№ 2336
гр. Бургас, 23.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и трети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Кърпичева
Цинцарска
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Кърпичева Цинцарска
Гражданско дело № 20232100101884 по описа за 2023 година
По делото е постановено решение.
След връчване на решението на ищцата, по делото е постъпила
молба от същата с рег. № 16760 от 29.08.2025г., с искане съдът да
измени решението си в частта за разноските. Твърди се, че съдът
неправилно е определил дължимия на адвоката на ищцата хонорар в
хипотезата на осъществено безплатно адвокатско представителство.
Твърди се, че съдът не е съобразил правилата на НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, като не определи
възнаграждения по всеки един от исковете, както и не съобразил
минималните размери, предвидени в цитираната наредба.
Ответникът е взел становище по така депозираната молба, като
счита същата за неоснователна. Твърди се, че при определяне не
адвокатското възнаграждение, съдът следва да вземе предвид вида и
характера на спора, фактическата и правна сложност на делото и
извършените процесуални действия на адвоката. Твърди се, че с оглед
специализацията на адвоката на ищцата именно в областта на подобни
дела, като настоящото, делото не се явява такова от правна и
фактическа сложност. Цитира се практика на СЕС и ВКС в посока на
това, че минимално определените възнаграждения на адвокатите не са
задължителни за съда, а може да се ползват за ориентир. Твърди се, че
1
възнаграждението на адвоката по чл. 38 от ЗА представлява
безвъзмездна сделка и съответно за същото не следва да се начислява
ДДС, което да се включва в стойността на възнаграждението. На
последно място се твърди, че няма доказателства, че ищцата отговаря
на условието за материално затруднено лице, за да може да се
представлява по реда на чл. 38 от ЗА.
Искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК е допустимо, тъй като е
направено в законоустановения срок- в срока за обжалване на
решението.
По основателността на молбата съдът намира следното:
С решението си съдът, е определил, че на адвоката на ищцата, на
основание чл. 38, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, се
дължи възнаграждение в размер на 3 000 лева с ДДС. При определяне
на това възнаграждение, съдът е преценил правната и фактическа
сложност на делото и е счел, че същата не е висока, с оглед
множеството водени дела с такъв предмет и наличието на установена
съдебна практика по същите. Съдът не се е позовал на НАРЕДБА №
1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, тъй като с
оглед постановеното решение на СЕС по СЕС по дело С-438/22, съдът
не е обвързан с така уговорените в цитираната наредба минимални
адвокатски възнаграждения, като същите може да се ползват за
ориентир. Видно от мотивите на решението в частта за разноските,
възнаграждението в размер на 3 000 лева с ДДС е определено и за
двата иска и съобразно правната и фактическа сложност на делото,
което не налага преразглеждане на решението в атакуваната му част.
С оглед на което и искането за промяна на решението на съда в
частта за разноските е неоснователно.
Мотивиран от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата М. Д. С., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ж. к. Трошево, със съдебен адрес: гр.
София 1000, пл. Позитано № 2, сграда „Перформ Бизнес Център“,
етаж 3, адвокат Николай Димитров, обективирано в молба с рег. №
16760 от 29.08.2025г, за изменение на постановеното от съда решение
№ 664 от 05.08.2025г. по гражданско дело № 1884 по описа на БОС за
2023г., в частта, в която е определен адвокатки хонорар на адвоката на
ищцата в размер на 3 000 лева с ДДС, като се иска присъждане на по-
висок такъв.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Бургаския апелативен съд в едноседмичен срок от получаването му.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
3