РЕШЕНИЕ

гр. София, 18.04.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV „Д” състав, в публичното заседание на тридесети януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА

   ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

   Мл. съдия   БИЛЯНА КОЕВА

 

при секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от младши съдия Биляна Коева в.гр. дело № 9159 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 25.04.2013 г., постановено по гр.д. № 23678/2011г. по описа на СРС, ГО, 74 с-в, са уважени предявените обективно кумулативно съединени искове и е осъден ответникът “Г.Б.” ЕООД да заплати на ищеца “Д.К.0.” ООД следните суми: на основание чл. 373 ТЗ сумата 20 467,76 лв. представляваща фактурната стойност на изгубения товар по заявка договор за международен транспорт от Холадния до България; на основание чл. 86 ЗЗД във въ=р. с чл. 373 ТЗ сумата 394, 06 лв. обезщетение за забава за периода от поемане на стоката за превоз 12.03.2011 г. до датата на завеждане на исковата молба – 03.06.2011 г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 03.06.2011 г. до окончателното плащане на сумата; сумата 1 667,71 лв. – направени разноски. С решението СРС е отхвърлил предявения от “Г.Б.” ЕООД срещу “Д.К.0.” ООД насрещен иск за заплащане на навло в размер на 4500 лв. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.

Недоволен от решението е останал ответникът „Г.Б.“ ЕООД, който е подал въззивна жалба, в която обжалва уважителната част от първоначалните искове и отхвърлителната част срещу насрещния иск. Въззивната жалба е бланкетна, подадена е молба допълнение към въззивната жалба след изтичане на срока за въззивно обжалване, в която са изложени подробни съобржения за неправилност на първоинстанционното решение.

В срока по чл. 263 от ГПК, въззиваемият е подал отговор на въззивната жалба, в който се твърди, че решението на СРС е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства.

В срока по чл. 263 от ГПК, третото лице помагач – на страната на ищеца не е взел становище, по жалбата.

С Решение № 48/12.06.2017 г., постановено по т. д. № 408/2015 г. по описа на ВКС, ІI отделение, ТК., е отменено частично въззивното Решение от 16.09.2014 г., постановено по гр. д. № 11291/2013 г. по описа на СГС, ІI „A” с-в, като делото е върнато за ново разглеждане в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение по исковете квалифицирани по чл. 373 ТЗ и чл. 86 ЗЗД,  с дадени от ВКС задължителни указания.

 

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещи обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с релевираните в жалбата доводи и задължителните указания дадени в отменителното решение на ВКС, намира следното:

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2913г. по тълк. д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС)

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 17, пар. 1 и с правно основание чл. 27, т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че ищецът е материално-правно легитимиран да търси обезщетение за стоката, в качеството си на спедитор по възникналото с ответника облигационно отношение. СРС е приел, че възражението на ответника за наличие на предпоставките на чл. 17, ал. 2 от CMR, касаещи освобождаване от отговорност на превозвача  са неоснователни, тъй като разпоредбата не включва конфискуването на стоката и неправилно попълнените документи, като са изложени мотиви за обективна отговорност на превозвача за вредите върху товара и липса на изключващ отговорността му факт.

Във въззивната жалба не се съдържат оспорвания на установените от първоинстанционния съд факти, поради което въззивният съд няма основание да определи друга фактическа обстановка, тъй като решението на Софийския районен съд не подлежи на контрол в тази част на основание чл. 269 ГПК.

По делото е установено, че страните са били в облигационно отношение по силата, на което ищецът “Д.К.0.” ООД е възложил, а “Г.Б.” е приел да извърши международен автомобилен превоз на товар – 18 палета х 1250 кг. – 13,60 м. картофи. Установено е, че уговореният превоз не е бил извършен, като товарът е бил разтоварен на територията на Румъния, а в последствие конфискуван и продаден от румънските власти.

При така установената от СРС фактическа обстановка, настоящият въззивен състав намира следното:

По отношение на сключения между страните договор за международен автомобилен превоз на товари приложение намира Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки съгласно разпоредбата на чл. 1, т.1 от същата.

