Определение по дело №2490/2019 на Административен съд - Варна

                                                                                                                          О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                                                                №      /        2019г.                                                                    Административен съд-Варна,XXXIV състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                                                                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА                                                          като разгледа адм.д.2490/2019г. по описа на ВАдС , за да се произнесе взе предвид следното:                       Производството е образувано по подадена жалба от  И.А.Я. *** , срещу Решение №1763-2 / неправилно изписано като 1762-3/ по Протокол № 42/01.08.2019г. на Общински съвет- гр.Варна, с което на осн. чл. 21 ал.1 т.8 и т.23 от ЗОС, чл.23а от НРУПСЧОВКТД, , в полза на Медицински университет „Проф.д-р П.Стоянов“-Варна са предоставени правата на едноличен собственик на капитала по управлението на „ Специализирана болница по очни болести за активно лечение-Варна“ ЕООД , за срока по чл.91 ал.10 от ЗЛЗ.

     В жалбата се излагат доводи, сочещи според жалбоподателя на нищожността на обжалваното решение, а в допълнителна молба той обосновава правния си интерес да оспорва решението. Според него, разпоредбите на чл.136 ал.1 от Конституцията на РБ и чл.17 ал.1 б.“а“ от ЗМСМА, регламентират, че местното самоуправление се изразява в правото и реалната възможност на гражданите и избраните от тях органи да решават самостоятелно всички въпроси от местно значение. Тоест, Общинският съвет управлява от името на гражданите имуществото на общината, което обуславяло и правният му интерес да обжалва решението на общинския съвет, тъй като при вземането му очевидно не е взел участие. В подкрепа на тезата си, цитира Решение №5/17.04.2007г., постановено от Конституционния съд по к.д.№11/2006г.

Отделно от посочените доводи, излага подробни съображения, свързани със здравословното му състояние, които са свързани с възможността да стане „ чест клиент на Очната болница“. Допълнително релевира мотиви, че таксата за първоначален преглед е 35 лева, която сума представяла увеличение с 40%, спрямо предходната цена. Съответно таксата за изваждане на стружка от окото е увеличена от 25лв. на 40лв. Предприетите действия по увеличаване на цените ще възпрепятстват достъпа до здравеопазване на гражданите. На посочените доводи, счита, че жалбата му е допустима и следва да се разгледа по същество.

     Ответникът-Общински съвет гр.Варна, чрез представител по пълномощие в молба вх.№ 13113/27.08.2019г. изразява становище за недопустимост на жалбата.

 

     Като съобрази становищата на страните, съдът приема, че жалбата е недопустима, на следните основания:

     Предмет на проверка за законосъобразност е Решение №1763-2 / неправилно изписано като 1762-3/ по Протокол № 42/01.08.2019г. на Общински съвет- гр.Варна, с което на осн. чл. 21 ал.1 т.8 и т.23 от ЗОС, чл.23а от НРУПСЧОВКТД, , в полза на Медицински университет „Проф.д-р П.Стоянов“-Варна са предоставени правата на едноличен собственик на капитала по управлението на „ Специализирана болница по очни болести за активно лечение-Варна“ ЕООД , за срока по чл.91 ал.10 от ЗЛЗ.

     Обжалваното тук решение е волеизявление на органа на местно самоуправление, който съгласно чл. 8, ал. 1 ЗОС е компетентен да извършва действия по придобиване, управление и разпореждане с имоти - общинска собственост. В случая  именно като принципал на общинската собственост, съобразно чл. 21 т.8 от ЗМСМА се  е разпоредил с правата  на едноличен собственик на общинското имущество.  Същото не носи белезите на индивидуален административен акт, не обективира властническо волеизявление на административен орган насочено към гражданите, не рефлектира неблагоприятно в чужда правна сфера и не засяга права и интереси на други лица.

Дори и в евентуалност да се възприеме тезата, че решението е административен акт, отново жалбата е недопустима, тъй като то не рефлектира пряко върху правната сфера на жалбоподателя. Съдът приема, че не е на лице правен интерес от оспорване на обжалваното решение,    защото правата на жалбоподателя не са пряко и непосредствено засегнати , чрез постановяването му, като предпоставка за допустимостта на процесуалното право на жалба.

 Задължително конституционно условие е обжалваният акт да засяга лицето, което го атакува. "Засягането" е условие за възникване на процесуалния правен интерес от съдебно обжалване. Административният акт "засяга" по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията граждани или юридически лица, когато нарушава или застрашава пряко и непосредствено техни права или законни интереси. Т.е. "засегнати" са онези лица, които са носители на материалноправни последици от решаването на спора, респ. в чиято правна сфера рефлектира неблагоприятно порочния административен акт. В този смисъл неблагоприятно засягане е всяка правна последица от акта, състояща се в: прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права; създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаването на административния акт. Пряк интерес означава със самата отмяна на оспорения административен акт да бъде отстранена щета или да се предотврати настъпване на такива от изпълнението на административния акт. Той трябва да е личен, т. е. защитата да е на усвоени от жалбоподателя субективни права, свободи и законни интереси. Трябва да е и непосредствен- административният акт трябва да засяга неблагоприятно правната сфера на оспорващия като пряко отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения или създава права на трето лице, с което се уврежда оспорващия.

     На гореизложените доводи, съдът приема, че  оспорването на Решение №1763-2 по Протокол № 42/01.08.2019г. на Общински съвет- гр.Варна, с което на осн. чл. 21 ал.1 т.8 и т.23 от ЗОС, чл.23а от НРУПСЧОВКТД, , в полза на Медицински университет „Проф.д-р П.Стоянов“-Варна са предоставени правата на едноличен собственик на капитала по управлението на „ Специализирана болница по очни болести за активно лечение-Варна“ ЕООД , за срока по чл.91 ал.10 от ЗЛЗ е недопустимо, поради констатиране на отрицателни процесуални предпоставки. 

     Така мотивиран, съдът  :                                                                       

                     О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :                                                                             ОСТАВЯ  БЕЗ  РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, подадена от И.А.Я. *** , срещу Решение №1763-2 / неправилно изписано като 1762-3/ по Протокол № 42/01.08.2019г. на Общински съвет- гр.Варна, с което на осн. чл. 21 ал.1 т.8 и т.23 от ЗОС, чл.23а от НРУПСЧОВКТД, в полза на Медицински университет „Проф.д-р П.Стоянов“-Варна са предоставени правата на едноличен собственик на капитала по управлението на „ Специализирана болница по очни болести за активно лечение-Варна“ ЕООД , за срока по чл.91 ал.10 от ЗЛЗ.

     ПРЕКРАТЯВА   производството по адм.д.№ 2490/2019г., по описа на Административен съд-Варна,XXXIV състав.                ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  подлежи на обжалване с частна жалба в седемдневен срок от получаване на съобщението пред Върховен административен съд.                                                                                                                                                                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: