Решение по дело №1262/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Ц.Д.Ц., подадена чрез адв. Е.Ж., срещу Решение с номер 235 от 18.09.2023г. по АНД с номер 457/2023г. по описа на РС – Хасково, с което е потвърдено НП с номер 23-1253-000507 от 31.01.2023г. на Началник – група в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Хасково.

Касационният жалбоподател сочи, че постановеното решение е неоснователно и незаконосъобразно. Излага, че районният съд не споделя в мотивите си застъпените като защитна теза факти и обстоятелства с аргументи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и допуснати съществени процесуални нарушения на административното производство. Твърди, че в случая е налице несъответствие между правното и фактическото формулиране на административното обвинение. В наказателното постановление електронните фишове не били индивидуализирани и конкретизирани, т.е. не било отразено по коя от изброените хипотези е извършено системно нарушението, за което жалбоподателят е бил санкциониран. Сочи, че в наказателното постановление не са посочени изискуемите задължителни реквизити, като така е нарушено правото на защита на санкционираното лице. Административно-наказващият орган неправилно приложил правилата за системност. Излага се, че местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи се обозначават с пътен знак Е-24 и се оповестяват чрез средствата за масово осведомяване. С административната преписка не се доказвало, че контролираният пътен участък в гр. Хасково, по бул. „Р.“, е бил обозначен с пътен знак Е-24.

Желае обжалваното решение да бъде отменено, респективно да се отмени и наложеното наказание с НП с номер 23-1253-000507 от 31.01.2023г. на Началник – група в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Хасково.

Ответникът – Началник група към ОДМВР - Хасково, Сектор „Пътна полиция“, не заема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково пледира за оставяне в сила на обжалваното решение.

Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл. 218 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Решението на Районен съд - Хасково е валидно и допустимо, доколкото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Произнасянето по жалбата е извършено от компетентен съд и в рамките на правомощията му. Решението е и правилно.

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че при провеждане на административно-наказателната процедура не са допуснати съществени процесуални нарушения. Установил е, че АУАН и НП изхождат от компетентен орган, като при съставянето им са спазени всички изисквания по ЗАНН – съответно за спазване на сроковете и съдържанието им. Посочено е вмененото на касатора нарушение. Правилно са посочено квалифициращите признаци и нарушението е правилно квалифицирано, като такова по реда на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Съдът е приел, че нарушението е безспорно установено и доказано, както и че правилно е приложена санкционната норма.

Чл. 21, ал. 1 ЗДвП урежда, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h, като е посочено, че за лек автомобил максималната скорост на движение в населено място е 50 км.ч. В ал. 2 е посочено, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. От установената фактическа обстановка стана ясно, че жалбоподателят е засечен да управлява своя лек автомобил със скорост от 94 км.ч. в населено място – гр. Хасково.

Чл. 182, ал. 5 ЗДвП урежда, че когато нарушението по ал. 1, т. 4 - 6, ал. 2, т. 4 - 6 и ал. 3, т. 4 - 6 от същия е системно, водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца. Разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП сочи, че водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: за превишаване над 40 km/h-с глоба 600 лв.

С оглед на изложеното съдът намира, че наложената санкция на жалбоподателя е законосъобразна. Прилагането на материалния закон от АНО е правилно. В пар. 6, т. 62 от ПЗР на ЗДвП е дадено обяснение на понятието „системно“, а именно - „Системно" е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. В преписката на административния орган е посочено, че издадените електронни фишове - ЕФ с номер К********, ЕФ с номер К*******и ЕФ с номер К******** са издадени на дата 11.01.2022г. и са влезли в сила на 26.01.2022г., а нарушението, за което е съставено НП е извършено на 29.10.2022г.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон, основание за отмяна на съдебното решение. Налице е съответствие между отразената в АУАН фактическа обстановка и възпроизведената такава въз основа на цялата административнонаказателна преписка.

Твърдението на жалбоподателя, че в случая е нарушен чл. 7, ал. 1 от Наредба с номер 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, е неоснователно, доколкото от 2018г. тази норма е отменена.

Въз основа на установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е достигнал до правилни и съответни на закона правни изводи. В случая не са налице основанията на чл. 63в ЗАНН вр. чл. 348 НПК и решението следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора разноски на ответната страна не се дължат, доколкото такива не са били поискани.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 235/18.09.2023г., постановено по АНД № 457/2023г. по описа на Районен съд – Хасково.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: