, преценени с оглед критериите, зададени
в нормата на чл. 52 от ЗЗД съдът намира, че справедливото обезщетение, което би
било да репарира понесените от ищцата болки и страдания възлиза на сума от 160 000
лв.
При проведено насрещно доказване ответникът е противопоставил възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия с оглед непоставен
предпазен колан. Такова съпричиняване на вредоносните последици от страна на пострадалия е налице при
причинна връзка между неговото поведение, с което е създадена обективна
предпоставка и/или възможност за настъпване на увредата /решение по т.д.
623/2010 г. на ВКС, Второ ТО/. С
оглед изводите на САТЕ и СМЕ настоящият съдебен състав намира възражението за
неоснователно.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва съдът намира следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от
датата на извършване на деликта като размерът й подлежи на установяване от
страна на съдебния изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: С оглед заявеното искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на процесуалния представител
на ищеца, което е сторено в преклузивния по ГПК срок респ. в адвокатското
пълномощно /между стр. 7 и стр.8 в делото/ е посочено, че същото е извършено на
соченото основание и като взе предвид фактическата и правна сложност на делото,
уважената част от ищцовата претенция и размерите, посочени в Наредба 1/2004 г.
настоящият съдебен състав намира, че се следва сумата от 4 179, 20 лв.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски
пропорционално на отхвърлената част от иска, съобразно списъка по чл. 80 от ГПК,
които възлизат на сума в размер на 234 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС и ДТ и съдебни разноски в размер на 6 656 лв.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.” АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на Г.П.Д., ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, офис ** – адв. Р.М. сумата от 160 000 /сто и шестдесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 08.04.2016 г.,
с което е причинена смъртта на П.И. Д., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 08.04.2016 год. до окончателното им изплащане, като отхвърля
иска за горницата до пълния предявен размери от 250 000 лв. като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.” АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА да заплати на адв. Р.М. сумата от 4 179, 20 лв. – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.П.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис ***– адв. Р.М. да
заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на „З.К.Л.И.” АД, ЕИК*******, със
седалище и адрес на управление:*** сумата
от 234 лв. – разноски.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.” АД, ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление:*** да
заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 6 656 лв. – дължима ДТ и съдебни
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: