Р Е Ш Е Н И Е
№ 104
Гр.Бяла , 24.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –
Бяла, втори граждански състав на двадесет и седми март, две хиляди и деветнадесета
година, в публично съдебно заседание в
състав:
Районен съдия: Ивелина Бонева
при секретаря Мариета Йорданова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 644/2018г., по описа на Районен
съд Бяла, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявени от "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД – град София срещу Д.А.А. кумулативно и обективно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92,
ал. 1 ЗЗД. Направено е искане да бъде постановено решение, с което
да бъде прието за установено по отношение на ответника Д.А.А., че дължи на
"ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД сума в
общ размер на 871,79 лв. (осемстотин седемдесет и един лева и седемдесет и
девет стотинки), представляваща неплатени месечни абонаментни такси, използвани
услуги и неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* и неплатени лизингови вноски по Договора за лизинг към него;ведно
със законната лихва, от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането.Претендират се разноските по исковото
и заповедно производство. В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. В
писмена молба поддържа предявените искове.
В преклузивния едномесечен срок от
получаване на препис от исковата молба, ответникът, чрез назначения по реда на
чл.47 от ГПК процесуален представител, е
подал писмен отговор,с който счита предявените искове за заплащане на неустойка
и лизингови вноски за недопустими,поради наличие на противоречие със закона.Прави възражение за нищожност на
неустоечната клауза.Относно иска за заплащане на месечни такси и услуги , счита
същият за допустим,но недоказан по основание и размер. В съдебно заседание
поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор.
От събраните по делото доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият състав приема следното:
От приетия като писмено доказателство
договор за мобилни услуги от 09.11.2015г. година, се установява, че между
ищцовото дружество, от една страна, и ответника от друга, като потребител, е
сключен договор с условия за избран абонаментен план както следва: Резерв
Стандарт 39.99 лева, предпочетен номер
**********, дата на издаване на фактура
– петнадесето число на месеца.
В договора е посочено, че в случай на
прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок за която и да е СИМ
карта /номер , посочена в него, по вина или инициатива на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта до края на този
срок. При сключването на договора ответникът е заявил ,че е получил екземпляр
от Общите условия за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
услуги на оператора.
От приетия по делото договор за лизинг от
09.11.2015г., се установява, че между ищцовото дружество от една страна като
лизингодател, и ответника от друга, като лизингополучател, е сключен договор за
лизинг на мобилен телефон SONY Xperia Е4 Black
, посредством изплащане на 23 месечни лизингови вноски в размер на 8.99
лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор. В чл.4 от договора е посочено, че с
подписване на настоящия договор лизингополучателят декларира и потвърждава, че
лизингодателя му предава устройство във вид годен за употреба, функционира
изрядно и съответства напълно на договорените технически характеристики и е
комплектован с цялата документация, включително гаранционна карта.
За задълженията по тези договори са
издадени фактури, които са били предмет на проверка от назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението на същата дължимите суми за
потребени мобилни услуги и лизингови вноски по представените фактури от 15.02.2016г.до
15.05.2016г.. са в размер на 104.80 лв. Тези
суми не са платени от ответника, поради
което за прекратяването на договора е начислена неустойка в размер на 614.16
лв. В издадената от ищцовото дружество крайна фактура № ********** от
15.06.2016 година, начислените лизингови вноски са в размер на
152.83 лева и представляват сбор от 17 лизингови вноски.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Правното основание на предявените
обективно кумулативно съединени искове е чл. 422 от ГПК, чл.79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД
.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК за
заплащане на предоставени далекосъобщителни услуги: Така предявения иск съдът намира за допустим,
т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в
предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя по реда на
чл. 415 ГПК.
В настоящото производство в тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на
вземането си по оспорената ЗИ, а именно, че между страните е съществувало
валидно облигационно правоотношение, с твърдените съществени уговорки, че е
изправна страна по договора, вкл. размера на претенцията си.
Съгласно чл. 79 от ЗЗД – ако длъжникът не
изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно
с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.В случая
вземането на ищеца произтича от сключен между страните договор за предоставяне
на мобилни услуги. Същият е валиден и поражда правни последици, като се има
предвид и че не е оспорен в съответните процесуални срокове, а именно с
отговора на исковата молба. Изпълнението на задължението си за предоставяне на
услугите на ответника ищецът установява с представените фактури, в които
подробно са посочени времето на разговорите, избраните телефонни номера и др.
Не са представени доказателства за плащане на стойността на предоставените
услуги, нито се твърди от ответната страна да е извършено плащане. Следователно
възникналото вземане не е погасено. Поради това искът за заплащане на предоставените далекосъобщителни услуги в размер на 68.84 лв. е основателен и следва
да се уважи.
По
иска с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД за сумата от 188.79 лв. незаплатени лизингови
вноски: Така предявеният иск, съдът намира за допустим, а по съществото си за
основателен. Вземането на ищеца произтича от сключен между страните договор за
лизинг. Същият е валиден и поражда правни последици, не е и оспорен от
ответника. Не са представени доказателства за плащане на уговорените по
погасителния план вноски, нито се твърди от ответната страна да е извършено
плащане.Ето защо претенцията следва да бъде уважена.
По иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД: Искът за неустойка се основава на клауза в
индивидуалния договор и ОУ, каквато в процесния случай действително е налице.
При недоказване на извършено плащане в срок, налице е виновно поведение на
ответника, посочено и в Общите условия, имащо значение за едностранно
прекратяване на договора от ищеца. Самото му волеизявление за прекратяване е
обективирано и във фактурата, с която е
начислена неустойката.
Същевременно съдът следи служебно за
спазването на добрите нрави при претенция за заплащане на неустойка съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС.
Според това решение нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за
неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции като преценка за това се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора. В
практиката си ВКС приема, че клаузата за неустойка при прекратяване на договор
за периодично изпълнение (лизинг, наем) е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1 пр.3 ЗЗД, когато създава условия за неоснователно обогатяване на бившия кредитор и
нарушава принципа за справедливост (Решение № 110 от 21.07.2016 г. по т. д. №
1226/2015 г., т. к., І т. о., Решение № 193/09.05.2016 г. по т.д. № 2659/2014
г. на ВКС, I т.о. и Решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г. на ВКС, I
т.о.). Съдът е приел, че ако е уговорена такава неустойка, в размер на всички
неплатени по договора наемни или лизингови вноски до края на срока му,
наемодателят/лизингодателят по прекратения договор ще получи имуществена облага
от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на вещта. Настоящият случай е
аналогичен- операторът ще получи имуществена облага в размер, какъвто би
получил при действащ договор, но без да предоставя телефонните услуги. По
съществото си клаузата за неустойка замества дължимото от абоната изпълнение на
задължението му да заплаща месечна такса, без обаче да може да ползва услугите
срещу нея, предвид прекратяването на договора (занапред). Следователно клаузата
за неустойка при прекратяване на договора за периодично изпълнение (какъвто е
процесният) е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1 пр.3 ЗЗД, тъй като създава условия
за неоснователно обогатяване на бившия кредитор с размера на договорената
неустойка (таксите за оставащия период) и нарушава принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения.
Поради всичко изложено, искът за неустойка
следва да се отхвърли.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът
в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските
по издадената заповед за изпълнение. С оглед частичното уважаване на исковата
претенция, на основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски за настоящата инстанция в размер на 261.53 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.А.А., ЕГН **********, че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София п.к.1766,ж.к.“Младост“№4,Бизнес Парк
София,сграда 6, сумата в общ размер на 257.63 лв./двеста петдесет и седем лева
и 63 стотинки/-главница,от която 68.84лв.
/шестдесет и осем лева и 84 стотинки/,представляваща неплатени абонаментни
такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги от 09.11.2015г.,за
отчетен период 15.01.2016г. до 14.04.2016г; 188.79 лв./сто осемдесет и осем лева
и 79 стотинки/ ,представляваща дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от
09.11.2015г.,за периода от 15.01.2016г. до 14.06.2016г., за които суми е
издадена ЗИПЗ по чл.410 от ГПК от 13.03.2018г.по ч.гр.д.№286/2018г. по описа на
БРС, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 12.03.2018г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София
п.к.1766,ж.к.“Младост“№4,Бизнес Парк София,сграда 6 против Д.А.А., ЕГН **********
иск с правно основание чл.422 ГПК вр.чл.
92 от ЗЗД за сумата от 614.16 лв.
ОСЪЖДА Д.А.А., ЕГН **********, да заплати
на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София
п.к.1766,ж.к.“Младост“№4,Бизнес Парк София,сграда 6 сумата от 113.77 лв./сто и
тринадесет лева и 77 стотинки/ – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Д.А.А., ЕГН **********, да заплати
на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София
п.к.1766,ж.к.“Младост“№4,Бизнес Парк София,сграда 6 сумата от 261.53 лв./двеста шестдесет и един лева и 53
стотинки/ - разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/