О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
гр. Добрич, 16.09.2020 г.
Административен
съд - Добрич, в закрито заседание на шестнадесети септември, две хиляди и двадесета
година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА И.
като разгледа докладваното от
председателя адм. д. № 464 по описа на
съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по жалба от „Ваканционно селище „Русалка”“
АД, със седалище и адрес на управление: град София, ЕИК *********,
представлявано от Н.П.И., подадена чрез адв. М.П., ДАК, срещу Заповед № 766 от 20.08.2020 г. на Кмета на Община Каварна, с която на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 57а, ал. 1, т. 1, т. 2 и
т. 6, ал. 3, ал. 6, ал. 7 и ал. 8 от Закона за устройство на територията (ЗУТ),
е наредено да бъдат премахнати от Ваканционно селище
„Русалка“ АД, с управител Н.П.И., поставените преместваеми обекти, както
следва: контролно - пропускателен пункт (КПП) с две автоматични бариери на
входа на Bаканционно селище „Русалка", по една за влизащите и излизащите
МПС, като е определен срок от 15 дни за доброволно изпълнение, считано от
датата на връчване на процесната Заповед.
С жалбата
се настоява за отмяна на оспорената Заповед.
Към жалбата
е направено ОСОБЕНО ИСКАНЕ на
основание чл. 166, ал. 1 АПК за спиране изпълнението на Заповедта, като се
настоява, че допуснатото премахване на спорните обекти ще причини значителни
вреди на жалбоподателя. Последният твърди, че поставените бариери са с цел
защита обектите от посегателства и мерките, които следва да се прилагат на
територията на обекта, са физически бариери, компоненти от средства и системи
за контрол на физическия достъп. Допълва, че определената зона за сигурност е
съобразена, както с характера на обекта, така и с местоположението на обектите
на територията на селището. Прави възражение, че премахнатите бариери ще
създадат реална опасност от злоупотреби и посегателства, които да доведат до
отлив на туристи, което от своя страна щяло да доведе до съществени загуби,
както за дружеството, така и за общината. Жалбоподателят настоява, че определената
зона за сигурност е съобразена, както с характера на обекта, така и с
местоположението на обектите на територията на селището. Според него собственикът
на обекта е задължен да изгради пропускателни пунктове за ограничаване на
свободния достъп и недопускане преминаване на превозни средства. Заявява, че съобразявайки
специфичните изисквания на закона, дружеството е изградило посочените в
заповедта преместваеми обекти. Допълва, че е освен това е поискано и изрично
разрешение от Община град Каварна, за което няма изричен административен акт,
издаден от компетентната институция. Твърди, че Ваканционно селище
„Русалка" е туристически обект, регистриран съгласно Закона за туризма и
отговаря на изискванията на Наредбата за изискванията към местата за
настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на
категория от 17.08.2015 г., обн. ДВ. бр.65 от 25 август 2015 г. Счита, че като
обект за настаняване от тази категория законодателят е поставил изисквания,
част от които са: цялостно ограждане на терена, вход за пешеходци и МПС с
бариера и охрана, паркинги и места за паркиране до отделните обекти в селището,
вътрешна пътна и алейна мрежа за МПС и пешеходци и други. Настоява, че с
преместваемите обекти Ваканционно селище „Русалка" е изпълнило
изискванията на закона и е организирало изпълнението на изисквания към
изграждането на вилни и туристически селища. Счита, че свободният достъп на
пешеходци до плажовете е осигурен, но предоставените от собственика Ваканционно
селище „Русалка" услуги като паркинг, охрана, ползване на алейна мрежа за
пешеходци и други не е безвъзмездно. При тези съображения иска спиране
изпълнението на оспорения акт.
Ответникът по искането, Кмет на Община Каварна, чрез вр.и.д. Кмет на
Община Каварна, съгласно Заповед № 809/ 04.09.2020 г. на Кмета на Община
Каварна, М.Н., Заместник – кмет „ФИР“, в писмено Възражение (л. 14
– 15) оспорва направеното Искане за спиране на
допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповедта. Счита същото за неоснователно, като изтъква, че Наредбата,
на която се позовава жалбоподателят, е отменена с ДВ., бр. 59, от 3 юли 2020
г., поради което същият не може да черпи права от нея. Допълва, че не се представят
доказателства, че селището е регистрирано като търговски обект, нито данни за
неговата категория, от което прави извод, че твърденията за вреди са
неоснователни. Настоява, че липсват данни относно вида на евентуалните вреди и
техния размер.
Жалбата със
съдържащото се в нея ИСКАНЕ за спиране изпълнението на оспорената заповед е
подадена в срок. Искането е по реда на чл. 166 АПК, при наличие на висящо
производство срещу Заповедта, чието спиране се претендира, от лице, адресат на Заповедта,
поради което се явява допустимо и подлежи на разглеждане.
Разгледано
по същество, Искането се явява неоснователно и необосновано по следните
съображения:
При
извършена проверка на място на 15.07.2020 г. от длъжностни лица от отдел
„Устройство на територията и инвестиции" при Община Каварна във връзка със
Заповед № 389/ 29.05.2020 г. на Кмета на Община Каварна и на основание Заповед
№ 327/ 13.05.2020 г. на Кмета на община Каварна, е установено, че част от
обектите,предмет на Заповед № 389/ 29.05.2020 г. на Кмета на Община Каварна, а
именно: пропускателен пункт (КПП) с две автоматични бариери на входа на
Bаканционно селище „Русалка", по една за влизащите и излизащите МПС, след
премахване от местата им в имот с идентификатор 65543.31.92 по КККР на с. Свети
Никола, община Каварна, област Добрич, са поставени в границите на имот с
идентификатор 65543.31.172 по КККР на с. Свети Никола, в същата конфигурация и
изпълняващи същата функция, като за обектите няма издадено разрешение за
поставяне по реда на чл. 56 от Главния архитект на Община Каварна. Отбелязано
е, че за извършената проверка е съставен Констативен протокол.
На
05.08.2020 г. е извършена проверка в имот с идентификатор 65543.31.172 по КККР
на с. Свети Никола на основание чл. 57а ЗУТ, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 от ЗУТ,
за което е съставен Констативен акт (КА). В КА (л. 12 – 13) е отразено, че в
имот с идентификатор 65543.31.172 по КККР на с. Свети Никола, на входа на
Ваканционно селище „Русалка“, в непосредствена близост до границата на имот със
съседния имот с идентификатор 65543.31.92 по КККР на с. Свети Никола, има
монтиран контролно - пропускателен пункт (КПП) с две автоматични бариери на
входа на Bаканционно селище „Русалка", по една за влизащите и излизащите
МПС. В момента на проверката бариерите са с демонтирани рамена и не
функционират. КПП се използва по предназначение от служител на охранителна
фирма. Отразено е, че според информация от КК имотът представлява горска
територия, с начин на трайно ползване „за полски пътища“ и е частна собственост
на Държавата. Описано е, че КПП е със сглобяема конструкция, с правоъгълна
форма, изградена със стени от алуминиева дограма и плосък покрив, има врата и
странично по едно плъзгащо се прозорче към двете половини на пътното платно.
Описани са и бариерите и е указано, че процесните преместваеми обекти –
контролно - пропускателен пункт (КПП) с
две автоматични бариери на входа на Bаканционно селище „Русалка", по една
за влизащите и излизащите МПС, е част от незаконосъобразно поставените обекти
по предходната Заповед от 29.05.2020 г. на Кмета на Община Каварна, като
същият, след премахване от имот с идентификатор 65543.31.92, е поставен в
процесния имот с идентификатор 65543.31.172. Допълнено е, че имотът е
собственост на Държавата и че няма издадено разрешение за поставяне на
преместваемия обект.
В резултат
с обжалваната Заповед, на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 57а, ал. 1, т. 1, т. 2 и
т. 6, ал. 3, ал. 6 и ал. 7 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), е
наредено да бъдат премахнати от Ваканционно селище „Русалка“ АД, с управител Н.П.И.,
поставените преместваеми обекти в имот с идентификатор 65543.31.172 по КККР на
с. Свети Никола, както следва:
- Контролно
- пропускателен пункт (КПП) и две автоматични бариери, по една за влизащите и
излизащите МПС.
Съгласно
чл. 217, ал. 1, т. 11 от ЗУТ обжалването на издадена заповед по чл. 57а, ал. 3
от ЗУТ пред съда не спира изпълнението на заповедта, а съгласно ал. 2 на чл.
217 от ЗУТ, съдът може да спре изпълнението на административните актове по ал.
1, с изключение на тези по т. 2. Предвид препращащата норма на чл. 213, ал. 1
от ЗУТ следва да намери приложение разпоредбата на чл. 166, ал. 4 от АПК,
съгласно която допуснатото предварително изпълнение на административен акт по
силата на отделен закон, какъвто е настоящият случай, когато не се предвижда
изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно
от съда при условията на ал. 2 на чл. 166 от АПК. Съгласно чл. 166, ал. 2 от АПК, съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини
на оспорващия значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 60, ал. 1 АПК, като изпълнението
може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.
Нови
обстоятелства след издаване на Заповедта не се сочат от жалбоподателя. От
страна на същия се твърди, че предварителното изпълнение на оспорената Заповед
ще причини на дружеството значителни и трудно поправими вреди, като премахнатите
бариери щели да създадат реална опасност от злоупотреби и посегателства, които
да доведат до отлив на туристи, което от своя страна щяло да доведе до
съществени загуби както за дружеството, така и за общината. Тези твърдения не са подкрепени с
доказателства и не оборват презумпцията, че допуснатото от специалния закон
изключение от общото правило на чл. 166, ал. 1 от АПК за заповеди, издадени на
правно основание чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ, защитава обществения интерес. Сами по
себе си твърдените от жалбоподателя имуществени вреди, които биха евентуално
настъпили вследствие на премахването на бариерите (както той сочи) не
обосновават значим интерес за собственика, закрилян с интензитет, равен или
по-висок от защитения от закона обществен интерес, тъй като дори и да се
приеме, че горепосочената Заповед бъде отменена, евентуалните вреди биха
подлежали на обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Изложените доводи
за последствия от премахването на конкретните обекти са по – скоро такива по
същество на спора, а не такива, обосноваващи значителни и непоправими вреди от
предварителното изпълнение на Заповедта. Основателно е възражението на
ответника във Възражението, че липсва указание за конкретни вреди и за техния
размер.
С оглед
горното, липсват предпоставки, които да обосновават необходимост от спиране на
изпълнението. Допуснатото по закон с нормата на чл. 217, ал. 1, т. 11 ЗУТ предварително
изпълнение в случая не е свързано със значителна или трудно поправима, доказана
по безспорен начин, вреда, нито засяга особено важен интерес на жалбоподателя. Незабавното
изпълнение на Заповедта не може да причини такава вреда на оспорващия, която да
бъде противопоставена на презумираните предпоставки по 166, ал. 4 във връзка с
ал. 2, във връзка с чл. 60, ал. 1 от АПК. По делото не са представени
доказателства за настъпване на конкретни значителни вреди за жалбоподателя.
Вредите, които биха били причинени, не могат да бъдат възприети и като
непоправими. Обектите могат да бъдат възстановени, а евентуалните вреди имат
имуществен характер и подлежат на обезщетяване в случай на отмяна на заповедта
като незаконосъобразна, както бе посочено по - горе.
Допуснатото
по силата на специалния закон предварително изпълнение на акта охранява
законово презумираните предпоставки за предварително изпълнение, а именно да не
се допусне съществуването на преместваем обект, без да е налице валидно разрешение
за поставяне, издадено по съответния ред.
При така
изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че дружеството не е
доказало по безспорен начин, че от предварителното изпълнение на оспорената Заповед
ще произтекат значителни или трудно поправими вреди за същото, поради което Искането
за спиране следва да се отхвърли като неоснователно.
Водим от
горното и на основание чл. 217, ал. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 217, ал. 1, т.
11 от ЗУТ, във връзка с чл. 166, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич, І
състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ ОСОБЕНОТО
ИСКАНЕ на „Ваканционно селище „Русалка”“ АД, със седалище и адрес на
управление: град София, ЕИК *********, представлявано от Н.П.И., за спиране
предварителното изпълнение на Заповед № 766 от 20.08.2020 г., издадена от Кмета
на Община Каварна.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Р
България в 7-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: