Р Е Ш Е Н И Е
№ 1847
гр.
Пловдив,04.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.
Пловдив, Първо отделение, І състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА
МАТЕЕВА
при секретаря Костадинка Рангелова
като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 1508 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следв. от АПК във връзка с чл.27,ал.7 от Закона за
комисията за финансов надзор/ЗКФН/ ,във връзка с чл.166 от ДОПК.
Образувано
е по жалба на Т.Д.Н.,ЕГН ********** с адрес ***, с която е обжалван Акт за
установяване на публично държавно вземане/АУПВ/ № 149-3А/31.01.2019 год.,
издаден от К.К.- *, с който е установено публично вземане на ЕТ „К.М.- Т.Д.“ с
ЕИК **, в размер на 500.00 лв., представляваща такса за осъществяване на общ
финансов надзор за 2018г. съгласно
Приложение към чл.27,ал.1 от ЗКФН,ред 35 от Раздел II,т.
I,ведно с дължимата лихва за забава от 01.02.2018г. до деня
на окончателното изплащане.
По
подробно изложени съображения в жалбата се иска от настоящия съдебен състав да
бъде отменен АУПВ, постановен при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила,при неспазване на установената форма и в противоречие на материалноправните
разпоредби.
Основните
доводи ,които се излагат ,са за нарушение на чл.26,чл.28,чл.34,чл.35,чл.36 от АПК ,тъй като жалбоподателят не е бил уведомен за започналото административно
производство ,не му е дадена възможност да участва в него.С оглед горното са
нарушени основни принципи на административния процес ,регламентирани в чл.12 и
чл.13 от АПК за достъпност,публичност и прозрачност.
Поддържа
се,че не следва да бъде ангажирана отговорността на ЕТ „К.М.- Т.Д.“ за
незаплатената такса за осъществяване на общ финансов надзор ,тъй като такъв ЕТ
не съществува в правния мир към момента на издаване на оспорения АУПВ. ЕТ „К.М.-
Т.Д.“ е продала търговското предприятие на Я.Н.Н.още на 01.12.2010г. ,горното
обстоятелство е отразено в Агенция по вписванията -Търговски регистър и
понастоящем е налице нов субект- ЕТ
„К.М.- Т.Д.-Я.Н.“.В сключения договор за продажба на търговското предприятие
изрично е договорено,че с подписването
на договора ,продавачът Т.Н. прекратява търговската си дейност по отношение на
правата,задълженията и фактическите отношения,влизащи в състава на търговското
предприятие.Дори и да се приемело,че
новият ЕТ е поел ангажимент да запази цялостната дейност на предприятието ,то
налице е нов правен субект,който не е страна по договор за застрахователно
агентство.С оглед горното е направено искане за отмяна на Акт за установяване на публично държавно
вземане/АУПВ/ № 149-3А/31.01.2019 год., издаден от К.К.- *.
Ответникът
– *, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Г.. оспорва жалбата, като излага подробни доводи в представените
по делото писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Жалбата
е ДОПУСТИМА.
Видно от приложеното по делото заверено копие
на известие за доставяне, процесният административен акт е връчен на 04.02.2019
г., а жалбата е входирана на 12.02.2019 г., в срока по чл.149 ал.1 от АПК,
подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване административен акт.
От
фактическа страна съдът намира за установено следното:
В
административната преписка е наличен договор за застрахователно агентство
№15319/25/2009г. между ЗПК „*“АД и ЕТ „К.М.- Т.Д.“/л.27 и сл./.
ЕТ
„К.М.- Т.Д.“ към 31.12.2018 г. е застрахователен агент, вписан в регистъра на
застрахователните брокери и агенти, воден от КФН, по чл. 30, ал. 1, т. 12 от
Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН). Това обстоятелство се установява
от приложено по делото извлечение от регистъра на застрахователните агенти за
периода от 02.11.2009 г. до 30.01.2019 г./л.38 и сл./ Видно от извлечението за
целия посочен период, вкл. за процесния (2018 г.), ЕТ „К.М.- Т.Д.“ е
застрахователен агент на ЗК „*“ АД и е вписан във водения от КФН регистър на
застрахователните агенти.
На
01.12.2010 г. е сключен договор за продажба на търговско предприятие между Т.Д.Н.
като ЕТ „К.М.- Т.Д.“ и Я.Н.Н../л.35 и сл./ Съгласно чл. 1 от договора Т.Д.Н., в
качеството й на продавач, прехвърля правото на собственост върху фирмата и
търговското си предприятие с наименование ЕТ „К.М.- Т.Д.“, като съвкупност от
права, задължения и фактически отношения, създадени при осъществяване на
досегашната му търговска дейност, на купувача по договора Я.Н.Н.. В Търговския
регистър на 27.02.2011 г. е вписано правоприемство, като е вписан нов търговец
ЕТ „К.М.- Т.Д. - Я.Н.“.
С
писмо, изх. № 38-00-412 от 28.11.2018 г., спрямо ЕТ „К.М.- Т.Д.“, е открито
административно производство по издаване на индивидуален административен акт за
установяване на публично вземане на обща
стойност 500.00 лв., която сума включва
главница- такса за осъществяване на общ финансов надзор за 2018 г в размер на
500.00 лв. и лихва за забава към нея от 01.02.2018 г. до деня на окончателното
й заплащане.
Съгласно
т. VI на раздел IV от Приложението към чл. 27, ал. 1 от ЗКФН таксите по раздел
II, т. I, с изключение на таксите по раздел II, т. I, ред 36, се заплащат
ежегодно в срок до 31 януари на текущата година. В чл. 27, ал. 5 от ЗКФН е
предвидено, че при неплащане в установения срок на таксата за срока на забавата
върху дължимата сума се начислява и се дължи лихва в размер на законната лихва.
Писмото
е изпратено на адреса на управление на дружеството, официално обявен в
Търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията. Видно от обратната
разписка, писмото се е върнало от адреса на управление на дружеството с
отбелязване „непотърсена“ на 02.01.2019 г./л.13/
На
15.01.2019 г., съгласно Заповед № 3-7/09.01.2019 г. на председателя на КФН,
писмото-уведомление е поставено на определеното за целта място в сградата на
КФН, както и на интернет страницата на КФН, съгласно изискванията на чл.166 от ДОПК, във връзка с чл.32, ал.4 от ДОПК. Писмото е публикувано на интернет
страницата на КФН, със Заявка за обновяване на интернет страницата на КФН, вх.
№ ВтрП-33/11.01.2019 г., и след изтичане на съответния срок, със Заявка за
обновяване на интернет страницата на КФН, вх. № ВтрП-32/11.01.2019 г., е
изтрито от интернет страницата на Комисията на 22.01.2019 г.
С
поставянето му на табло и оповестяването му на интернет страницата на комисията
се счита от ответника, че е съобщено на дружеството, и тече 7-дневен срок за
представяне на обяснения и възражения във връзка с така откритото производство.
Даденият
от председателя на КФН срок за обяснения и/или възражения е изтекъл на
22.01.2019 г. В горепосочения срок в КФН не са постъпили обяснения или
възражения от ЕТ „К.М.- Т.Д.“.
Последвало
е издаването на Акт за установяване на публично държавно вземане/АУПВ/ №
149-3А/31.01.2019 год., издаден от К.К.- *, с който е установено публично
вземане на ЕТ „К.М.- Т.Д.“ с ЕИК **, в размер на 500.00 лв., представляваща
такса за осъществяване на общ финансов надзор за 2018г. съгласно Приложение към чл.27,ал.1 от
ЗКФН,ред 35 от Раздел II,т. I,ведно с дължимата лихва за забава от 01.02.2018г.
до деня на окончателното изплащане.
От
така описаната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, съдът, извежда следните правни изводи по същество на спора:
Съгласно
разпоредбата на чл. 27, ал. 1 ЗКФН, комисията събира такси на основание, по ред
и в размери съгласно тарифа, определена в приложение към закона, а съгласно чл.
27, ал. 7 ЗКФН, просрочените такси по ал. 1 подлежат на принудително изпълнение
от публични изпълнители по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или
от съдебни изпълнители по реда на Гражданския процесуален кодекс, като актът за
установяване на вземането се издава от председателя на комисията.
При
така изложеното ,следва да се приеме, че е налице компетентност на
административния орган,издал оспорения АУПВ.
Оспореният
административен акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и в него
са изложени фактически и правни основания, които са мотивирали издаването му.
Относно
твърдяното съществено нарушение на административнопроизводствените правила,а
именно нарушение на чл. чл.26,чл.28,чл.34,чл.35,чл.36 от АПК
, като жалбоподателят не е бил уведомен за започнатото административно
производство и не му е дадена възможност
да участва в него.
Съдът
намира, че действително редът за съобщаване на акта е нарушен,противно на
твърденията на ответната страна.Съображенията в тази насока са следните
Съгласно
разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК установяването на публичните вземания се
извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. В случая приложим е
Закона за комисията за финансов надзор, а както вече се посочи съгласно чл. 27, ал. 7 ЗКФН, просрочените такси по ал. 1
подлежат на принудително изпълнение от публични изпълнители по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или от съдебни изпълнители по реда на
Гражданския процесуален кодекс, като актът за установяване на вземането се издава
от председателя на комисията.
Този
специален закон не предвижда друг ред за установяване на публично вземане,
освен този по чл.166 от ДОПК. В този случай разпоредбата на чл.166, ал.2 от ДОПК разписва, че тогава публичното вземане се установява по основание и размер
с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на
административен акт, предвиден в АПК. Или редът за издаване на оспорения пред
административния съд АУПВ е редът за издаване на индивидуални административни
актове по АПК. Затова приложимия закон е АПК, поради което разпоредбата на
чл.32 от ДОПК не е била приложима в производството пред административния орган,
както неправилно е приел административният съд.
Редът
за съобщаване на процесния АУПВ е регламентиран в чл.61 от АПК. Съгласно ал.3
от него, когато адреса на някое от заинтересованите лица не е известен или то
не е намерено на посочения от него адрес, съобщението се поставя на таблото за
обявления, в Интернет страницата на съответния орган или се оповестява по друг
обичаен начин. Или законовите предпоставки за приложението на този ред са две в
условията на алтернативност - адресът на лицето да не е известен или то не е
намерено на посочения от него адрес. В случая първото безспорно не е налице
защото лицето е търговец с известен /вписан в търговския регистър/ адрес. Не е
била налице и втората предпоставка - то да не е намерено на този адрес, тъй
като такъв факт не е удостоверен в административното производство. Приложените
по делото известия за доставяне, на които се основава администратвния орган,
удостоверяват, че пратката не е потърсена от получателя, което е различно от
законовото изискване лицето да не е намерено на адреса. Поради това не е
следвало да се поставя и обявление на таблото на КФН и на Интернет страницата
на същия орган. Затова процесният АУПВ не е бил редовно съобщен на адресата.
Горното
обаче,не е попречило на организирането на защитата на жалбоподателя и не е
налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Безспорно актът не е връчен на жалбоподателят, защото не е намерен на адреса,
но на този адрес същият е получил АУПВ.
Неполучаването на акта не е довело до нарушаване на правото на защита на
адресата, тъй като независимо от неполучаване на акта, жалбата е допусната до
разглеждане по същество. Жалбоподателят е направил всички възражения относно
процесуалната и материалноправна законосъобразност на акта в настоящото
производство.
Неоснователно
оспорващият поддържа, че оспорения административен акт е незаконосъобразен, тъй
като не дължи сумата описана в процесния административен акт.
За
изцяло неоснователни ,съдът намира основните възражения на жалбоподателката за
недължимост на определените данъчни задължения поради прехвърляне на
търговското предприятие на ЕТ „К.М.- Т.Д.-
Я.Н.Н.“ .Тук ,на първо място, следва да се посочи, че самата сделка на
прехвърляне на търговското предприятие по реда на чл. 15 от ТЗ не освобождава
от отговорност за неговите задължения прехвърлителя, по арг. от чл. 15, ал. 3 от ТЗ. От гледна точка на данъчното облагане носител на
задълженията е физическото лице, включително и когато упражнява търговска
дейност като едноличен търговец – по арг. от чл. 14 от ДОПК. Последващото
прекратяване на търговската дейност и заличаването на търговското качество е
без значение както за възникването и изискуемостта на свързаните с нея публични
задължения, така и за субекта им – физическото лице, за което те са възникнали
при упражняването на тази дейност.
Съгласно чл. 15, ал. 3 от ТЗ при прехвърляне на
предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря
солидарно с правоприемника. По делото няма представени доказателства за
сключване на подобно споразумение между жалбоподателя и КФН, поради което и
след извършеното прехвърляне ,жалбоподателката остава отговорна по силата
на чл. 15, ал. 3 от ТЗ за задължения на
търговеца.
Таксата
за осъществяване на общ финансов надзор за 2018г.се дължи, тъй като ЕТ „К.М.- Т.Д.“ е застрахователен агент, който
като такъв е бил вписан към 31.12.2018 г. в регистъра на застрахователните
брокери и агенти, воден от КФН, по чл. 30, ал. 1, т. 12 от Закона за Комисията
за финансов надзор. При наличието на това обстоятелство, ЕТ „К.М.- Т.Д.“ дължи такса за осъществяване
на общ финансов надзор съгласно раздел II Такси за осъществяване на общ
финансов надзор, т. I, ред 35 на Приложението към чл. 27, ал. 1 от ЗКФН -
"Такси, събирани от Комисията за финансов надзор", като дължимостта
на тази такса не е обвързано с обстоятелството дали дружеството е имало
действащ договор с ЗПК“*“АД или с трети
лица. След като по делото по безспорен начин е установено, че до 31.12.2018 г.оспорващият е вписан в регистъра
на застрахователните брокери и агенти има задължение да заплати такса за
осъществяване на общ финансов надзор съгласно раздел II Такси за осъществяване
на общ финансов надзор, т. I, ред 35 на Приложението към чл. 27, ал. 1 от ЗКФН
- "Такси, събирани от Комисията за финансов надзор". Дължимостта на
таксата е вследствие на обстоятелството, че оспорващият е вписан в регистъра на
застрахователните брокери и агенти, тоест е поднадзорно лице по отношение на
което КФН осъществява надзорните си правомощия, който са предвидени в ЗКФН.
Съгласно
т. VI на раздел IV от Приложението към чл. 27, ал. 1 от ЗКФН таксите по раздел
II, т. I, с изключение на таксите по раздел II, т. I, ред 36, се заплащат
ежегодно в срок до 31 януари на текущата година. В чл. 27, ал. 5 от ЗКФН е
предвидено, че при неплащане в установения срок на таксата за срока на забавата
върху дължимата сума се начислява и се дължи лихва в размер на законната лихва.
Съгласно т. XI на раздел IV от Приложението към чл. 27, ал. 1 от ЗКФН, размерът
на таксата за осъществяване на общ финансов надзор на лице, което е отписано от
съответния публичен регистър по чл. 30 ЗКФН, се преизчислява пропорционално за
времето през годината, в което лицето има качество на поднадзорно лице, като
дните от годината се броят за 360. Законосъобразно, при съобразяване на
приложимия материален закон, с обжалваният административен акт е установено, че
КФН в качеството си на надзорен орган има публично държавно вземане към ЕТ“К.М.-Т.Д.“ на обща стойност 500 лв., ведно
с дължимите лихви за забава към момента на плащането им.
Следва
да се съобрази и обстоятелстовото,че жалбоподателят е имал самостоятелна
възможност да предприеме действия за заличаването му от регистъра на
застрахователните брокери и агенти воден от КФН (аргумента на чл. 312, ал. 1,
т. 11 Кодекс за застраховането), но не е предприел тези действия, които да го
изключат от кръга на поднадзорните лица на КФН, тоест по отношение на него са
били описаните по-горе основания за заплащане на такса.
При
цялостната проверка законосъобразността на оспорения административен акт на
основанията по чл. 146 АПК,настоящият състав на съда намира, че същият е издаден от компетентен
орган, в законоустановената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила, съгласно материалноправните разпоредби
и в съответствие с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на делото , направено своевременно искане от процесуалния
представител на ответника по делото за присъждане разноски по водене на
съдебното производство и съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева, определени на основание на чл. 78,
ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната
помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр. 5 от
17.01.06 г. /.
Водим
от горното, Административен съд – Пловдив,Първо отделение, I състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Д.Н.,ЕГН ********** с адрес *** против Акт за установяване на
публично държавно вземане/АУПВ/ № 149-3А/31.01.2019 год., издаден от К.К.- *.
ОСЪЖДА Т.Д.Н.,ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Комисията за
финансов надзор 100/сто/лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: