РЕШЕНИЕ
№ 15411
гр. София, 24.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. Ф.А
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. Ф.А Гражданско дело №
20221110146878 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Б. А. К., чрез законния й представител Н. П. К.,
против (фирма) с искане да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответното
дружество сумата в размер на 937,99 лева, представляваща начислена цена на предоставени
В и К услуги за периода от 01.04.2015 г. до 28.04.2017 г. по партида с абонатен номер
********** за имот, находящ се в (адрес)
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът не дължи заплащане на
процесната сума. На първо място страната поддържа, че при отчитане на общия и
индивидуалните водомери ответното дружество не е спазило разпоредбите на чл. 32, ал.3 от
Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, поради което липсвало основание за
начисляване на суми в посочените размери. В исковата молба са изложени твърдения, че не
било поставено съобщение кога ще се отчитат водомерите, не бил правен и регулярен отчет.
Изложени са твърдения, че ответникът е нарушил чл. 21, ал.1 от собствените си Общите
условия. Ищецът оспорва данните, въз основа на които са начислени процесните суми, като
излага твърдения, че същите са снети от несертифицирано средство за търговско измерване-
водомер, обслужващ етажната собственост, който не отговара на изискванията на Закона за
измерванията, и преди сключване на договори с отделните етажни собственици. Ищецът
оспорва и методиката, по която бил определен размера на задълженията, който бил
определен произволно, а не на база на реално потребеното количество вода. Ищецът
поддържа още, че вземането на ответното дружество е погасено с изтичане на тригодишна
погасителна давност, тъй като притежава белезите на периодично плащане по смисъла на
закона. Ищецът излага твърдения, че е оспорил вземането пред ответното дружество, което
е отказало да отпише процесните вземания. Направено е искане сторените от страната
съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител поддържа, че
ищецът действително не дължи заплащане на процесните суми, тъй като вземането за
незаплатена цена на потребени В и К услуги за процесния имот и период е погасено по
1
давност, поради което исковата претенция се признава от дружеството. В подадения отговор
са изложени подробни съображения, че с поведението си ответникът не е дал повод за
завеждане на делото и признава иска, поради което разноските на основание чл. 78, ал. 2
ГПК следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения отрицателен установителен иск с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК е да установи, че по клиентски номер **********
ответникът за периода от 01.04.2015 г. до 28.04.2017 г. е начислил процесната сума за цена
на потребени В и К услуги за процесния имот, както и че с поведението си ответното
дружество е дало повод за завеждане на делото.
В доказателствена тежест на ответника е да установи, при условията на пълно и
главно доказване, че в процесния период между страните по делото е съществувало валидно
облигационно правоотношение по договор за предоставяне на В и К услуги, както и че в
периода, за който е начислено процесното вземане е извършил в договореното качество и
срок услуги по доставка, отвеждане и пречистване на вода, както и начина на отчитане на
консумираните услуги. Във връзка с направеното възражение за изтекла тригодишна
погасителна давност в тежест на ответника е да установи настъпването на обстоятелства,
обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на
чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
При съобразяване на становището на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е
обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че за процесния имот,
находящ се в (адрес), при ответното дружество е открита партида с титуляр ищеца, по която
за периода от 01.04.2015 г. до 28.04.2017 г. е начислено задължение в размер на 937,99 лева,
представляващо незаплатена цена на потребени за имота и периода В и К услуги, както и че
процесните суми са погасени по давност. Предвид изложеното предявеният отрицателен
установителен иск е основателен.
По въпроса за съдебните разноски, съдът намира следното:
Ответникът поддържа, че е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Предпоставките
по чл. 78, ал. 2 ГПК за освобождаване на ответника от отговорността за разноски са: 1/ да не
е дал повод за завеждане на иска и 2/ да признае иска. В случая исковата претенция е
призната с отговора на исковата молба.
Относно даването повод за завеждане на делото, настоящият съдебен състав намира
следното:
Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни
мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради
липса на валидно облигационно правоотношение и изтекла погасителна давност.
Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако е разполагал с изпълнителен
титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или е дал друг повод за
предявяването на иска.
Кредиторът има право да претендира вземането си от длъжника и, ако го получи то
ще е надлежно, дори и ако плащането е направено след изтичането на давността за
вземането /чл. 118 от ЗЗД/. Същевременно той не е задължен да съобразява изтеклата в
полза на длъжника погасителна давност и сам да намалява размера на претенцията си с
евентуално погасената по давност част от задължението. В разглеждания случай не са
представени доказателства и не може да се приеме, че ответникът е предприел действия или
е оспорил предявения иск, респ. с поведението си същият не е дал повод за завеждане на
делото и е признал иска.
Обстоятелството, че за процесния имот и период са издадени фактури за описаните в
исковата вземания не би могло да бъде разглеждано като повод за завеждане на делото.
Начисляването на сумите и незаличаването им служебно в счетоводните регистри на
ответника също не е поведение несъвместимо с приложението на последиците на чл. 78, ал.
2
2 ГПК, доколкото длъжникът може да реши да изпълни задължението си по арг. от чл. 118
ЗЗД. Изрично в Определение № 4077/09.05.2022 г. по ч. гр. д. 2360/2022 г. по описа на СГС,
ЧЖ – I – A състав е прието, че отразяването във фактури или в съобщения към фактури на
суми, част от които са за задължения с изтекла погасителна давност, както и изявление на
служител при ответника за тяхното събиране по принудителен път, не обективира
поведение на кредитора, даващо повод за завеждане на отрицателен установителен иск.
Погасените по давност вземания са естествени и кредиторът продължава да е техен носител,
поради което извънсъдебното поддържане да са дължими не може да се възприеме като
повод за образуване на делото.
Предвид изложеното на основание чл. 78, ал. 2 ГПК на Б. А. К. не се следват
разноски за настоящото производство, като в тежест на ищеца следва да бъдат възложени
направените от ответника съдебни разноски за юрисконсулско възнаграждение на
процесуалния представител на страната в размер на 100 лева, изчислено съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от Б. А. К., ЕГН **********, с адрес в
(адрес), действаща чрез законния си представител Н. П. К., ЕГН **********, против
(фирма), ЕИК ***** със седалище и адрес на управление в (адрес), отрицателен
установителен иск, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в размер на 937,99
лева, представляваща начислена цена на предоставени В и К услуги за периода от
01.04.2015г. до 28.04.2017 г. по партида с абонатен номер ********** за имот, находящ се в
(адрес)
ОСЪЖДА Б. А. К., ЕГН **********, с адрес в (адрес), действаща чрез законния си
представител Н. П. К., ЕГН **********, да заплати на (фирма), ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление в (адрес), на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, сумата в размер на 100 лева,
представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРИ ПОСТЪПВАНЕ в срока за обжалване на съдебното решение на молба по чл.
248 ГПК за изменение на постановения съдебен акт в частта относно разноските препис от
същата без да се докладва на съдията-докладчик да се изпрати за отговор на насрещната
страна в едноседмичен срок от получаване на съобщението, след изтичане на който делото
да се докладва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3