Решение по дело №1051/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1347
Дата: 11 юли 2023 г. (в сила от 11 юли 2023 г.)
Съдия: Петър Георгиев Касабов
Дело: 20237180701051
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

РЕШЕНИЕ

 

 

№. 1347

 

гр. Пловдив, 11.07.2023 год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВХIХ състав в открито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА

  ПЕТЪР КАСАБОВ

 

при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА и участието на прокурора ИВАН ИЛЕВСКИ, като разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х дело № 1051 по описа на съда за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. Производството и становищата на страните:

1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от „Уелнес Ми 2019“ ЕООД, ЕИК ***,  с адрес: гр. Пловдив, ***, представлявано от управителя – М. И. П. , срещу решение № 438/13.03.2023 г., постановено по а.н.д № 6913 по описа за 2022 г., на Районен съд – Пловдив, X наказателен състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 672968-F655758/01.11.2022г., издадено от Заместник директор на ТД на НАП- Пловдив, с което на „УелнесМи 2019“ ЕООД, е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.

Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на районния съд, че деянието е безспорно доказано.  Твърди се, че районният съд не е обсъдил възраженията на оспорващия и неправилно е ценил установената фактическа обстановка. Допуснал също и съществени процесуални нарушения като не е проявил служебно начало при съдебното дирене, с които ограничил правото на защита на жалбоподателя. Поддържа се, че съставеният акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ и издаденото наказателно постановление /НП/ не съдържат ясно описание на вмененото деяние и обстоятелствата при които е извършено. Наказващият орган не извършил и преценка за тежестта на нарушението съобразно смекчаващите и отегчаващи обстоятелства. Претендира се и наличие на предпоставките нарушението да бъде квалифицирани като „маловажен случа“. Иска се отмяна на оспореното решение и издаденото наказателно постановление.

3. Ответникът по касационната жалба – Заместник директор на ТД на НАП- Пловдив, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт М. , подържа становище за неоснователност на жалбата и моли оспорения съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на съдебни разноски.  

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

6. Районният съд бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП  № 672968-F655758/01.11.2022г., издадено от Заместник директор на ТД на НАП- Пловдив. Наказателното постановление било издадено въз основа на АУАН № F655758 от 17.05.2022 г., съставен от Гергана Божкова – на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

УелнесМи 2019“ ЕООД - предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон, като било длъжно не е публикувало годишния финансов отчет /ГФО/ за 2020 г., като не го заявило за вписване  и представило за обявяване в Търговския регистър при Агенция по вписванията в законоустановения срок до 30 септември на следващата година, т.е. до 30.09.2021г. С това дружеството извършило нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството (изм. ДВ бр. 104 от 2020г. в сила от 01.01.2021г.

Дружеството е извършвало дейност през отчетния период 2020г. видно от подадената в ТД на НАП – Пловдив ГДД по чл. 92 от ЗКПО. Реализирало е нетни приходи от продажби за 2020г. в размер на 3975,68 лв.

Към дата на съставяне на АУАН дружеството все още не е заявило за вписване и не е представило за обявяване в ТР към Агенция по вписванията ГФО за 2020г. 

Нарушението е извършено на 01.10.2021г. в гр. Пловдив и е открито на 24.02.2022г., когато ТД на НАП – Пловдив била уведомена от Агенцията по вписванията за липсата на подаден отчет.

Срещу фактическите констатации в акта не са подадени възражения. Актът е съставен в отсъствие на нарушителя, след като същият бил поканен, но не изпратил представител.   

Описаната в АУАН фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн. чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч) наложил на нарушителя имуществена санкция в размер на 200 лева. При определяне размер на наказанието съобразил обстоятелството, че нарушението е първо. Поради липсата на други отличаващи го белези от типичните нарушения от този вид, органът намерил, че деянието не представлява маловажен случай.

7. В хода на съдебното производство пред районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава изложеното в акта.

8. При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът е изложили мотиви относно липсата на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен случай“. Не е намерил и основания за намаляване размера на наложеното наказание.

ІV. От правна страна:

9. По отношение на въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения относно дейността на районният съд, следа да се отбележи, че  съдебният акт съдържа подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Касационната инстанция на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК възприема тези мотиви, поради което не следва повторно да ги възпроизвежда. Събраните по делото доказателства несъмнено сочат, че жалбоподателят като предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон е нарушил разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството като не е вписал в законоустановения срок годишният си финансов отчет за 2020г. Възраженията на оспорващия са бланкетни, формални и неподкрепени с доказателства.

Не се спори, а и в самото наказателно постановление е отразено изрично, че нарушението е първо. При определяне дали едно деяние е малозначително или маловажен случай водещо значение има обществената опасност на деянието, което следва от лингвистичното тълкуване (чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове /ЗНА/) на чл. 9, ал. 2 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН и чл. 28, вр. чл. 6 от ЗАНН (които норми имат предвид именно деянието, но не и дееца). Разбира се, на тази плоскост следва да бъде преценявана и обществената опасност на дееца, но същата представлява само помощен критерий за оценка на обществената опасност на деянието. Ето защо обстоятелството, че по делото няма данни наказаното лице да е санкционирано с влезли в сила НП за нарушения на ЗСч не е достатъчно за квалифициране на деянието като „маловажен случай“.

В случая липсват каквито и да е данни за смекчаващи обективни обстоятелства, които да са наложили неизпълнение на поставеното от закона задължение за отчетност на търговската дейност. Напротив в установява се отегчаващо обстоятелства с оглед факта, че липсват данни ГФО на дружеството за 2020г. да е бил обявен и до настоящия момент. Предмет на нарушението е неподаването на ГФО изобщо, респ. неподаването му в срок, като за съставомерността на деянието законът не поставя изискване от това бездействие да са настъпили каквито и да е вредни последици за някой субект или за фиска като цяло. Следователно, обикновеният, типичен случай на административно нарушение от процесния вид, е свързан с неизвършване или несвоевременното извършване на изискуемо от закона действие, от което поведение не се очаква да настъпят вредни последици. Ето защо, в конкретния случай на административно нарушение, липсата на настъпили вредни последици е отчетена от законодателя при очертаване на конкретния състав на административно нарушение и само по себе си не представлява смекчаващо обстоятелство.

При тази фактическа и правна установеност касационният състав намира за правилен и обоснован извода на наказващия орган и въззивната инстанция, че извършеното от дружеството административно нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Санкцията е определена по законоустановения ред и в минимален размер. Нарушението е безспорно установен, без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да дават самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

От горното следва, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

V. По съдебните разноски.

10. Предвид изхода на делото на ответника следва да се присъдят сторените съдебни разноски за юрисконсултска защита. По реда на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Ето защо, Административен съд Пловдив, ХIХ състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА  решение № 438/13.03.2023 г., постановено по а.н.д № 6913 по описа за 2022 г., на Районен съд – Пловдив, X наказателен състав.

ОСЪЖДАУелнес Ми 2019“ ЕООД, ЕИК ***,  с адрес: гр. Пловдив, ***, да заплати на Националната агенция за приходите, сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща съдебни разноски.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                        ЧЛЕНОВЕ :           1.

                       

                                                                                                         

   2.