Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Нова Загора, 25.06.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
НОВОЗАГОРСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на втори юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА НЕНОВА
при секретаря М. Димитрова, като разгледа докладваното от съдията НЕНОВА АНД № 64
по описа за
Производството е с правно основание чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е
по жалба от Н.П.Д. с ЕГН ********** чрез адв. К.И. - САК в качеството на
процесуален представител на ЗП Н.П.Д., против наказателно постановление № 20-002784
от 04.02.2020 г. издадено от И.С. И., директор на Дирекция „Инспекция по труда”
гр. Сливен, с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на
труда /КТ/ на жалбоподателя като работодател е наложена глоба в размер на 1 500
лева, за нарушение по чл.63, ал.2 КТ.
В подадената жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, като издадено в противоречие както на материалния, така и на процесуалния закон. Конкретни оплаквания на жалбоподателя в тази насока са, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 15.01.2020 г. в кравеферма в с. Загорци, стопанисвана от жалбоподателката, С. Н. П. предоставя работна сила като животновъд, като е констатирано че ЗП Н.П.Д. е допуснала до работа на 15.01.2020 г. животновъд преди да му представи копие от уведомление по чл. 62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Така констатираното нарушение било установено на 22.01.2020 г. в Дирекция ИТ-Сливен, а било извършено на 15.01.2020 г. при извършената проверка на място. В Наказателното постановление била дословно преповторена изложената в АУАН фактология и въз основа на нея наказващият орган е приел, че е нарушен чл. 63 ал.2 от КТ. Счита се, че с описаната в НП и АУАН фактология не е извършено нарушение на разпоредбата на чл. 63 ал.2 от КТ. В АУАН не било посочено свидетелите М.В. и С.Ж. в какво качество са присъствали. Не ставало ясно като физическо лице или като земеделски производител жалбоподателя е нарушил чл. 63 ал.2 от КТ. Било неправилно записано в НП, че се налага глоба по чл. 415б от КТ, както и че в АУАН и в НП не било посочено мястото на извършване на нарушението.
На тия съображения се иска от съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание, за жалбоподателя, редовно призована, не се явява законен представител, не се явява и процесуален такъв.
Въззиваемата страна, Дирекция „Инспекция по труда” гр. Сливен, в съдебно заседание се представлява от юрк. А.Г., редовно упълномощен, чрез когото в хода на делото по същество се поддържа, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно. Лицето било декларирало работно време от 16.00 до 24.00 часа, което било елемент на трудово правоотношение. Нямало как да упражнява тази дейност без трудов договор. Иска се от съда да потвърди наказателното постановление и да остави жалбата без уважение.
Районна прокуратура Нова Загора, редовно уведомена за съдебно заседание, не изпраща представител, не взема становище по жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 15.01.2020 г. в 14.15 часа, свидетелите Г. Е. С. и М.К.В., двамата на длъжност „Главен инспектор” в Дирекция „Инспекция по труда” гр. Сливен извършили проверка по спазване изискванията на трудовото законодателство на ЗП Н.П.Д., като обект на контрол било кравеферма, намираща се в с. Загорци, общ. Нова Загора, обл. Сливен. При проверката се установило, че лицето С.Н. П. с ЕГН ********** предоставя работна сила като животновъд и по време на проверката лицето било в кравефермата като почиствало обекта. След това лицето С. Н. П. собственоръчно попълнил предоставена и писмена декларация, попълваща се от работници и служители, във връзка с извършването на проверка по спазване на трудовото законодателство от инспекцията по труда, в която същият ата вписала, че работи в кравефермата от днес – 15.01.2020 г., започнал същия ден работа от 08.00 ч. до 16.00 ч. След това проверката продължила по писмени документи, на 22.01.2020 год. в Дирекция „Инспекция по труда” гр. Сливен, като от страна на жалбоподателя бил представен трудов договор № 2/15.01.2020 г. на Стефан Николаев Петков и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62 ал.5 от КТ от 16.10.2020 г., с час на регистрация 16.57 часа, т.е. след извършената проверка на място.
С оглед
констатациите на контролните органи на ЗП Н.П.Д. бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение № 20-002784 от 23.01.2020 год. от св.
Г.С. за нарушение на чл.63, ал.2 КТ.
Актът за установяване на административно нарушение бил съставен в отсъствие на собственика.
Въз основа на АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление № 20-002784 от 04.02.2020 год. от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Сливен.
Изложената фактическа обстановка бе установена от представените по делото писмени доказателства: заверено копие на Наказателно постановление № 20-002784 от 04.02.2020 г.; акт № 20-002784 за установяване на административно нарушение; заверено копие от известие обратна разписка „Български пощи” ЕАД; заверено копие от проследяване на пратка от 10.02.2020 г.; заверено копие от декларация попълваща се от работници и служители, във връзка с извършването на проверка по спазване на трудовото законодателство от инспекцията по труда; заверено копие от трудов договор № 2/15.01.2020 г. със страни ЗС Н.П.Д. и С.Н. П.; заверено копие от справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62 ал.5 от КТ с вх. № 24388203003455/16.01.2020 г. на НАП; заверено копие на призовка на основание чл. 45 ал.1 от АПК; заверено копие на пълномощно, както и от разпитаните в хода на съдебното следствие по делото свидетели: Г.Е.С., М.К.В. и С.Ж.Ж., и тримата на длъжност „Главен инспектор” в Дирекция „Инспекция по труда” гр. Сливен.
Съдът кредитира показанията на свидетелите относно обстоятелствата изложени в АУАН, свързани с извършване на процесната проверка, както и тези свързани със съставянето на АУАН като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, поради което ги възприема за достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
При така установените факти, съдът намира от правна страна, следното:
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 КТ, работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
Съгласно нормата на чл.63, ал.2 КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1.
В случая от събраните по делото доказателства се установява, че работодателя ЗП Н.П.Д. е допуснал до работа работника С. Н. П. преди да му предостави копие от уведомлението по чл.62, ал.3 КТ, което обстоятелство се установява от справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 КТ с вх. № 24388203003455/16.01.2020 год. видно от която трудовия договор е бил регистриран в НАП на 16.01.2020 год. в 16:57:05 часа, а работника е бил допуснат до работа и престирал труд за работодателя на 15.01.2020 г. – деня на проверката.
По силата на
чл.414, ал.3 КТ работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62,
ал.1 или ал.3 и чл.63, ал.1 или ал.2, се наказва с имуществена санкция или
глоба в размер от 1 500 до 15 000 лева, а виновното длъжностно лице с
глоба в размер от 1 000 до 10 000 лева, за всяко отделно нарушение, а
в чл.416, ал.5 КТ е предвидено, че наказателните постановления се издават от
ръководителя на съответния орган по чл.399, 400 и 401 или от оправомощени от
него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на
актосъставителите. Следователно, деянието, за което е санкциониран
жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.
При съставяне
на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира
процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна
на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение
отговаря на изискванията на чл.42 ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл.40 и
чл.43 ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му на санкционирания
земеделски производител. Съставен е в отсъствие на собственика, но същият е
имал възможност да се запознае със съдържанието му, да даде обяснения и да
направи своите възражения. Редовно съставените актове по КТ имат
доказателствена сила до доказване на противното – чл.416, ал.1 КТ. По делото не
бяха ангажирани доказателства, които да оборват доказателствената сила на
съставения акт. От своя страна обжалваното наказателно постановление е издадено
от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът
за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл.57 ЗАНН,
установяващ изискуемите реквизити, формулирано е конкретно и ясно
административно обвинение, което се потвърждава от събраните по делото
доказателства.
От материално-правна страна, обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, се установяват от събраната по делото доказателствена съвкупност. Доказа се че ЗП Н.П.Д. като работодател не е изпълнил задължението си преди да допусне до работа работника С. Н. П. да му представи уведомление по чл.62, ал.3 КТ.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състав на административно нарушение по чл.63, ал.2 КТ, както правилно деянието е квалифицирано от административно наказващият орган.
Съгласно § 1 от ДР на КТ - „Работодател” е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.
Безспорно санкционираното лице има качеството на работодател по смисъла на § 1 от ДР на КТ, поради което правилно и при съблюдаване разпоредбата на чл.27, ал.3 ЗАНН, в законово определените рамки на санкцията по чл.414, ал.3 КТ, е определен размера на наложената на санкционираното лице в качеството му на работодател глоба, който е бил сведен от наказващият орган до неговия законен минимум, а именно глоба в размер на 1 500 лева.
В случая работодателя е земеделски производител, а на тях в предвидените в съответния закон случаи се налага глоба – чл.83, ал.1 ЗАНН.
Нормата на
чл.414, ал.3 КТ предвижда глоба при допуснато нарушение по чл.63, ал.2 КТ както
за работодателя, така и за виновното длъжностно лице. В случая
административнонаказателна отговорност е била ангажирана спрямо работодателя,
който е земеделски производител, а не спрямо виновното длъжностно лице, поради
което и така определеното наказание – глоба се явява законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.415в, ал.1 КТ, за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. Същевременно, в чл.415в, ал.2 от КТ изрично е предвидено, че не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2 КТ. С оглед последното, приложението на ал.1 е изключено по отношение на нарушенията на изчерпателно посочените в ал.2 разпоредби от КТ, т.е. за тези нарушения, дори формално да са налице кумулативно дадените в ал.1 предпоставки, не може да се налага наказание за маловажност, а те се санкционират с наказанията, предвидени в съответната санкционна норма. Няма спор, че с процесното наказателно постановление глобата е наложена на земеделския производител в качеството му на работодател, който е нарушил разпоредбата на чл.63, ал.2 КТ, а това нарушение, предвид изричната разпоредба на чл.415в, ал.2 КТ, не може да се квалифицира като маловажен случай и съответно да се санкционира като маловажно такова в хипотезата на чл.415в, ал.1 КТ, дори и да са налице предпоставките за това.
Разпоредбата на чл.415в КТ е специална спрямо разпоредбата на чл.28 ЗАНН и съгласно принципа, че специалния закон изключва общия, общите правила на чл.28 ЗАНН не могат да намерят приложение в случая.
Съдът намира, че определената по размер глоба е необходима и достатъчна да се постигнат целите на чл.12 ЗАНН и работодателят ще бъде мотивиран да спазва установения правен ред и ще се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите работодатели.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-002784 от 04.02.2020 г., издадено от И. С. И., директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Сливен, с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ/ на ЗП Н.П.Д. с ЕИК **********, с адрес по седалище и управление: обл. Стара Загора, общ. Стара Загора, гр. Стара Загора, ул. „Августа Траяна” № 48, вх.Б, ет. 4, ап.8 в качеството на работодател е наложена глоба в размер на 1 500 лева, за нарушение по чл.63, ал.2 КТ, като законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Сливен по реда на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: