№ 903
гр. София , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20211000500075 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 51 от 26.06.2020 г., постановено по т.д. № 124/2019 г. от
Окръжен съд Монтана, ответникът – Сдружение „Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи“, ЕИК ********* е осъден да
заплати на Р. И. Т., ЕГН **********, на основание чл. 513 във вр. с чл. 511,
ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
- сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 14.06.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от 28.04.2019 г., като е отхвърлил главния иск, за
разликата над уважения до пълния предявен размер;
- сумата от 1 843.02 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди /разходи за лечение/ на получените увреждания,
вследствие на ПТП, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2019 г., като
е отхвърлил акцесорния иск за присъждане на лихва, за периода от 23.10.2018
г. до 28.04.2019 г.;
1
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника -
Сдружение „Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи“, ЕИК ********* да заплати:
- държавна такса по сметка на Окръжен съд Монтана, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, в размер на сумата от 3 273.72 лева;
- адвокатско възнаграждение на адв. Я.Д. от САК, на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв, в размер на сумата от 2 466.10 лева;
- деловодни разноски на Р. И. Т., ЕГН **********, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, в размер на сумата от 137.70 лева;
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца - Р. И.
Т., ЕГН ********** да заплати на – Сдружение „Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи“, ЕИК *********, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски, в размер на сумата от 2 356.06 лева.
С определение № 84 от 13.10.2020 г., постановено по т.д. № 124/2019 г.,
по реда на чл. 248 от ГПК, от Окръжен съд Монтана е отхвърлена молбата от
ответника – Сдружение „Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи“, ЕИК ********* за изменение на решение № 51 от 26.06.2020
г., постановено по т.д. № 124/2019 г. от Окръжен съд Монтана в частта за
разноските.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника –
Сдружение „Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи“, ЕИК ********* в частта, в която е осъден да заплати
обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над сумата от 40 000 лева
до размер на сумата от 80 000 лева; в частта, в която е осъден да заплати
обезщетение за имуществени вреди, за разликата над сумата от 1 577 лева до
размер на сумата от 1 843.02 лева с доводи за неправилност, поради
необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че:
- размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е
завишен и не съответства на действително претърпените от ищеца;
- разходите, удостоверени с два броя фактури и пет касови бона,
индивидуализирани в жалбата /л. 5/ не са в пряка причина връзка с лечението
на уврежданията, получени вследствие на ПТП;
2
- доказателствата по делото установяват, че ищецът, като водач на лекия
автомобил и участник в ПТП е могъл да го предотврати, ако е напуснал
пътното платно и прилежащия му пътен банкет;
Моли да се отмени решението в обжалваните части и да се отхвърлят
главните искове в тези части.
Моли да му се присъдят направените деловодни разноски.
Ищецът - Р. И. Т., ЕГН ********** е подал насрещна жалба срещу
първоинстанционното решение в частта, в която главният иск, имащ за
предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е отхвърлен, за
разликата над сумата от 80 000 лева до размер на сумата от 100 000 лева с
доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на
материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че присъденото обезщетение за
неимуществените вреди е занижено по размер и не съответства на
действително претърпените от него.
Моли въззивният съд да отмени решението на първоинстанционния съд
в обжалваната част и вместо това да осъди ответника да заплати
допълнително обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер
на сумата от 20 000 лева,ведно със законната лихва, считано от 28.04.2019 г.
Моли да се присъдят направените във въззивното производство
деловодни разноски.
Ответникът – Сдружение „Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи“, ЕИК ********* е подал частна жалба срещу
определението, постановено по реда на чл. 248 от ГПК от
първоинстанционния съд с доводи за неправилност, поради необоснованост и
допуснато нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че:
- упълномощеното да осъществява процесуално представителство
адвокатско дружество е регистрирано по ЗДДС, поради което е начислен и
заплатен ДДС върху минималното адвокатско възнаграждение, съобразно
цената на предявените искове;
- първоинстанционният съд не е съобразил това обстоятелство и на
практика е присъдил деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в
по-малък размер от дължимите се.
3
Моли въззивния съд да отмени атакуваното определение и вместо това
да измени решението на първоинстанционния съд в частта за разноските, като
осъди ищеца да заплати допълнително такива до размер на сумата от 2 475.96
лева.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивните жалби и частната жалба са допустими, тъй като са подадени
в срок от надлежни страни, срещу валидни и допустими съдебни актове и
подлежат на обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе
предвид следното:
Ищецът – Р. И. Т., ЕГН ********** е предявил против Сдружение
„Националното бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК
*********, искове с правно основание чл. 513 във вр. с чл. 511, ал. 3 във вр. с
ал. 1, т. 2 от КЗ и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на
14.06.2018 г., около 19:35 часа на Главен път –І Е – 79, в землището на с.
Винище, област Монтана е настъпило ПТП между товарен автомобил „Волво
FH42ТВ“ с рег. № ** ** ****, с прикачено ремарке „Tirsan XS“ с рег. № ** **
9512, управляван от Я. Я. и лек автомобил “Опел Астра“ с рег. № *******,
управляван от него.
Ищецът твърди още, че:
- виновен за настъпване на ПТП е водачът на товарната композиция,
който е загубил контрол върху управлението и ударът между двете МПС е
настъпил изцяло в лента за движение на лекия автомобил;
- мястото на ПТП е посетено от служители на полицията, които
извършили оглед и съставили протокол за оглед на местопроизшествието и
Констативен протокол за ПТП;
4
- в пряка причинна връзка с ПТП са получените от него увреждания -
травма в областта на главата със сътресение на мозъка; травма в областта на
гръдния кош с развил се частичен левостранен пневмоторакс; открито
счупване на мишнична кост на горен ляв крайник; луксация на главата на
бедрена кост и счупване на лява тазова кост с пареза на паранеалния нерв;
луксация в областта на първата метатарзофалангеална става;
- претърпял е няколко операции и възстановителния период е
продължил една година, за който му е била призната 50 % трайно намалена
работоспособност;
- за лечението е разходвал сумата от 1 843.02 лева;
- товарният автомобил с турска регистрация е имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност“на автомобилистите - “зелена карта“ в деня на ПТП
с „WABERER“;
- на 28.01.2019 г. е предявил на ответника писмената претенция за
обезщетяване на вредите, който не е изплатил обезщетение;
С предявените искове поискал ответникът да заплати обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 150 000 лева,
ведно със законната лихва, считано от 07.03.2019 г. и обезщетение за
имуществените вреди, в размер на сумата от 1 843.02 лева, ведно със
законната лихва, считано деня на последния разход - 23.10.2018 г..
Поискал да му се присъдят направените деловодни разноски, както и
ответникът да заплати адвокатско възнаграждение на неговия процесуален
представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Ответникът - Сдружение „Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи“, ЕИК ********* подал отговор на исковата
молба /л. 42/ с който признал обстоятелството, че товарният автомобил е имал
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите - зелена
карта с турски застраховател, но оспорил основателността на предявените
5
искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че поведението на водача на
товарната композиция не осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
При условията на евентуалност оспорил размера на предявените искове
и поискал на определи обезщетението за неимуществените вреди, съобразно
критериите на съдебната практика за справедливост и обстоятелствата по
делото, че ищецът, като водач на лекия автомобил не е ползвал
обезопасителния колан и е могъл да предприеме аварийно напускане на
пътното платно за да избегне удара между двете МПС.
Поискал да му се присъдят направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
От събраните по делото доказателства се установява, че на 14.06.2018
г., около 19:35 часа на Главен път –І Е – 79, в землището на с. Винище, област
Монтана е настъпило ПТП между товарен автомобил „Волво FH42ТВ“ с рег.
№ ** ** ****, с прикачено ремарке „Tirsan XS“ с рег. № ** ** 9512,
управляван от Я. Я. и лек автомобил “Опел Астра с рег. № *******,
управляван от ищеца.
Водачът на товарната композиция се движел със скорост по-висока от
максимално разрешената за конкретния пътен участък /60 км/ч. / загубил
контрол върху управлението, навлязъл в лентата за насрещно движение, в
която се движел лекия автомобил и последвал челен, ексцентричен удар
между двете МПС.
Водачът на лекия автомобил не е имал техническа възможност да
предотврати удара между двете МПС с аварийно напускане на пътното
платно и прилежащия му банкет, тъй като е било възможно да получи по -
тежки увреждания в сравнение с тези, които е претърпял.
6
Така описания механизъм на настъпване на ПТП се установява от
приложения по делото Констативен протокол за ПТП и писмените
заключения на извършените в първата инстанция комплексна медицинска и
автотехническа експертиза /л. 191/ и нова автотехническа експертиза /л. 236.
Ищецът вследствие на удара между двете МПС е получил травма в
областта на главата със сътресение на мозъка; травма в областта на гръдния
кош с развил се частичен левостранен пневмоторакс; открито счупване на
мишнична кост на горен ляв крайник; луксация на главата на бедрена кост и
счупване на лява тазова кост с пареза на паранеалния нерв; луксация в
областта на първата метатарзофалангеална става.
Извършени са няколко операции и възстановителния период е
продължил една година, за който период на ищеца е била призната 50 %
трайно намалена работоспособност.
Ограничени до 90 градуса са движенията в областта на лява раменна
става.
Левият долен крайник е със силно ограничени движения в областта на
тазобедрената става, дясното ходило е с оток и деформация. Предстои
оперативно отстраняване на металните импланти.
Ищецът за лечението е разходвал сумата от 1 843.02 лева, съгласно
констатациите на вещото лице в частта за медицинската експертиза.
Товарният автомобил с турска регистрация е имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност“на автомобилистите - “зелена карта“ в деня на ПТП
с „WABERER“;
Ищецът на 28.01.2019 г. е предявил на ответника писмената претенция
за обезщетяване на вредите, който не е изплатил обезщетение.
7
В първата инстанция е разпитан свидетел за претърпените от ищеца
болки и страдания.
Ответникът във въззивното производство е представил доказателства за
превод по посочената от ищеца банкова сметка на сумата от 44 955.95 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, предмет на
настоящето производство, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2019 г.
до датата на плащането - 15.07.2020 г.
От правна страна:
Предметът на делото е очертан с подадената от ответника въззивна
жалба и с подадената от ищеца насрещна жалба, като спорът се концентрира
единствено до размера на обезщетенията за неимуществени и имуществени
вреди, както и до наличието, респективно отсъствието на поведение, с което
ищецът пряко и непосредствено е допринесъл за настъпване на вредоносния
за него резултат.
По главните искове с правно основание чл. 513, ал. 1 във вр. с чл. 511,
ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2 от КЗ:
Съгласно разпоредбата на чл. 513, ал. 1 от Кодекса на застраховането, В
случаите на съдебен иск, произтичащ от застрахователно събитие по чл. 511,
ал. 1 или 2, и при спазване на реда по чл. 511, ал. 3, бюрото е единствено
процесуално легитимирано пред компетентния български съд, освен ако
искът е предявен срещу застрахователя на виновния водач. Кореспондентът
на този застраховател не е процесуално легитимиран по исковете по
изречение първо.
Съгласно разпоредбата на чл. 511, ал. 1 от Кодекса на застраховането, в
8
случаите на настъпило застрахователно събитие на територията на Република
България с участието на виновен водач, който управлява моторно превозно
средство, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро
членува в Съвета на бюрата, претенцията се обработва от:
1. кореспондента за територията на Република България на
застрахователя на виновния водач;
2. бюрото - в случаите, когато няма кореспондент за територията на
Република България на застрахователя на виновния водач или когато има
кореспондент за територията на Република България на застрахователя на
виновния водач, но съгласно вътрешните правила на Съвета на бюрата
бюрото е приело решение да ликвидира щетата;
Съгласно чл. 511, ал. 3 от Кодекса на застраховането, В случаите на ал.
1 увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда
само ако кореспондентът или бюрото не са се произнесли по подадената
претенция в срока по чл. 496, ал. 1, отказано е изплащане на обезщетение или
ако увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението, като
съответно се прилага чл. 380. В случаите по ал. 2 увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда само ако бюрото не се е
произнесло по подадената претенция в срока по чл. 496, ал. 1, отказало е
изплащане на обезщетение или ако увреденото лице не се е съгласило с
размера на обезщетението, като съответно се прилага чл. 380.
Основателността на иска предполага наличието на всички елементи от
посочения фактически състав:
- застрахователното събитие да е настъпило и увреденото лице да
пребивава в Република България;
- бюрото - в случаите, когато няма кореспондент за територията на
Република България на застрахователя на виновния водач или когато има
кореспондент за територията на Република България на застрахователя на
9
виновния водач, но съгласно вътрешните правила на Съвета на бюрата
бюрото е приело решение да ликвидира щетата;
- деянието на застрахования водач да е извършено виновно и да
осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
По делото има данни за образувано наказателно производство, което не
е завършило със съдебен акт, имащ последиците на влязла в сила осъдителна
присъда, постановена от наказателен съд, която е задължителна за
гражданския съд, който разглежда последиците от деянието, относно това,
дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца - чл. 300
от ГПК.
Независимо от това обстоятелство, доказателствата по делото обосноват
извод, че водачът на товарната композиция при нейното управление е
допуснал нарушение на правилата за движение, установени в чл. 20 от ЗДвП,
относно избора на скорост с постоянен контрол върху МПС, с което
поведение е станал единствената причина за настъпване на ПТП и вредите,
които е претърпял ищеца.
Доколкото не е оборена установената в закона презумция за виновност,
водачът на товарната композиция с поведението си е осъществил от
обективна и субективна страна деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
Товарната композиция /МПС/ е имало застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите – зелена карта и обичайно се намира в
държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата.
Доказателствата по делото не обосновават извод за основателността на
направеното от ответника възражение за съпричиняване, тъй като ищецът е
бил с поставен обезопасителен колан при настъпване на ПТП и не е имал
техническа възможност да предотврати удара между двете МПС с аварийно
напускане на пътното платно и прилежащия на пътната му лента банкет, тъй
10
като е щял да претърпи по –тежки увреждания в сравнение с установените по
делото.
Застрахователното събитие е настъпило на територията на Република
България и увреденото лице също пребивава на тази територия.
Предявените искове с правно основание чл. 513, ал. 1 във вр. с чл. 511,
ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2 от Кодекса на застраховането са доказани по
основание, като размерът на обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от ПТП следва да
се определи от съда по справедливост - чл. 52 от ЗЗД.
Въззивният съд намира, че размерът на пълното обезщетение, което се
следва на ищеца за претърпените неимуществени вреди възлиза на сумата от
80 000 /осемдесет хиляди/ лв., който е съобразен с критериите на съдебната
практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от 23.12.1968 г.
на Пленум на ВС, както и с конкретните данни по делото, относно възрастта
на пострадалия; неговото обществено положение; вида и броя на получените
увреждания; продължителността на периода, в който болките и страданията
са били интензивни; продължителността на общия лечебен и възстановителен
период; трайни негативни последици за здравето на ищеца; обществено
икономическите условия в страната и лимита на застрахователните
обезщетения към датата на настъпване на ПТП.
Предявения иск е основателен до размер на сумата от 80 000 лева и
подлежи на отхвърляне за разликата над уважения до пълния предявен размер
от 150 000 лева.
Главният иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените от ищеца
имуществени вреди е основателен в пълния предявен размер от 1 843.02 лева.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , имащи за
11
предмет присъждане на законната лихва върху обезщетението за
неимуществени и имуществени вреди:
Съгласно чл. 511, ал. 3 от Кодекса на застраховането, В случаите на ал.
1 увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда
само ако кореспондентът или бюрото не са се произнесли по подадената
претенция в срока по чл. 496, ал. 1, отказано е изплащане на обезщетение или
ако увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението, като
съответно се прилага чл. 380.
Разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ задължава застрахователят, а
„НББАЗ“ да се произнесе по претенцията по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите в срок не по-дълъг от три
месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 или пред неговия
представител за уреждане на претенции.
Ищецът е предявил своята претенция за обезщетяване на 28.01.2019 г.,
поради което ответникът дължи законната лихва върху всяко едно от
обезщетения, считано от 28.04.2019 г.
С оглед на изложеното и двете жалби са неоснователни, поради което
следва:
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2019 г., за
разликата над сумата от 40 000 лева до размер на сумата от 80 000 лева;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпени
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2019 г., за
разликата над сумата от 1 577 лева до размер на сумата от 1 843.02 лева;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
12
която предявеният главен иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2019 г. е
отхвърлен, за разликата над сумата от 80 000 лева до размер на сумата от
100 000 лева;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която ответникът е осъден да заплати държавна такса по сметка на
първоинстанционния съд; адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца и деловодни разноски на ищеца;
По частната жалба срещу определението, постановено по реда на
чл. 248от ГПК:
Ответникът е упълномощил адвокатско дружество да осъществи
процесуалното представителство, като последното е регистрирано по ЗДДС и
е издало фактура /л. 48 от първоинст. п-во/ с облагаема основа 4 390 лева и
начислен ДДС, в размер на 878 лева.
Представено е доказателство за банков превод на посочената сума – л.
252 от първоинст. п-во.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение, съобразно
цената на исковете е в размер на сумата от 4 566.86 лева, поради което
неоснователно е направеното ищеца възражение за прекомерност.
Ответникът е направил деловодни разноски за възнаграждения на вещи
лица и за удостоверение, общо в размер на 555 лева или общо разноски, в
размер на 5 823 лева.
Съобразно съотношението на уважена/отхвърлена част на исковете,
ищецът дължи на ответника деловодни разноски, в размер на 2 684.41 лева.
Частната жалба има за предмет разликата над сумата от 2 100.76 лева,
каквато не е присъдена с решението на първоинстанционния съд до размер на
13
сумата от 2 475.96.
Ищецът е осъден да заплати деловодни разноски, общо в размер на
2 356.06 лева.
Частната жалба е основателна само за разликата между двете суми
/2 475.96 лева и 2 356.06 лева/ или за сумата от 119.90 лева.
Следва да се отмени обжалваното определение и вместо това да се
измени решението на първоинстанционния съд в частта за разноските, като се
осъди ищеца да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
допълнително деловодни разноски, в размер на сумата от 119.90 лева.
Решението на първоинстанционния съд в останалата част не е
обжалвано от страните и е влязло в сила.
По разноските:
С оглед изхода на делото и неоснователността на двете жалби, ищецът
следва да заплати на ответника само разноските, които са направени във
връзка защитата по насрещната жалба, в размер на сумата от 1 356 лева с
начислен ДДС.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 51 от 26.06.2020 г., постановено по т.д.
№ 124/2019 г. от Окръжен съд Монтана в ЧАСТТА, в която ответникът –
Сдружение „Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи“, ЕИК ********* е осъден да заплати на Р. И. Т., ЕГН
**********, на основание чл. 513 във вр. с чл. 511, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2 от
КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило
на 14.06.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 28.04.2019 г., за
14
разликата над сумата от 40 000 лева до размер на сумата от 80 000 лева;
- обезщетение за претърпени имуществени вреди /разходи за лечение/
на получените увреждания, вследствие на ПТП, ведно със законната лихва,
считано от 28.04.2019 г., за разликата над сумата от 1577 лева до размер на
сумата от 1 843.02 лева;
ПОТВЪРЖДАВА решение № 51 от 26.06.2020 г., постановено по т.д.
№ 124/2019 г. от Окръжен съд Монтана в ЧАСТТА, в която предявеният от
Р. И. Т., ЕГН ********** против Сдружение „Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи“, ЕИК *********, главен иск с
правно основание чл. 513 във вр. с чл. 511, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2 от КЗ,
имащ за предмет обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 14.06.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 28.04.2019
г. е отхвърлен, за разликата над сумата от 80 000 лева до размер на сумата от
100 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 51 от 26.06.2020 г., постановено по т.д.
№ 124/2019 г. от Окръжен съд Монтана в ЧАСТТА, в която ответникът -
Сдружение „Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи“, ЕИК ********* е осъден да заплати:
- държавна такса по сметка на Окръжен съд Монтана, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, в размер на сумата от 3 273.72 лева;
- адвокатско възнаграждение на адв. Я.Д. от САК, на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв, в размер на сумата от2 466.10 лева;
- деловодни разноски на Р. И. Т., ЕГН **********, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, в размер на сумата от 137.70 лева;
ПОТВЪРЖДАВА решение № 51 от 26.06.2020 г., постановено по т.д.
№ 124/2019 г. от Окръжен съд Монтана в ЧАСТТА, в ищецът - Р. И. Т., ЕГН
********** е осъден да заплати на Сдружение „Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи“, ЕИК *********, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски, в размер на сумата от 2 356.06 лева.
ОТМЕНЯ определение № 84 от 13.10.2020 г., постановено по т.д. №
124/2019 г., по реда на чл. 248 от ГПК, от Окръжен съд Монтана с което е
отхвърлена молбата от ответника – Сдружение „Националното бюро на
15
българските автомобилни застрахователи“, ЕИК ********* за изменение на
решение № 51 от 26.06.2020 г., постановено по т.д. № 124/2019 г. от Окръжен
съд Монтана в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 51 от 26.06.2020 г., постановено по т.д. №
124/2019 г. от Окръжен съд Монтана в частта за разноските, като ОСЪЖДА
ищеца - Р. И. Т., ЕГН ********** да заплати на Сдружение „Националното
бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, допълнително деловодни разноски, в размер
на сумата от 119.90 лева.
Решение № 51 от 26.06.2020 г., постановено по т.д. № 124/2019 г. от
Окръжен съд Монтана в останалата част не е обжалвано от страните и е
влязло в сила.
ОСЪЖДА ищеца - Р. И. Т., ЕГН ********** да заплати на Сдружение
„Националното бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, направените във въззивното
производство деловодни разноски за защита по подадената насрещна жалба, в
размер на сумата от 1 356 лева.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16