Р Е Ш Е Н И Е
Гр. Момчилград, 28.10.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Момчилградския
районен съд в публично заседание, проведено на 16.10.2020 година в състав;
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СУНАЙ
ОСМАН,
при участието на секретаря АНИТА ДОЧЕВА, като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 269/ 2020г. по описа на съда, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на Ф. Ф. Б., с ЕГН- **********, против
Наказателно постановление № 20- 0318- 000411/ 20.08.2020г.
на Началник РУ- Кирково, с което на
основание чл.179 ал.2 от ЗДвП на жалбоподателя е
било наложено административно наказание- “глоба” в размер на 100 лева- за
нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП; и осн.чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лева, както
и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца, за
допуснато нарушение на чл.123 ал.1 т.3
б.“в“от ЗДвП
В
своята жалба, жалбоподателят изразява недоволството си от процесното
наказателно постановление и иска отменяването на същото изцяло. Сочи, че не е
допуснал цитираните нарушения. Развива доводи за допуснати процесуални
нарушения при издаването на АУАН и НП, както и на процедурата по налагане на
наказание. Счита, че допуснатите нарушения са накърнили правото му на защита, и
са довели до незаконосъобразност на целият
оспорван акт, и иска отмяната на
последният, като незаконосъобразен.
В
съдебно заседание– жалбоподателят не се явява и се представлява от адв.М.А.от
АК- Кърджали, който поддържа жалбата, и претендира разноски.
Ответната страна, Началникът на РУ- Кирково, чрез ю.к. на
ОДМВР- Кърджали в писмено становище оспорва жалбата и моли съда да остави
същата без уважение, като предлага постановлението да бъде потвърдено.
Претендира ю.к. възнаграждение и респ. предлага намаляване размера на
адвокатският хонорар.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
На
26.07.2020г. св.С.Б. /мл.автоконтрольор при РУ- Кирково, в присъствието на св.М.Ч.
***/, е съставил акт серия GA № 252128 за
установяване на административно нарушение против жалбоподателя, за това, че на 25.07.2020г.
около 23,00 часа, по път KRZ 2181 км1 +700 м, по посока
на движение от с.Мъглене за с.Бенковски, същият /жалбоподателят като водач е управлявал
МПС- л.а. “БМВ“ с рег.№ К 93 60 ВС, негова собственост, с несъобразена с
пътните условия и релефа на местността, на прав участък от пътя е загубил
контрол над автомобила, вследствие на което излязъл вдясно от пътното платно по
посока на движение и с предната дясна част се блъснал в бетонна стена и
стоманен портал, собственост на М.Х.Ю.с ЕГН- ********** от с.Бенковски,
кв.Веслец 70. Настъпило е ПТП с материални щети. Водачът е напуснал местопроизшествието, без
да има съгласие между страните и без да уведоми органите на МВР.
В
акта е посочено, че това съставлявало нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП и чл.123
ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП.
Актът
е бил връчен на жалбоподателят срещу собственоръчен подпис на 26.07.2020г., и
последният го е приел без възражения.
Срещу така издаденият АУАН /с горният номер/ е било
подадено възражение в законоустановеният срок от водача- жалбоподател по
настоящото производство, като по същото е изготвена докладна записка, след
извършена проверка. В хода на тази проверка по повод на възражението са събрани
писмени материали, приложени и към АНП- АУАН, обяснения от Ст.Б., М.Ч.,
жалбоподателя Ф.Б. и М.Ю./собственикът на къщата и оградата, в която
жалбоподателя се блъснал с своят автомобил и му причинил мат.щети/.
Въз
основа на посочения по-горе акт, Началникът на съответното РУ, е издал процесното
Наказателно постановление № 20- 0318-000 411/ 20.08.2020г., в което описана горната фактическа обстановка,
и с което; 1/ на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП на жалбоподателят е било
наложено административно наказание- “глоба” в размер на 100 лева- за нарушение
на чл.20 ал.2 от ЗДвП; както и на осн.чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП са наложени
адм.наказания „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 3 месеца- за допуснато нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП.
Съобразно
така установеното съдът приема, че административно-наказващия орган е посочил
нарушените норма и следващите се от това санкции. НП е било връчено на жалбоподателя
на 15.09.2020г.
По делото като свидетели са разпитани актосъставителят и
свидетелят по съставянето на акта, които в своите показания описват горната
фактическа обстановка. Същите посочват, че на 26.07.2020г. по сигнал за настъпило ПТП са посетили
с.Бенковски, кв.Веслец, където установили, че имот на подалият сигнала е
пострадал при ПТП- констатирали на място, че част от масивна ограда от бетонни
блокчета е съборена /била съборена и метален портал/. След обход на мястото и
района на с.Бенковски, в с.Козлец са установили паркиран л.а., който е бил с
нанесени материални щети, отговарящи на ПТП-то. Установили собственика на МПС-
и това е бил жалбоподателят, който е признал за ПТП и поради късният час /на
25.07.2020г. около 23,00 ч/ решил да не безпокои собственика на имота, а решил
да го запознае на следващият ден. Жалбоподателят в същият ден- на 26.07.2020г. /когато е бил
установен към 11,00ч./ е бил изпробван с техн.средство „Дрегер“ за употреба на
алкохол, като показанията на уреда са били 1,11 промила, и той е приел тези показания и затова не му е бил издаден
талон за медицинско изследване. В момента на проверката за употреба на алкохол
не е управлявал автомобила.
Гореописаната фактическа обстановка се установява със
събраните по делото доказателства- приложените към делото АУАН, НП, показания на свидетелите и актосъставител;
справка за извършена проверка по повод на ПТП с участието на управляваното от
жалбоподателят МПС и подадено от него възражение; обяснения от Ст.Б., М.Ч.,
жалбоподателя Ф.Б. и М.Ю./собственикът на къщата и оградата, в която
жалбоподателя се блъснал с своят автомобил и му причинил мат.щети, с които се
установява горната фактическа обстановка; Че на посочената дата- 25.07.2020г.
около 23,00 часа, жалбоподателят е управлявал описаното по-горе МПС и е
причинил ПТП, но е напуснал местопроизшествието, не се обадил на собственика на
оградата, нито пък е уведомил някой друг, и е отишъл в дома си, като същият е
издирен на следващият ден- 26,.07.2020г. около 11,00 часа.
От
тези доказателства е видно от които жалбоподателят на цитираната дата 25.07.2020г.
около 23,00 часа е участвал в причиняването на ПТП с управляваното от него МПС,
след което е напуснал местопроизшествието, и е отишъл в дома си, или на друго
място. Посетилите местопроизшествието на следващият ден полицаи от РУ- Кирково
са установили, че причинител на ПТП е жалбоподателят, и там на място в 11,17часа
на 26.07.2020г. е била извършена проверка на същият с техническо средство
„Дрегер 7510“ за употреба на алкохол, като била отчетена 1,11 промила
концентрация на алкохол в кръвта. Т.е. жалбоподателят е установен от
разпитаните по делото свидетели, като същите установили управляваното от същият
автомобил по външни белези- по видимите щети, извикали са собственика на
колата, който е признал пред тях за възникналото ПТП с неговият автомобил.
От
тази установена фактическа обстановка се налага извода, че е установено по един
категоричен начин за управляване на МПС /описаното по-горе/ от жалбоподателя
със несъобразена с пътните условия скорост, вследствие на която водачът е
загубил контрол на автомобила си и е причинил ПТП с материални щети- блъснал с
колата бетонна стена и стоманена врата, собственост на друго лице. След настъпилото
ПТП водачът не е уведомил собственика на имота, на който е причинил мат.щети, както и не е уведомил органите на реда, а
самоволно е напуснал местопроизшествието. Издирен е на следващият ден от
органите на МВР едва след подаден от собственика на имота сигнал за ПТП.
С други думи казано,
при извършена след сигнал за ПТП проверка жалбоподателят и управляваното от
него МПС са установени, и съответно контролните органи са установили
допускането на цитираните две нарушение по ЗДвП- за управление на МПС със
несъобразена скорост /чл.20 ал.2 от ЗДвП/ и за напускане на местопроизшествие
след ПТП без да има съгласие между страните или без да се уведомят органите на
МВР /чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП/.
По делото с
една категоричност се установява, че жалбоподателят е допуснал нарушение на
чл.20 ал.2 от ЗДвП- управлявал е МПС /описаният по-горе л.а./ с несъобразена с
пътните условия и релефа на пътя скорост, в резултат на което е загубил контрол
над управлението на автомобила, излязъл
от пътното платно и се блъснал в бетонна стена и стоманена врата, и по този
начин е предизвикал ПТП. За наличието на управление на МПС с несъобразена
скорост се съди именно по крайният резултат- предизвиканото ПТП. Тази
разпоредба задължава водачите на МПС да се движат с такава скорост, която да им
позволи да спрат управляваното от тях МПС при създадена опасност за движението
или пред предвидимо препятствие по пътя- а в случая жалбоподателят не е
изпълнил това свое задължение да се движи със съобразена скорост.
В конкретният случай
от фактическата обстановка, установена от АНО и по делото е видно, че освен
нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП, е налице и допуснато нарушение на чл.123
ал.1 т.3 б. "в" от ЗДвП.
Посочената
разпоредба задължава участниците в произшествие, в случаите, когато няма
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, да не напускат
местопроизшествието и да уведомяват съответната служба за контрол към МВР.
Разпоредбата на § 6
т.27 от ДР на ЗДвП дефинира понятието "Участник в пътнотранспортно
произшествие" като всеки, който е пострадал при произшествието или с
поведението си е допринесъл за настъпването му. Доколкото настъпването на
произшествието е резултат от поведението на жалбоподателя, същият безспорно се
явява участник в ПТП по смисъла на цитираната разпоредба. Такова качество
притежава и собственика на увредената ограда, тъй като поради настъпилите щети
се явява лице, пострадало при произшествието. Съгласно § 6 т.30 от ДР на ЗДвП-
"Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на
хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или
други материални щети. Както в АУАН, така и НП е описано поведение на
ответника, което напълно покрива легалната дефиниция за ПТП, развило се в
процеса на управление на МПС и предизвикало материални щети. Безспорно по
делото е установено и че същият е напуснал произшествието, без да постигнал
съгласие с собственика на оградата, и без да е уведомил компетентните служби на
МВР и без да изчакал тяхното пристигане. Дори и да се приеме, че поради късния
час не е могъл да установи кой е собственика на увредената ограда, е следвало
да уведоми контролните органи. В случая по делото е установено, което не се
оспорва включително от жалбоподателя, че е напуснал ПТП и се е наложило
контролните органи да го издирят за да се върне на местопроизшествието. Затова
съдът намира, че неизпълнението на това негово задължение правилно е
квалифицирано от АНО в НП като нарушение по чл.175
ал.1 т.5 от ЗДвП, който текст предвижда наказание за водач, който наруши
задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие.
Съобразно горното, и след преценка на събраните доказателства
и разпоредбите на ЗДвП, намира, че описаната в процесното наказателно
постановление фактическа обстановка е установена по един безспорен и
категоричен начин, както и са установени нарушените разпоредби на чл.20 ал.2 от ЗДвП и чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП. Съдът също така счита, че наложените
санкции за двете нарушения са относими за тях и в рамките на предвиденото в
закона, поради и което обжалваното нак.постановление, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
С други думи казано, административно наказващия орган,
при издаването на акта за установяване на административно нарушение, е
установил правилно фактическата обстановка, събрал е необходимите
доказателства, поради и което е било издадено едно законосъобразно и обосновано
наказателно постановление. В същото е описана фактическата обстановка, при
която е установено, че са осъществени съставите на административно деяние по
чл.20 ал.2 от ЗдвП и по чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП- както и по-горе е
посочено, установено е правилно съдържанието на тези деяния и съответно същите
са приведени под съответният санкционен текст, и поради това е съобразена
материално-правната норма със санкционата, т.е., санкционната норма, съдържаща
наказанието за допуснатото нарушение на посоченият текст от ЗДвП- където
изрично са посочени санкциите, които се налагат за така установените от
административно-наказващия орган и допуснати от жалбодателя нарушения.
Съобразно това и настоящият състав приема, че е налице осъществен
състав на административно деяние по чл.20 ал.2 от ЗдвП и по чл.123 ал.1 т.3
б.“в“ от ЗДвП, поради и което наложените за тези деяние на основание чл.179 ал..2
от ЗДвП наказание „глоба“ в размер на 100 лева, и на осн.чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП наказания „глоба“ в размер на 100 лева и наказание „лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца“, следва да се потвърдят отменят, респ.
нак.постановление в тази следва да се потвърди изцяло. Предвидените наказания
по второто деяние /по чл.123 ал.1 т.3 „в“ от ЗДвП/ са към средните размери,
поради и което същите не следва да се изменяват. По отношение на санкция,
наложена на жалбоподателя за деянието по чл.20 ал.2 от ЗДвП следва да се
посочи, че АНО е наложил размер, по-нисък от предвиденият в чл.179 ал.2 от ЗДвП, който размер е даден като абсолютна ст-ст, но това не съставлява
основание за отмяна на нак.постановление в тази част, т.к., не е накърнено
правото на защита на наказаното лице /същият с този размер на санкция е дори
облагодетелстван/.
При
този изход на делото не се дължат разноски, т.к. за АНО се явява в съдебно
заседание представител, като от последният е налице само една бланкова молба, в
която се изразява становище по жалбата, и се прави искане за присъждане ю.к.възнаграждение.
Водим от изложеното и на осн.чл.63 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 20- 0318-000411/ 20.08.2020г. на Началник РУ- Кирково, с което на Ф.Ф.Б., ЕГН- **********,
на
основание чл.179 ал.2 от ЗДвП, е било наложено административно
наказание- “глоба” в размер на 100 лева- за допуснато нарушение на чл.20 ал.2
от ЗДвП, и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лева, както и „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 3 месеца- за допуснато нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП.
Решението
подлежи на касационно обжалване Административен съд в 14-дневен срок от
съобщението, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: