№ 151
гр. С., 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500742 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въвизвна жалба на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ***,С., ул.“Ц.Ш.“
№ 159,Б.М.Б.Ц/ с настоящо наименование „ Е.П.“ АД/, против решение № 81
от 27.05.2021г. по гр.д.№ 858/2020г. на РС-Е.П.,с което е признато за
установено,че В. А. Г. с ЕГН********** с адрес с.Д., Община Е.П., ул.“Д.“
19,не дължи на дружеството сумата 7.67 лв.,представляваща1/3 част от
наследствена квота от сбор от вземания по 6 фактури за потребена
електроенергия, издадени от 14.09.2018г. до 31.01.2019г. на обща стойност
23.03 лв. , и ответникът е осъден да заплати на процесуалната представителка
на ищцата адв. Б. от РАК 300 лв. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2
вр.ал.1,т.2 от ЗАдв.Релевират се оплаквания за недопустимост на
решението,тъй като съдът не се произнесъл по иска на дпужеството, а по
отрицателен установителен иск на В. А. Г., какъвто не бил предявен.По
същество решението било неправилно,тъй като съгласно чл.98а, ал.4 от ЗЕ
когато съсобствениците не са посочили кой от тях упражнява правата по
договора при Общи условия за доставка на електрическа енергия,то всички
съсобственици отговарят съобразно техния дял.При положение,че не са
прекратили договора на осн.чл.13, ал.5 от ОУ,те дължат стойността на „
мрежови услуги“за предходен период.По делото било безспорно,че Д.Д.Г.
договорил мощност от 6 кВт.По клиентски номер 20030797229 е била
извършване доставка на електрическа енергия за стопански нужди в с.Д.
,поради което е било налице присъединяване към електроразпределителната
мрежа.Необосновано съдът приел,че не било приложено удостоверение за
1
наследници,тъй като то било описано в ИМ,но някой го бил измъкнал.Съдът
следвало да даде указания за прилагане на ново.Сдоказано било,че в имотния
регистър ответницата фигурирала като съсобственик с 1/3 ид.ч. от ПИ пл.№
375 в кв.9,ведно със стопанска сграда,за който е открита партидата.Самата
ответница не е оспорила,че е наследница на Д.Д.Г. и в отговора по чл.131
ГПК е цитирала няколко съдебни дела, по които това било установено.Според
чл.13, ал.5 от действащите Общи условия ,съответно в чл.15, т.6 от
ОУ,одобрени на 29.11.2006г.,потребителят бил длъжен да уведоми продавача
за всяка промяна на собствеността и ползването на електроснабдения
имот.Конкретната мощност не само че била договорена,но била минималната
възможна,от което категорично следвало ,че е дължима.Дължимостта на
цената за достъп до електроразпределителната мрежа не е обвързана с
потреблението на електроенергия, а само с предоставената мощност или
ангажирания от потребителя капацитет на мрежата.липсата на потребление на
електрическа енергия в обекта не водело до отпадане на задължението на
потребителя да заплаща опделената цена за достъп до
електроразпределителната мрежа.разходите за поддръжка на
елесктроразпределителната мрежа се понасяли от дружеството независимо
дали е подавана електрическа енергия.
Въззиваемата страна оспорва жалбата.Решението било допустимо,тъй
като волеизявлението на съда било ясно изразено и по същество искът бил
отхвърлен.Правилно съдът приел,че ищецът не провел успешно главно и
пълно доказване относно качеството на ответницата на потребител.На второ
място,обектът не бил присъединен към електроразпределителната мрежа,тъй
като електрозахранването било прекъснато.Ирелевантен бил фактът,че
прекъсването било поради неплащане на потребена електрическа енергия за
предходен период.Претендира потвърждаване на решението и присъждане на
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 300 лв. при
условията на чл.38, ал.2 Задв.
Депозирана е частна жалба от „Е.П.“ АД против определение от
12.09.2022г. за допълване на решението в частта за разноските и срещу
определение от 12.09.2022г. с което е отхвърлена молбата по 248
ГПК.Неправилно били присъдени допълнително 76 лв. адвокатско
възнаграждение.В. Г. не била материално затруднено лице, което се
установявало от имотния регистър.Възнаграждението било очевидно
прекомерно,защото за услугата адекватно било заплащане на половината от
минималния хонорар . Наред с това,присъждането на допълнителен хонорар
76 лв. било преклудирано.
Адв.К. Б. лично и като процесуален представител на В. Г. оспорва
частната жалба Дължал се адвокатски хонорар в размер на 300 лв. ,както за
заповедното,така и за исковото производство.Съдът правилно приел,че
имущественото състояние на клиента не подлежи на доказване нито от
последния ,нито от адвоката.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната
съвкупност,настоящият състав намира въззивната жалба процесуално
допустима и основателна.
2
Инициирано е заповедно производство от „Ч.Е.Б.“ АД срещу В. А. Г. и
е образувано ч.гр.д. 448/2020г. на ЕПРС.Издадена е заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК за сумата 24.32лв.,ведно със законната лихва за периода от
28.09.2017. до 23.07.2020г.,ведно с разноски- 25 лв. държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.Посочено е,че вземането произтича от 1/3
неплатени задължения за мрежови услуги-достъп до
електроразпределителната мрежа . Депозирано е възражение от адв.Б., с което
се заявява,че В. Г. не дължи сумите и че е декларирала материално
затруднение по чл.38 ,ал.1 ЗАдв,поради което претендира присъждане на 300
лв. възнаграждение в полза на адвоката.В едномесечния срок дружеството е
предявило иск за 1/3 от сумата и заповедта е обезсилена за сумата 16.65 лв.
главница и 6.06 лв. лихва като в тази част производството е прекратено и
дружеството е осъдено да заплати на длъжницата 224 лв. хонорар.Образувано
е гр.д.№ 858/2020г.на ЕпРС по положителен установителен иск на
дружеството за сумата 7.67 лв. главница. С правно основание чл.422, ал.1
ГПК с решение № 81/27.05.2021г. съдът признава за установено,че В. Г. НЕ
ДЪЛЖИ сумата.Съдът е постановил недопустимо решение,произнасяйки се
по непредявен иск.Независимо,че икономическият резултат е
тъждествен,няма идентичност между положителен установителен и
отрицателен установителен иск за едно вземане,тъй като доказателствената
тежест се разпределя по различен начин.Ето защо решението следва да бъде
обезсилено и делото върнато на първоинстанционния съд за постановяване на
решение по предявения положителен установителен иск съгласно
разпоредбата на чл.270,ал.3 ,предл.трето на ГПК.Произнасянето по частните
жалби срещу определенията в частта за разноските следва да стане след
постановяване на решение по предмета на делото и съобразно неговия
резултат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 81от 27.05.2021г. на РС-Е.П. по гр.д.№
858/2020г.,допълнено в частта за разноските с определение от 12.09.2022г. и
ВРЪЩА делото на районния съд за произнасяне по предявения с искова
молба вх.№ 260571/ 04.11.2020г. положителен установителен иск .
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3