РЕШЕНИЕ
№ 1169
гр. София, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110125694 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове от ФИРМА с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с
чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД при условията на
разделна отговорност против Н. АС. Ж. и ИВ. Н. АЛ. за сумата 1748.43 лева, включваща
сумата 1581.14 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна
енергия за периода м. 05.2016 г. - м. 04.2019 г. в имот, находящ се в гр. София, ж.к.
Разсадника, бл. 87, вх. 7, ет. 4, ап. 15 с абонатен №394580, сумата 105.20 лева - обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от
15.09.2017 г. до 23.06.2020 г., сумата 51.69 лева - главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м. 03.2017 г. - м. 04.2019 г. и сумата 10.40 лева – обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2017 г. до 23.06.2020 г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.07.2020 г. до
окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №28725/2020
г., по описа на СРС, 168 състав, като сумите се претендират при следните квоти: Н. АС. Ж.-
1/6 и ИВ. Н. АЛ. -5/6.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците, въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат дължимите от тях суми, в размера посочен в ежемесечно получаваните
фактури, който е в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че
ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за
забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Заявява, че в сградата, в която се намира
процесния имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да
се заплаща на ищеца по силата на Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите
условия, действащи между страните. Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира
1
процесният имот са сключили договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ,
извършващо дяловото разпределение. Претендира разноски, за които представя списък по
чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н. АС. Ж. е депозирал отговор, в който оспорва
основанията за дължимост на сумите като посочва, че не оспорва размера на претенциите
извън погасените по давност вземания. В този смисъл се позовава на изтекла в негова полза
давност. Оспорва да е собственик или вещен ползвател в имота, респ. че между него и
ищеца съществува облигационно отношение. Позовава се на разпоредбата на чл. 62 ЗЗП,
според която не дължи заплащане на доставена топлинна енергия, която не е поръчал,
Счита, че не следва да отговаря за забава, тъй като липсват доказателства за публикуването
на сумите. Заявява, че не са налице основания за дължимост на суми за дялово
разпределение, тъй то е извършвано от трето за делото лице. Претендира разноски за
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА.
В депозирани в срока за това отговор на исковата молба ответникът ИВ. Н. АЛ. се
позовава на изтекла в негова полза давност по отношение на претендираните вземания,
независимо че за месечните задължения за топлинна енергия ищецът издава една обща
фактура. Заявява, че между нея и ищцовото дружество не съществува облигационна връзка,
по силата на която да му е доставяна топлинна енергия, респ. да дължи заплащането й.
Счита, че липсата на представени от ищеца доказателства за принадлежността на правото на
собственост, респ. на вещно право на ползване върху процесния имот, обуславя
неоснователност на предявените искове. Оспорва наличието на облигационно
правоотношение между етажните собственици в сградата, в която се намира топлоснабдения
имот, и дружеството за дялово разпределение относно отчета на реално доставената
топлоенергия. Позовава се на разпоредбата на чл. 62 ЗЗП, според която не дължи заплащане
на доставена топлинна енергия, която не е поръчал. Счита, че не следва да отговаря за
забава, тъй като липсват доказателства за публикуването на сумите. Заявява, че не са налице
основания за дължимост на суми за дялово разпределение, тъй то е извършвано от трето за
делото лице. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно
доказване възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответниците, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да им достави
топлинна енергия, а ответниците са поели задължение да я получат и да заплатят цената й,
както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност.
Предвид възраженията на ответниците в тежест на ищеца е да докаже и годността на
измервателните уреди и че клаузите на ОУ отговарят на изискванията за добросъвестност и
не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на потребителите и
търговеца. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че
е са погасили претендираните вземания, както и наведените правоизключващи и
правопогасяващи възражения като по възражението за изтекла погасителна давност
ответниците следва да докажат изтичането на достатъчен срок от падежа, обуславящ
погасяването им по давност, а в тежест на ищеца е да докаже факти, обуславящи спиране и
прекъсване на давността.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
2
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да заплащат цената на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от
17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия директно с
топлопреносното предприятие. Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които по силата на закона възниква облигационното
отношение с предмет продажбата на енергия, са собствениците или вещните ползватели на
топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018
г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, респ. кой е задължен да заплаща продажната
цена за доставената и потребена топлинна енергия, като меродавно е притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По делото е прието копие на нотариален акт за покупко – продажба на идеална част от
недвижим имот акт №11, том II, рег. №7806, дело №189/2013 г. от 18.11.2013 г. г. на
нотариус А.Ш с рег. №500 в регистъра на НК видно от който ИВ. Н. АЛ. продава на Н. АС.
Ж. 1/6 идеална част от собствения си недвижим имот, представляващ апартамент №15,
находящ се в АДРЕС ведно с избено помещение. По делото не са представени доказателства
за наличие на прехвърляне на собствеността на притежаваната от Н. АС. Ж. 1/6 идеална част
от процесния недвижим имот преди депозиране на исковата молба в съда, поради което
може да се направи извод, че ответникът Н. АС. Ж. е потребител на топлинна енергия в
процесния имот в качеството си на собственик на идеална част от жилището до размера на
тази част, а именно 1/6.
От представеното копие на нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим
имот и запазване право на ползване акт №112, том II, рег. №7808, дело №190/2013 г. от
18.11.2013 г. г. на нотариус А.Ш с рег. №500 в регистъра на НК се установява, че ИВ. Н. АЛ.
се е разпоредила с притежаваните от нея 5/6 идеални части от недвижим имот,
представляващ апартамент №15, находящ се в АДРЕС ведно с избено помещение като ги е
дарила на сестра си Любка Никифорова А., запазвайки си правото на ползване върху имота
до размера на прехвърлените 5/6 идеални части от собствеността на апартамент №15. Не са
ангажирани доказателства, че за процесния период м. 05.2016 г. - м. 04.2019 г. правото на
ползване, учредено върху процесния недвижим имот в полза на ИВ. Н. АЛ., е погасено. При
тези доказателства съдът счита, че се установява ответникът ИВ. Н. АЛ. да е носител на
вещното право на ползване на 5/6 идеални части от имота, което обстоятелство не е
опровергано по никакъв начин в настоящото производство. Следователно се налага извод,
че между страните съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия, по силата на което за ищеца ФИРМА е налице задължение да доставя в
топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат
нейната цена, в качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката, доколкото се установява, че
ответникът Н. АС. Ж. е собственик на 1/6 идеална част от процесния имот, а ответникът ИВ.
Н. АЛ. е носител на правото на ползване върху останалите 5/6 идеални части от имота,
противно на възраженията на ответната страна за липса на облигационна обвързаност.
Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на
топлопреносното предприятие, одобрени с Решение №ОУ-002/07.01.2008 г., както и тези,
одобрени с Решение №ОУ-02/03.02.2014 г.от Комисията за енергийно и водно регулиране и
действащи през процесния период. Същите са влезли в сила, за което са представени
доказателства от ищцовото дружество. Влизането в сила на ОУ не е обусловено от
писменото им приемане от страна на потребителите. Клаузите на действащите през
процесния период общи условия не попадат в нито една от хипотезите на чл.143 от Закона
за защита на потребителите, каквито твърдения са наведени от ответниците. Съдът намира,
3
че те отговарят на изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, поради което не
могат да се квалифицират като неравноправни. Общите условия обвързват ответниците дори
и без да са ги приели изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото
не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Неоснователни са възраженията на ответниците, че нямат задължение да плащат
топлинната енергия, тъй като не са я поръчвали. По делото не са представени доказателства
удостоверяващи нежеланието на ответника за преустановяване на доставяната от ищеца
услуга по реда на чл.153 ал.2 ЗЕ, което съдът счита, че съставлява „искане” на услугата по
смисъла на чл.62 ал.1 ЗЗП.
За установяване количествата доставена от ищеца топлинна енергия по делото е
допусната и приета съдебно – техническа експертиза , от заключенеито на която се
установява, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация
са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба.
Констатирано е, че в процесния имот е потребявана топлинна енергия за отопление, както и
такава за битовото горещо водоснабдяване (БГВ) и за сградна инсталация. В жилището са
разположение 4 броя отоплителни тела, на които са монтирани 4 броя топлинни
разпределители и 4 броя термостатни вентили, както и 1 брой водомер за отчитане на БВГ,
като през периода дяловото разпределение е извършвано от установените уреди.
Доставената топлинна енергия за отопление на имота е била определяна въз основа на
реален отчет на показания на 4 броя ИРРО. Сумите за топла вода за целия исков период са
определяни на база „реален отчет“ на показанията на един брой технически изправен и
сертифициран водомер за топла вода. Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, са изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007
г. и Методиката към нея на база пълния отопляемия обем на жилището към пълния
отопляем обем на сградата – етажна собственост, действащи през процесния период. От
заключението на съдебно–техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за
периода 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. е в размер на 1918.63 лева. ищецът претендира сума в
по-малък размер, поради което искът се явява основателен.
Неоснователни са възраженията на ответника, че липсват доказателства за реално
измерване на топлинната енергия, тъй като вещото лице е констатирало, че сумите за
топлинна енергия за БГВ са отчитани, по изчислителен път в съответствие с действащата
нормативна уредба и по показанията и технически изправен и сертифициран водомер за
топла вода след извършен реален отчет. Отделно от това е съобразил, че на намиращите се в
имота радиатори са монтирани измервателни уреди, по чиито показания е определяна
доставената топлинна енергия за отопление на имота. Посочено е и че отчетите са направени
редовно през всички отоплителни сезони, включени в процесния период.
Ответниците не твърдят да са заплатени суми за процесния период, предвид това
исковете за сумите, представляващи стойността на незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2016г. – м.04.2019 г. от всеки от ответниците се явяват основателни изцяло.
При формирания извод за основателност на иска за главницата за доставена топлинна
енергия, следва да бъде разгледано възражението на ответната страна за погасяване по
давност на вземанията.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111,
б. „В“ ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец,
еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени в общите условия интервали от време – така ТР №3 от 18.05.2012
г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на
специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на ищеца към
4
потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Според действащите
общи условия на ищеца купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения каквито са процесните за
главница, давността тече от деня на падежа. Падежът на всяко месечно задължение за
доставена топлинна енергия е определен от ОУ като не е спорно, че размерът на
задължението е обусловен от определената прогнозна консумация. Съгласно чл. 155, ал. 2
ЗЕ топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира
консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление
най-малко веднъж годишно, но това не променя падежа на задълженията на абоната за
доставена топлинна енергия, които са месечни.
При липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността,
съдът приема за погасени по давност всички месечни вземания, чиято изискуемост е
настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, с който момент законът свързва настъпването на
последиците на подаване на исковата молба, а такива са задълженията за заплащане на
доставена топлинна енергия за периода от м.05.2016 г. и м.04.2017 г. вкл., които възлизат на
581.34 лева. Доколкото възраженията на ответниците за погасени по давност задължения се
явяват частично основателни исковата претенция на ищеца за заплащане на реално
потребена топлинна енергия следва да бъде уважена само за сумата 999.80 лева платима от
ответниците при следните квоти: Н. АС. Ж.- 1/6 и ИВ. Н. АЛ. -5/6 като за горницата до
1581.14 лева подлежи на отхвърляне като погасена по давност.
За основателността на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата
51.69 лева, представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.03.2017 г. – м.04.2019 г.в тежест на ищцовото дружество е да докаже при условията на
пълно доказване, че ответникът е поел задължение да заплаща възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинната енергия, размера на договореното възнаграждение, че в
рамките на процесния период е извършвана услугата дялово разпределение на топлинната
енергия, за което ответникът дължи именно претендираната сума. От заключението на СТЕ
се установява, че ЕС по местонахождение на процесния имот е сключила договор с ФДР за
извършване на монтаж на измервателни уреди на дялово разпределение. Към сключения
договор между ФИРМА ТЛП и етажната собственост е представен протокол от общото
събрание на ЕС ведно със списък на етажните собственици. Съдът намира, че договорът с
топлинния счетоводител е сключен от упълномощени представители на етажните
собственици, съгласно протокола на общото събрание и същия обвързва етажните
собственици. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда в режим на
етажна собственост се извършва възмездно. Съгласно сключения между ФИРМА като
възложител и ФИРМА ТЛП като изпълнител, договор при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, заплащането на цената на тази услуга
се извършва от възложителя, който на основание чл. 22, ал. 2 от ОУ получава стойността на
тази цена от крайните клиенти, какъвто е ответника. Законовата уредба установява
задължение за купувача на топлинна енергия да заплаща на топлофикационното дружество
суми за дялово разпределение, чиято цена се определя в договора, сключен между него и
топлинния счетоводител, като е без значение факта дали топлофикационното дружество е
платило предварително или не тази цена на търговеца, извършващ услугата. Меродавно е
единствено обстоятелството услугата да е била извършена, а в случая това се установява от
приобщените писмени доказателства и заключението на съдебно – техническата експертиза.
Предвид това освен сума за топлинна енергия, ответниците дължат и сума за дялово
разпределение в размер на 51.69 лева, който размер не се оспорва от ответната страна,
въпреки възраженията му кой има право да претендира заплащането й. Сумата следва да
бъде заплатена от ответната страна при следните квоти: Н. АС. Ж.- 1/6 и ИВ. Н. АЛ. -5/6.
5
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задълженията за топлинна енергия, следва да се съобрази, че според чл. 33, ал.4
на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от
ОУ, неплатени в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и от този ден
ответниците са изпаднали в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Следва да се съобрази, че
доколкото част от месечни задължения са погасени по давност, то обезщетение за вредите от
забавеното изпълнение на задължението за заплащане на главницата следва да се изчисли
само върху останалите месечни задължения като на основание чл. 162 ГПК съдът с помощта
на calculator.bg определи, че дължимата лихва за забава е в размер на 87.61 лева като за
разликата до пълния претендиран размер 105.20 лева искът подлежи на отхвърляне.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция за сумата от 10.40 лева се явява неоснователна.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни в производството.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените и претендирани за двете
производства разноски съобразно размера на уважените претенции, от които 283.22 лева - за
платена държавна такса, депозити за вещо лице и за юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП в настоящото
производство и сумата 55.35 лева за платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП
за заповедното производство.
Ответникът Н. АС. Ж. претендира присъждане на адвокатско възнаграждение, при
условията на чл. 38, ал. 2 ЗА. Представен е договор за правна защита и съдействие за
осъществено процесуално представителство, при условията на чл. 38, ал. 1 ,т. 2 ЗА с оглед
декларацията в този смисъл, води до прилагане на разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА и на
процесуалния й представител следва да се определи адвокатско възнаграждение, което
ответникът да бъде осъден да заплати. Въз основа цената на исковете от 291.40 лева (1/6 от
претенциите) и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА препращаща към НМРАВ, чл. 7, ал.2, т.1 от
същата, адвокатското възнаграждение възлиза на 300.00 лева, от което съразмерно с
отхвърлената част на исковете, на процесуалния представител се следва сумата от 104.55
лева, независимо от вписаната в договора сума за оказана безплатна адвокатска помощ. По
отношение на искането за присъждане на разноски за заповедното производство съдът
намира, че предвид служебно известният факт за настъпилата смърт на адвокат И.Д. от АК –
гр. Кюстендил, осъществил процесуалното представителство при условията на чл. 38, ал.1,
т. 2 ЗА, на ответника не следва да бъдат присъждани разноски за заповедното производство.
Ответникът ИВ. Н. АЛ. претендира присъждане на адвокатско възнаграждение, при
условията на чл. 38, ал. 2 ЗА. Представен е договор за правна защита и съдействие за
осъществено процесуално представителство, при условията на чл. 38, ал. 1 ,т. 2 ЗА с оглед
декларацията в този смисъл, води до прилагане на разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА и на
процесуалния й представител следва да се определи адвокатско възнаграждение, което
ответникът да бъде осъден да заплати. Въз основа цената на исковете от 1457.00 лева (5/6 от
претенциите) и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към НМРАВ, чл. 7, ал.2, т.2 от
същата, адвокатското възнаграждение възлиза на 331.99 лева, от което съразмерно с
отхвърлената част на исковете, на процесуалния представител се следва сумата от 115.70
лева, независимо от вписаната в договора сума за оказана безплатна адвокатска помощ.
6
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. АС. Ж., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС
дължи на ФИРМА, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл.
422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД сумата
166.63 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за
периода м.05.2017 г. - м.09.2019 г. в имот, находящ се в АДРЕС, абонатен № 394580, сумата
14.60 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 23.06.2020 г., сумата 8.62 лева - главница за
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.03.2017г. – м.04.2019 г. ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
03.07.2020 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №28725/2020 г., по описа на СРС, 168 състав като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1
вр. чл.. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ за незаплатена топлинна енергия за сумата над 166.63
лева до пълния предявен размер 263.52 лева и за периода м.05.2016 г. – м. 04.2017 г. вкл.
като погасен по давност и исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи сумата над 14.60 лева до пълния предявен размер от 17.53
лева, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна
енергия и сумата 1.73 лева, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за предоставяне на услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2017
г. до 23.06.2020 г. за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №28725/2020 г.,
по описа на СРС, 168 състав като неоснователни.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ИВ. Н. АЛ., ЕГН ********** с адрес: дължи
на ФИРМА, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 422
ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД сумата
833.16 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за
периода м.05.2017 г. - м.09.2019 г. в имот, находящ се в АДРЕС, абонатен № 394580, сумата
73.00 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 23.06.2020 г., сумата 43.07 лева - главница
за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.03.2017г. – м.04.2019 г. ведно
със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
– 03.07.2020 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. №28725/2020 г., по описа на СРС, 168 състав като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422,
ал. 1 вр. чл.. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ за незаплатена топлинна енергия за сумата над
833.16 лева до пълния предявен размер 1317.62 лева и за периода м.05.2016 г. – м. 04.2017 г.
вкл. като погасен по давност и исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи сумата над 73.00 лева до пълния предявен
размер от 87.67 лева, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за топлинна енергия и сумата 8.66 лева, обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за предоставяне на услугата за дялово разпределение за
периода от 01.05.2017 г. до 23.06.2020 г. за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №28725/2020 г., по описа на СРС, 168 състав като неоснователни.
ОСЪЖДА Н. АС. Ж., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС и ИВ. Н. АЛ., ЕГН
********** с адрес: да заплатят на ФИРМА, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на
управление: АДРЕС на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 283.22 лева – разноски в
настоящото производство и сумата 55.35 лева - разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС да
заплати на адвокат С.К. К. от САК с адрес: АДРЕС на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата
104.55 лева – възнаграждение за процесуално представителство на ответника Н. АС. Ж.,
ЕГН ********** по гр.д. №25694/2021 г. на СРС 168 състав.
7
ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС да
заплати на адвокат И.А. Н. от САК на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 115.70 лева –
възнаграждение за процесуално представителство на ответника ИВ. Н. АЛ., ЕГН
**********по гр.д. №25694/2021 г. на СРС 168 състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8