№ 2463
гр. /.../, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20211110157928 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 250 ГПК.
С решение № 138/08.01.2022 г., постановено по гр.д. № 57928/2021 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е осъдил /....../ и за отнемане на незаконно
придобито имущество, БУЛСТАТ /..../ със седалище и адрес на управление: гр.
/.../, пл. /.../ № 6 да заплати на П. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. /.../, ж.к. /.../,
бл. /.../, вх. Д, ет. 4, ап. /.../, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1954,19 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
09.12.2019 г. – 10.05.2021 г., върху сумата от 13554,00 лева – обезщетение по чл.
104, ал. 1 от Закона за държавния служител, определено със Заповед № ДС-
34/29.03.2021 г. на председателя на /.../.
От името на П. М. К., ЕГН **********, чрез адвокат Я. А. е депозирана
молба вх. № 11780/24.01.2022 г., в която е обективирано искане с правно
основание чл. 250 ГПК за допълване на решение № 138/08.01.2022 г., постановено
по гр.д. № 57928/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, доколкото съдът е
пропуснал да се произнесе по обективираното в исковата молба искане за
присъждане на законна лихва върху сумата от 1954,19 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 09.12.2019 г. –
10.05.2021 г., върху сумата от 13554,00 лева – обезщетение по чл. 104, ал. 1 от
Закона за държавния служител, определено със Заповед № ДС-34/29.03.2021 г. на
председателя на /.../, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до
1
окончателното изплащане на сумата.
Насрещната страна по молбата /....../ и за отнемане на незаконно придобито
имущество, БУЛСТАТ /..../ не е изразила становище по молбата, в предоставения
за това срок /а и към настоящия момент/.
Съдът, след като разгледа постъпилата молба, намира същата за
допустима, доколкото искането е направено в законоустановения срок, от
легитимирана страна, но разгледана по същество молбата се явява
неоснователна.
Решението е непълно, когато съдът не се е произнесъл по целия спорен
предмет, въведен от страните в производството. Следователно съдът е ограничен
от очертания от страните спор.
Съдът се е произнесъл с решението си по всички предявени за разглеждане в
настоящото производство искове.
Претенцията за законна лихва върху претендираните суми за главница,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумите, няма характер на самостоятелен иск. Присъждането на
такава законна лихва е законна последица от уважаването на иска.
Изложеното в молбата от 24.01.2022 г., подадена от името на ищеца, че
липсва произнасяне по обективираното в исковата молба искане за присъждане на
законна лихва върху сумата от 1954,19 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 09.12.2019 г. – 10.05.2021 г., върху
сумата от 13554,00 лева – обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния
служител, определено със Заповед № ДС-34/29.03.2021 г. на председателя на /.../,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумата, се явява неоснователно.
С решение № 138/08.01.2022 г., постановено по гр.д. № 57928/2021 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът се е произнесъл по искането за присъждане
на законна лихва върху сумата от 1954,19 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 09.12.2019 г. – 10.05.2021 г., върху
сумата от 13554,00 лева – обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния
служител, определено със Заповед № ДС-34/29.03.2021 г. на председателя на /.../,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумата /виж стр. 7 от решението/ като е приел, че не следва да се
присъжда законна лихва върху претендираната в производството сума,
представляваща лихва за забава по аргумент от разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗЗД.
2
Следователно, съдът се е произнесъл и по това искане на ищеца, като е приел,
че законна лихва не следва да се присъжда, поради което и не е присъдил такава
върху сумата от 1954,19 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 09.12.2019 г. – 10.05.2021 г., върху сумата от 13554,00
лева – обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител, определено
със Заповед № ДС-34/29.03.2021 г. на председателя на /.../, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. В
случай, че ищецът е считал, че произнасянето на съда в тази му част е неправилно,
то е следвало да депозира въззивна жалба срещу поставеното решение №
138/08.01.2022 г., постановено по гр.д. № 57928/2021 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав.
С оглед гореизложеното СРС, II ГО, 160 състав намира, че искането с правно
основание чл. 250 ГПК, направено от името на П. М. К., ЕГН **********, чрез
адвокат Я. А., обективирано в молба вх. № 11780/24.01.2022 г. е неоснователно и
следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за допълване на решение №
138/08.01.2022 г., постановено по гр.д. № 57928/2021 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав, обективирано в молба вх. № 11780/24.01.2022 г., подадена от името на
П. М. К., ЕГН **********, чрез адвокат Я. А..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Настоящото решение е неразделна част от решение № 138/08.01.2022 г.,
постановено по гр.д. № 57928/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3