Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Б.С. 05.05.2021 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II Наказателен състав, в публичното си заседание на 22 март, Две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТИХОМИР ВЕЛЬОВСКИ
при секретаря Ивка Вълкова, като разгледа докладвано от съдия Вельовски АНД№ 39/2021г. по описа на РС-Б.Слатина
За да се произнесе взе предвид следното:
Г.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, е обжалвала НП № 20-0248-001043/13.01.2021г. на Началник РУ към ОДМВР В., РУ гр.Б.С., с което са й наложени административни наказания глоба в размер на 750 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП, и глоба в размер на 10 лв., на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП.
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл.59 - 63 ЗАНН.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното НП, като се прави искане за отмяна на същото.
Въззиваемата страна не изпраща представител в с.з. и не ангажира становище по жалбата.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява в с.з. лично и поддържа жалбата.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид релевираните в жалбата претенции и след цялостна служебна проверка, приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща
на изискуемите реквизити по чл. 59-60 от ЗАНН за форма, съдържание, срок и
надлежна страна. Разгледана по същество тя е основателна.
От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 04.04.2020 год. служител на РУ - Б.С. бил изпратен на място в гр.Б.С. на ул.“Търнавска“, в близост до завод „Гарант”, където извършвал контрол на скоростта. Бил със служебен автомобил, в който била монтирана система за видеоконтрол № TFR1- М 549. Около 16.10 часа системата за виеоконтрол е засякла превишение на скоростта при общо ограничение за населеното място 50 км/ч. от автомобил „Ауди А4 Авант” с рег. № Вр 1122 СВ. Системата засякла измерената скорост на лекия автомобил „Фолксваген Голф” на 108 км/ч, но са приспаднати 3 км/ч толеранс - измерена скорост от 105 км/ч., или превишил разрешената допустима скорост с 55 км./ч. От направена справка било установено, че собственик на лекия автомобил е Г.И.М.. На по-късен етап Г.И.М., в качеството си на собственик на автомобила, е декларирал, че на посочената дата същият се е управлявал от Г.Г.К.. На жалбоподателката бил съставен АУАН № 462595 от 31.12.2020г., въз основа на който е издадено обжалваното НП. Със същото жалбоподателят е наказан с глоба в размер на 750 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП, и глоба в размер на 10 лв., на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, АУАН № 462595 от 31.12.2020г., НП № 20-0248-001043/13.01.2021г., Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018г. на МВР, справка за нарушител/водач, фотоснимка на автомобила с установена скорост и място, протокол за метрологична проверка на техническо средство, разпечатка от паметта на същото, скица от мястото на нарушението, справка за собственост на автомобила, протокол за използвано техническо средство, както и от гласните доказателства – показанията на разпитаните в с.з. свидетели И.В.В. /актосъставител/, Ц.Д.М. и Ц.А.П., двамата свидетели при съставяне на акта.
При така установената фактическа
обстановка, могат да се направят
следните правни изводи:
По делото не се установява по несъмнен и безспорен начин, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му административни нарушения на чл.21, ал.1 ЗДвП.
Настоящото производство е от административнонаказателен характер, като същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в АУАН и в НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административнонаказващият орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение, което е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.
На втора снимка, където е изписан „измерен Т=0S”, се вижда, че на снимката са общо два автомобила. На първата и третата снимки се вижда друг автомобил. Следователно няма как да се разбере тази скорост за кой автомобил се отнася. В тази връзка твърдяното административно нарушение се явява недоказано.
Също така по делото не се установява по несъмнен и безспорен начин, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил и състава на вмененото му административни нарушения на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, като водач на посоченото МПС на инкриминираната дата и място да не е изпълнил задължението за носене контролен талон към СУМПС.
Свидетелите И.В.В., Ц.Д.М. и Ц.А.П. в показанията си не посочват, че
жалбоподателката е извършила това нарушение, когато управлявала автомобила, а и
тогава не е спирана за извършване на проверка. Актосъставителят извършил
проверката по-късно на друга дата въз основа на представените му писмени
доказателства, когато жалбоподателката не е управлявала посочения автомобил, а
същата се е явила в сградата на РУ за съставяне на АУАН. В случая
актосъставителят не е следвало да изисква от нея контролен талон. При това съдът намира, че не
се установява по несъмнен и безспорен начин, че от обективна и субективна
страна жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му административно
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП.
Водим от горното и на основание чл.63 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НП № 20-0248-001043/13.01.2021г. на Началник РУ към ОДМВР В., РУ гр.Б.С., с което на Г.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, са наложени административни наказания глоба в размер на 750 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП, и глоба в размер на 10 лв., на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВрАС, по реда на АПК в 14 дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: