Р Е Ш Е Н И Е
№506
гр. Хасково, 05.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на тридесет и първи юли, през две хиляди и двадесета година
в състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
При участието на секретаря Гергана
Мазгалова и в присъствието на прокурор Делчо Лавчев от ОП - Хасково, като
разгледа докладваното от съдия Костова адм. дело № 600 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.84
ал.2 вр. с чл.70 ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба от М.А.А. -
гражданин на Е., с адрес: РПЦ Х., гр. Х., ж.к. „Д.“ №.., срещу Решение №УПХ-64/06.07.2020
г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.
В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на оспореното решение, поради съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на
закона. Счита се, че обжалваният административен акт е постановен в нарушение
на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, обосноваващи отказа, били изцяло
незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че
причините кандидатът да напусне страната били свързани с наличието на заплаха
за живота и сигурността му. Оспорващият сочи, че подробно изложил волята
история пред административния орган, който правилно я възприел, но неправилно
приел, че по отношение на него не били налице предпоставките за предоставяне на
хуманитарен статут. Твърдението за постановяване на обжалвания акт при
нарушение на административнопроизводствените правила се обосновава с това, че в
решението не се съдържал нито един аргумент дали молбата за закрила е явно
неоснователна или не. В акта не били обсъдени въпросите, свързани с
обстановката в Е., обстоятелствата, свързани със заплахите, на които търсещият
закрила бил обект там. Всичко това били обстоятелства, които следвало да се
разгледат в производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение към
основателността на молбата по същество. Смята се, че органите следвало да
съзнават тежкото положение на хората, намиращи се в безизходица, притиснати от
събитията в страната им, в каквато ситуация се намирал жалбоподателят. Твърди
се, че интервюиращият орган не обсъдил в решението си никакви източници на
информация за страната на произход на търсещото закрила лице, с изключение на
тази, изложена в справката на ДАБ. Същевременно, органът не изложил никакви
аргументи защо приема, че оспорващият се позовава на обстоятелства извън
предмета на закона, и че не посочва причини за основателни опасения от
преследване. Липсата на мотиви в тази част на административния акт представлявала
съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите
основания за правните изводи на административния орган. Последния изложил
формално и бланкетно определени факти и обстоятелства. В този смисъл решението
представлявало своеобразна компилация между изводи по същество и правомощия,
каквито интервюиращият орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно, до
степен, че граничило с нищожност на административния акт. Сочи се, че в
интернет пространството била достъпна информация за обстановката и размириците
в Е., която изцяло противоречала на тази от цитираната от решаващия орган справка.
Друг надежден източник, който изцяло опровергавал твърденията на органа била
информацията, поместена на електронния адрес на Министерството на външните
работи на Република България за засилена терористична дейност на територията на
Е., сериозните обстоятелства на заплахи за сигурността и въведеното на 10 април
2017 г. извънредно положение, което било удължено с президентски указ за
пореден път за нови три месеца, считано от 27.10.2019 г. Нарушението на
материалния закон се изразявало и в неправилно приложение на чл.13, ал.1, т.2.
В хода на производството пред интервюиращия орган, жалбоподателят добросъвестно
се опитал да изложи своите опасения относно обстановката в Египет, която се
влошавала непрекъснато. Заявил, че ако му бъде отказана закрила и бъде върнат в
страната си, това щяло да доведе до реален риск за живота и личната му
сигурност. Всичко това идвало да покаже, че изпитвал опасения за живота си и
това била причината да напусне Е.. На следващо място счита, че неправилно
административният орган тълкувал и прилагал и нормата на чл.9 от ЗУБ, с което
стигнал до погрешен извод и постановил акта си в нарушение на чл.15 буква „в“
от Директива 2004/83/ЕО. Счита се, че обжалваното решение противоречи на
административнопроизводствените правила и на материалните норми на чл.13, ал.1,
т.1 и т.2 от ЗУБ и най-вече на чл.9 от ЗУБ, поради което се моли да бъде
отменено и да бъде върната преписката на административния орган с указания
молбата да бъде разгледана в производство по общия ред.
Ответникът - Интервюиращ орган в РПЦ
– Харманли при ДАБ при МС (П. Р.), чрез процесуален представител моли жалбата
да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Допълните съображения
излага в писмени бележки.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Хасково счита жалбата за неоснователна, предлага да бъде отхвърлена.
Съдът, като обсъди доводите на
страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
С молба №105400-533/15.06.2020г. в СДВНЧ
– София, Дирекция „Миграция“, жалбоподателят, под името Мохамед А.А. от Е.,
поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е
потвърдено с молба с вх. №462 от 23.06.2020 г., с рег. №УП-15575/23.06.2020г.
