Р Е Ш
Е Н И Е
№…………………
гр. К., 08.12.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на двадесет и осми ноември две хиляди и седемнадесета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1182 по описа за 2017 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 233, ал.1 от ЗЗД и чл. 232, ал.2 вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „***“ ЕАД, чрез процесуалния си представител твърди, че е собственик на недвижим имот - апартамент, находящ се в с.К., обл.П., общ.К., вх.А, ет.5, ап.** съгласно акт № 55 от 14.04.1994 г. за държавна собственост. Със Заповед № 117 от 15.02.2002 г. и договор за наем от 15.02.2002 г. на Н.Н.Н. бил отдаден под наем процесния имот, находящ се в с.К., представляващ апартамент с площ от 68.00 (шестдесет и осем) кв.м, състоящ се от три стаи, бокс, антре, тераса и баня с тоалетна и прилежащото му избено помещение с площ от 6.40 (шест цяло и четиридесет стотни) кв.м. Съгласно т.3 от раздел I от договора за наем от 27.09.2000 г. страните уговорили наемна цена в размер на 17.95 лева месечно, платима до 20-то число на съответния календарен месец. Към настоящия момент ответникът владеел гореописания имот без каквото и да било правно основание. В изпълнение на Решение № 15 от 16.09.2016 г. на Съвета на директорите на „***“ ЕАД и раздел I, т.4 от наемния договор ответникът бил уведомен с уведомление с изх. № 005476 от 07.10.2016 г., че считано от 01.11.2016 г. месечната наемна цена се увеличава на 117.00 лева. В дружеството се еърнало известие за доставяне с бар код ИД PS 4330 001HRF F, от което било видно, че уведомлението е получено от Н.Н.Н.. Последният наем, който бил заплатен от ответника, бил за месец октомври 2016 г. От тази дата до настоящия момент наемателят не плащал наем за обитаваното от него жилище. В изпълнение на Решение № 19 от 27.01.2017 г. на Съвета на директорите на „***“ ЕАД към ответника била отправена покана за доброволно изплащане на дължимия наем, освобождаване и предаване на ключовете на въпросния апартамент с писмо с изх. № 001805 от 15.03.2017 г., като ответникът бил изрично уведомен, че съгласно чл. 238 от ЗЗД, писмата ще се считат като едномесечно предизвестие за прекратяване на договора за наем и освобождаване на жилището. Във „***“ ЕАД се върнало известие за доставяне с бар код ИД PS 4330 001G1U 3, от което било видно, че уведомлението е получено от ответника на 21.03.2017 г., като крайния срок за освобождаване на жилището бил на 21.04.2017 г., но до този момент имотът не бил освободен и предаден. Във връзка с горепосочените обстоятелства била издадена Заповед № АВ-17-492 от 14.07.2017 г. на изпълнителния директор на „***“ ЕАД, с която била отменена настанителна Заповед № 117 от 15.02.2002 г. и прекратено наемното правоотношение между страните считано от 22.04.2017 г. Със същата ответникът бил отново уведомен, че е длъжен да плати дължимия наем, да освободи посочения имот и да предаде ключовете от него. Заповедта била изпратена и получена от ответника на 21.07.2017 г. видно от обратната разписка с бар код ИД PS 4330 001MN1 2. Дължима сума от ответника при месечен наем 117.00 лева, платим на 20-то число на месеца за период от месец ноември 2016 г. до месец юни 2017 г. включително равняващ се на осем месечни наема, била на стойност 936.00 лева.
Съгласно чл.233 ал.1 от ЗЗД предаването на вещта, респ. апартамента на наемодателя било фактическо действие, което следвало да се извърши от наемателя по начин, по който несъмнено да означава, че наемателят повече няма да упражнява фактическа власт върху наетия имот. Последното не било прекратено от наемателя по предвидения от закона ред, поради което ответникът следвало да заплаща уговорената наемна цена до освобождаване на имота.
МОЛИ съда да постанови решение, с което:
Да осъди Н.Н.Н. да освободи и предаде на „***“ ЕАД владението на АПАРТАМЕНТ № **, находящ се в с.К., обл. П., общ.К., вх.А, ет.5
Да осъди Н.Н.Н. за заплати сумата от 936.00 (деветстотин тридесет и шест) лева, представляваща дължим и неплатен наем за периода от месец ноември 2016 г. до месец юни 2017 г. включително, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.08.2017 г. до окончателното плащане, както и сумата от 37.00 (тридесет и седем) лева, представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на лихвата за забава, считано от падежа на всяко плащане, начиная от 21.11.2016г. до предявяване на иска.
Претендира за разноските по делото.
Ответникът Н.Н.Н. не е подал отговор в едномесечния срок. В насроченото съдебно заседание заявява, че няма възражения срещу нищо, но е предал ключа и освободил жилището след предявяване на иска.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори и се установява от представения акт за държавна собственост № 55/14.04.1994 г., че процесния апартамент държавна собственост, включен в капитала на ищцовото дружество.
Със Заповед № 117/15.02.2002 г. ищецът е настанен в жилището, като на същата дата – 15.02.2002г. страните са сключили договор за наем, по силата на който ищецът е отдал под наем процесния апартамент на ответника за срок от една година, считано от подписване на договора, а ответникът се е задължил да плаща месечен наем в размер на 17.95 лева. В чл. І, т.4 от договора е уредено, че наемодателят има право едностранно да промени наемната цена като за целта следва да уведоми писмено наемателя.
С Решение № 15 от 16.09.2016 г. на Съвета на директорите на „***“ ЕАД и раздел I, т.4 от наемния договор наемната цена била изменена в размер на 117 лева месечно, като за изменението ответникът е уведомен с писмо изх. № 005476 от 07.10.2016 г., че считано от 01.11.2016 г. месечната наемна цена се увеличава на 117.00 лева. По делото е прието като доказателство известие за доставяне с бар код ИД PS 4330 001HRF F, от което се установява, че уведомлението е получено от Н.Н.Н..
С Протокол № 91/27.01.2017г. от заседание на Съвета на директорите на „***“ ЕАД град С. е взето Решение № 19/27.01.2017 г., с което е одобрено направеното предложение и е възложено на изпълнителните директори да прекратят договорите за наем с наематели, които към настоящия момент не са работници и служители на „***“ ЕАД град С..
В изпълнение на взетото решение от Съвета на директорите на „***” ЕАД, изпълнителния директор на ищцовото дружество е изпратило до ответника писмо с изх.№ 001805/15.03.2017г., с което го известява, че на основание чл. 238 от ЗЗД отправя едномесечно предизвестие за прекратяване на договора за наем, сключен на 15.02.2002 г. В дадения срок, наемателят следва да плати дължимия наем и освободи имота. Писмото е изпратено с известие за доставяне с бар код ИД PS 4330 001G1U 3, от което се установява, че уведомлението е получено от ответника на 21.03.2017 г., като крайния срок за освобождаване на жилището е изтекъл на 21.04.2017 г.,
Със Заповед № АВ-17-492/14.07.2017г. на Изпълнителния директор на „***“ ЕАД е отменена Заповед № 117/15.02.2002 г. за настаняване на Н.Н.Н. във ведомствен апартамент, находящ се в с.К., обл. П., общ.К., вх.А, ет.5, ап. 32. Заповедта е изпратена и получена от ответника на 21.07.2017 г. видно от известие за доставяне с бар код ИД PS 4330 001MN1 2.
По делото е прието за безспорно, че след предявяване на иска, ответникът е освободил процесния имот и предал ключовете на ответника.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка съдът, изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
ОТНОСНО иска с правно основание чл. 233, ал.1 ЗЗД:
Не се спори и се установява от писмените доказателства, че страните са били в облигационно правоотношение възникнало на основание сключения между тях писмен договор за наем от 15.02.2002 г. и настанителна заповед. Валидното сключване на договора, породил обвързващо правно действие за страните относно изпълнението на поетите задължения, неговото влизане в сила, предаването държането върху наетото жилище, както и неговото ползване не се оспорват от ответника. Не се оспорва и правото на собственост на ищеца. В изпълнение на поетите задължения, ищцовото дружество е предоставило на ответника за временно, възмездно ползване процесното жилище срещу задължението за плащане на определен месечен наем и за определен срок – от една година, изтекъл на 15.02.2003 г. Не се спори, че след изтичане на срока на договора, ответникът е продължил да ползва имота, т.е. договорът се е превърнал в безсрочен на основание чл. 236, ал.1 от ЗЗД. Прекратяването на договорите е настъпило, съобразно изискванията та чл. 238, ал.1 от ЗЗД - наемодателят е отправил месечно предизвестие до наемателя по безсрочен договор. От формална страна, наемодателят, чрез законния си представител, е отправил писмено изявление, във форма на уведомление, с което се слага край на правоотношението, изрично заявявайки волята си за прекратяването му след изтичане на едномесечен срок. Съдът приема, че това писмено известие - уведомление е получено от наемателя, който не оспори подписа си под известието за доставяне на писмото. Валидното сключване на договора, породил обвързващо правно действие за страните относно изпълнението на поетите задължения, неговото влизане в сила, предаването държането върху наетите помещения, както и тяхното ползване не се оспорват от ответника. С изтичането на 1 месец от получаване на писменото уведомление, т.е. от 22.04.2017 г., наемателят вече няма основание да ползва имота, поради което, съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗЗД, е длъжен да го върне на наемодателя. Съгласно чл.233 от ЗЗД задължение на ответника, в качеството му на наемател е след прекратяване на наемното правоотношение да върне на наемодателя вещта. В негова тежест е да установи факта на изпълнение на това свое задължение. Производството е прието за безспорно, че след предявяване на иска ответникът е освободил имота, което се явява новонастъпил факт, поради което искът към предявяването му е бил основателен, но към постановяване на съдебното решение следва да се отхвърли като неоснователен предвид освобождаване на имота.
ОТНОСНО иска с правно основание чл. 232, ал.2 ЗЗД:
Доказано е по делото наемното правоотношение
на страните и изпълнение на задълженията на ищеца, в качеството на наемодател,
да осигури на наемателя възможност да ползва жилището безпрепятствено и в
случаите на чл. І, т. 4 да уведоми писмено наемателя за изменението на наемната
цена. Договорът за наем се характеризира като двустранен, възмезден,
синалагматичен и основното задължение на ищеца е да предаде наетия обект, което
задължение съдът прие и не се спори, че е изпълнено от наемодателя, а
ответникът следва да заплати уговорената цена. В случая наемната цена е била
определена едностранно от наемодателя в размер на 117 лева месечно, платима
до 20-то число на съответния календарен месец. Установи се, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 232, ал.
2 от ЗЗД и чл. І-3 от договора за наем, да заплати дължимите вноски за периода
от месец ноември 2016 г. до месец юни 2017 г. включително, възлизащи на
обща стойност от 936 лева. Доколкото същият не ангажира доказателства за
плащането при негова доказатлествена тежест, искът се явява основателен и
доказан в пълния му предявен размер.
ОТНОСНО иска с правно основание чл. 86, ал.1
от ЗЗД:
Поради неплащане на падежа, ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забавено плащане в размер на лихвата за забава върху всяка просрочена вноска. При изрично дадени указания по реда на чл. 146, ал.2 от ГПК на ищеца, че не сочи доказателства за размера на обезщетението за забавено плащане, искът следва да се отхвърли като неоснователен. Доказатлествената тежест да установи посредством надлежни доказателства както периода на забавата, така и размера на претендираното обезщетение лежи върху ищеца. Поради изложеното, претенцията за заплащане на сумата сумата от 37.00 (тридесет и седем) лева, представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на лихвата за забава, считано от падежа на всяко плащане, начиная от 21.11.2016г. до предявяване на иска, следва да се отхвърли като неоснователна.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ по делото.
Ищецът претендира разноски и такива му се следват на основание чл. 78, ал.1 от ГПК съразмерно с уважената част от иска.
При образуване на производството ищецът е внесъл държавна такса в общ размер от 187.12 лева, като обективно съединени са три иска: искът за предаване държането на наетия имот е с цена на иска 3 705.10 лева, като дължимата държавна такса се определя върху ¼ върху цената на иска (данъчната оценка) и възлиза на 50 лева (4% но не по-малко от 50 лева). Следва сумата от 50 лева да се присъди в полза на ищеца, доколкото искът към предявяването му е бил основателен и ответникът с поведението си е дал повод за завеждането му. По тази причина разноските по този иск, макар да се отхвърля поради новонастъпил факт, следва да се възложат в тежест на ответника.
В размер на 50 лева е и дължимата държавна такса по иска за неплатени наемни вноски, като предвид уважаването му, сумата следва да се възложи в тежест на ответника.
Тъй като искът за присъждане на обезщетение за забавено плащане се отхвърля, сумата от 50 лева, представляваща дължима държавна такса остава в тежест на ищеца.
Сумата от 37.12 лава, представляваща разликата над държавна такса в размер на 150 лева, дължима по трите обективно съединени иска, до пълната внесена сума от 187.12 лева е недължимо платена от ищцовото дружество и подлежи на връщане при поискване.
На ищцовото дружество следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт на основание чл. 78, а.8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал.1 от наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 300 лева.
Ето защо следва да се осъди ответника да заплати на ищеца реализирани разноски за държавна такса по уважение иск в размер на 400.00 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска, с правно основание член 233, ал.1 вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, предявен от „***“ ЕАД, ЕИК ****със седалище и адрес на управление ***, п.к. 4330, ул. „И. В.“ № 1 за осъждането на Н.Н.Н. с ЕГН ********** *** да предаде на „***“ ЕАД държането върху следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № ** (***) с площ от 68.00 (шестдесет и осем) кв.м, състоящ се от три стаи, бокс, антре, тераса и баня с тоалетна и прилежащото му избено помещение с площ от 6.40 (шест цяло и четиридесет стотни) кв.м, находящ се в село К., обл. П., общ.К., вх.А, ет.5, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 232, ал.2 от ЗЗД, Н.Н.Н. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕАД, ЕИК ****със седалище и адрес на управление ***, п.к. 4330, ул. „И. В.“ № 1 сумата от 936.00 (деветстотин тридесет и шест) лева, представляваща дължим и неплатен наем за недвижим имот АПАРТАМЕНТ № 32 (тридесет и две) с площ от 68.00 (шестдесет и осем) кв.м, състоящ се от три стаи, бокс, антре, тераса и баня с тоалетна и прилежащото му избено помещение с площ от 6.40 (шест цяло и четиридесет стотни) кв.м, находящ се в село К., обл. П., общ.К., вх.А, ет.5, за периода от месец ноември 2016 г. до месец юни 2017 г. включително, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.08.2017 г. до окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 37.00 (тридесет и седем) лева, представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на лихвата за забава, считано от падежа на всяко плащане, начиная от 21.11.2016г. до предявяване на иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н.Н.Н. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕАД, ЕИК ****със седалище и адрес на управление ***, п.к. 4330, ул. „И. В.“ № 1 направените по делото разноски в размер на 400 (четиристотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АГ.