РЕШЕНИЕ
№ 915
гр. Бургас, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Тихомир Р. Рачев
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20242100501317 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК и сл. и е образувано по
въззивна жалба с вх.№ 30234/19.07.2024г. на БРС , предявена от „ОТПЛизинг”
ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:гр.София,бул.“Тодор Александров“№28, ет.4, представлявано от
Михаил Комитски-управител, чрез юрисконсулт Катя Кръстева , срещу
Решение №1319/27.06.2024 г., постановено по ГД №4837/2023 г. по описа на
PC Бургас,с което е отхвърлен иска по чл.422 ГПК на дружеството срещу Г.
З. А. за установяване дължимост на вземания по запис на заповед, авалиран от
ответника.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е
неправилно поради противоречие с материалния закон.Намира за неправилен
решаващия мотив на районния съд за това, че редовният от външна страна
запис на заповед не бил надлежно предявен на ответника-авалист по него,
поради което падежът на вземанията не бил настъпил и същите не били
изискуеми.Излага съображения за това, че авалистът отговаря като
поръчител,като в тази насока цитира съдебна практика: Решение № 112 от
23.06.2016 г. по т. д. № 1556/2015 г., т. к., II т. о. на ВКС, ВКС: Р. №
206/06.04.2015 г. по т.д. М 3701/2013 г. на II т.о., постановено по чл. 290 ГПК;
Опр. № 349/04.05.2012 г. по ч.т.д. № 135/2011 г. на II т.о. и Опр. №
45/13.01.2014 г. по ч.д. № 2880/2013 г. на I т.о./ Твърди, че записът на заповед
бил предявен на 09.07.2021г.,което било видно от нотариална покана per. №
1969, том 1, №133а.Тя била връчена на дружеството на адрес ж.к. Изгрев, бл.
1
19, вх. 2, ет. 6, ап. 16, който съвпадал с регистрирания.В изпълнение на
правомощията и по ЗННД, нотариус Сергей Янков, per. №542 на НК е
удостоверил изпълнението на процедурата по чл. 47 ал. 5 от ГПК, като видно
от датите на щемпелите, от датата на представяне на документа на нотариуса
(12.05.2021 г.), до датата на залепване на уведомление (21.06.2021 г.) е изтекъл
срок, надвишаващ едномесечния срок за посещение, както и от датата на
залепване на уведомление до датата на връчване (09.07.2021 г.) е изтекъл
двуседмичният срок за получаване на книжа.Неоснователен бил довода на
БРС, че презумптивното връчване не било достатъчно, за да се приеме
предявяването за надлежно,тъй като в обратен смисъл било Определение №
144/02.03.2012 по ч.т.д. № 15/2012 г. на ВКС, II т.о., според което отказът на
издателя да удостовери, че записът на заповед му е предявен и да постави дата
на предявяването, както и укриването на същия може да бъдат удостоверени и
с нотариална покана. Противното би означавало укриването на издателя да
препятства възможността да настъпи падежът на вземанията и да доведе до
освобождаването му от едно валидно поето задължение.
Постъпил е писмен отговор с вх.№ 34468/09.09.2024г. от Г. З. А. чрез
адв. Николина Андонова , в който заявява становище за неоснователност на
въззивната жалба.Сочи, че от представените документи по делото не се
установило дали е изпълнен лизинговия договор, предадена ли е вещта,
предмет на споразумението, както и не се представя погасителния план. В
представеното копие от записа на заповед е регламентирано, че „този запис
на заповед може да бъде предявен за плащане в срок до 42 месеца от датата
на издаването му, което изчислено е до 23.08.2023 год.,но по делото нямало
доказателства, че процесният запис на заповед е предявен в посочения срок на
въззиваемия. От представеното копие на записа на заповед се установява, че
същият не бил предявен в посочения срок, какъвто е уговорен, няма
отбелязване върху документа, че издателят го е предявил (както и дата и
подпис) на солидарния длъжник, което било задължително условие за да
изпадне задълженото лице в забава.Намира, че за да бъде реализирана
отговорността на Г. А. - въззиваем по настоящото дело и авалист по записа на
заповед, е следвало да му бъде предявен същия, а не само на издателя- фирма
“
„Г и Т Транс ЕООД и то чрез залепване на уведомление, което е равнозначно
на липса на предявяване. Това било нужно, защото авалът е самостоятелна
абстрактна сделка и отговорността на авалиста не зависела от
действителността на менителничното задължение, за което се
поръчителства.Моли въззивната жалба да бъде отхвърлена и обжалваното
решение потвърдено, претендира разноските по делото.
Исковете са предявени по реда на чл.422 от ГПК, а правното им
основание е в чл.535 вр. чл.538 от ТЗ, както и в чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Бургаският Окръжен съд, като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред РС-Бургас е образувано по искова молба на „ОТП
лизинг” ЕООД против Г. З. А. за установяване със сила на пресъдено нещо, че
2
ответникът дължи солидарно с „Г и Т транс“ ЕООД сумата от 2726.16 евро по
запис на заповед за сумата от 13927.78 евро, издаден на 23.01.2019г. в
гр.София от посоченото дружество и авалиран от ответника Г. З. А. във връзка
със сключен между страните договор за финансов лизинг, ведно със законната
лихва върху сумата, начиная от датата на подаване на заявлението - 02.09.2021
год. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. № 6189 / 2021 год.
на БРС са издадени заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417
от ГПК и изпълнителен лист.
Ответното дружество оспорва основателността на исковете;
намира, че от представените по делото доказателства не се установявало
изпълнение на лизинговия договор,предадена ли е вещта, предмет на
споразумението, нямало доказателства, установяващи ценната книга да я
предявена на авалиста в срока до 23.08.2023г.
Районният съд е отхвърлил исковете като е приел, че макар да е
редовен от външна страна, записът не е бил предявен надлежно на ответника-
авалист, за да настъпи падежът му. Според първоинстанционният съд
нотариусът отбелязъл върху нотариалната покана, че тя е връчена по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК, но нямало доказателства да е извършил проверка за
адресната регистрация и месторабота на авалиста ,където да е бил търсен. Но
дори и нотариусът да бил извършил връчването по реда на чл.47, ал.5 от
ГПК, презумптивното връчване не било достатъчно, за да се приеме
предявяването на записа на заповед за надлежно.
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
От приложеното ч.гр.д. № 6189 / 2021 год. на БРС се
установява,че същото е образувано по заявление на ищцовото дружество
срещу „Г и Т Транс“ ЕООД и Г. З. А.,като са издадени заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за
солидарното им осъждане за процесните суми. Със заявлението по чл.417
ГПК от заявителя е представен и оригиналния екземпляр на записа на
заповед, издаден от „Г и Т транс“ ЕООД и авалиран от Г. З. А., както и
нотариалната покана до „Г и Т транс“ ЕООД за предявяване на записа,
връчена от нотариус по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
С оглед доводите, въведени в писмения отговор по чл.131 ГПК от
особения процесуален представител на ответника А., с нарочна молба от
ищцовото дружество е представен и районния съд е приел като доказателство
по делото договор за финансов лизинг, сключен на 23.01.2019г. между
„Сожелиз-България“ ЕООД - клон Бургас (настоящо наименование „ОТП
лизинг“ ЕООД), в качеството му на лизингодател, „Г и Т транс“ ЕООД -
лизингополучател и ответника А. - съдлъжник. От същия договор се
установява,че лизингодателят е придобил и предоставил на
лизингополучателя за временно и възмездно ползване товарно полуремарке
“Schmitz Cargobul SCS24L 13.62 EВ. Срокът на лизинговия договор е
определен на 36 месеца, в които лизингополучателят е следвало да заплаща
месечни лизингови вноски съгласно погасителен план, като за обезпечаване на
3
вземанията по договора лизингополучателят е следвало да издаде запис на
заповед с падеж на предявяване. За предаването на лизинговата вещ и
получаването й от лизингополучателя е съставен приемо - предавателен
протокол. Както правилно е отбелязал районният съд, по делото безспорно се
установява наличието на сключен между „Сожелиз- България“ ЕООД - клон
Бургас (настоящо наименование „ОТП лизинг“ ЕООД) и „Г и Т транс“ ЕООД
договор за финансов лизинг, по който лизингодателят е бил изправна страна,
като е предоставил на лизингополучателя лизинговата вещ, с оглед на което
въведените от въззиваемия доводи в тази насока са неоснователни.
Видно е ,че на същата дата- на 23.10.2019г., е бил издаден
процесния запис на заповед, възоснова на който се претендират исковите
суми,поради което съдът намира за безспорно доказано ,че ценната книга е
издадена, за да обезпечи изпълнението на договорните задължения на
лизингополучателя.Този категоричен извод се налага както от изричната
клауза в договора, така и от еднаквите дати на издаване на ценната книга и на
сключване на договора.
При преценка на представения запис на заповед с оглед
задължителните реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 535 от ТЗ,
правилно е прието от БРС , че същият е редовен от външна страна, тъй като
няма добавки, поправки, зачертавания и други манипулации, подписан е от
ответника в качеството му на управител на дружеството-
лизингополучател,както и е авалиран от него в лично качество като физическо
лице. Следва да се отбележи,че поради естеството на авала ответникът би
отговарял за поетото с него задължение като авалист, дори и при
недействителен запис на заповед (освен заради неспазване на формата) .
Видно от приложената от ищеца нотариална покана , на
12.05.2021г. пред Нотариус Сергей Янков с рег. № 542 на НК и с район РС-
Бургас, е била представена нотариална покана , изходяща от Михаил
Руменов Комитски като представител на „ОТП Лизинг“ ЕООД и отправена до
издателя на записа на заповед „Г и Т ТРАНС“ ЕООД с управител Георги
Златев Атанасов. Поканата е връчена по реда на чл.47,ал.5 ГПК- чрез
залепване на уведомление на адреса на дружеството в гр.Бургас,к-
с“Изгрев“,бл.19,вх.2,ет.6, видно от нотариалното удостоверяване на дата
09.07.2021г. Видно от соченото в записа на заповед, падежът на ценната книга
е определен по чл.486,ал.1,т.3 ТЗ- на определен срок след издаването й/ в
случая в срок до 42 месеца от издаването й- т.е. до 23.08.2023г./
Съдебната практика категорично приема,“ ….че предявяването на
запис на заповед с падеж "на предявяване" има за цел да установи падежа на
задължението, а не да осигури съдействието на длъжника за плащането или
единствено да го постави в забава. Такива последици има предявяването за
4
плащане при изрично уговорен падеж.Предявяването на запис на заповед с
падеж "на предявяване" е условие за настъпване изискуемостта на вземането
спрямо всеки от солидарните длъжници - издател и авалист. Без значение е
дали кредиторът би предприел първо принудително изпълнение спрямо
издателя или съвместно с такова и против авалиста или би предприел
директно само срещу авалиста /каквото право безспорно има, с оглед
солидарния характер на отговорността им/. Авалистът, аналогично на
поръчителя, отговаря както издателят, т.е. считано от момента на изискуемост
на задължението, противопоставим на издателя, което не би могло да стане по
друг начин освен при задължително предявяване менителничния ефект за
плащане на издателя. Последното във всички случаи е необходимо условие за
възникване изискуемостта на задължението и за авалиста. Предявяване на
издателя, без предявяване на авалиста, предпоставя настъпила изискуемост на
задължението по записа на заповед и за авалиста.“ /вж. Решение № 207 от
12.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 1100/2017 г., I т. о., ТК, докладчик съдията
Вероника Николова; както и решение № 77/14.08.2015 г. по т. д. № 1156/2014
г. на ВКС, ТК, I т. о.; Решение № 162/02.11.2012 г. по т. д. № 1126/2011 г. на ІІ
т. о., Решение № 112 от 23.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 1556/2015 г., II т. о.,
ТК/.
Следователно,в конкретния случай с връчване по реда на чл.47,ал.5
ГПК на нотариалната покана на издателя на записа на заповед на
09.07.2021г., е настъпила изискуемостта на задължението за плащане с падеж,
уговорен не по-късно от 23.08.2023г. При редовно предявен на издателя запис
на заповед с падеж на предявяване е без значение дали записът на заповед е
предявен на авалиста - съгласно постановените от ВКС: Решение №
206/06.04.2015 г. по т. д. № 3701/2013 г. на ІІ т. о., постановено по чл. 290 ГПК;
Определение № 349/04.05.2012 г. по ч. т. д. № 135/2011 г. на ІІ т. о. и
Определение № 45/13.01.2014 г. по ч. д. № 2880/2013 г. на І т. о., постановени
по чл. 274, ал. 3 ГПК, предявяването на запис на заповед с падеж на
предявяване на издателя, е условие за настъпване изискуемост на вземането
спрямо всеки от солидарните длъжници - издател и авалист.За да се търси
отговорност на авалиста е необходимо записа на заповед да е предявен за
плащане на издателя, тъй като отговорността на авалиста е производна от тази
на издателя.
Тъй като е установено по делото, че записът на заповед е редовен от
5
външна страна и е надлежно предявен на издателя „Г и Т транс“ ЕООД, с
което е настъпила изискуемостта на вземането по записа на заповед спрямо
всеки от солидарните длъжници- издател и авалист,задължението е изискуемо
, с оглед на което неправилно районният съд е отхвърлил исковете срещу
длъжника А.. По изложените съображения решението е неправилно и следва
да се отмени, като се постанови решение за уважаване на исковете по чл.422
ГПК и признаване за установено на процесното вземане спрямо ответника А..
На основание чл.78,ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да се
възложат направените разноски пред районния съд и пред окръжния съд до
доказания пред всяка от инстанциите размер и съгласно представен от
въззивника/ ищец списък на разноските по чл.80 ГПК пред всяка инстанция , а
именно: пред БОС- д.т. от 106.64 лева,юрисконсултско възнаграждение от 150
лева и разноски за особен представител на въззиваемия- 400 лева; пред
районния съд-д.т. от 106,64 лева, юрисконсултско възнаграждение от 300 лева
и разноски за особен представител на ответника- 400 лева; и в заповедното
производство 106,64 лева държавна такса и 23.11 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №1319/27.06.2024 г., постановено по гр.д.
№4837/2023 г. по описа на PC Бургас,вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ,че Г. З. А. от гр. ***, ж к "***" бл.** вх.*
ет.* ап.**, ЕГН – ********** дължи на „ОТП лизинг” ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Тодор Александров“ № 28,
ет.4, представлявано от Михаил Комитски, солидарно с „Г и Т транс“ ЕООД,
ЕИК *********, сумата от 2726.16 евро по запис на заповед за сумата от
13927.78 евро,записът на заповед издаден на 23.01.2019 год. в гр.София
от„Сожелиз-България“ ЕООД - клон Бургас (настоящо наименование „ОТП
лизинг“ ЕООД/ и авалиран от Г. З. А. с ЕГН ********** във връзка със
сключен между страните договор за финансов лизинг от 23.01.2019 год., ведно
със законната лихва върху сумата, начиная от датата на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК на 02.09.2021 год. до окончателното плащане, за
които вземания по ч.гр.д. № 6189 / 2021 год. на БРС са издадени заповед за
6
изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Г. З. А. от гр. ***, ж к "***" бл.** вх.* ет.* ап.**, ЕГН –
**********, да заплати на „ОТП лизинг” ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“Тодор Александров“ № 28, ет.4,
представлявано от Михаил Комитски, разноски както следва: 656,64 лева /
шестстотин петдесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки/ разноски
пред БОС; 806,64 лева/ осемстотин и шест лева и шестдесет и четири
стотинки/ пред БРС и 129,75 лева/ сто двадесет и девет лева и седемдесет и
пет стотинки/ в заповедното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на
осн. чл.280,ал.3,т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7