№ 445
гр. Плевен, 02.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на втори ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
Членове:ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ
КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛ СТ. БАНКОВ Частно наказателно дело
№ 20214400200683 по описа за 2021 година
Производство по чл. 44,ал.11 и 12 от ЗЕЕЗА, във вр.с чл.457,ал.2-5 от НПК.
Образувано е по повод предложение от Окръжна прокуратура-Плевен
за постановяване на определение за приспособяване на присъда № 384/2017г.,
постановена по съкратена процедура 320/17-С от Наказателен съд № 23-
Барселона, Кралство Испания, с която българската гражданка Д. С. Ш. с ЕГН
********** е осъдена да изтърпи наказание "лишаване от свобода" за срок от
девет месеца за извършено от нея престъпление по чл.234.1 от НК на
Кралство Испания на територията на Кралство Испания. С предложението до
съда се иска да бъдат решени въпросите, свързани с изпълнение на присъдата.
В съдебно заседание представителят на ПОП поддържа
предложението.
Защитниците на осъденото лице в съдебно заседание пледират, че
предложението на прокурора не следва да бъде уважено защото, не е
представен заверен препис от съдебния акт, не е отчетено, че деянието е
останало във фазата на опита, както и че отнетите вещи са върнати на
пострадалата.
Осъденото лице също счита,че предложението е неоснователно.
Съдът, като взе предвид становището на страните и материалите по
1
делото, намери за установено следното:
За да се произнесе по настоящото производство съставът на съда
следва да вземе предвид, както разпоредбите на вътрешното законодателство
- чл. 457, ал.2-5 НПК и чл.40,ал.1,т.4 и чл.44,ал.11 от ЗЕЕЗА, така и
разпоредбите на Конвенцията за трансфер на осъдени лица, съставена в
Страсбург на 21.03.1983 г., ратифицирана от нашата страна и обнародвана в
ДВ бр. 39/10.05.1994 г., както и допълнителния протокол към нея,
ратифициран със закон, приет на 28.01.2004 г., в сила за Република България
от 01.07.2004 г.
С присъда № 384/2017г., постановена по съкратена процедура 320/17-
С от Наказателен съд № 23-Барселона, Кралство Испания, с която
българската гражданка Д. С. Ш. с ЕГН ********** е осъдена да изтърпи
наказание "лишаване от свобода" за срок от девет месеца за извършено от нея
престъпление по чл.234.1 от НК на Кралство Испания на територията на
Кралство Испания, за това, че на 31.05.2017г. в гр. Барселона, на летище „Ел
Прат“, действайки по взаимно съгласие с други две съучастнички, откраднала
дамска чанта, която съдържала мобилен телефон, слънчеви очила и пари, без
собственичката да се даде сметка за кражбата.
Описанието на деянието на осъдената осъществява състава на
престъплението по чл. 195, ал.1, т.5, във вр. с чл.194, ал.1 от НК на Република
България.
Впоследствие със съдебно определение от 24.04.2019г. съд № 15 за
наказателни дела-Барселона по изпълнително производство № 428/2119 АД
постановил наказанието да бъде изтърпяно в затвор.
Що се отнася до възражението, че не е представен заверен препис от
съдебния акт, с който лицето е признато за виновно и осъдено, следва да се
отбележи, че от съдържанието на ЕЗА се установява безспорно, че този акт е
влязъл в сила. Основен принцип на законодателството уреждащо
международноправната помощ по наказателни дела е принципът на доверие
между органите на отделните държави, т.е. не може да се приеме, че
компетентен орган в издаващата държава ще поиска изпълнение на невлязъл
в сила съдебен акт. Освен това по делото е приложено определение на ВС в
2
издаващата държава, от което е видно и изложеното в ЕЗА-че не е допусната
за разглеждане по касационен ред жалбата на осъденото лице против
присъдата.
Неоснователно е и възражението за неправилна квалификация на
деянието от испанския съд. От съдържанието на присъдата не се установява
да е налице опит за кражба-посочено е, че пострадалата не е осъзнала, че й се
отнемат вещи.
Същият отговор може да се даде и на възражението, че вещите,
предмет на престъплението, са били върнати на пострадалата. На първо място
този факт не е споменат в съдебните актове на съдилищата, а отделно от това,
не може да се приеме, че преквалификация на деянието, като такова по
чл.197, където не е предвиден минимум ще доведе да налагане на наказание
различно от лишаване от свобода. Текстът на чл.457, ал.4 от НПК дава
възможност за редуциране на наказанието и то при определени условия, но не
и за замяната му с друг вид наказание.
Прочее следва да се има предвид, че съдът в изпълняващата държава
не може да приема различна обстановка, различна квалификация и да налага
наказание различно от наложеното в издаващата държава. Казано с други
думи невъзможен е контрол върху съдебния акт предложен за изпълнение.
Съобразявайки съответстващите разпоредби от ЗИНЗС, както и
справката за съдимост на осъденото лице, съдебният състав прецени, че
първоначалния режим за изтърпяване на наложеното наказание следва да
бъде общ - на основание чл. 57, ал.1, т.3 ЗИНЗС като не бъде определяно
мястото за изтърпяване на наказанието, тъй като съгласно разпоредбата на чл.
58 ЗИНЗС това е в правомощията на Главния директор на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията".
Поради изложеното настоящият състав счита, че са налице
предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 457 НК и следва да бъде
определено осъдената българска гражданка да изтърпи наказанието, наложено
й от компетентния испански съд в размер девет месеца "лишаване от
свобода" и на основание чл. 457, ал.3 НПК и чл. 57, ал.1, т.3 ЗИНЗС
наказанието следва да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
3
По изложените съображения и на основание чл. 44,ал.11 от ЗЕЕЗА,
във вр.с чл.457,ал.2-5 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Приема за изпълнение присъда № 384/2017г., постановена по
съкратена процедура 320/17-С от Наказателен съд № 23-Барселона, Кралство
Испания, с която българската гражданка Д. С. Ш. с ЕГН ********** е осъдена
да изтърпи наказание "лишаване от свобода" за срок от девет месеца за
извършено от нея престъпление по чл.234.1 от НК на Кралство Испания на
територията на Кралство Испания, съответстващо на престъпление по чл. 195,
ал.1, т.5, във вр. с чл.194, ал.1 от НК на Република България.
На основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС определя първоначален
"общ" режим за изтърпяване на наложеното наказание "лишаване от свобода".
Определението подлежи на обжалване и протест пред
Великотърновски апелативен съд в 7 - дневен срок от днес.
След влизане в сила на настоящето решение препис от него да бъде
изпратен на Окръжна прокуратура-Плевен за привеждането му в изпълнение
и на Върховна касационна прокуратура - за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4