П Р О Т О К О Л № 341
гр.
Пловдив, 30.05.2019 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети наказателен състав, в публично съдебно заседание на тридесети май
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ ГАТОВ
СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
при участието на
съдебния секретар Мариана Апостолова и на прокурор Иван Перпелов, сложи за
разглеждане докладваното от съдия Гатов ВЧНД
№ 290 по описа за 2019 година.
На
именното повикване в 11.40 часа се
явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ
- обвиняем М.С.Д. се явява лично и с
адв.А. Г., редовно упълномощен.
ПРОКУРОРЪТ:
Да се даде ход на делото.
Адв.Г.:
Да се даде ход.
ОБВИНЯЕМИЯТ Д.: Да се даде ход.
СЪДЪТ, след съвещание, счита, че няма
процесуални пречки за даване ход на делото, предвид на което
О П
Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА
се делото от съдията-докладчик.
РАЗЯСНИХА
се правата по чл. 274 и чл.275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ:
Нямам искания за отводи и доказателства.
Адв.Г.:
Нямам искания за отводи и доказателства.
ОБВИНЯЕМИЯТ
Д.: Нямам искания за отводи и доказателства.
СЪДЪТ, след съвещание, намира
делото за изяснено от фактическа и
правна страна, предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Адв.
Г.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите
депозираната пред вас частна жалба и да отмените обжалваното с нея определение
на първоинстанционния Окръжен съд Хасково.
Искам
да обърна най-вече внимание на съда, че действително смятам, че не са налице
към момента предпоставките, предвидени в Закона най-тежката мярка за
неотклонение по отношение на подзащитния ми да продължи към настоящия момент.
Както
изтъкнахме пред първоинстанционния съд и в частната жалба пред вас, основната
причина да поискаме това изменение на тази мярка е именно здравословното състояние
на подзащитния ми, което, след постановяване на първоначалната мярка за
неотклонение Задържане под стража, се влоши на няколко пъти. Смятам, че неслучайно
законодателят е предвидил в разпоредбата на чл. 56 правило, което съдът трябва
да следва, че при вземане на мярка за неотклонение, въпросите, които трябва да се
изследват са личността на обвиняемия, възрастта му, неговото здравословно
състояние, семейното му положение. Подзащитният ми е човек на възраст около 60
години и както е видно от представените доказателства в кориците на делото, същият
е страда от няколко заболявания.
На
първо място той е претърпял инфаркт и в момента е със сърдечно-съдово
заболяване, което е съпроводено най-вече с преживяване от негова страна на
хипертонични кризи. Именно такива кризи той е направил след първоначалното му
задържане и тези кризи са станали причина на няколко пъти служителите от Следствения
арест да викат Бърза помощ, като един от случаите е бил по-сериозен и е наложил
подзащитният ми да бъде хоспитализиран в МБАЛ С. и да бъдат предприети по-сериозни
мерки за стабилизиране на неговото състояние.
В производството
пред първоинстанционния съд бяха разпитани като свидетели неговата съпруга и
синът му, които ясно и категорично заявяват и от показанията им става ясно, че
състоянието му е доста колебливо и много често, дори и като е на свобода, той
прави такива хипертонични кризи и наистина има голям риск той да направи втори
инфаркт. Това е основното опасение на цялото му семейство, както и на него
самия.
Освен
това заболяване, той има и много тежка алергия, която се проявява периодично, а
тази алергия е свързана с обриви, подуване на слабите части от тялото му и
когато организмът му направи такава алергична реакция, това дава отражение
върху сърдечната му дейност и сърцето му се натоварва и има риск да направи
сърдечна криза.
Много
е шокиращо и обстоятелството, че при изследванията, които са направени непосредствено
преди разглеждане на мярката, за първи път подзащитният ми научи, че има
туморно образования на черния дроб, като по думите на лекаря, това образувания
най-вероятно е доброкачествено, но при положение че се говори за вероятности,
не може психиката на подзащитния ми да е спокойно, тъй като, всеки един човек,
като разбере, че има някакво туморно образувание, докато не разбере дали е
злокачествено, или доброкачествено, ще бъде под напрежение и ще го преживява
ежедневно, или ежеминутно дори.
Всички
тези неща смятам, че са от съществено значение и независимо от това, че съдебният
лекар дава заключение, че наистина той може да приема поддържащите лекарства в ареста,
смятам, че неговото здраве малко или много е поставено под риск и не е работа
на органите на следствието непрекъснато да викат СМП и да го хоспитализират, при
положение, че в Закона има предвидени и по-леки мерки за неотклонение, които смятам,
че биха постигнали в пълна степен целите на мерките за неотклонение, предвидени
в Закона.
Искам
да обърна внимание, че по думите на съдебния лекар една от основните причини
той да прави тези кризи и да се налага често посещение на СМП е именно психическото
му състояние, в което се намира вследствие на престоя му в Следствения арест.
Именно състоянието, в което се намира, провокира тези кризи и само мисълта, че
той стои в ареста и няма възможност да прави движението, което му е препоръчано
от лекаря за сърдечното заболяване и всички останали негативни обстоятелства,
които са свързани с престоя му в Следствения арест, наистина допринасят върху това
той да прави често такива кризи.
От
друга страна, смятам, че по делото са извършени всички процесуално следствени
действия, разпитани са всички свидетели, вкл. и такива пред съдия, единствено
се чака изготвянето на експертиза, върху което изготвяне смятам, че подзащитният
ми няма никаква вероятност да повлияе, ако е с по-лека мярка за неотклонение.
Смятам, че като цялостното развитие до приключване на това ДП, търпейки една по-лека
мярка за неотклонение, той няма как да повлияе на разследването и да попречи,
да възпрепятства някакви процесуално следствени действия.
Не
са налице в кориците на делото никакви доказателства, че има вероятност той да
се укрие. Същият има постоянен адрес, има семейство, има социални ангажименти и
наистина смятам, че ако се вземе една по- лека мярка за процесуална принуда,
каквато е Домашен арест, ще бъде по- справедливо спрямо него и ще бъдат
постигнати изцяло целите на Закона, още повече че тази мярка никак не е лека,
пак е лишен от възможността да се предвижда, същата се контролира от органите
на МВР и му ограничава каквато и да е възможност да върши други престъпления,
или да се укрие.
С
оглед на изложеното, моля да уважите жалбата.
В
случай че все пак не възприемете, че тя е основателна, моля да отмените наложената
от първоинстанционния съд забрана за подаване на ново искане, като е определен
двумесечен срок за такова. Настоящото искане за изменение на мярката е първо по
ред, няма никакви данни той да е злоупотребявал с това си право и смятам, че
това е ненужно.
ОБВИНЯЕМИЯТ М.Д. /за лична защита/: Адвокатът
посочи всичко изчерпателно. Искам по-лека мярка - Домашен арест, да мога да се движа.
Въздухът не ми стига в ареста, трябва ми движение.
ПРОКУРОРЪТ:
Уважаеми апелативни съдии, моля да потвърдите определението на Хасковския
окръжен съд като правилно и законосъобразно. Пред вас се акцентира относно здравословното
състояние на лицето. Както се установява на 23.05.2019 г. е изготвена и
съответната медицинска експертиза, която е категорична, че няма никаква
опасност лицето да остане в следствения арест. Всички тези заболявания са били обсъдени
и анализирани от вещото лице.
Налице
е опасност лицето да извърши престъпление, тъй като то е обвинено за
престъпление, което е извършено в изпитателния срок на присъда, постановена за
престъпление по чл. 354 а НК. Тоест, няма каквато и да е гаранция, че в случай
че му промените мярката за неотклонение, той няма да извърши ново престъпление.
В
случай че здравословното състояние на лицето налага същият по някаква причина
впоследствие да бъде на лечение, този въпрос е уреден от ЗИНЗС, където изрично
са уредени правилата, които лишените от свобода и задържаните под стража се
настаняват в съответните медицински заведения, вкл. и не само в областта на
сферата на МП, в затворническа болница. Законодателят именно заради това е
предвидил случаи, когато едно лице е опасно за обществото, каквато опасност е
възприета в чл. 65 НК, тези лица да им е ограничено правото на свободно
предвиждане, същевременно да им се осигурят необходимите медицински грижи.
Неоснователно
е искането да промените, да измените определението в частта му относно
забраната същият да прави друг път искане да му се измени мярката за
неотклонение в срока, определен от съда. Изрично законодателят е предвидил в чл.
65 ал. 6 НК, че тази забрана не се отнася, когато се касае за здравословното състояние
на обвиняемия.
ДАДЕ
СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ М.Д.: Искам по-лека мярка.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайното
съвещание съдът приема за установено следното:
Производството
е по чл. 65, ал. 8 от НПК.
С обжалваното Определение състав на
Хасковския окръжен съд е потвърдил
мярката за неотклонение „Задържане под стража” взета спрямо обвиняемия по
досъдебно производство № 136/2019 г. по описа на Ру на МВР гр. С. М.С.Д. и определил
двумесечен срок по чл.65, ал.5 НПК.
Срещу определението е постъпила жалба
от защитника на обвиняемия, с искане за вземане на по-лека мярка за
неотклонение, като са релевирани доводи за неправилност на Определението.
В съдебно заседание прокурорът поддържа
становище за обоснованост и законосъобразност на атакуваното определение. Сочи,
че е налице опасност обвиняемия да се укрие или да извърши престъпление,
както, и че не е разколебано
обоснованото предположение, че е извършил престъплението, в което е обвинен.
Защитата на обвиняемия Д. пледира
подадената жалба да бъде уважена, а атакуваното определение отменено. Акцентира
се основно върху влошеното здравословно състояние на обвиняемия.
Обвиняемият иска от съда мярката му за
неотклонение да бъде заменена с по-лека.
Апелативният съд, като съобрази
доводите на страните и прецени обосноваността и законосъобразността на
атакуваното определение и за да се произнесе взе предвид следното:
За да постанови определението,
първоинстанционният съд правилно е приел, че обоснованото предположение за
авторството и опасността обвиняемият да продължи да върши престъпления
продължават да са налични и липсват обстоятелства, които да променят този
извод.
Първата инстанция е изследвала и здравословното състояние на обвиняемия и
като се е позовала основно на заключението на СМЕ е стигнала до извод, че
същото макар и влошено не може да доведе до изменение на мярката за
неотклонение в по – лека.
Вярно е, че здравословните проблеми на обвиняемия могат да бъдат решавани
и в условията на следствените арести, в каквато насока е заключението на вещото
лице. Установено е с необходимата категоричност обаче, че заболяванията на
обвиняемия не са леки и поставят под сериозен риск живота и здравето му.
Сърдечното заболяване, наложило предходна оперативна интервенция с поставяне на
стент на сърцето му вследствие на прекаран миокарден инфаркт очевидно би се
усложнило в условията на следствения арест. Такова усложнение между другото е
настъпило и по време на престоя му в ареста, което е наложило стационарното му
лечение в болницата в гр. С.. Овладяването на този здравословен проблем към настоящия
момент не е гаранция, че същият няма да се задълбочи при едно по продължително
задържане.
Така съществуващия риск от
влошаване на състоянието на обвиняемия преобладава пред опасността да върши
престъпления и значително я минимизира.
Тези обстоятелства, свързани със здравословното му състояние, както и
семейното му положение и постоянното му местоживеене обосновават извода за
липса на реална опасност обвиняемият да се укрие.
При така очертаната липса на доказателства, сочещи, че съществува реална
опасност обвиняемият Д. да се укрие и влошеното му здравословно състояние,
значително намаляващо опасността да извърши престъпление, задържането му под стража е в противоречие с изискванията на
ЕКЗПЧОС и вътрешното ни наказателно законодателство, в частност разпоредбата на
чл.63, ал.1 НПК и определението на Хасковския
окръжен съд се явява необосновано и незаконосъобразно.
Това налага да бъде отменено, като се постанови ново, с което спрямо
обвиняемия М.Д. да бъде взета мярка за
неотклонение „ Домашен арест”, която макар и с по – нисък ограничителен
интензитет, в достатъчна степен ще му попречи да се укрие или да извърши
престъпление от една страна, а от друга страна той ще разполага по богат
арсенал от възможности за решаване на здравословните си проблеми, без това да
създаде процесуални пречки за нормалното протичане на наказателното
производство.
Мярката „Домашен арест“ следва да бъде изпълнявана от обвиняемия на
адреса, на който живее в с. О., обл. Х., като за вземането и последващото й спазване следва да бъде
незабавно уведомен Директор на ОД на МВР Х., с оглед осъществяване на контрола
по чл.62, ал.5 НПК.
При служебната проверка настоящата инстанция констатира известна
процесуална непрецизност в диспозитива на обжалваното определение, като
неправилно решаващият съд е потвърдил
мярката за неотклонение на обвиняемия.
В производството по чл.65 НПК първата инстанция следва да прецени всички
обстоятелства, свързани със законността на задържането, за което има влязъл в
сила съдебен акт /по арг. на чл.65, ал.4 НПК/ и с определението си да се
произнесе налице ли са основания за изменение на мярката за неотклонение или
не, като уважи искането за промяната й и я промени в по - лека или остави
искането за изменението й без уважение. Именно такава форма следва да съдържа и
диспозитива на първоинстанционното определение. Това нарушение, макар и
налично, не е от категорията на съществените и не опорочава съдебния акт до
такава степен, че само по себе си да наложи отмяната му, още повече, че в
настоящия казус първоинстанционното определение подлежи на отмяна на друго
основание.
На основание чл.68, ал.7 НПК на обвиняемия М.С.Д. с ЕГН ********** следва
да бъде наложена забрана за напускане на пределите на Република България.
По изложените съображения, Апелативният съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
Отменява определение №195/23.05.2019г. по ЧНД № 299/19 г. по описа на
Хасковския окръжен съд, с което е потвърдена мярката за неотклонение „Задържане
под стража” взета спрямо обвиняемия по досъдебно производство № 136/2019 г. по
описа на РУ на МВР гр. С.М.С.Д. и на основание чл.65, ал.6 определен двумесечен срок, в който ново
искане за изменение на мярката за неотклонение е недопустимо и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ЗАМЕНЯ взетата спрямо обвиняемия по
досъдебно производство № 136/2019 г. по описа на РУ на МВР гр. С. М.С.Д. мярка за
неотклонение „ Задържане под стража“ в по – лека такава „ДОМАШЕН АРЕСТ“ , с адрес на изпълнение с. О., обл. Х..
На основание чл.68, ал.7 НПК НАЛАГА на обвиняемия М.С.Д. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** ЗАБРАНА за напускане на пределите на
Република България.
На основание чл.62, ал.4, вр. ал.5 НПК за спазването
на взетата спрямо обвиняемия М.Д. мярка
за неотклонение „Домашен арест“, следва да бъде незабавно уведомен Директор на
ОД на МВР Х., с
оглед осъществяване на контрола по
чл.62, ал.5 НПК.
Незабавно следва да бъде уведомен Началника на сектор
„Български документи за самоличност“ при ОД на МВР Х. и Началника на ДНСП С. за уведомяване на
граничните контролно-пропускателни пунктове на страната, във връзка с
наложената забрана за напускане на пределите на страната.
Определението е окончателно.
Протоколът се изготви в съдебно
заседание.
Заседанието
се закри в 12.06 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
СЕКРЕТАР: