Р E Ш Е Н И Е
№ 199
гр.Плевен, 09.03. 2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
първи февруари две хиляди и двадесета година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна
прокуратура-Плевен Иван Шарков, като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно
дело № 81 по описа на Административен съд - Плевен за 2020 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 171
от 3.12.2019 г.,
постановено по анд № 312/2019 г., Районен съд – Левски
е отменил Наказателно постановление № 198 от 12.08.2019 г., издадено от
Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Плевен, с което на
„Сортови семена Вардим“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
м.Блатото, с.Вардим, общ.Свищов, обл.Велико Търново,
представлявано от С.И.Д., с ЕГН **********, на основание чл.165 ал.2 от Закона
за защита на растенията, във връзка с чл.53 и чл.83 от ЗАНН е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 3600 лева за
нарушение на чл.107 т.2 от Закона за защита на растенията, за това, че на 15.05.2019
г. в интервала от 11,00 до 17,00 часа, при извършена проверка на обект - полета
с БЗС 56085-662 с площ 864,3 дка и БЗС 56085-563 с площ 954,6 дка, находящи се в землището на с.Петокладенци, общ.Белене, обл.Плевен по Заповед № РД-07-32 от 14.05.2019 г. е
установено с констативен протокол № 002972/15.05.2019 г. при оглед на място на
горепосочените полета, че същите са засети с царевица, която не е поникнала и
има единични плевелни растения. Чрез служител на Общинска служба по земеделие –
гр.Левски е установено, че двете полета се стопанисват от „Сортови семена
Вардим“ АД. Взета е проба от плевелните растения от горепосочените полета за
установяване на остатъчни количества пестициди. Пробата е взета с протокол към
Констативен протокол № 002972 от 15.05.2019 г. в присъствието на комисията и
жалбоподателите. Фирмата е уведомена за извършването на проверка от комисията,
но не е осигурила представител при вземането на пробата. Изискани са за
проверка дневниците за проведени химични обработки на фирмата за землището на
с.Петокладенци. При представянето им за проверка е установено, че съгласно
записите в тях полетата, от които е взета пробата, както и всички останали
полета в землището, стопанисвани от дружеството, са третирани на 20.05.2019 г.
с Тайфун СЛ – хербицид с активно вещество Глифозат.
Съставен е Констативен протокол № 2983 от 29.05.2019 г. След анализ на пробата
в акредитирана лаборатория е получен сертификат за анализ № 19/002290 от
21.05.2019 г., от който е установено наличие на активно вещество Тиаметоксам – 0,51 мг/кг активно вещество на инсектицид. В
полетата, от които е взета пробата, е внесен инсектицид, съдържащ установеното
активно вещество, което не е отразено в дневниците за проведени химични
обработки на „Сортови семена Вардим“ АД. Инсектицидите, съдържащи активно
вещество тиаметоксам, разрешени за употреба в
Република България, не са регистрирани за употреба при културата царевица.
Налице е употреба на продукти за растителна защита от „Сортови семена Вардим“
АД, извън обхвата на разрешената употреба. Съгласно чл.107 т.2 от Закона за
защита на растенията, се забранява употребата на продукти за растителна защита
извън обхвата на разрешената употреба или в доза, която надвишава максималната
разрешена доза на единица площ.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от Областна дирекция по
безопасност на храните - Плевен, представлявана от д-р И.Х.Й. който счита
същото за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при
съществено нарушение на материалния и процесуалния закон. Ha
първо място сочи, че Районен съд-Левски е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, изразяващо се в несъответствие между мотивите и диспозитива, като е постановил решение, което отменя НП №
198/12.18.2019год. като незаконосъобразно. Съдът е изложил мотиви само относно
неправилността на наказателното постановление, а в диспозитива
на решението същото е отменено като незаконосъобразно. Формираната воля на съда
за тази отмяна не е валидно отразена. След като е изложил мотиви за отмяна на
наказателното постановление като неправилно, въпреки това постановява диспозитив, в който отменя наказателното постановление като
незаконосъобразно, е налице хипотеза, при която конкретно изложените мотиви се
явяват неотносими и некореспондиращи с крайния извод
на съда. Това противоречие между мотивите и диспозитива
на решението според касатора е равнозначно на липса
на мотиви и съставлява съществено нарушение на процесуалните правила -
основание по чл. 348, ал. 3, т. 2, предл. първо, във
връзка с чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. На второ място счита, че установеното при
анализа на растителната проба активно вещество Тиаметоксам
се съдържа в няколко продукта за растителна защита /инсектициди/ с различни
търговски наименования. От всички към 15.05.2019г. само един - Актара 25 ВГ е разрешен за употреба в България и то само
при зеленчуци в култивационни съоръжения /оранжерии/.
Тази информация е общодостъпна на сайта на БАБХ /регистри - растителна защита/
и е публикувана в „Справочник със списък на разрешените за предлагане на пазара
и употреба продукти за растителна защита 2019г.” - издателство „Виденов и син”.
Останалите продукти за растителна защита, които съдържат активното вещество Тиаметоксам и не са разрешени за предлагане на пазара и
употреба в България, също са публикувани на сайта на БАБХ /регистри -
растителна защита - списък на продукти за растителна защита с прекратени или
отнети разрешения/. Заповедите за разрешаване на продукти за растителна защита
се издават за съответното търговско наименование на продукта и на фирмата,
заявила продукта за разрешаване. За касатора възниква
въпроса защо съдията не е изискал становище от вещо лице - експерт в случая.
Посочва, че продуктът за растителна защита /инсектицид/ съдържащ активното
вещество Тиаметоксам, е внесен в двете полета - БЗС
56085-662 с площ 864.3 дка и БЗС 56085- 563 с площ 954.6 дка., засети с
царевица. Чрез анализа на растителната проба и резултата от нея недвусмислено е
доказано, че в полетата е внесен инсектицид, съдържащ активното вещество Тиаметоксам, в противен случай нямаше да бъде установено
неговото наличие, още повече в тази висока концентрация - 0.51 мг/кг. В този
смисъл сочи, че съдът не приема сертификата от анализ на растителната проба,
извършен от акредитирана лаборатория за доказателство. Твърди, че е невъзможно
количества от а.в. Тиаметоксам да се акумулира в
почвата, тъй като разрешената употреба на Актара 25
ВГ е за пръскане на площи и растения, а не за почвено внасяне, още повече, че
карантинния срок при разрешените употреби е 3 дни. Счита за доказано, че
третирането на царевичните полета е извършено от „Сортови семена Вардим” АД,
тъй като това е фирмата, която ги стопанисва. Същото е доказано и от
уведомителните писма, подадени от фирмата до съответните кметства. От друга
страна сочи, че в уведомителните писма до кметствата не е вписано, че ще се
ползва продукта Актара 25 ВГ, а Стомп
и Глифозат. Наличието на активните вещества,
съдържащи се в Стомп /пендиметалин/
и в Глифозат /глифозат/ не
са установени при анализа на растителната проба. Счита, че в случая може да
бъде направен обоснован извод, че подадената информация в уведомителните писма
от „Сортови семена Вардим“ АД до кметствата е некоректна, както и че непълни и
некоректни са и записите в Дневниците за проведени химични обработки на „Сортови
семена Вардим ” АД. Отговорност за достоверността на записите в дневниците носи
земеделския производител /в частност — неговия служител, който ги попълва/. На
трето място сочи, че изказаните предположения на актосъставителя
Д.М. - гл. инспектор в отдел „Растителна защита“ при ОДБХ- Плевен, относно
обеззаразяването на семената царевица с продукт за растителна защита, съдържащ
а.в. Тиаметоксам, нямат нищо общо с установеното
наличие на активното вещество върху плевелната растителност. Още повече, че
всички продукти за растителна защита, съдържащи. тиаметоксам
и предназначени за обеззаразяване на семена, са забранени за употреба в
България /с прекратени или отнети разрешения/. Никъде в съставения акт,
наказателно постановление и приложените документи не се говори за
обеззаразяване на семена и употреба на забранен продукт за растителна защита. Сочи,
че формирането и работата на комисията е във връзка с жалба за подмор на пчели, съгласно изискванията на Наредба № 13 от
26 август 2016 г. за мерките за опазването на пчелите и пчелните семейства от
отравяне и начините за провеждане на растителнозащитни, дезинфекционни и дезинсекционни дейности. Позовава се на чл. 14, ал. 1,
съгласно който Комисията по чл. 12, ал. 2 извършва проверка на място“; ал. 2 - Представител
на ОДБХ взема проби от третираната растителност и проверява за наличие на
умрели пчели в нея. Пробите се транспортират незабавно. При невъзможност за
незабавен транспорт пробите следва да бъдат съхранявани и доставени в
акредитираната лаборатория по подходящ начин. Пробите се придружават от
протокол за вземане на проби от растения и растителни продукти за установяване
на остатъчни количества от продукти за растителна защита. Счита, че в този
смисъл е безсмислено вземането на проба от семена на засятата царевица, тъй
като те се намират на 6-8 см под повърхността на почвата и са недостъпни за
пчелите. В заключение моли съда да отмени решението и да потвърди наказателното
постановление, а в условията на алтернативност – да отмени
решението и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на PC- Левски.
Ответникът „Сортови семена Вардим“ АД
с.Вардим, общ.Свищонв е депозирал по делото писмено
становище, в което е изложил подробни аргументи за неоснователност на
касационната жалба. Моли съда да остави в сила оспореното решение.
В съдебно заседание касаторът
не се представлява и не взема становище по съществото на спора.
Ответникът „Сортови семена Вардим“ АД – с.Вардим,
община Свищов, в съдебно заседание се
представлява от адв.Г.с надлежно пълномощно, който
оспорва жалбата и моли съда да остави в сила оспореното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава
заключение за основателност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното решение съдът е приел за установено, че оспореното
НП
е издадено против „Сортови Семена Вардим” АД затова, че на 15.05.2019 г. в интервала от
11.00 часа до 17.00 часа, при извършена проверка на обект- полета с БЗС
56085-662 с площ 864,3 дка и БЗС 56085-563 с площ 954,6, находящи
се в землището на с. Петокладенци, общ. Белене, обл.
Плевен по заповед № РД-07-32/14.05.2019 г. е установено с констативен протокол
№ 002972/15.05.2019 г. при оглед на място на горепосочените полета, че същите
са засети с царевица, която не е поникнала и има единични плевелни растения.
Чрез служител на Общинска служба земеделие – гр. Левски е установено, че двете
полета се стопанисват от „Сортови семена Вардим” АД. Взета е проба от
плевелните растения от горепосочените полета за установяване на остатъчни количества
пестициди. Пробата е взета с протокол към Констативен протокол № 002972/15.05.
На база приобщените по делото доказателства съдът
направил извод, че не е доказано какъв
препарат за растителна защита, в който да е налично посоченото активно вещество
„тиаметоксам” е употребен, за да може да се прецени
дали този продукт за растителна защита е в обхвата на разрешената употреба или
дали е в доза, която надвишава максималната разрешена доза на единица площ. От
показанията на разпитаните по делото свидетели въззивният
съд установил , че на посочената в акта и констативния протокол дата е посетено посоченото място, че от същото са
взети проби от плевели, които са запечатани по съответния ред и са изпратени за
изследване, като от изследването е установено, че в пробите, изпратени за
изследване е било налично веществото "тиаметоксам".
От показанията на свидетелите не се установява какъв именно продукт за
растителна защита е употребен, с оглед преценка дали същия е „в” или „извън”
обхвата на разрешените. Не се установява кога, какво, с какъв преперат и от
кого е третирано. От показанията на св. Д.М./актосъставител/ и на св. Ю.Т.и С.А.– служители в ОДБХ гр.
Плевен отдел „растителна защита” съдът установил, че се касае за продукт, който
е разрешен за употреба, но не за тази култура – царевица, с която са били
засети земите и която още не е била поникнала. Съдът се позовал на разпоредбата
на чл. 107 т.2 от Закона за защита на растенията, който си служи с термините „употребата на продукти”. Свидетелите в
показанията си съобщили за употребен
„продукт”, но нито от акта, нито от НП, нито от показанията на свидетелите или
от констативните протоколи и от сертификата за анализ съдът е могъл да установи кой именно продукт е употребен. Само по себе
си наличието на активното вещество във взетите проби от плевели приел, че не
може да обоснове извода за употребата на препарат за растителна защита,
съдържащ това активно вещество. Възприел п показанията на св. М., че самото
активно вещество е разрешено за работа в България, но е забранено за съответната
култура и не може да твърди, че семената за обеззаразявани. Съдът установил, че
от местата, от където са взети пробите,
не са взети проби от семената на засятата царевица, за да се твърди, че същата
е третирана с непозволен продукт. От засетите семена не е вземана проба, нито
има доказателства същите да са били третирани по какъвто и да било начин с
конкретен продукт. Наличието на посоченото активно вещество „тиаметоксам” в плевелите не доказва, че именно царевицата,
по отношение на която се твърди, че е забранена употребата на активното
вещество „тиаметоксам” е третирана с неустановения
продукт. Направил изводи, че активните вещества, съдържащите се в различните
продукти за растителна защита имат различен период на разпад и оставане в
почвата. Оставането в почвата на различните препарати, понякога е в продължение
на години, което би могло да обуслови наличието на съответното вещество в
плевелите и посевите значително време след третирането със съответния продукт
за растителна защита. По делото няма данни кога, кой и какво е третирал с
продукта, съдържащ „тиаметоксам”, няма данни и какъв
е периода на разпад на това активно вещество, за да може да бъде даден
категоричен отговор на въпроса, дали именно наказаното дружество или негов
служител е допуснал използването на продукт, забранен за употреба и ако е
сторено това, кога е сторено, с оглед преценка на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
На основание анализираните доказателства въззивният съд направил извод, че не е доказано жалбоподателят
да е употребил препарат за растителна защита, който е забранен за
употреба. Само по себе си наличието на
активното вещество „тиаметоксам” не може да обоснове
извода за употребата на препарат за растителна защита, съдържащ този
инсектицид. Според съда е ангажирана административно наказателна отговорност,
без да е установено извършването на изпълнителното деяние, което в случая е
употреба на продукт за растителна защита.
На тези основания съдът отменил оспореното НП.
Ккасационната инстанция намира, че
обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон
и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение
да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно
и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно
събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите
за отговорността на ответното дружество факти са установени в пълнота и
правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния
извод за недоказаност на вмененото му
деяние. Ето защо правните изводи на
районния съд се споделят от настоящата инстанция и не е необходимо да се
преповтарят. В този смисъл касационната инстанция, по аргумент от разпоредбата
на чл.221, ал.2, изречение второ от АПК напълно споделя изложените от въззивния съд мотиви
и препраща към тях, за да обоснове решението си.
Неоснователни са изложените в касационната жалба
оплаквания за противоречие между мотивите на оспорения съдебен акт и
постановения диспозитив на съдебното решение. В
мотивите на съдебното решение съдът е изложил
подробно, ясно, изчерпателно и обосновано на събраните доказателства
своите съображения за пропуските и неточностите, допуснати при провеждане на административнонаказателното производство. Изложил е
аргументирано и своите съображения, поради които е достигнал до заключението,
че тези пропуски и неточности съставляват отменителни
основания и в логическа взаимовръзка с тези изложени съображения е изразил
своята воля в диспозитива на постановеното решение, с
който е отменил оспореното пред него НП.
Съгласно чл. 107, т. 2
от Закона за защита на растенията се забранява употребата на
продукти за растителна защита извън обхвата на разрешената употреба или в доза,
която надвишава максималната разрешена доза на единица площ. За да може
законосъобразно да бъде ангажирана административнонаказателна
отговорност следва по несъмнен начин да бъде установено от обективна и
субективна страна, че е било извършено административно нарушение. Това означава
да се докаже, че субектът на нарушението е използвал такива продукти за
растителна защита, които не са разрешени за употреба или в доза, която
надвишава максималната. В случая не само не са представени каквито и да е
доказателства, но и не се съдържат в съставения АУАН и в издаденото НП дори
твърдения относно факта какъв „продукт“, в случая препарат за растителна защита
по смисъла на чл.107, т.2 от ЗЗР е използван, за да се направи обоснован извод
дали този продукт е забранен за употреба, дали фигурира в съществуващия списък
на разрешените за предлагане на пазара и употреба продукти за растителна
защита, който е публикуван на официалната страница на БАБХ. Само по себе си наличието на активното
вещество на инсектицид „Тиаметоксам“ във взетите, и
то от плевелната растителност на терена, а не от семената засятата царевица, проби,
не може да обоснове извода за употребата на препарат за растителна защита,
съдържащ този инсектицид. Защото твърдението на АНО е именно, че самите
препарати за растителна защита, съдържащи установеното активно вещество, са
разрешение за употреба, по отношение на други култури, но не и по отношение на
културата „царевица“. Не само че не е посочен препаратът, в който се съдържа
това активно вещество, но по делото не е приобщен като писмено доказателство
списъкът на разрешените за предлагане на пазара и употреба продукти за
растителна защита, и по –конкретно в частта относно инсектицидите. Още по-малко
са представени доказателства, че тези продукти не са разрешение за употреба при
засятата в нивата култура-царевица. Всички документи, на които се позовава АНО,
следва да се съдържат и да са част от административната преписка, за да може да
се установи съответствието на елементите на вмененото деяние с изискванията на
нормативните актове. Не е посочена и дата на извършване на нарушението, която е
реквизит на НП по смисъла на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН и има значение както за установяване на факта дали и на коя
дата е извършено съответно третиране на почвата и на насажденията със съответен
препарат и какъв е той според записите в дневниците за проведените химични
обработки, които дружеството е длъжно да води, така има значение и относно
преценка за спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Ето защо правилен се явява
изводът на въззивния съд, че административнонаказателното
обвинение не може да почива на предположения. Няма как да се търси административнонаказателна отговорност без да е установено
извършването изпълнителното деяние, което в случая е употреба на продукт за
растителна защита.
Решението на РС като валидно, допустимо и правилно
следва да се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 171
от 03.12.2019 г., постановено по нахд № 312/2019 г.
на Районен съд – Левски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.