№ 22458
гр. София, 01.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело
№ 20221110113341 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс.
По делото е постановено решение от 04.07.2022г., с което предявените от ищцата
В. Б. П. искове срещу Районен съд – Пловдив по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ са били
отхвърлени като неоснователни.
Решението е връчено на ищеца на 13.07.2022г. и на ответника – на 14.07.2022г.
На 26.07.2022г. и в срока по чл.259, ал.1 ГПК е постъпила молба от ищцата за
изменение на решението в частта за разноските. Аргументирано е искане за намаляване
на присъдения в полза на насрещната страна разход за адвокатско възнаграждение до
размера от 852.00 лева или в минималния такъв по чл.7, ал1, т.1 от НМРАВ, като се
отчете обстоятелството, че по предявените искове минималният размер на дължимо
адвокатско възнаграждение е 710.00 лева (МРЗ) и се отчете обстоятелството, че
адвокатското дружество, ангажирано със защитата на ответника, е регистриран по
ЗДДС субект.
Ответникът оспорва искането, като счита същото за недопустимо, евентуално –
за неоснователно.
Съдът намира, че молбата на ищцата по чл.248 ГПК е допустима. Същата е
подадена от легитимирано лице в срока по чл.248, ал.1 ГПК и обективира искане за
изменение на присъдения в тежест на ищцата разход, сторен от насрещната страна за
адвокатско възнаграждение. Искането не е обусловено от уважаване на въззивната
жалба на ищцата. Отделно от това, касае разход на ответника, поради което
прилагането на списък по чл.80 ГПК от ищеца не е процесуална предпоставка за
допустимост на искането.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
1
Съдът е изложил мотиви в решението си относно реализираната отговорност за
разноските по делото. Приел е, че търсения разход за заплатен адвокатски хонорар от
2600.00 лева се явява прекомерен и по възражение на ищеца по чл.78, ал.5 ГПК, което
е било своевременно заявено, е намалил разхода, като е присъдил 1000.00 лева в полза
на ответника.
В чл.7, ал.1, т.1 НМРАВ са посочени минималните прагове на дължимо
адвокатско възнаграждение за представителство по дела по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ,
под които е недопустимо определяне на дължимо адвокатско възнаграждение. При
релевирано от насрещната страна възражение за прекомерност на така търсения от
насрещната страна разход, съдът не е обвързан и не следва непременно да определя
възнаграждението в минималния размер по Наредбата. Напротив, следва да отчете
фактическата и правна сложност на делото, обусловена както от спецификата на
исковете, така и от обема доказателства и извършените процесуални действия. Именно
при съобразяване на тези обстоятелства, съдът е намалил търсения от ответника разход
за заплатен адвокатски хонорар от 2600.00 лева на 1000.00 лева, които ищецът следва
да заплати на РС – Пловдив, но не и до минимума по Наредбата, тъй като това не
съответства на спецификата на проведеното производство.
Не са налице обстоятелства, обуславящи промяна на така възприетия извод.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. Б. П. – ищец по гр.д.№
13341/2022г. на СРС, 55 състав, за изменение на решението по настоящото дело в
частта за разноските, като неоснователно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2