на ДАБ, подадена с името М.А.А.. Тъй като чужденецът не разполагал с документи
за самоличност, последната била установена с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от
ЗУБ, с рег.№УП-15575/23.06.2020 г., видно от която търсещото закрила лице се
индивидуализирало с имената М.А.А., гражданин на Е., роден на *** г. в Е., гр.А.,
…. На същата дата лицето е регистрирано с имената М.А.А., роден на *** г. в гр.А.
в Е., със същия постоянен адрес, гражданин на Е., етническа принадлежност – …,
религия – …., …, професия - …, образование - …, …, без документи за
самоличност.
С писмо с рег.№УП-15575/23.06.2020 г.
на ДАБ, Директорът на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална
сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е
посочено, че на границата лицето се представило като М. А.А., роден на ***г., от
Е.. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.
На 25.06.2020 г. с кандидата е
проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което
са отразени в Протокол с рег.№УП 15575/25.06.2020 г. В хода на производството
жалбоподателят е заявил, че потвърждава казаното от него при попълване на
регистрационния лист. Нямал документи за самоличност. В Е. притежавал
национален паспорт и лична карта, които изгубил в Т.. Имал роднини в
държава-членка на ЕС – брат в Г.. Чужденецът посочил, че напуснал Е. легално,
през март 2020 г. Заминал за гр.И., където останал два месеца. В края на месец
май 2020 г. влязъл в България, с влак от гр.О., Т.. На граничния пункт преминал
без проблеми и продължил за гр.С.. Слязъл от влака и при проверка от
патрулиращи полицаи бил задържан, след което поискал закрила. Напуснал страната
си, защото имал проблеми там, след като си закупил земеделска земя онлайн,
месец преди да замине. След закупуването дошъл един непознат човек, който
започнал да го изнудва. Твърдял, че земята била негова, заплашвал го, че ако не
му я отстъпи ще му създава проблеми. Той се възпротивил, тъй като имал редовни
документи за имота, които доказвали собствеността му. Този човек искал да му
отнеме земята. След срещата с него, започнал да му изпраща заплашителни
съобщение по телефона, казвал, че щяло да му се случи нещо лошо. След този
случай, подал жалба в полицията, но след като същата била прочетена от полицай,
той му заявил да не си прави труда да подава жалба. Човекът имал силно влияние
в полицията. Предупредили го, че ако подаде жалбата официално, щяло да има
много неприятни последици, щели да му „скалъпят“ обвинение за притежание на
наркотици и да го вкарат в затвора. Това го накарало да се откаже от жалбата и
го мотивирало да напусне Е. и да замине за Е., по конкретно за Б., където се
надявал да получи документи. Молителят заявил, че не бил арестуван, нито
осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Нямал проблеми заради
етноса си или изповядваната религия. Не членувал в политическа партия или
организация. Не участвал в религиозни организации, общност, секта. Не бил член
на въоръжено формирование или групировка. Не бил заплашван от други, освен
въпросния човек, семейството му не било заплашвано. Посочил не желае да се завръща
в родината си, тъй като там имал проблеми.
С Решение № УПХ – 64/06.07.2020 г. на
Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците молбата за предоставяне на
международна закрила на М.А.А. е била отхвърлена, на основание чл.70, ал.1, във
вр. с чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ.
По делото, като писмени доказателства
са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на
оспорения акт.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на
жалбоподателя на 07.07.2020 г., а жалбата е подадена на 08.07.2020 г. (видно от
поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния срок
по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до
местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, е
неоснователна.
Оспореното
в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – младши
експерт в Регистрационно-приемателен център, гр.Харманли, определен със Заповед
№ РД05-229/23.03.2016 г. на Председателя на ДАБ на основание чл.48, ал.1, т.10
от ЗУБ за интервюиращ орган.
Оспореният административен акт
отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с
посочване както на фактическите, така и на правните основания за
постановяването му.
Не се констатира при постановяването
му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, а оплакването в тази насока е неоснователно.
Оспореното решение е издадено в
ускорена процедура в производството по общия ред по реда на Глава VI, Раздел
II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производството се образува с
регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила.
В случая чуждият гражданин е регистриран на 23.06.2020 г., а оспореният акт е
издаден на 06.07.2020 г. Съдът намира, че актът е издаден при спазване на срока
по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорена процедура.
В хода на производството пред
решаващия орган при РПЦ – гр. Харманли при ДАБ, с чужденеца е проведено
интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в
присъствието на преводач на разбираем за него език.
Също така не се установява и
нарушение на чл.58, ал.9 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС
по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила. Следва да
се отбележи, че липсата на подобно становище не обосновава незаконосъобразност
на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал. 1 от
ЗУБ - в ускорена процедура в производството по общия ред, а в този случай
съгласно разпоредбата на чл.58 ал.9 изр.2 от ЗУБ такова становище не се
изисква.
