№ 8163
гр. София, 16.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20211110171729 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 108722/15.12.2021 г.
/уточнена с молба вх. № 114225 от 22.12.2021 г./, с която от името на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *********** против П. В. М., ЕГН: ********** са предявени искове по реда
на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124
от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за плащане
на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди за имот в сграда - етажна
собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение
за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за процесния период, както
и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед
за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 10583/07.06.2021 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу П. В. М., ЕГН: ********** за суми,
както следва: 1/ сумата от 1162,89 лв., представляваща стойност на доставена и
потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент №
14, находящ се в гр. София, ж.к. „Свобода“, бл. 41, вх. А, ет. 4, абонатен № 59261
за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 07.06.2021 г. до окончателното й изплащане; 2/
сумата от 221,45 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 15.09.2018 г. – 11.05.2021 г. върху главницата за доставена и
1
потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 26,40 лева, представляваща главница за
цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ
апартамент № 14, находящ се в гр. София, ж.к.“Свобода“, бл. 41, вх. А, ет. 4,
абонатен № 59261 за периода 01.11.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва върху горепосочената сума, считано от 07.06.2021 г. до окончателното й
изплащане; 4/ сумата от 3,94 лв., представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода 31.12.2018 г. – 11.05.2021 г. върху главницата за
цена на услугата дялово разпределение. На 14.06.2021 г. е издадена заповед по чл.
410 ГПК. Заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради
което с разпореждане № 31054/12.11.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 32049/2021
г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, ищецът е уведомен за възмножността да
предяви иск за установяване на вземането си. Разпореждане № 31054/12.11.2021
г., постановено по ч.гр.д. № 32049/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав е
връчено на ищеца на 18.11.2021 г. Исковата молба е подадена на 15.12.2021 г. / в
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
В исковата си молба ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че има договорни
отношения с ответника. Поддържа, че същият има качеството клиент на топлинна
енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна
собственост, в която се намира процесният имот, е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем
Сървисис” ЕООД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т.
2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Поддържа, че ответникът е използвал доставяна топлинна
енергия през периода 01.05.2017 г. – 30.04.2020 г. и не е погасил задължението си
на посочения в приложимите за периода ОУ падеж, а именно - в 45-дневен срок от
датата на публикуване на съответните фактури на интернет страницата на ищеца.
Поради тази причина се дължала и лихва за забава, но не върху прогнозните
стойности през отоплителния сезон, а върху сумите, посочени в изравнителната
сметка и отбелязани в общата фактура за съответния отоплителен сезон.
Претендира се и цената на услугата дялово разпределение, ведно с лихва за забава
върху същата.
Моли, да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено, че П. В. М., ЕГН: ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
2
*********** суми, както следва: 1/ сумата от 1162,89 лв., представляваща
стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот,
представляващ апартамент № 14, находящ се в гр. София, ж.к.“Свобода“, бл. 41,
вх. А, ет. 4, абонатен № 59261 за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 07.06.2021 г. до
окончателното изплащане; 2/ сумата от 221,45 лв., представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2018 г. – 11.05.2021 г.
върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 26,40
лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 14, находящ се в гр. София,
ж.к.“Свобода“, бл. 41, вх. А, ет. 4, абонатен № 59261 за периода 01.11.2018 г. –
30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
07.06.2021 г. до окончателното изплащане; 4/ сумата от 3,94 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 31.12.2018 г. –
11.05.2021 г. върху главницата за цена на услугата дялово разпределение.
Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл. 78,
ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещните страни в
производството адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника, чрез
назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител в производството
– адвокат И.Е. от САК, е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорва
основателността на предявените искове. Оспорва се наличието на валидно
възникнало облигационно отношение с предмет продажба и доставка на топлинна
енергия до посочения в исковата молба недвижим имот, което да е обвързвало
страните през заявения в исковата молба период. Оспорва се, че през процесния
период, в посочения исковата молба имот, е доставена, респективно, използвана
топлинна енергия, в твърдените от ищеца количества и качество. Релевира се
възражение за настъпила погасителна давност относно вземанията, дължими за
периода 01.05.2017 г. – 07.06.2018 г. Оспорват се и акцесорните претенции за
лихва за забава.
Моли се, за отхвърляне предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са за разглеждане искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с
3
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД –
положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена
топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за
забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по
реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността
на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти:
съществуването на договорни отношения между него и ответника с предмет
доставка на топлинна енергия, в това число и качеството му клиент на топлинна
енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за
исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е
носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за
ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираното вземане, за което не сочи доказателства.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба
възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба, е
да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или
прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
4
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР),
които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
5
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В
този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е дружество регистрирано
по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по
6
вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други
дейности обслужващи основните.
От представения и приобщен към доказателствения материал по делото
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 99, том LLLL, дело №
39257/1997 г. на Първи нотариус при Софийска нотариална служба към Софийски
районен съд се установява в производството, че на 28.11.1997 г. Стоилка
Веселинова Ранкова е продала на внука си Венцислав Георгиев М. собствения си
недвижим имот, представляващ апартамент № 14, находящ се в гр. София,
ж.к.“Свобода“, бл. 41, вх. А, ет. 4, като е запазила за себе си пожизнено и
безвъзмездно право на ползване върху имота, предмет на сключения договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в горепосочения нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 99, том LLLL, дело № 39257/1997
г. на Първи нотариус при Софийска нотариална служба към Софийски районен
съд.
От представеното и приобщено към доказателствения материал
удостоверение за наследници изх. № УГ01-261/08.01.2018 г., издадено от
Столична община, район Надежда за лицето Венцислав Георгиев М., се
установява в производството, че Венцислав Георгиев М. е починал на 14.11.2005
г., като е оставил единствен наследник по закон - сина си П. В. М. /ответник в
настоящото производство/.
От обсъдените по-горе доказателства се установява в производството, че
през процесния период именно П. В. М. е бил собственик на процесния недвижим
имот, представляващ апартамент № 14, находящ се в гр. София, ж.к.“Свобода“,
бл. 41, вх. А, ет. 4, собствеността върху който е придобита по реда на
наследственото правоприемство от починалия му баща – Венцислав Георгиев М..
Горният извод се подкрепя и от останалия събран по делото доказателствен
материал, а именно нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит
по наследство № 90, том 1, рег. № 6197, дело № 80/2008 г. на нотариус Мила
Енева, рег. № 140 в НК с район на действие – СРС, като по делото не са
ангажирани категорични и безпорни доказателства, които да оборят правилността
на извода, че през процесния период именно ответникът П. В. М. е бил собственик
на посочения в исковата молба недвижим имот, представляващ апартамент № 14,
находящ се в гр. София, ж.к.“Свобода“, бл. 41, вх. А, ет. 4.
Същевременно, от извършената справка по реда на Наредба №14 от
7
18.11.2009 г. за реда и начина на предоставяне на органите на съдебната власт до
НБД „Население“ относно лицето Стоилка Веселинова Ранкова, ЕГН **********,
се установява в производството, че последната е починала на 31.01.2008 г.,
считано от която дата е погасено и учреденото в нейна полза, по силата на
уговорките инкорпорирани в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 99, том LLLL, дело № 39257/1997 г. на Първи нотариус при Софийска
нотариална служба към Софийски районен съд, вещно право на ползване върху
процесния имот, представляващ апартамент № 14, находящ се в гр. София,
ж.к.“Свобода“, бл. 41, вх. А, ет. 4.
От друга страна, обаче, от представеното и приобщено към
доказателствения материал заявление-декларация регистрационен индекс Г-
1469/19.01.2018 г. се установява в производството, че на 19.01.2018 г. до
ищцовото дружество е подадено заявление от лицето Илияна Свиленова
Тодорова, чрез пълномощника й Ваня Петрова Христова, в което е обективирано
искане на името на Илияна Свиленова Тодорова да бъде открита партида за
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 14, находящ се в гр. София,
ж.к.“Свобода“, бл. 41, вх. А, ет. 4, като партидата бъде променена на нейно име,
съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
Т.С. ЕАД на клиенти в гр. София. Настоящият съдебен състав намира, че с
подаденото заявление-декларация регистрационен индекс Г-1469/19.01.2018 г.,
подадено от името на Илияна Свиленова Тодорова до Т.С. ЕАД, Илияна Тодорова
е заявила пред ищцовото дружество, желанието си партидата за процесния имот
да бъде прехвърлена именно на нейно име. Заявление-декларация регистрационен
индекс Г-1469/19.01.2018 г., подадено от името на Илияна Свиленова Тодорова до
Т.С. ЕАД не е оспорено от страните, като същевременно от останалия събран по
делото доказателствен материал, в това число документи за извършено дялово
разпределение за отчетни периоди 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г., 01.05.2018 г. –
30.04.2019 г. и 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., и документи за главен отчет от
30.04.2018 г., 02.07.2019 г. и 30.05.2020 г., се установява в производството, че във
връзка с отправеното до ищцовото дружество заявление-декларация от 19.01.2018
г., последното е открило партида именно на името на лицето подало заявление-
декларацията – Илияна Свиленова Тодорова. В конкретния случай, съгласно
заявление-декларация, чиято автентичност не е оборена по делото, Илияна
Тодорова е отправила искане цялата енергия доставена до имота да се заплаща от
нея. При така възприето и като съобрази заявление-декларацията на Илияна
Тодорова от 19.01.2018 г., и обстоятелство, че ищецът е открил партида именно на
8
нейно име за целия имот въз основа на това заявление, то съдът приема, че по
делото е установено, че Илияна Тодорова е заявила пред „Т.С.“ ЕАД, че тя ще
ползва имота и ще заплаща енергията /т.е. отправила е предложение до Т.С. ЕАД
за сключване на договор за доставка на топлинна енергия до посочения в
заявление-декларацията недвижим имот/, ищецът се е съгласил със същото и е
открил партидата за имота само на нейно име /с което е приел отправеното
предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия до
посочения в заявление-декларацията недвижим имот/, поради което и съдът
приема, че след 19.01.2018 г., т.е за част исковия период /19.01.2018 г. –
30.04.2020 г./ само Илияна Тодорова е следвало да отговаря за заплащането на
цялото количество потребена енергия в имота, въз основа на сключения между
нея и ищцовото дружество договор за доставка на топлинна енергия.
Действително от документите по делото се установява, че Илияна
Свиленова Тодорова е майка на ответника П. В. М., но от друга страна, следва да
се отбележи, че към датата на депозиране на Заявление-декларация
регистрационен индекс Г-1469/19.01.2018 г., подадено от името на Илияна
Свиленова Тодорова до Т.С. ЕАД, П. В. М. е бил навършил 14 години и е действал
лично и със съгласието на майка си Илияна Свиленова Тодорова, т.е. не може да
се приеме, че Илияна Свиленова Тодорова е подала Заявление-декларация
регистрационен индекс Г-1469/19.01.2018 г. в качеството си на законен
представител на П. В. М., доколкото към момента на подаване на заявление-
декларацията, същата не е имала това качество. Никъде и в обсъдения по-горе
документ не се съдържа изявление, че заявлението се подава в качеството й на
представител на П. В. М.. Заявлението е подадено от името на Илияна Свиленова
Тодорова, чрез пълномощника й Ваня Петрова Христова, а не от името на
непълнолетния към този момент П. В. М.. В тази връзка, настоящият съдебен
състав намира, че е необходимо да отбележи, че при съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства се налага извод, че, считано от датата на
депозиране на Заявление-декларация регистрационен индекс Г-1469/19.01.2018 г.
и извършената от ищцовото дружество промяна на партидата, открита за
процесния имот, представляващ апартамент № 14, находящ се в гр. София,
ж.к.“Свобода“, бл. 41, вх. А, ет. 4, на името на Илияна Свиленова Тодорова,
именно между последната и ищцовото дружество е възникнало облигационно
правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния недвижим
имот, доколкото последната изрично е изразила желание партидата да бъде
открита именно на нейно име /а не на името на сина й П. В. М./, като е поела
9
задължение да отговаря за заплащане на стойността на потребената в имота
топлинна енергия и това нейно предложение е прието от ищцовото дружество,
което е открило партида за процесния имот именно на името на лицето Илияна
Свиленова Тодорова.
В тази връзка, съдът намира за основателно възражението на ответника,
обективирано в отговора на исковата молба и поддържано от процесуалния му
представител в проведеното по делото открито съдебно заседание на 11.07.2022 г.,
че след датата на депозиране на Заявление-декларация регистрационен индекс Г-
1469/19.01.2018 г. пред ищцовото дружество и с оглед откриването на партида на
името на Илияна Свиленова Тодорова, именно последната е легитимирана да
отговаря за заплащане стойността на доставената и потребена в имота топлинна
енергия, респективно, че за периода 19.01.2018 г. – 30.04.2020 г. ответникът не е
материалноправно легитимиран да отговаря за заплащането на стойността на
доставената и потребена в процесния имот топлинна енергия.
Същевременно за периода 01.05.2017 г. – 18.01.2018 г. именно ответникът
П. В. М. е следвало да отговаря за заплащане стойността на потребената в
процесния имот топлинна енергия, в качеството си на собственик на последния.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този имот) е
била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
По делото е установено, че общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди са одобрени от ДКЕВР през 2016 г., като се установи от прието
заключение на вещото лице по допуснатата и изготвена в производството
съдебно-техническа експертиза, че ищецът е доставял енергия в сградата етажна
собственост, в която се намира процесния имот, поради което съдът приема за
установено по делото, че през процесния период страните са били обвързани от
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна
собственост, чието съдържание се определя в Общите условия от 2016 г.
/приложими към процесния период/, както и от действащата към съответния
момент нормативна уредба, а именно Закон за енергетиката и Наредба №16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
10
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.05.2017 г. – м. 04.2020 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през процесния
период е извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД. Установява се също, че са взети
предвид и технологичните разходи в абонатната станция за процесния период,
които са за сметка на топлопреносното предприятие, като същите са изчислени по
Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са били отчислявани
ежемесечно от отчетената от общия топломер топлинна енергия, преди нейното
разпределение между абонатите. Установява се, че през банята, намираща се в
имота, преминава щранг-лира, както и че за отчет на потребената енергия за
битово горещо водоснабдяване има монтиран и узаконен водомер. Установява се
също, че и за трите отчетни периода /01.05.2017 г. – 30.04.2018 г., 01.05.2018 г. –
30.04.2019 г. и 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г./, абонатът е осигурил достъп за
проверка и отчет на монтираните в имота уреди за дялово разпределение на
топлинна енергия.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява в производството, че през процесния период
в посочения в исковата молба имот е доставяна и потребявана топлинна енергия,
както следва: 1/ топлинна енергия за отопление на имот, като е начислявана по
отчет на показанията на монтираните в имота уреди за дялово разпределение на
топлинна енергия; 2/ топлинна енергия отдадена от сградна инсталация, която е
разпределяна пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект, като за
процесния апартамент отопляемия обем по проект е 101,74 кубически метра; 3/
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, определяна по реален отчет
на показанията на монтирания и узаконен в имота водомер. От заключението на
вещото лице по приетата в производството съдебно-техническа експертиза се
установява още, че за процесния период за топлоснабдения имот е начислена
топлинна енергия за отопление на имот на стойност от 273,14 лева, топлинна
енергия отдадена от сградна инсталация на стойност от 285,69 лева и топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване на стойност от 587,82 лева. Установява
се също, че през процесния период фирма за дялово разпределение „Техем
Сървисис“ ЕООД редовно и на конкретна дата е изготвяла изравнителни сметки за
реално потребеното количество топлинна енергия от имота на ответника – общо и
по компоненти, а именно топлинна енергия за отопление на имот, топлинна
енергия отдадена от сградна инсталация и топлинна енергия за битово горещо
11
водоснабдяване, като общо за процесния период е налице изравнена сума за
връщане в размер на 65,29 лева, която следва да бъде извадена от общия размер на
стойността на доставена до процесния имот топлинна енергия.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-техническа експертиза е установено в производството, че
през процесния период 01.05.2017 г. – 30.04.2020 г., за топлоснабдения имот
потребената топлинна енергия е на стойност от общо 1146,65 лева.
Същевременно, по делото се установи, че ответникът П. В. М., следва да
отговаря за заплащането на стойността на доставената и потребена в процесния
недвижим имот топлинна енергия не за целия заявен в исковата молба периода, а
единствено за периода 01.05.2017 г. – 18.01.2018 г., като от заключението на
вещото лице по допусната, изготвена и приета в производството съдебно-
техническа експертиза се установи в производството, че за така посочения период,
дължимата стойност на доставената и потребена в процесния имот топлинна
енергия е 415,07 лева, до които сума и период предявеният иск с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154
и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД за сума, представляваща
стойността на доставена и потребена в процесния имот топлинна енергия, се явява
доказан в настоящото производство.
В отговора на исковата молба, подаден от името на П. В. М. е релевирано
възражение за погасяване по давност на сумите начислени от ищеца през исковия
период. По отношение възражението за погасяване по давност на претендираните
в настоящото производство от ищеца вземания, настоящият състав намира
следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по
тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия
са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна
вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то
произтича от повтарящи се еднородни задължения, с посочен в Общите условия
падеж. Предвид това в разглеждания случай следва да намери приложение
тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито
12
са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение). В частност задълженията на ответниците за заплащане на
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение /13.05.2020 г./ спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти.
За вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г.:
Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2016 г.,
които са общоизвестни и съгласно които плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението.
Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат в определен срок, то съдът
приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД и началният момент
на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от
момента на настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане на 45 дни след
месеца, за който е възникнало задължението.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за
целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на
вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото
на срока на погасителната давност. В случая вземанията са възникнали в момента
на осъществяването на доставката на енергията и за всяко от тях са издавани
ежемесечните фактури. Издаването на обобщена фактура през юли 2018 г. за
вземания възникнали за период 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г., които са по
изравнителни сметки и включват и начислени задължения за месеци през целия
отоплителен сезон без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци, не
е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната давност
за процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в определен
месец. Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не
е от естество да промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност
за него тече от последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме
обратното би означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на
кредитора да зависи началният момент на погасителната давност, което
противоречи на целите на института на погасителната давност. Моментът, от
13
който започва да тече погасителната давност е определен от законодателя в
зависимост от възникване на вземането и от изискуемостта му. Изискуемостта на
вземането и изпадането в забава на плащането на същото са различни факти, от
тях произтичат и различни последици. В случая разпоредбата на ОУ от 2016 г.
сочи изискуемост на месечното вземане, което не е обвързано с изравнителната
сметка, поради което и обвързването от ищеца на началния момент на
погасителната давност за месечните задължения с издаването на обобщена
фактура по изравнителната сметка е неоснователно.
При така възприето и като съобрази дата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 07.06.2021 г., и по
съображения изложени по-горе за началния момент на погасителната давност на
вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г., то съдът приема, че
възражението за погасяване по давност на вземането за главница за доставена и
потребена топлинна енергия през процесния период се явява основателно,
доколкото изискуемостта на вземането за месец януари 2018 г. е настъпила
считано от 18.03.2018 г., като при съобразяване на разпоредбата на чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците, и обстоятелството, че за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г.,
течението на давностния срок е било спряно, то 3-годишния погасителен
давностен срок е бил изтекъл преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда – 07.06.2021 г., респективно е обхванато от погасителната давност /3-
годишния погасителен давностен срок за вземането за месец януари 2018 г. е
следвало да изтече на 18.05.2021 г./.
Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от Т.С. ЕАД на клиенти в гр. София изрично предвижда,
че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Същевременно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от Т.С. ЕАД на клиенти в гр. София изрично
предвижда, че клиентите са длъжни да заплащат стойността на потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Горните разпоредби са ясни и безпротиворечиво
очертават момента на настъпване на изискуемостта на задълженията за доставена
и потребена от клиенти на Т.С. ЕАД топлинна енергия, през съответния отчетен
период, т.е. за всеки отделен месец, изискуемостта на задължението за заплащане
14
на стойността на потребената в имота топлинна енергия, настъпва с изтичане на
45-дневен срок след изтичане на месеца, в който енергията е доставена и
потребена. Сумите по изравнителни сметки отново са за доставена и потребена
топлинна енергия в същия отчетен период, за който именно се издава
изравнителната сметка. Такива суми не представляват ново вземане, доколкото
енергията е доставена и потребена в същия отчетен период, а не след неговото
изтичане до извършване, изготвяне и издаване на изравнителна сметка.
Същевременно общите условия на ищцовото дружество не предвиждат различен
момент на настъпване изискуемостта на суми по изравнителни сметки. Т.Е.,
доколкото тези суми са за доставена и потребена топлинна енергия именно през
съответния отоплителен сезон, то и изискуемостта им настъпва с изтичане на 45-
дневен срок след изтичане на месеца, в който е доставена и потребена енергията
/по аргумент от чл. 33, ал. 1 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от Т.С. ЕАД на клиенти в гр. София.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за
целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на
вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото
на срока на погасителната давност.
Вземането е за доставена топлинна енергия в определен месец. Издаването на
няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е от естество да
промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност за него тече от
последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме обратното, би
означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на кредитора да
зависи началният момент на погасителната давност, което противоречи на целите
на института на погасителната давност.
Още повече, че това е пряко поставяне на търговеца в привилегировано
положение спрямо потребителите на топлинна енергия, посредством
предоставянето му на възможност, чрез извършване на префактуриране и
издаване на множество счетоводни документи за вземания за топлинна енергия
доставена и потребена в един и същ период, по който начин еднолично да влияе
върху началния момент на погасителната давност. Едно такова разрешение
поставя потребителя в категорично неизгодно и непривилегировано положение и
противоречи, както на разпоредбите и духа на Закон за защита на потребителите,
но и на неписаните правила на морала и добросъвестността в отношенията между
правните субекти. Още повече, че както се посочи по-горе, в общите условия на
ищцовото дружество, приложими към процесния период, по никакъв начин не е
15
предвиден друг ред и момент за настъпване изискуемостта на сумите по
изравнителни сметки, различен от този за дължимите суми за потребена топлинна
енергия във всеки отделен месец.
Следователно, настоящият съдебен състав намира, че вземането по
изравнителна сметка не е ново вземане. То е за доставена и потребена топлинна
енергия именно през същия отчетен период /отоплителен сезон/, за който
ежемесечно са издавани фактури от ищеца. Изрично е предвиден моментът на
настъпване на изискуемост на вземанията за доставена и потребена от клиентите
топлинна енергия и по никакъв начин той не е свързан с издаването на
изравнителна сметка и/или обща фактура.
Като допълнение, следва да бъде посочено, че в случай, че се приеме
становището, че сумата по изравнителна сметка/обща фактура е ново вземане, то
следва извод, че същото възниква едва след изтичане на отчетния период и
извършването на отчета на уредите за дялово разпределение, монтирани в имота,
респективно става изискуемо едва след издаване на общата фактура и изтичане на
съответния срок /какъвто не е предвиден в общите условия на ищцовото
дружество, но по аналогия може да се приеме, че отново е 45-дневен от
възникване на вземането (който момент може и да е и най-вероятно е различен от
момента на издаване на общата фактура, но доколкото няма изрична уредба за
тези вземания в общите условия на ищцовото дружество, то не може да се
направи категоричен извод, кога възниква и става изискуемо такова вземане)/.
Следователно, дори да се приеме становището, че сумата по изравнителна
сметка/обща фактура е ново вземане, то следва извод, че в процесния случай
ответникът не следва да отговоря за заплащане на сумите по изравнителната
сметка, доколкото това вземане /ново и различно от вземанията за доставена и
потребена топлинна енергия през месеците, включени в отчетния период
(отоплителен сезон)/ е възникнало и станало изискуемо след 30.04.2018 г.,
респективно след 19.01.2018 г., т.е. след подаване на заявление-декларация
регистрационен индекс Г-1469/19.01.2018 г., подадено от името на Илияна
Свиленова Тодорова до Т.С. ЕАД, с което Илияна Тодорова изрично е изявила
желание за откриване на партида единствено на нейно име за процесния период,
за заплащане на стойността на доставената и потребена в имота топлинна енергия,
което изявление/предложение е прието от ищеца и е открита партида на името на
Илияна Тодорова, и ответникът не следва да отговаря за неговото заплащане.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за признаване за установено, че ответникът П. В. М. дължи на ищеца сума,
16
представляваща стойност на доставена и потребена в процесния топлоснабден
имот топлинна енергия, следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 221,45 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода 15.09.2018 г. – 11.05.2021 г. върху главницата за доставена и потребена
топлинна енергия, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД следва
да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на
главен дълг, както и забава на ответника.
Предвид отхвърлянето на иска за главница за сумата от 1162,89 лева,
представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 14, находящ се в гр. София, ж.к.
„Свобода“, бл. 41, вх. А, ет. 4, абонатен № 59261 за периода 01.05.2017 г. –
30.04.2020 г., настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде отхвърлен и
акцесорният иск за лихва за забава върху претендираната в производството
главница за доставена и потребена топлинна енергия.
По отношение на претенцията за сумата от 26,40 лева, представляваща
главница за цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот,
представляващ апартамент № 14, находящ се в гр. София, ж.к.“Свобода“, бл. 41,
вх. А, ет. 4, абонатен № 59261 за периода 01.11.2018 г. – 30.04.2020 г., съдът
намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „Т.С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. По делото се установи, че фирмата за
дялово разпределение точно и в уговорените срокове е извършвало услуга дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която се
намира процесния имот. От друга страна, в настоящото производство се
претендира цена на услуга дялово разпределение за периода 01.11.2018 г. –
30.04.2020 г., т.е. за период след 19.01.2018 г., за който по делото се установи, че
ответникът не следва да отговаря за потребените в имота топлинна енергия и
услуга дялово разпределение на топлинна енергия, поради което и претенцията за
17
главница за цена на услугата дялово разпределение за периода 01.11.2018 г. –
30.04.2020 г. се явява неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
сумата от 3,94 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 31.12.2018 г. – 11.05.2021 г. върху главницата за цена на
услугата дялово разпределение, настоящият съдебен състав намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД следва
да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на
главен дълг, както и забава на ответника.
Предвид отхвърлянето на иска за главница за сумата от 26,40 лева,
представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 14, находящ се в гр. София,
ж.к.“Свобода“, бл. 41, вх. А, ет. 4, абонатен № 59261 за периода 01.11.2018 г. –
30.04.2020 г., настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде отхвърлен и
акцесорният иск за лихва за забава върху претендираната в производството
главница за доставена и потребена топлинна енергия.
Като допълнение, следва да бъде посочено, че по отношение на цената за
услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на
потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след
покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, което е допълнителен довод за
неоснователност на акцесорната претенция за лихва за забава, дължима върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство имат
ответникът.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
От името на ответника не е направено искане за присъждане на разноски в
настоящото производство и не се представят доказателства за извършването на
такива, поради което и в негова полза не следва да се присъждат разноски в
18
исковото производство по гр.д. № 71729/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав.
От името на ответника не е направено искане за присъждане на разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 32049/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав и не се представят доказателства за извършването на такива, поради което
и в негова полза не следва да се присъждат разноски в заповедното производство
по ч.гр.д. № 32049/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от името на Т.С. ЕАД, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление: гр. София,******************* против П. В.
М., ЕГН **********, с адрес: в гр. София, ж.к. Красна поляна - I, бл. 25, вх. Б, ет.
6, ап. 38, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
за признаване за установено, че П. В. М., ЕГН ********** дължи в полза на Т.С.
ЕАД, ЕИК *********** суми, както следва: 1/ сумата от 1162,89 лева,
представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 14, находящ се в гр. София,
ж.к.“Свобода“, бл. 41, вх. А, ет. 4, абонатен № 59261 за периода 01.05.2017 г. –
30.04.2020 г.; 2/ сумата от 221,45 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 15.09.2018 г. – 11.05.2021 г. върху
главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 26,40 лева,
представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 14, находящ се в гр. София,
ж.к.“Свобода“, бл. 41, вх. А, ет. 4, абонатен № 59261 за периода 01.11.2018 г. –
30.04.2020 г.; 4/ сумата от 3,94 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 31.12.2018 г. – 11.05.2021 г. върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение, за които суми на 14.06.2021
г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 32049/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 съств.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - „Техем Сървисис” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
19
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
20