Р Е
Ш Е Н
И Е № 557
гр. П., 07.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в закрито
заседание на седми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 638 по описа за 2018 г. на ПпРС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 от ГПК и по реда
на чл. 248 от ГПК.
С Решение №
92/21.06.2019 г. по гр.д. № 638/2018 г. по описа на Районен съд – П., съдът е
признал за установено в отношенията между „Т. Б.“ ЕАД и Г.Т.И., ЕГН **********,
ЧЕ Г.Т.И. ДЪЛЖИ НА „Т. Б.“ ЕАД СУМАТА 198.54 лв., представляваща неплатени
месечни абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*******, сключен на 27.01.2016 г., неплатени месечни абонаментни такси и
използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*******,
сключен на 09.02.2016 г. и лизингови вноски по Договор за лизинг,
сключен на 09.02.2016 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
13.03.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е
издадена Заповед № 189/13.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр. № 212/2018 г. по
описа на Районен съд – П., като В ЧАСТТА над сумата 198.54 лв. до пълния
предявен размер от 1738.88 лв., в която
се претендира установяване дължимост на вземане за
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите, е отхвърлил предявения иск.
В срока за обжалване на решението е постъпила молба от
адв. В.Н. – пълномощник на ищеца по делото, с която
на основание чл. 250, ал. 1 от ГПК е поискано да бъде допълнено решението на
съда и в диспозитива да бъде признато за установено,
че ответникът Г.Т.И. дължи на „Т. Б.“ ЕАД сумата 117.80 лв. – сбор от 20
лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива,
съгласно чл. 12 от ОУ към договора за лизинг за отчетен период 10.05.2016 г. –
09.06.2016 г., начислена във фактура № **********/10.06.2011116 г. Поискано е
още решението да бъде допълнено и в
частта за разноските съразмерно с уважената част на предявения иск.
В дадения на ответника срок за отговор, такъв не е
постъпил.
По молбата с правно основание по чл. 250 от ГПК:
Според нормата на чл. 250 от ГПК, страната може да
поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й
искане. Непълно е решението, което не обхваща целия спорен предмет: липсва
формирана воля на съда относно част от спорното право, един от съединените
искове или относно допълнителните искания (за лихви или плодове).
Искането за допълване на решението може да се направи
и от ответника, когато съдът не се е произнесъл по цялото искане на ищеца (в
този смисъл проф. д-р Живко Сталев – „Българско гражданско процесуално право“ –
седмо допълнено и преработено издание, стр. 486, както и Решение №
1458/15.07.1969г. по гр.д. № 1991/68г., І г.о. на ВС на РБ).
Настоящият състав на съда приема, че тъй като молбата
е подадена от активно легитимирано лице и в предвидения в чл. 250, ал.1 от ГПК
едномесечен срок от връчване на решението, то същата е допустима.
На основание чл. 250, ал. 2 от ГПК съдът приема, че за
разглеждане на конкретната молба и с оглед изясняване на неразрешената част от
спора не се налага насрочване на открито
заседание с призоваване на страните, поради което я разглежда в закрито
заседание.
Разгледана по същество, съдът приема, че молбата за
допълване на решението чрез произнасяне с диспозитив
за дължимостта на сумата 117.80 лв., представляваща
сбор от 20 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните
такива, съгласно чл. 12 от ОУ към договора за лизинг за отчетен период
10.05.2016 г. – 09.06.2016 г., начислена във фактура № **********/10.06.2011116
г., е основателна.
Както е изложено в мотивите на Решение № 92/21.06.2019
г. по гр.д. № 638/2018 г. по описа на Районен съд – П., в настоящия процес няма спор,
че ответникът е подписал процесните договори за
мобилни услуги и договор за лизинг от 09.02.2016 г. Издадените от мобилния
оператор фактури за предоставени мобилни услуги, дължими абонаментни такси и
лизингови вноски не са оспорени от ответника, поради което съдът приема, че
ищецът е изпълнил задължението си по договорите да предостави посочените
услуги, както и устройството, предмет на договора за лизинг – марка LG, модел
Leon Grey, предоставено с телефонен номер *******, с обща
лизингова цена в размер 172.97 лв. В същото време, тъй като ответникът не е представил доказателства за извършено
плащане на сумите по фактурите, то следва да се приеме, че сумите по фактура № **********/10.02.2016 г., по фактура № **********/10.03.2016 г. и по
фактура № **********/10.04.2016 г., в общ размер 198.54 лв., са дължими от
ответника и следва да бъдат заплатени от него. В посочената сума и в
горепосочените фактури се съдържа задължение за заплащане на лизингови вноски в
размер на по 5.98 лв. по всяка фактура.