Административният акт отговаря и на
общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са
посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му.
Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на
чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут,
като е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история,
така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението
фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни
норми, и дават възможност на търсещия закрила да разбере мотивите на
административния орган да му откаже международна закрила.
Съдът счита, че оспореното решение е
съответно и на материалния закон.
Причините,
които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на
статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ.
Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се
предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване,
основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност
към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и
поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази
държава или да се завърне в нея.
Наличието и основателността на
опасенията, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската
история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването,
дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата,
която може да бъде получена от държавата по произход.
В настоящия случай, видно от
протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият
е заявил като причини за напускане на Е. проблемите, възникнали след
закупуването чрез интернет на земеделска земя и конкретно – отправени заплахи
от човек, който претендирал, че земята е негова и иска да му бъде върната. Напускането
на Е. се обосновава с невъзможността жалбоподателя да се справи с този проблем,
тъй като се оказало, че въпросното лице имало влияние в полицията, поради което
било възможно да му повдигнат обвинение за притежание на наркотици и да го
вкарат в затвора.
От изложената бежанска история на
жалбоподателя е видно, че същата не попада в предметния обхват на ЗУБ,
следователно изводът на административния орган в тази насока е правилен.
Заявената причина за напускане на страната по произход е в сферата на личните
проблеми не може да служи за основание
за предоставяне на международна закрила. Търсената закрила с такъв аргумент се
явява ирелевантна за производството по предоставяне на статут на бежанец. Не се
установява срещу жалбоподателя да е било осъществено преследване по смисъла на
чл. 8, ал.4 и ал.5 от ЗУБ, нито да има риск от бъдещо такова. Изтъкнатите пред
интервюиращия орган проблеми не могат да се определят и като съществуващи с
официалната власт в Е., тъй като те не съдържат нито едно обстоятелство за
проява на преследване, заплахи или тежки посегателства по смисъла на закона.
Няма данни за други обстоятелства, които биха могли да се определят като
попадащи в обхвата на чл.8 от ЗУБ. В този смисъл, административният орган е
извършил единствено възможната преценка, изследвайки данните от бежанската
история на жалбоподателя и достигайки до обоснован извод относно липсата на
предпоставките за предоставяне на бежански статут.
Правилно е отчетено, че причината,
поради която М.А.А. е напуснал държавата си по произход, не попада в приложното
поле на чл.8 от ЗУБ, респективно на чужденеца не може да бъде предоставен
статут на бежанец. Жалбоподателят не навежда твърдения за наличие на опасения
от конкретни репресии, предприети спрямо него или членове на семейството му по
причини, възведени в чл.8, ал.1 от ЗУБ. В тази връзка, от материалите по
преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо чужденеца
преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал.5 на същата норма,
поради което не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в
цитираната разпоредба понятие „основателни опасения от преследване”.
Следователно страхът на търсещия закрила не може да се прецени като обоснован.
Заявеното от последния не може да бъде свързано с нито една от посочените в
закона причини. При това положение правилен е изводът, който прави ответникът,
че оспорващият напуска, мотивирана единствено от съображения, които не са
релевантните за настоящото производство.
Съдът намира за правилна и обоснована
преценката на Интервюиращия орган и неоснователност на молбата за предоставяне
на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл.9, ал.1, т.1 и 2. Съгласно
чл.9, ал.1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не
отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може
или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да
бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно
наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или
наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради
безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
В разглеждания случай, търсещото
закрила лице въобще не е навело като причина за напускането на страната си по
произход наличието на опасност да бъде осъдено на смъртно наказание или
екзекуция или пък да бъде подложено на изтезание или нечовешко или унизително
отнасяне, или наказание. Безспорно в проведеното интервю жалбоподателят не е
направил изявления в подобен смисъл, а наред с това и изрично е заявил, че не е
бил арестуван или осъждан, не е имал проблеми с официалните власти. Даденият на
оспорващия съвет от полицай в Е. „да не си прави труда да подава жалба“, не
може да се определи като проблем с официалната власт.
Третата причина за предоставяне на
хуманитарен статут - тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу
живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в
случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за
налична по отношение на оспорващия.
За прецизност на мотивите на
настоящото решение е нужно да се посочи, че цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3
от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от
13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki
Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от
холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.“в“ от
Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), Съдът на Общността (голям състав) е
постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1.
съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя
за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи
доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото
лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по
изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото
протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните
национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите
на държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава
молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени
основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или
евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна
територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.
Действително понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на
съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена,
но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива
2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело №
С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.
В конкретния случай, за да отхвърли
молбата за закрила, решаващият орган се е позовал на фактите, изложени в
Справка с вх. № МД-325/16.06.2020г., относно Е., на Дирекция „Международна
дейност” при ДАБ. На основание чл.21, т.6 от Устройствения правилник на
Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията събира,
поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни
държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна
информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на
човека. Съгласно чл.21, т.7 от същия устройствен правилник, дирекцията изготвя
и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за
третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци.
Следователно цитираната справка е
изготвена от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което
представлява официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето,
което го е издало, като при извършената от него проверка е установило именно
фактите, удостоверени в него. Наред с това, по делото не са налице никакви
други доказателства, които да опровергават по съдържание информацията, цитирана
в изготвената справка. От справката става ясно, че ситуацията в тази страна не
е такава, която да обосновава предоставяне на международна закрила на
гражданите на Е.. Действително в нея се съдържа информация за случаи на
терористични актове и сектантско насилие, за неспокойна обществена обстановка.
Данните обаче не сочат насилието в Е. да е до такава степен всеобхватно,
системно и характеризиращо се с висок интензитет, че да са налице основания за
предоставяне на международна закрила на гражданите на тази страна.
Наред с изложеното в официалната
справка на ДАБ, от информационния поток в интернет пространството не се
установява както към дата на постановяване на обжалвания акт, така и към дата
на постановяване на настоящото решение, да е налице размирна обстановка в Е.,
нито терористичната дейност в страната да е засилена до степен, даваща
основание да се приеме, че самия факт на пребиваване на територията на тази
държава, би породил основателни опасения от заплаха за живота и сигурността на
оспорващия. При прегледа на информацията на сайта на Министерството на външните
работи на Република България, не се установява същата да противоречи на
цитираната от решаващия орган в решението му. В информацията се посочва, че в
страната е обявено извънредно положение за поддържане на сигурността, както се
сочи и в официалната справка на ДАБ. Отбелязано е, че към днешна дата
ситуацията е сравнително подобрена. Отправени са препоръки към българските
граждани пътуващи и пребиваващи в Е..
От данните в справката, наличната
информация в общодостъпни официални източници и от приобщения доказателствен
материал може да се направи извода, че дори и да се завърне в държавата си по
произход, жалбоподателят би могъл да води относително нормален живот, при
условията на въведеното извънредно положение в Е.. Ситуацията в тази страна не
достига границите на въоръжен конфликт и жалбоподателят не е изложен на риск от
тежки заплахи поради такъв конфликт, поради което в случая не са налице
предпоставките на чл.9, ал.1, т.1 от ЗУБ. Разширенията, дадени в тълкувателно
решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването
на чл.15, б. „в” от Директива 2004/83 ЕО (понастоящем чл. 15б“в“ от
Директива2011/95/ЕС), се преценяват във връзка с прилагане единствено на
нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Според това решение, наличието на подобна
заплаха по изключение може да се счита за установено, когато степента на
характеризиращото въоръжения конфликт безогледно насилие в страната достигне до
такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята,
че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална
опасност да претърпи тежки и лични заплахи. В този смисъл е и нормата на чл. 9,
ал.5 от ЗУБ, според която хуманитарен статут може да не се предостави, когато в
една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да
понесе тежки посегателства, при което той може безпрепятствено и трайно да се
ползва от ефективна закрила там.
Сигурността на държавата по произход
търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва
да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред
него. В този смисъл и данните и доказателствата за действителното положение, от
които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва
да са актуални.
От изложеното по-горе относно ситуацията
в Е., удостоверено в приложената по делото справка, може да се направи извода,
че в тази страна не е налице безогледно насилие. Напротив – данните и доказателствата
по делото, с оглед приетата писмена справка на Дирекция ”Международна дейност“,
информацията от които не се опровергава от събрания по делото доказателствен
материал, сочат, че обстановката в повечето части на страната е относително спокойна,
с оглед на което жалбоподателят би могъл ефективно да се ползва от закрилата на
правителството си. В тази връзка, интервюиращият орган правилно е отхвърлил
молбата за закрила и в тази ѝ част.
Не се установява да са налице и
останалите основания, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
Административният орган е изпълнил
задълженията си и е проверил доколко са налице субективни опасения на жалбоподателя
от преследване или реална опасност от тежко посегателство. Обсъдена е
обстановката в Е., данните от справката на ДАБ съвпадат с отразеното в
решението на интервюиращия орган. Изводите на органа, че по отношение на
жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер или други основания,
предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват
предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и
законосъобразни.
С оглед изложеното, съдът счита, че
оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като
незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а
подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.А.А. - гражданин на Е.,
срещу Решение № УПХ-64/06.07.2020 г. на Интервюиращ орган към Държавната
агенция за бежанците.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: