Р E Ш Е Н И Е
№ 492
гр.Плевен, 30.07.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, касационен състав, в
открито съдебно заседание на трети юли две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Господинов
ЧЛЕНОВЕ: Цветелина Кънева
Ралица Маринска
при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков като
разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 134 по описа на Административен
съд - Плевен за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е касационна жалба на Н.Р.Л., лишен от
свобода, изтърпяващ наказанието си в Затвора- Белене /по настоящем в затвора
Враца/ и касационна жалба от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“-
София, чрез процесуалния представител юрк. Н.Н.У., против Решение №
538/16.10.2019 г., постановено по адм.д. № 906/2018 г. по описа на
Административен съд- Плевен.
С оспореното решение е отхвърлена исковата молба на л. с. Н.Р.Л. срещу ГДИН - София с правно
основание чл.284 ал.1 вр. чл. 3 ал.2 от
ЗИНЗС за присъждане на обезщетение в размер на 1000 лв. за причинени
неимуществени вреди (психически тормоз) за периода от м. август 2017г. до
01.10.2018г., ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й
изплащане, произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на
администрацията на Затвора Белене и на
Гл. Директор на ГДИН при наличието на предпоставките на чл. 62 ал.1 т.4 от ЗИНЗС да премести в друг затвор И.Х.И., който упражнявал непрекъснат тормоз
върху ищеца.
Със същото решение първоинстанционният съд е отхвърлил
искането на Н.Р.Л., изтърпяващ наказание в Затвора – Белене, на осн. чл. 276 ЗИНЗС да се прекрати нарушението по чл. 3 ЗИНЗС като ответникът – Гл. Директор
на ГДИН- София да бъде задължен да извърши действието – да премести И.Х.И. в
друг затвор и е осъдил ищеца да заплати на Административен съд – Плевен
разноски по делото в размер на 29 лв. за разпит на свидетел.
С Разпореждане № 829/17.02.2020 год. председателят на
съдебния състав, разглеждащ касационното производство е оставил без разглеждане касационната жалба, подадена от Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“- София чрез процесуалния представител юрк.
Н.Н.У., против Решение № 538/16.10.2019 г., постановено по адм.д. № 906/2018 г.
по описа на Административен съд- Плевен и е прекратил касационно адм. дело №
134/2020 г. по описа на Административен съд- Плевен в частта му досежно тази
жалба. Разпореждането не е оспорено и е влязло в сила, поради което
касационното производство е проведено само по отношение на касационната жалба,
подадена от Н.Р.Л..
В жалбата се
мотивират отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК- нарушение на материалния закон, съществено нарушение
на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебния акт, доколкото се
сочи, че първоинстанционният съд е постановил решението си в противоречие със
събраните по делото доказателства, част от правните му изводи не се основават
на събрани в хода на производството доказателства, а друга част от тях са
резултат от неправилното им интерпретиране. В заключение се иска отмяната на
съдебния акт и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционният съд. Алтернативно е направено искане да бъде отменено
оспореното решение и правният спор да бъде решен по същество като се постанови решение, с което да бъде уважен
предявеният иск, както и да бъде задължен ответникът да извърши действия по
чл.62 от ЗИНЗС.
Постъпило е
писмено становище по касационната жалба от ответника ГДИН- София, представляван
от юрк. У., в което се излагат доводи, че жалбата е неоснователна, а решението
на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Сочи се, че при
проведеното съдебно производство ищецът не е доказал обстоятелството да са му
отправяни заплахи за живота и здравето от
л. св. И.Х.И., респ. не е налице основание за заплащане на
претендираните с ИМ неимуществени вреди. Излагат се доводи, че за ответника не
е съществувало задължение да премести посочения от ищеца лишен от свобода и не
е налице твърдяното с исковата молба бездействие. Твърди се,че няма данни
ищецът да е търсил помощ от медицинските специалисти при ответника за овладяване
на паник- атаките, а по отношение на безсънието е търсил съдействие, предписано
му е лечение, което той е отказал да прилага. Предвид горното се излагат
доводи,че твърдените неимуществени вреди не са настъпили от действие или
бездействие на ответника, с оглед което атакуваното съдебно решение е правилно
и законосъобразно.
Редовно призован за съдебно заседание касаторът не се явява.
Същият е депозирал собственоръчно написана декларация, в която е посочил, че не
желае да присъства на съдебното
заседание, поддържа касационната си жалба и няма да сочи нови доказателства.
Ответната страна - Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" София не се представлява. Преди съдебното заседание е
постъпило писмено становище от процесуалния представител юрк. У., в което се
оспорва касационната жалба. Твърди се, че при проведеното съдебно производство
са събрани всички относими към предмета на доказване доказателства, ищецът не е
успял да докаже твърденията си, поради което решението на първостепенния съд е
правилно и следва да бъде оставено в сила.
Процесуалният представител на Окръжна прокуратура-
Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че
обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което предлага
то да бъде оставено в сила.
Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на
страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Пред първостепенния съд Н.Р.Л., изтърпяващ наказание в
Затвора – Белене, срещу ГДИН - София с
правно основание чл.284 ал.1 вр. чл. 3 ал.2
от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение в размер на 1000 лв. за причинени
неимуществени вреди (психически тормоз) за периода от м. август 2017г. до
01.10.2018г., ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й
изплащане, произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на
администрацията на Затвора Белене и на
Гл. Директор на ГДИН при наличието на предпоставките на чл. 62 ал.1 т.4 от ЗИНЗС да премести в друг затвор И.Х.И., който упражнявал непрекъснат тормоз върху
ищеца. Направил е искане на осн. чл. 276 ЗИНЗС да се прекрати нарушението като
ответникът да бъде задължен да извърши действието – да премести И.Х.И. в друг
затвор
След анализа на събраните в хода на съдебното
производство гласни и писмени доказателства, първоинстанционният съд е приел,
че предявените претенции на ищеца Л. са неоснователни и ги е отхвърлил като
такива. За да обоснове този извод първоинстанционният съд е изяснил
релевантните към предмета на делото факти, обсъдил е доказателствата,
становищата на страните, свидетелските показания и приложимата правна уредба и
е достигнал до извода, че исковата молба е неоснователна и недоказана.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
В случая не е налице твърдяната от касационния
жалбоподател неправилност на обжалваното решение, основана на нарушение на
приложимия материален закон и необоснованост. Въз основа на събраните по делото
доказателства в обжалваното решение е изведен правилният извод за
неоснователност на предявения иск, при неустановяване на сочените в исковата
молба обстоятелства, от които ищецът извежда причинени неимуществени вреди.
Решаващият съд е обсъдил по отделно и в съвкупност събраните в хода на
съдебното дирене писмени и гласни доказателства и е достигнал до фактически и
правни изводи, които се споделят от касационния съдебен състав. От съвкупната
преценка на събраните гласни и писмени
доказателства се установява, че Л. е сигнализирал устно и подавал писмени
оплаквания до началника на затвора и ГДИН, в които е излагал твърдения, че се
страхува за здравето и живота си, че не може да спи, защото между него и л.с. И.И.е
имало спорове и размяна на реплики, свързани с предоставянето на листове,
пликове за писма, пощенски марки, химикалки. Ищецът е твърдял, че И.му отправял
заплахи. От приобщената по делото докладната записка на ст. инспектор Б. А., писмо
от 20.12.2017г. Гл. Директор на ГДИН, както и от показанията на свидетелите А.
и Г.се установява, че през периода от м. август 2017 г. до 19.09.2018 г. за
почти целия исков период ищецът е пребивавал в спално помещение в съседство с И.Х.И.,
с възможност за словесен контакт, но без възможност за физически контакт
помежду им. При престой на открито и при извеждане по други поводи също не са
имали възможност за физически контакт, въпреки че са могли да разговарят
помежду си. От приложената по делото Заповед № 796/02.08.2018г. на Началника на
Затвора – Белене е видно, че по отношение на л.с. И.е наредено да провежда
престой на открито самостоятелно, с оглед избягването на конфликт и сбиване с
други лишени от свобода. По делото са доказани извършени проверки и изготвяне
на предложения, респ. издаване на заповед за преместване на И.в друг затвор,
която е била отменена от съда. От съвкупната преценка на така посочените
доказателства се достига до извода, който е изложен и в първоинстанционния
съдебен акт, че не е налице бездействие на затворническата администрация по
направените от ищеца оплаквания. Напротив, документирани са адекватни действия
в обратната насока.
Във връзка с твърденията на ищеца, че вследствие
претърпения психически тормоз са възникнали здравословни проблеми първостепенният
съд е изложил подробни мотиви, с които настоящият съдебен състав e съгласен,
поради което не следва да ги повтаря, по аргумент от разпоредбата на чл.221,
ал.2, изр. 2 от АПК. По делото е установено, че здравословните оплаквания на
ищеца са били налични и преди периода на исковата претенция, а по делото не са
събрани доказателства, от които да се направи извод за наличие на причинно-
следствена връзка между здравословните проблеми на ищеца и психическия тормоз,
който той твърди, че е бил упражнен по отношение на него. В амбулаторен лист от 29.06.2015г. при снетата
анамнеза са регистрирани оплаквания на ищеца от интензивно вътрешно напрежение,
раздразнителност, избухливост, безсъние, а от обективния психичен статус е
регистрирана склонност към дисфункционални отреагирвания, невротична
декомпенсация. Освен това от амбулаторен лист от 23.05.2018г. се установява, че
ищецът е диагностициран и с друго заболяване – астма с преобладаващ алергичен
компонент, датиращо от 4-мес. възраст, с което са свързани оплакванията му от
пристъпи от нощен задух. От личния
здравен картон на ищеца се установява, че още през 2014г. същият е имал
оплаквания от безсъние и е отказал да приема сънотворно лекарство, както и
предписаните от психиатър медикаменти. Такъв отказ е регистриран и през 2016г.
Настоящият съдебен състав напълно споделя и доводите
на първостепенния съд за неоснователност на искането с правно основание чл. 276 ЗИНЗС, а именно да се прекрати нарушението по чл. 3 ЗИНЗС, като ответникът –
гл. директор на ГДИН- София да бъде задължен да премести И.Х.И. в друг затвор и
с оглед разпоредбата на чл.221, ал.2, изр. 2 от АПК препраща към мотивите,
изложени в обжалвания съдебен акт. Както бе посочено по- горе в настоящето
решение, по делото са приложени достатъчно писмени доказателства, от които не
се установява твърдяното от ищеца бездействие, свързано с исканията му да бъде
преместен лишения от свобода И.в друг затвор. Правилно първостепенният съд е
посочил, че не съществува правна възможност за преместването на лишен от
свобода в друг затвор по искане на друго осъдено лице, което твърди, че се
страхува от него. Касационната инстанция напълно споделя и доводите, че преместването представлява правно, а не фактическо
действие, тъй като се извършва чрез издаването на индивидуален административен
акт, поради което в хипотезите на чл. 276 ЗИНЗС за съда не съществува
възможност да разпореди издаването на заповед по чл. 62 ал.1 т.4 ЗИНЗС, каквото
е искането на касатора.
По отношение на присъдените разноски в касационната
жалба не са изложени оплаквания, поради което и по аргумент от чл. 218, ал.1 АПК за настоящият съдебен състав не е налице задължение да се произнесе по тази
част на оспореното решение.
С оглед на гореизложеното касационната инстанция
намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените в касационната
жалба основания за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №
538/16.10.2019 г., постановено по адм.д. № 906/2018 г. по описа на
Административен съд- Плевен.
Решението не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.