РЕШЕНИЕ
№ 656
гр. Варна, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20223110200147 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Сияние 2019“ ООД, с ЕИК: ********* против
Наказателно постановление № 597106- F621035/01.09.2021г., издадено от Директора на
дирекция „Обслужване“ към Териториалната дирекция на Националната агенция за
приходите – гр. Варна, с което на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция” в
размер на 500 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от Закона за данъка върху
добавената стойност.
Дружеството-жалбоподател е депозирало жалба срещу издаденото наказателно
постановление с молба наложената му санкция да бъде отменена, като излага твърдения, че
процесното НП е незаконосъобразно и необосновано, тъй като АНО не е отчел всички
релевантни обстоятелства, при които е било допуснато процесното нарушение. Посочва, че
дружеството не е упражнявало дейност, ежемесечно подава нулеви справки-декларации по
ЗДДС. Наред с това неподадената декларация е с нулев резултат и същата е подадена със
закъснение от един ден (поради възникнали проблеми с електронния подпис на
представляващия), което обуславяло необходимостта от отмяна на обжалваното НП.
В проведеното открито съдебно заседание, въззивникът, редовно призован не се явява,
представлява се от процесуален представител, който заявява, че поддържа изцяло жалбата на
заявените в нея основания.
Процесуалният представител на въззиваемата страна – ТД на НАП – гр. Варна старши
юрисконсулт Петрова моли за потвърждаване на наказателното постановление, като
1
правилно и законосъобразно, като формулира претенция за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След като обсъди становищата на страните и прецени събраните по делото
писмени доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:
На 15.07.2021 г. св. Пл. Ив. Ив.- инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Варна
извършила проверка на задължените по ЗДДС субекти и по-специално на „Сияние 2019“
ООД, с ЕИК: *********, да депозират справки - декларации по ЗДДС за периода от
01.05.2021г. до 31.05.2021г. и установила, че за посочения период дружеството не е
изпълнило задължението си да депозира справка - декларация по ЗДДС за визирания
данъчен период в срок до 14.06.2021г.
Такава била депозирана на следващия ден, а именно 15.06.2021г. с вх. № 03003941828.
На 23.07.2021 г. св. И. съставила акт за установяване на административно нарушение,
преценявайки, че със своето поведение и по - скоро със своето бездействие в срока
дружеството е осъществило състава на административното нарушение на разпоредбата на
чл. 125, ал. 5 от Закона за данъка върху добавената стойност, който бил връчен на
представител на дружеството на същия ден.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок депозирал писмено
възражение срещу съставения АУАН, в което отразил, че нулевата справка – декларация по
ДДС не е била подадена на 14.06. поради възникнал софтуеърен проблем с електронния
подпис на представляващия дружеството. Моли се АНО да вземе предвид посоченото и да
приеме, че в случая се касае за маловажно деяние.
По делото не е спорно, че „Сияние 2019“ ООД, с ЕИК: ********* е регистрирано по
ЗДДС лице.
Гореизложената фактическа обстановка се установи по ясен и недвусмислен начин от
показанията на св. И. – актосъставител, както и от всички налични по преписката писмени
доказателства между които не съществуват никакви противоречия и не се оспорват от нито
една от участващите в производството по делото страни.
При така приетото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
В рамките на извършената служебна проверка съдът установи, че актът за
установяване на административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със
съответната компетентност (видно от приложената по административно-наказателната
преписка заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г., издадена от изпълнителния директор на
Националната агенция по приходите), същият съдържа необходимите реквизити,
кумулативно предвидени в ЗАНН.
В настоящото съдебно производство съдът следва да провери законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя.
2
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че процесното
наказателно постановление е издадено от компетентен административен орган, в
предвидените в ЗАНН преклузивни срокове.
Безспорно по делото е обстоятелството, че „Сияние 2019“ ООД, с ЕИК: *********, в
качеството си на регистрирано по ЗДДС лице, не е изпълнило задължението си да подаде
справка – декларация по ЗДДС за данъчен период 01.05.2021г. – 31.05.2021 г. в
законоустановения срок, а именно до 14.06.2021 г., като справка – декларация по ЗДДС е
била подадена на следващия ден – 15.06.2021г.
Доколкото разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от Закона за данъка върху добавената
стойност е категорична, че месечната справка – декларация следва да се депозира в
териториалното подразделение на НАП в срок до 14 – то число, следващ месеца, за който е
относима справката – декларация, поради което според съда очевидно е, че дружеството-
жалбоподател е нарушило посочената правна норма, тъй като негов представител не е
депозирал СД в изискуемите по закон срокове за това.
Бездействието на данъчно задълженото лице в срока до 14.06.2021 г. е било
констатирано служебно, при извършена проверка нарочна в информационната система на
ТД на НАП – гр. Варна.
Поради тази причина, съдът намира, че действително „Сияние 2019“ ООД, с ЕИК:
********* е извършило административно нарушение на разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от
ЗДДС.
В случая се касае за формално нарушение, за съставомерността на което е достатъчен
формалният акт на регистрация на лицето (в случая юридическото такова) и на
неподаването в срок на изискуемата СД.
При все това обаче, настоящият състав на ВРС застъпва позицията, че в случая се касае
за маловажен случай по смисъла на чл. 28, буква „а” от ЗАНН.
Действително в ЗАНН не е предвиден законен критерий за преценката и
квалифицирането като маловажен случай на дадено административно нарушение, поради
което следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси,
времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени
отношения.
От доказателствата по делото се установява, че дружеството - жалбоподател е подало
изискуемата декларация в деня, следващ този на извършване на нарушението.
От нарушението не са настъпили никакви вредни последици, включително по никакъв
начин не са увредени финансовите интереси на държавата, както и не са ощетени трети
лица.
В самото наказателното постановление не е посочено дали нарушението е извършено
за първи път, но в самата административно – наказателна преписка не се съдържат данни за
някакви други административни нарушения на данъчното и финансово законодателство,
3
извършени от дружеството.
Всички тези обстоятелства е следвало да бъдат отчетени при преценката относно това
дали са налице предпоставките за приложението на чл. 28, буква „а” от ЗАНН.
В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че извършваните проверки от
държавните контролни органи (в това число и Националната агенция за приходите) не
следва да имат за цел задължително да бъдат санкционирани определени частноправни
субекти за извършени нарушения на законодателството, а следва основно да имат и
предупредително въздействие върху тях, като контролните органи по този начин по –
ефективно ще изпълняват своите функции по индивидуална и генерална превенция на
нарушения на законодателството (в конкретния случай правните норми, свързани със Закона
за данъка върху добавената стойност).
Още повече, че подобно поведение и действия от страна на административно –
наказващия орган са в унисон с разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, която предвижда
възможност, при определени условия нарушителят да не бъде санкциониран с
административно наказание за констатирано нарушение, а да бъде официално предупреден
от административно – наказващия орган.
Анализирайки всички установени и изброени по – горе обстоятелства, съдът, намира,
че процесното административно нарушение, за което е наказано дружеството-жалбоподател,
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като в незначителна
степен е засегнало установения ред на държавно управление, без да предизвика вредни
последици.
Според чл. 93, т. 9 от ДР на НК „маловажен случай” е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед
на други смекчаващи обстоятелства представлява по – ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
При наличието на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е следвало да
приложи посочената разпоредба, като не накаже нарушителя, а го предупреди устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушението, ще му бъде наложено
административно наказание.
Съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 1/12.12.2007 г. по т.н.д. № 1/2007
г., ОСНК на ВКС, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че макар и формално да е осъществено
административно нарушение, то е с по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на такова деяние.
Спрямо дружеството е приложена необоснована санкция, като административно –
наказващият орган е подходил формално, без да отчете конкретните обстоятелства.
Доколкото съдът установи, че в случая са били налице предпоставките за приложение
4
на чл. 28 от ЗАНН от административно – наказващият орган и като не е приложил тази
благоприятна за нарушителя разпоредба, същият е издал едно незаконосъобразно
наказателно постановление, последното следва да бъде отменено.
Доколкото в случая жалбоподателят не претендира присъждане на разноски, съдът
намира, че не следва да се произнася в този смисъл.
На основание разпоредбата на чл. 63, ал.2, т.2 ЗАНН съдът счита, че следва да
предупреди жалбоподателя, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на
съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 597106- F621035/01.09.2021г., издадено от
Директора на дирекция „Обслужване“ към Териториалната дирекция на Националната
агенция за приходите – гр. Варна, с което на „Сияние 2019“ ООД е наложена „имуществена
санкция” в размер на 500 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от Закона за
данъка върху добавената стойност.
ПРЕДУПРЕЖДАВА „Сияние 2019“ ООД че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5