Определение по дело №245/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр.Кюстендил, 17.06.2020 г.

 

 

          Кюстендилският окръжен съд, в закрито заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА САВОВА

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

КАЛИН ВАСИЛЕВ - мл. съдия

Като разгледа докладваното от младши съдия Василев в. ч. гр. д. №245 по описа за 2020г. на КнОС и, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа "Обжалване на определенията", чл. 274 – чл. 279 от ГПК.

Делото е образувано по въззивна частна жалба от етажна собственост на комплекс „******“ чрез „***********“ ООД,  със седалище и адрес на управление: гр. **************************************, ЕИК: ********, представлявано от управителя Д.Л.Д., чрез адв. В.Ц.от САК, адрес за призоваване: гр. *******************************, против разпореждане №389, постановено по гр.д. № 18/ 2020г. по описа на Районен съд – Дупница. 

С атакувания съдебен акт е прекратено производството по делото, върната е исковата молба заедно с приложенията към нея на ищеца „***********“ ООД и е обезсилена издадената заповед за изпълнение  по ч.гр.д. №2191/2019г. по описа на ДРС.

 Въззивникът намира атакувания акт за неправилен и незаконосъобразен.  Неправилен бил изводът на районния съд, че „***********“ ООД нямало активна легитимация за предяви искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК и чл.6, ал.1, т. 10 от ЗУЕС, от името на етажната собственост /ЕС/, поради което и производството следвало да се прекрати като недопустимо. Съдът бил приел, че  че представеният договор е за поддръжка и управление на обнщите части на ЕС, приемайки, че  съгласно чл.23 от договора се имало предвид дължимото по договора възнаграждение на изпълнителя, а не вземания на ЕС, което въззивникът намира за неправилно. Според договора от 20.10.2-016г. ЕС била възложила на дружеството да извършва дейности по поддръжка и управление на общите части на комплекс „******“, срещу което всички собственици  на самостоятелни обекти дължали годишна такса, платима директно на дружеството  в качеството й на управител и касиер на ЕС. С договора  дружеството имало качеството управител и му било възложено събирането на вземания от собствениците на самостоятелни обекти в сградата, включително и по съдебен ред. Волята на страните, изводимо от договора, а и не противоречало на разпоредбите от Закона за управление на етажната собственост, била че срещу задължението на дружеството за управление на ОЧ на сградата е тяхното задължение по заплащане на дължимите такси. На тази база се прави извод, че е неправилен изводът на ДРС, че представеният договор  за поддръжка и управление не представлява договор за възлагане по смисъла на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС. С решенията от 24.03.2016г. били делегирани правомощия, т.е. бил предоставен мандат на управителния съвет, който следвало да избере дружество, с което да подпише договор за възлагане на управлението и поддръжката на общите части в комплекса. Такъв бил договорът, сключен с „***********“ ООД. Същият бил подписан именно в изпълнение на решенията на ОСЕС на 24.03.2016г. съдът неправилно бил приел, че  на 20.10.2018г. срокът на представения по делото договор би бил изтекъл и след тази дата липсвала законова възможност „***********“ ООД да представлява етажната собственост пред съда. На 20.08.2018г. било подадено от „***********“ ООД  заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д 55743/2018г. по описа на СРС. Същото било прекратено и изпратено по компетентност на РС – Дупница, където било образувано като ч.гр.д. 2191/2019г. От това се прави извод, че срокът не бил изтекъл. Цитира се разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗУЕС „УС продължава да изпълнява функциите си до избора на нов управителен съвет. Доколкото не бил избран нов управител, то „***********“ ООД следвало да продължи функциите си на управител на общите части в комплекса и след посочената дата – 20.10.2018г., в това число и да представлява ЕС пред съда. Изтъква се, още, и че проведеното на 24.03.2016г. общо събрание на етажната собственост е първо по ред в комплекса и други събрания преди това не са се състояли. С взетите от ОСЕС решения е определен начин на формиране на нов УС, като било предвидено, че ще бъде избрано ново фасилити дружество, на което да бъдат възложени дейностите по управление и поддръжка. На ОС на 24.03.2016г. етажните собственици били взели със 100% решение „за“ решенията за предоставяне на правомощия на УС за сключване на договор за възлагане на управлението и поддръжката на общите части на комплекса. На база изложеното се твърди, че е налице представителна власт по отношение на  „***********“ ООД, което имало качеството на управител и можело да представлява ЕС в настоящото производство, съгласно текста на чл. 23, ал. 4 от ЗУЕС. Иска се отмяна на първоинстанционния акт и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.        

 

           Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото, намира следното:

 

          Частната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на атакуване съдебен акт след заплащане на държавната такса, в хипотезата на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.

 „***********“ ООД е подало заявление по чл. 410 от ГПК срещу Т.В.А., ЕГН **********, и А.М.А., ЕГН **********, двамата с адрес: ***. Последните са възразили в законоустановения 14-дневен срок, поради което дружеството е предявило пред Районен съд – Дупница иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС. Към исковата молба е приложен договор за управление и поддръжка от 20.10.2016г.

    ДРС с разпореждане по гр. д. №18/2020г. е оставил иска без движение, указвайки на ищеца да уточни дали претендира вземането си на основание чл.6, ал.1, т.10 от ЗУЕС в качеството на юридическо лице, на което са възложени правомощията на УС на ЕС или част от тях при условията на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС. Ако се твърди посоченото, то следва ищецът да представи доказателства за провеждането на процедурата по възлагане  - решение на ОС, взето с необходимото мнозинство и договор за възлагане. В отговор на разпореждането е представена молба, с която се уточнява, че претенцията на ищцовото дружество се основава на нормата на чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС от „***********“ ООД в качеството му на управител на етажната собственост в комплекса, действащо от името и за сметка на ЕС, на което дружество били възложени правомощията на УС.

  Видно от представения протокол от заседание на общо събрание на собствениците на етажната собственост на комплекса от 24.03.2016г. с решение №8 от същото за член на управителния съвет на ЕС е избран Венцислав Арангелов, решение №16 гласи, че общото събрание възлага на управителния съвет на комплекса да изготви критерии за изготвяне на оферта, които да бъдат взети под внимание при получаване на оферти за управление и поддръжка на комплекса. С решение №19 е възложено на фирма „Веста Билд“ ЕООД поддръжката и управлението на комплекса до избиране на ново фасилити дружество, като всички собственици и обитатели се задължават да заплатят всички нововъзникнали и стари задължения. Налице е и договор от 20.10.2016г. между УС на комплекс „Водолей“ 1, адрес: гр. София, ул. „Витошка зорница“ №3 и „***********“ ООД,  с който на последното е възложено управлението и поддръжката на общите части на комплекса.

 

От правна страна съдът установи следното:

 

  С цитирания договор представителни правомощия на дружеството не са уговаряни и не са делегирани. Действително, както сочи в мотивите си и първоинстанционният съд, в договора от 20.10.2016г. в чл. 23 е посочено, че в случай на неизпълнение на задълженията на някой от собствениците на имоти  за заплащане на дължими по договора суми, то „***********“ ООД има право да предприеме законови действия по събиране на свои вземания. Това означава, че дружеството може да заяви претенцията си пред съд от свое име, а не като представител на етажната собственост на  комплекса, тъй като задължението възниква в нейна полза, а не в тази на етажната собственост. Вярно е, че не съществува юридическа пречка, правомощия на управителния съвет да бъдат делегирани на юридическо лице, но според представения договор и протокол от общо събрание липсва подобно уговаряне.  Тази възможност произтича от текста на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС. Въпреки, че съществува твърдение от ищцовото дружество за наличие на такава уговорка в представения договор и съответно овластяването му с представителни функции, то всъщност липсва подобна клауза и функциите на дружеството са фокусирани върху поддръжката и управлението на общите части, но не и относно представителството пред съд на етажната собственост. Това не отрича възможността дружеството да претендира вземането си от свое име пред съд, а не като представител на ЕС на комплекса. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 19, ал. 8, изр. трето от ЗУЕС договорът може да е с продължителност две години и уговорката за автоматичното му продължаване е недействителна, т.е. следва да бъде сключен нов договор, за да са валидни облигационните правоотношения помежду им понастоящем /т.е. след изтичане на двугодишния срок, считано от 20.10.2016г./. Настоящият съдебен състав напълно споделя извода на Районен съд – Дупница, сочещ че ищецът няма активна процесуална легитимация да води иска, същият се явява недопустим и следва съдопроизводството да бъде прекратено. Отделно с аргументи от т.13 от Тълкувателно решение №4, постановено по ТД №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, доколкото се прекратява производството по делото, то следва да се обезсили заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. №2191/2019г. по описа на ДРС, по което настоящото се явява продължение, вследствие на предявеното възражение от сочените за длъжници.    

 

На база изложеното, съдът ще потвърди атакуваното разпореждане на Районен съд – Дупница като правилно.

 

По разноските:

С оглед характера на производството и изходът му, то не се дължат разноски по делото.

 

По обжалваемостта:

 

С оглед размера на претенцията – 1004, 61 лв. и предвид характера на делото - гражданско, то настоящият случай попада в хипотезата на чл. 274, ал. 4, вр. с чл. 280, ал. 3, т. 1, предложение първо от ГПК и не подлежи на обжалване.

   

Водим от горното, настоящият състав на Кюстендилския окръжен съд,

 

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №389 от 20.03.2020г.,  постановено по гр. д. №18/2020г. по описа на Районен съд – Дупница.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ:1.

                                  

                                                                                             2.