Настоящият състав намира, че независимо от неправилната правна квалификация на СРС на предявените искове по чл. 373 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, съдът се е произнесъл по спорното материално право, и на страните са били дадени точни указания относно подлежащите на доказване факти и разпределението на доказателствената тежест, поради което не намира приложение възприетото разрешение в т. 2 от Тълкувателно решение 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съгласно чл. 17, ал. 1 CMR 1. Превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето й. Отговорността на превозвача е регламентирана императивно . Общите основания за освобождаване превозвача от отговорност са изброени в ал. 2 на същия текст, като доказването, че липсата на товара се дължи на настъпване на оневиняващите превозвача факти, посочени в чл. 17, ал. 2 CMR, е в тежест на превозвача.

 Съгласно разясненията дадени в отменителното решение на ВКС правните норми на Конвенцията CMR регламентиращи отговорността на превозвача, основанията за освобождаване на превозвача от отговорност са императивни и с оглед разясненията дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2913г. по тълк. д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС , следва да бъдат съобразени и приложени от настоящия състав към установената фактическа обстановка, независимо от липсата на доводи във въззивната жалба.

Настоящият съдебен състав не споделя извода на първоинстанционния съд за неприложимост на разпоредбата на чл. 17, ал. 2 CMR, поради следните съображения:

 Посочената разпоредба сочи основанията, при наличието на едно, от които превозвачът е освобождава от отговорността по ал. 1 CMR, когато липсата, повредата или забавата се дължат на : 1/ грешки на правоимащия /изпращача или получателя/; 2/ нареждане на правоимащия, което не е резултат на грешка на превозвача; 3/ присъщ недостатък на стоката; 4/ или обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее.

В настоящият случай не се спори, а и по делото е установено от представената товарителница, че уговореният превоз не е бил извършен, като товарът е бил разтоварен на територията на Румъния и конфискуван от румънските власти. Товарът е бил конфискуван поради липсата на посочване на точен адрес на получателя, което не е спорно между страните.

Действително съгласно чл. 20, т. 1 от CMR за изгубен се приема товар, който не е разтоварен и предаден на получателя в посочения срок. В настоящият случай обаче е установено, че товарът е бил конфискуван от румънските власти, поради което не следва да намери приложение посочената разпоредба.

По въпроса чие е задължението за вписване в товарителницта на посочените липсващи данни, настоящият състав намира следното:

Разпоредбата на чл. 6 от Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки регламентира необходимото съдържание на товарителницата, а съгласно изрично изброените данни, последната следва да съдържа името и адреса на получателя.

Следва да се отбележи, че липсата на посочения реквизит не рефлектира върху действителността на договора за превоз, тъй като съгласно чл.4 нередовността на товарителницата не засяга действието му.

Съгласно чл. 7 , т. 1, б “а” от Конвенцията CMR изпращачът отговаря за всички разноски и щети, които би понесъл превозвачът вследствие неточността или недостатъчността на данните, посочени в чл. 6, сред които е посочено и “името и адреса на получателя”. Съгласно т. 3 от същата разпоредба, ако товарителницата не съдържа указанието, предвидено в чл. 6, параграф 1, б. “к”, превозвачът е отговорен за всички разходи и щети, които би понесъл имащият право върху стоката, поради този пропуск, каквато хипотеза не е налице в настоящия случай.

Разпоредбата на чл. 8 от Ковенцията регламентира задължението на превозвача да провери единствено точността на данните в товарителницата относно броя на колетите, маркировката и номерата им, както и видимото състояние на стоката и опаковката й.

Следователно систематическото и логическото тълкуване на посочените норми налага извод, че не съществува задължение за превозвача да проверява данните в товарителницата свързани с наличието на името и адреса на получателя, като в случая отговорността за това  е на изпращача.

С оглед изложеното настоящият състав намира, че в настоящия случай следва да намери приложение императивната разпоредба на чл. 17, т.2 от Конвенцията CMR, а именно освобождаване от отговорност на превозвача при наличие на грешка на правоимащия (в случая изпращача), вследствие на която се дължи липсата на товара.

Разпоредбата на чл. 18 от Ковенцията CMR установява тежестта  на превозвача да докаже наличието на някое от основанията изброени в чл. 17, т. 2 за екскулпирането му. При така установената “презумпция за отговорност” на превозвача, последният следва да установи причината за настъпването на противоправния резултат и фактът, че той не е виновен за настъпването му.

 Настоящият състав намира, че по делото е установена причината за недоставянето на товара, а именно конфискацията на стоката от румънските власти поради липса на данни в товарителницата за точната идентификация на получателя, което е достатъчно за да намери приложение разпоредбата на чл. 17, т.2 за освобождаването му от отговорност, поради грешката на правоимащия, в настоящия случай - изпращача.

Съобразно изложеното следва да се приеме, че така предявения иск с правно основание чл. 17, т. CMR е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

С оглед неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и акецесорния иск с правно основание чл. 27 CMR, който следва да бъде отхвърлен.

Поради достигане на различни правни изводи, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъдат отхвърлени  предявените искове.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има въззивника.

В производството пред първоинстанционния съд е представил списък с разноски /л. 99 от делото/, в който е посочил, че претендира разноски в размер на 360 лева / 180 лв .- депозит за експертиза и 180 лв. -  държавна такса/. Платената държавна такса е по насрещния иск, който не е предмет на настоящото производство, поради което на въззивника следва да се присъди сумата в размер на  180 лв. – платен депозит за експертиза.

За настоящото въззивно производство въззивникът е претендирал заплащане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 1440 лева, платени по банков път, за което са представени доказателства, представен е и договор за правна защита и съдействие, поради което посочените разноски следва да бъдат присъдени на въззивника.

Настоящата инстанция дължи произнасяне и по сторените разноски в касационното производство. Процесуалният представител на въззивника “Г.Б.” ЕООД е направил искане за присъждане на разноските в касационното производство с молба от 27.02.2017г. На “Г.Б.” ЕООД следва да бъдат присъдени разноски в касационното производство в размер на 30 лв. държавна такса за допускане на касационно обжалване и 417, 24 лв. за произнасяне по касационната жалба.

Съгласно чл. 78, ал. 10 ГПК на третото лице помагач не се присъждат разноски.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение от 25.04.2013г., постановено по гр. дело № 23678/2011г. по описа на СРС, ІI ГО, 74-ти състав в частта, с която “Г.Б.” ЕООД е осъдено да заплати на “Д.К.0.” ООД следните суми: на основание чл. 373 ТЗ сумата 20 467,76 лв., представляваща фактурната стойност на изгубения товар по заявка договор за международен транспорт от Холандия до България; на основание чл. 86 ЗЗД във връзка с чл. 373 ТЗ сумата 394,06 лв. – обезщетение за забава за периода от поемане на стоката за превоз – 12.03.2011 г. до датата на завеждане на исковата молба – 03.06.2011 г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба -03.06.2011 г. до окончателното плащане на сумата; сумата 1 667,71 лв. – направени разноски в първоинстанционното производство; сумата 1000 лв. , която “Г.Б.” ЕООД е осъдено да заплати на третото лице помагач “А.Б.” ООД като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от “Д.К.06”, с ЕИК ******** , с адрес на управление:*** срещу „Г.Б.” ЕООД, с  ЕИК ********, с адрес на управление:***, БЦ “Лозенец”, бул. “********, иск с правно основание чл. 17, т. 1 CMR за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 20 467, 76 лв. – обезщетение в размер на фактурната стойност на товара по заявка договор за международен транспорт от Холандия до България ведно със законната лихва за забава върху главницата от предявяване на иска до окончателното плащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от “Д.К.06”, с ЕИК ******** , с адрес на управление:*** срещу „Г.Б.” ЕООД, с  ЕИК ********, с адрес на управление:***, БЦ “Лозенец”, бул. “********, иск с правно основание чл. 27, т. 1 CMR за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 394, 06 лв. – обезщетение за забава за периода на поемане на стоката за превоз 12.03.2011г. до датата на завеждане на исковата молба – 03.06.2011 г.

ОСЪЖДА “Д.К.06”, с ЕИК ******** , с адрес на управление:***  да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „Г.Б.” ЕООД, с  ЕИК ********, с адрес на управление:***, БЦ “Лозенец”, бул. “******** сумата от 180 лв. - представляваща разноски в първоинстанционното производство, както и на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК сумата от 1440 лева- разноски пред въззивната инстанция, както и сумата 437, 24 лв. разноски в касационното производство.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач на въззиваемия – “А.Б.” ООД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:***.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1 – месечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                              2.