В решението съдът е
пропуснал да коментира и да се произнесе по задължението за заплащане на 20 бр.
лизингови вноски на обща стойност 117.80 лв., начислени във фактура №
**********/10.06.2016 г. (които, наред с признатите за дължими по горните три
фактури задължения за заплащане на лизингови вноски от по 5.89 лв. по всяка
фактура – или общо 17.67 лв., както и с първоначално заплатената лизингова
вноска по договора за лизинг – в размер 37.50 лв., образуват лизинговата цена
на устройството в общ размер 172.97 лв.).
Настоящият състав на съда приема, че посочените лизингови вноски се
дължат на основание предвидената в чл. 12, ал. 1, пр. 3 от Общите условия на
договор за лизинг възможност за лизингодателя, в
случай на неизпълнение на задължение за заплащане от страна на лизингополучателя да обяви месечните вноски за предсрочно
изискуеми, както и всички други суми, посочени в договора за лизинг за дължими
и платими. В конкретния случай, включвайки посочените лизингови вноски във
фактура № **********/10.06.2016 г. и предявявайки иска против лизингополучателя – ответник по делото, лизингодателят
е реализирал правото си да иска изпълнение на пълния размер на лизинговата цена
на предоставеното на ответника устройство.
Гореизложеното обуславя
извод за основателност на предявения иск и за сумата 117.80 лв. – сбор от
лизингови вноски по договор за лизинг от 09.02.2016 г., начислени във фактура №
**********/10.06.2016 г. В посочения смисъл и решението следва да бъде
допълнено. В диспозитива на решението съдът е
отхвърлил иска над 198.54 лв. до пълния предявен размер от 1738.88 лв., но
настоящият състав на съда счита, че в случая се касае за очевидна фактическа
грешка при посочване на сумата 1738.88 лв., тъй като както в мотивите на
решението е посочено, че неоснователен се явява само искът за неустойка в
размер 1422.54 лв., така и в диспозитива на решението
е посочено, че отхвърля иска в частта, в която се претендира установяване на дължимост на вземане за неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите. При това положение
следва да се приеме, че действително съдът не се е произнесъл по целия
спорен предмет на делото и няма пречка решението да бъде допълнено.
Предвид направеното искане за допълване на решението
и в частта за разноските, съразмерно с уважената част на предявения иск,
настоящият състав на съда приема, че ответникът следва да заплати на ищеца
допълнително сумата 26.75 лв. – разноски в заповедното производство и сумата
30.95 лв. – разноски в исковото производство.
Предвид всичко гореизложено, на основание чл. 250 от ГПК и чл. 248 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ДОПЪЛВА Решение № 92/21.06.2019 г., постановено
по гр.д. № 638/2018 г. по описа на Районен съд – П., в следния смисъл:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Т. Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С ***, представлявано от Д.К.К.
и М.С., и
Г.Т.И., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, с настоящ адрес:***, ЧЕ Г.Т.И. ДЪЛЖИ НА „Т. Б.“ ЕАД и СУМАТА 117.80 лв. (сто и
седемнадесет лева и 80 ст.), представляваща сбор от 20 бр. лизингови вноски по
Договор за лизинг от 09.02.2016 г., начислени във фактура №
**********/10.06.2016 г.
ОСЪЖДА Г.Т.И., ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, с настоящ адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т. Б.“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление: гр. С ***, представлявано от Д.К.К.
и М.С., допълнително
СУМАТА 26.75 лв. (двадесет и шест лева и 75 ст.) – разноски за заповедното
производство по ч.гр.д. № 212/2018 г. по описа на Районен съд–П., определени по
съразмерност, както и допълнително
СУМАТА 30.95 лв. (тридесет лева и 95 ст.) – разноски в настоящото исково
производство по гр.д. № 638/2018 г. по описа на Районен съд – П., определени по
съразмерност.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на
страните, пред Търговищки окръжен съд.
СЪДИЯ: