Решение по дело №134/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от началник на РУ-Кърджали към ОД на МВР - Кърджали, подадена чрез пълномощник, срещу Решение №20/16.02.2024 г., постановено по анд №901/2023 г. по описа на Районен съд - Кърджали. В касационната жалба се оспорват изцяло изводите на районния съд, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Касаторът сочи, че в съставения АУАН и в издаденото наказателно постановление е налице съответствие между словесното описание на деянието и посочената правна квалификация, както и че са спазени разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Счита, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати и нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Намира издаденото наказателно постановление за законосъобразно. По горните съображения иска отмяна на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ответната страна.

Ответникът по касация – Т. Б. А. не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали, намира жалбата за неоснователна. Счита, че изводите на районния съд за незаконосъобразност на обжалваното НП са правилни и обосновани. В тази връзка предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Административният съд, след като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:

Касационната жалба е допустима - постъпила е в срок, и е подадена от надлежно легитимирано лице - страна по анд №901/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С оспореното решение районния съд е отменил Наказателно постановление № 150/12.10.2023 г., издадено от началник на РУ-Кърджали, с което на Т. Б. А., на основание чл.116, ал.2 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/ е наложена глоба, в размер на 50 лв., за извършено нарушение по чл.99, ал.1 от ЗГР. С горното решение касаторът е осъден да заплати и деловодни разноски в размер на 480 лв.

За да постанови горния резултат районният съд е приел, че фактическото описание на административното нарушение е непълно и не отговаря на изискванията на закона, защото в АУАН и в наказателното постановление липсва дата на извършване на нарушението, като е посочена само датата на установяването му - 26.09.2023 г. Посочено е, че изпълнителното деяние по чл.99, ал.1 от ЗГР се изразява в бездействие - незаявена промяна на настоящ адрес в законоустановения 30-дневен срок, а началният момент на бездействието е денят, следващ изтичането на регламентирания срок за изпълнение на задължението. Прието е, че в случая актосъставителят и наказващият орган не са посочили кога жалбоподателят е следвало да извърши съответното действие, респ., кога е започнал да тече или кога е изтекъл законоустановеният 30-дневен срок за заявяване промяната на настоящия адрес, а последното е от значение за определяне датата на нарушението. Горния пропуск съдът намерил за съществен порок, накърнил правото на защита на привлеченото към отговорност лице. По съществото на спора са изложени доводи за извършено от наказаното лице нарушение на чл.99, ал.1 от ЗГР, което се е установило да живее на адрес [населено място]. [улица], но в 30-дневен срок не е изпълнило задължението си да заяви промяната на настоящия адрес. Независимо от това, предвид констатираните съществени процесуални нарушения, съдът стигнал до извода, че наказателното постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

След извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, за съответствие на оспорения акт с материалния закон, съдът намира, че решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно .

Установената от районния съд фактическа обстановка се споделя от настоящия съдебен състав, като съответна на събраните по делото доказателства. Правилен е и изводът за незаконосъобразност на оспореното наказателно постановление, поради допуснати при издаването му съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правото на защита на наказаното лице.

Според разпоредбата на чл.99, ал.1 от ЗГР, всяко лице е длъжно в срок 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес.

Видно от съдържанието на съставения АУАН и издаденото Наказателно постановление № 150/12.10.2023 г., административнонаказателната отговорност на ответника по касация е ангажирана за това, че „На 26.09.2023 г. около *** часа, при извършена полицейска проверка в [населено място], [улица], лицето Т. Б. А., в срок от 30 дни не е изпълнило задължението си да заяви промяна на настоящия си адрес, а именно [населено място], ***“

От това съдържание на акта и на наказателното постановление, не се установява кога е извършено нарушението. Описано е извършеното деяние, а именно, че лицето не е направило промяна на адреса си в 30-дневен срок и е посочено кога е установено нарушението - на 26.09.2023 г. Не е посочена обаче датата на извършване на нарушението, като според разпоредбата на чл.99, ал.1 ЗГР, това е датата, на която е изтекъл 30-дневния срок за заявяване на смяната на адресната регистрация. При тези данни, правилен е и изводът на съда, че е невъзможно да се установи дали не са изтекли сроковете по чл.34 от ЗАНН.

По аргумент от разпоредбите на чл.42, ал.1, т.3, чл.53 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, нарушението следва да е описано в АУАН и в НП по начин, който не оставя никакво съмнение относно нарушителя, както и относно времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено същото. Липсата на такова описание, както е в случая, представлява съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване на правото на защита на лицето, чиято отговорност е ангажирана, тъй като го поставя в невъзможност да организира адекватно защитата си, и е основание за отмяната на НП.

По изложените съображения обжалваното решение се явява правилно, поради което и въз основа на изложеното по-горе ще следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №20/16.02.2024 г., постановено по анд №901/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.