Мотиви към Присъда по НОХД №771/2020г., по описа на РРС, ХІ-ти н.с.
Русенска Районна прокуратура е обвинила подс. С.Г.А., с ЕГН –**********, в това, че на 20.03.2020г. в гр.Русе,
нарушила мерки, издадени против разпространението или появяването на заразна
болест по хората - т. 6 от Заповед № РД-01-130 от 17.03.2020г. на Министъра на
здравеопазването на Република България, издадена на основание чл. 63 от Закона
за здравето, чл.29 от Наредба № 21 от 2005г. за реда за регистрация, съобщаване
и отчет на заразните болести и във връзка с усложняващата се епидемична
обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на
страната - като лице по т. 5 от заповедта – близко контактно лице на потвърден
случай на COVID-19, поставено под карантина с Предписание за
поставяне под карантина изх. № ЗЛ-02-29/18.03.2020г. на РЗИ - Русе, не
изпълнила задължението да не напуска дома си, в който е посочила, че ще
пребивава за посочения в предписанието четиринадесет дневен срок - гр.Русе, ж.к
„Здравец – Изток“, ***, като деянието е извършено по време на извънредно
положение, свързано със смъртни случаи - обявено с Решение на Народното
събрание от 13.03.2020г. върху цялата територия на Република България, считано
от 13 март 2020г. - до 13 април 2020г., обнародвано в ДВ бр. 22 (извънреден) от
13.03.2020г., във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19-
престъпление по чл.355, ал.2, пр.3, вр. с ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението.
Подсъдимата дава обяснения. Защитникът пледира съда да оправдае подзащитната му.
Съдът като взе предвид
събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната цялост, намира за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимата С.Г.А. е родена на ***г***, с висше
образование, разведена, работи в търговското дружество „РАПИД КБ“ООД, не е
осъждана.
Подс. А. работела към началото на месец март 2020г. в
русенския филиал на ю.л.„РАПИД КБ“ООД, заедно с други служители в това
дружество. Същата е адресно регистрирана в гр.Русе, ж.к.“Здравец – Изток“, ***
и живеела към мес. март 2020г. в това жилище. В началото
на месец март 2020г. в страната ни били установени случаи на заразната болест COVID-19, а след това била установена и епидемична
обстановка, свързана с разпространението
на тази болест и установени смъртни случаи. Поради това, в страната ни било
обявено извънредно положение с Решение на Народното събрание от 13.03.2020г.
върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020г. до 13
април 2020г., обнародвано в ДВ бр. 22 (извънреден) от 13.03.2020 година. Била
издадена Заповед № РД-01-130/17.03.2020г. /изм. със Заповед №РД-01-140/19.03.2020г./,
двете на Министъра на здравеопазването на Република България, издадена на
основание чл.63 от Закон за здравето, чл.29 от Наредба № 21 от 2005г. за реда
за регистрация, съобщаване и отчет на заразни болести.
Същевременно, /според показанията в с.з. на св.С.С. – ръководител на филиала на „РАПИД КБ“ООД в гр.Русе и обясненията
на подсъдимата/ на 09 и 10.03.2020г. в сградните
помещения на филиала на „РАПИД КБ“ООД в гр.Русе, се провела работна среща на
служителите на фирмата в гр.Русе с други служители от централата на фирмата в
гр.София, като едно от лицата бил Й.Й.. Сред
приключване на работната среща на 10.03.2020г., всички работници от филиала в
гр.Русе на „РАПИД КБ“ООД продължили да си изпълняват работните си задължения
/вкл.и подс.А./ до 12.03.2020г. /вкл./, като от
13.03.2020г. били освободени от работните си места въз основа на обявеното извънредно
положение с Решение на Народното събрание от 13.03.2020г. върху цялата
територия на Република България, считано от 13.03.2020г. до 13.04.2020г. /обнародвано
в ДВ бр. 22 (извънреден) от 13.03.2020 година/. На 17.03.2020г. вечерта
неустановено по делото лице позвънило по телефона на св.С.С.
и го уведомил, че лицето Й.Й. бил тестван за болестта
Covid 19 в лечебно
заведение в гр.София и теста му бил положителен. Въз основа на тази информация
св.С.С. изпратил на 18.03.2020г. е-майл
до РЗИ – Русе, като ги уведомил, че всички работници във филиала в р. Русе
на „РАПИД КБ“ООД били контактни на 09. -
10.03.2020г. с лицето Й., който бил с положителен тест за болестта Covid 19 на 18.03.2020г. /според наличната му информация след
проведения телефонен разговор/. Въз основа на подадения от св.С. сигнал и
списък с всички лица – работници във филиала на фирмата в гр.Русе, на
18.03.2020г. от РЗИ-Русе издали на всичките работници във фирмата в гр.Русе
„предписания за поставяне под карантина“. В графа на „описание на причина за
поставяне под карантина“ в предписанието, издателят му – св.А.А. била попълнила предварително, че „Лицето е имало близък контакт на потвърден случай на Covid 19“, както и че подсъдимата се поставя под карантина на
гр.Русе, ж.к.“Здравец – Изток“, ул.“Измаил“ № 9, вх.А - за срок от 14-дни. Полицейски
служители връчили на подс.С.А. издаденото спрямо нея
предписание срещу подпис в 13.00ч. на 19.03.2020г. При връчването на това
предписание подсъдимата собственоръчно написала, че срока на карантината е за
периода 09.03-23.2020г., т.к. така и бил казал да посочи св.С.С. в предходен момент при телефонен разговор между тях. В
предписанието, което било връчено на подсъдимата текстово не били посочени
- т.5 от Заповед №
РД-01-130/17.03.2020г. – „Всички близки
контактни на потвърден
случай на СОVID-19, съгласно
актуалната дефиниция за случай, се поставят с предписание на регионалните
здравни инспекции под карантина в дома или на друго място за настаняване и
медицинско наблюдение за 14-дневен период, считано от последния контакт със
заболялото лице“, както и т.6 от
същата заповед – „Всички лица по т.1 и 5,
поставени под карантина са длъжни да не напускат домовете си или мястото за
настаняване, в което са посочили, че ще пребивават за посочения в предписанието
срок.“. В предписанието, което било връчено на подсъдимата текстово е
посочено, че /т.2/ : „Лицето по т.1
да спазва дистанцията от минимум 1 метър спрямо хората, с които съжителства,
вкл. при възможност престой/спане в отделни помещения, редовно проветряване,
ядене по различно време, редовно почистване на дръжки и общи повърхности,
използване на отделни кърпи в банята и др.“ ; /т.3/ : „При проява на симптоми за Covid 19 /и
изброени/ лицето по т.1 да се свърже незабавно с общо практикуващия си лекар
и/или РЗИ – Русе“ ; /т.4/ : „При неизпълнение на предписанието лицето по
т.1 подлежи на наказателна отговорност съгласно чл.255 от НК ….. „.
На 20.03.2020г., подс.С.А. използвайки
предпазни средства /маска и ръкавици/ и отишла в близък до жилището й магазин в
гр.Русе за да напазарува стоки от първа необходимост, като по пътя срещнала
св.В.И. с когото споделила накратко, че бърза и отива да пазарува нещо. В
рамките на 15-20 мин тя купила от търговския обект вещите, които била решила да
напазарува и се връщала към дома си, като вече през този отрязък от време полицейски служители от Второ РУ-Русе, измежду
които св.Ц.М. посетили дома на подсъдимата с оглед осъществяване на проверка по
спазване от подс.С.А. на наложените и мерки с
предписанието. Полицейските служители установили, че на третия етаж на жилищния
вход има изписани имената на подсъдимата, позвънили на входната врата, но никой
не им отворил. После полицейските служители излезли пред жилищния вход и изчакали
подсъдимата да се върне в жилището си, което не след дълго време тя и сторила,
носейки в чанта покупките си. Полицейските служители установили самоличността
й, преценили, че е нарушила наложената й карантина от РЗИ-Русе с процесното предписание. Очевидци на случилото се били –
свидетелите Ю.Е. и С.М., които нямат отношение по предмета на делото. С оглед
горните обстоятелства по случая било образувано
предварително разследване и ДП, а в последствие и повдигнато обвинение от РРП
срещу подсъдимата за извършено от нея престъпление по чл.355, ал.2, пр.3, вр. с ал.1 от НК.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя от
събрания и проверен по делото доказателствен материал:
доказателства от гласни доказателствени средства–
обясненията на подс.С.Г.А., показанията на
свидетелите Ц.И.М., С.Х.М., Ю.З.Е., В.К.И., А.М.А., С.Т.С., доказателства от
писмени доказателствени средства – докладни записки,
копие от предписание на РЗИ-Русе, адресни справки за лица, справки от РЗИ-Русе
за лица поставени под карантина, копие от е-майл
уведомление, трудов договор и допълнение към нега, длъжностна характеристика, справка
за съдимост, автобиография, декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние, протоколите за следствените действия.
Анализ на доказателствата и правни изводи
Съдът намира за недоказано по несъмнен и безспорен
начин, че с деянието си от обективна и субективна страна подс.С.Г.А.
***, е осъществила състава на престъплението по чл.355, ал.2, пр.3, вр. с ал.1 от НК, тъй като на 20.03.2020г. в гр.Русе,
нарушила мерки, издадени против разпространението или появяването на заразна
болест по хората- т.6 от Заповед № РД-01-130 от 17.03.2020г. на Министъра на
здравеопазването на Република България, издадена на основание чл.63 от Закона
за здравето, чл.29 от Наредба № 21 от 2005г. за реда за регистрация, съобщаване
и отчет на заразните болести и във връзка с усложняващата се епидемична
обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната - като лице по т.5 от
заповедта – близко контактно лице на потвърден случай на COVID-19, поставено под карантина с Предписание за
поставяне под карантина изх. № ЗЛ-02-29/18.03.2020г. на РЗИ - Русе, не
изпълнила задължението да не напуска дома си, в който е посочила, че ще
пребивава за посочения в предписанието четиринадесет дневен срок - гр.Русе, ж.к
„Здравец – Изток“, ***, като деянието е извършено по време на извънредно
положение, свързано със смъртни случаи - обявено с Решение на Народното
събрание от 13.03.2020г. върху цялата територия на Република България, считано
от 13 март 2020г. - до 13 април 2020г., обнародвано в ДВ бр. 22 (извънреден) от
13.03.2020г., във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19.
За да постанови оправдателен съдебен акт по делото, съдът
намира, че следва да се анализират следните факти и обстоятелства :
І.Приложената от РРП по делото материално-наказателна
норма за извършено на 20.03.2020г. деяние от подсъдимата по чл.355, ал.2, пр.3,
вр. с ал.1 от НК е бланкетна.
Същата е запълнена в обвинителния акт по повдигнатото обвинение със следните конкретизиращи
норми, а именно : че подсъдимата е нарушила мерки, издадени против
разпространението или появяването на заразна болест по хората - т.6 от Заповед
№ РД-01-130/17.03.2020г. на Министъра на здравеопазването на Република България,
издадена на основание чл. 63 от Закона за здравето, чл.29 от Наредба № 21 от
2005г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и във
връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението
на COVID-19 на територията на страната- като лице по т. 5 от
заповедта – близко контактно лице на потвърден случай на COVID-19, поставено под карантина с Предписание за
поставяне под карантина изх. № ЗЛ-02-29/18.03.2020г. на РЗИ - Русе, не
изпълнила задължението да не напуска дома си, в който е посочила, че ще
пребивава за посочения в предписанието четиринадесет дневен срок - гр.Русе, ж.к
„Здравец – Изток“, ***, като деянието е извършено по време на извънредно
положение, свързано със смъртни случаи - обявено с Решение на Народното
събрание от 13.03.2020г. върху цялата територия на Република България, считано
от 13 март 2020г. - до 13 април 2020г., обнародвано в ДВ бр. 22 (извънреден) от
13.03.2020г., във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19.
І.1. Както бе посочено в приетата от съда по-горе
фактическа обстановка, във връченото на подсъдимата „предписание за поставяне
под карантина“ /приложение към Заповед №
РД-01-130/17.03.2020г. на МЗ/ текстово не били посочени - т.5 от Заповед № РД-01-130/17.03.2020г. – „Всички
близки контактни на
потвърден случай на СОVID-19, съгласно актуалната дефиниция за случай, се
поставят с предписание на регионалните здравни инспекции под карантина в дома
или на друго място за настаняване и медицинско наблюдение за 14-дневен период,
считано от последния контакт със заболялото лице“, както и т.6 от същата заповед – „Всички лица по т.1 и 5, поставени под карантина са длъжни да не
напускат домовете си или мястото за настаняване, в което са посочили, че ще
пребивават за посочения в предписанието срок.“. В предписанието, което
било връчено на подсъдимата текстово е посочено, че /т.2/ : „Лицето по т.1 да спазва дистанцията от
минимум 1 метър спрямо хората, с които съжителства, вкл. при възможност
престой/спане в отделни помещения, редовно проветряване, ядене по различно
време, редовно почистване на дръжки и общи повърхности, използване на отделни
кърпи в банята и др.“ ; /т.3/ : „При
проява на симптоми за Covid 19 /и
изброени/ лицето по т.1 да се свърже незабавно с общо практикуващия си лекар
и/или РЗИ – Русе“ ; /т.4/ : „При неизпълнение на предписанието лицето по
т.1 подлежи на наказателна отговорност съгласно чл.255 от НК ….. „. Т.е. по
отношение на обвинителната теза на повдигнатото обвинение, не е доказано по
несъмнен начин, че посочените в обвинителния акт т.5 и т.6 от Заповед №
РД-01-130/17.03.2020г. са били известни от субективна страна като задължителни за подсъдимата законови
норми, указващи й начин на поведение и спазване на определено поведение от
нейна страна. Не се доказва по делото подсъдимата да е знаела на
инкриминираната дата съдържанието на издадената три дни преди това министерска Заповед
№ РД-01-130/17.03.2020г. Забрана за напускане на жилището няма в нито една от
точките на връченото й предписание. Приложената Заповед № РД
01-130/17.03.2020г. е издадена на основание чл.63 и чл.61 от Закон за здравето.
В тези разпоредби от Закон за здравето е използвано понятието „задължителна
изолация“, а не „карантина“. Понятието „карантина“ е дефинирано за първи
път в Закона за здравето, но в сила от 14.05.2020г. /ДВ изм., бр. 44 от 2020
г., в сила от 14.05.2020г./, а не към момента на деянието, за което е
повдигнато обвинение спрямо подсъдимата. Макар и понятието „карантина“ да е
популярно сред обществото, за да е налице субективния елемент на деянието на
подсъдимата, следва да е несъмнено и безспорно доказано по делото, че
подсъдимата е знаела и е разбирала съдържанието на това понятие „карантина“.
Предположение за знаене на Заповед №
РД-01-130/17.03.2020г. е недопустимо, а и самата заповед и последващите
я такива не са публикувани ДВ или публично разяснени по подходящ начин от
съответното длъжностно лице /напр. министъра на здравеопазването или друго
упълномощено от него лице, медии или администрацията по друг подходящ начин/. По
делото бе установено, че нито пол. служители връчили тази заповед на
подсъдимата, нито лично издателя на тази заповед св. А.М.А. са разяснили на
подсъдимата в какво се изразява понятието „поставяне под карантина“, а това и „обяснил“
св.С.С. по тел. разговор. Такива задължение, като
ръководител на филиала на „РАПИД КБ“ООД в гр.Русе не са вменени на св.С., а на
съответните административни служители /РЗИ и/или полиция/. Недопустимо е по
непроверени сигнали от всякакви лица живеещи на територията на Р България да се
издават преписания от РЗИ за поставяне под карантина на неограничен брой други лица
/в случая всички работници на „РАПИД КБ“ООД в гр.Русе/, още повече, че
субективната преценка на „близък контакт със заразен пациент с Covid 19“ е извършена на практика от неоторизирано или правоимащо затова лице /св.С.С./.
Не без значение е и обстоятелството, че в случая карантинирането на подсъдимата
и другите работещи във филиала на „РАПИД КБ“ООД в гр.Русе е незаконосъобразно и
поради факта, че т.н. „карантиниране“ е станало по нареждане/желание на св.С.
със задна дата /считано от 09.03.2020г./, като по този начин и на практика т.н.
„карантина“ дефакто би се извършила спрямо всички
работници на фирмата за период от 5 дни /от 19.03.20202г./, а от друга страна
за периода от 09.03.2020г. – до 13.03.2020г. всички работници са посещавали
работното си място, което обстоятелство сочи, че дефакто
никой от тези лица не е изпълнявал т.н. „карантина“, която е предмет на настоящото
наказателно производство.
ІІ.В процесното предписание и
в обвинителния акт е посочено, че подсъдимата била близко контактно лице на
потвърден случай на COVID-19. Такова обстоятелство не
се доказа по делото по какъвто и да е начин /дори и с показанията на св.С.С./ – кога, къде, с кое лице точно на дата 09.03.2020г.
подсъдимата е била в близък контакт и това лице точно на дата 09.03.2020г. да е било с потвърден случай на Covid 19. Предписанието само по себе си като писмен
документ, няма безспорна презумирана доказателствена сила. Обстоятелствата по него подлежат на
доказване с всички възможни и допустими от закона средства. Както от разпита на свид.
А., така и от разпита на св.С.С. се установява каква
е реалната причина за „карантиниране“ на подсъдимата, а именно посещението на
местоработата й на 09.03.2020г. на лицето Й.Й., за
което след 8 дни, на 17.03.2020г., в гр. София била установена положителна
проба за Covid 19.
По делото не са налични обективни доказателства лицето Й.Й.
на 09.03.2020г. да е бил с потвърден
случай на Covid 19.
По делото беше изискана от РЗИ и Заповед № РД-01-103/27.02.2020г. /действаща
към мес. март 2020т./, която дава дефиниция за „близък
контакт“ с пациент с Covid 19. Според тази заповед „близък контакт“ се определя,
като /цит./ : „съжителство
едно домакинство с пациент с Covid 19 ;
директен физически контакт с пациент с Covid 19 /напр. ръкостискане/ ; директен
незащитен контакт с инфекциозни секрети на пациент с Covid 19 /напр.
опръскване при кихане, допир до използвани от пациента кърпички с голи ръце/;
директен /лице в лице/ контакт с пациент с Covid 19 на разстояние до 2 метра и продъжителност над 15 мин; престой в затворено помещение
/напр. класна стая, болнична стая, стая за срещи и и
др./ с пациент с Covid 19 за повече
от 15 мин. и на разстояние минимум 2 метра“. От всички събрани по делото доказателства не се установи лицето Й. да
е бил в в близък контакт с подсъдимата, според посочените
по горе дефиниции. Горепосочените обстоятелства и факти водят на извода, че
подсъдимата незаконосъобразно е била поставена под карантина и й е било издадено
предписание в тази връзка без наличието на материалните му предпоставки.
Предвид изложеното, Съдът намира, че по делото не бяха събрани категорични доказателства, че подс. С.Г.А. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъпление по повдигнатото и обвинение по чл.355, ал.2, пр.3, вр. с ал.1 от НК, а именно, че на 20.03.2020г. в
гр.Русе, нарушила мерки, издадени против разпространението или появяването на
заразна болест по хората - т. 6 от Заповед № РД-01-130 от 17.03.2020г. на
Министъра на здравеопазването на Република България, издадена на основание чл.
63 от Закона за здравето, чл.29 от Наредба № 21 от 2005г. за реда за
регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с
усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната - като лице по т. 5 от
заповедта – близко контактно лице на потвърден случай на COVID-19, поставено под карантина с Предписание за
поставяне под карантина изх. № ЗЛ-02-29/18.03.2020г. на РЗИ - Русе, не
изпълнила задължението да не напуска дома си, в който е посочила, че ще
пребивава за посочения в предписанието четиринадесет дневен срок - гр.Русе, ж.к
„Здравец – Изток“, ***, като деянието е извършено по време на извънредно
положение, свързано със смъртни случаи - обявено с Решение на Народното
събрание от 13.03.2020г. върху цялата територия на Република България, считано
от 13 март 2020г. - до 13 април 2020г., обнародвано в ДВ бр. 22 (извънреден) от
13.03.2020г., във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19, което обвинение е недоказано по изискуемия от наказателния процес несъмнен начин.
Поради това, подсъдимата е
призната от съда за невинна по повдигнатото й от РРП обвинение и съда я е оправдал с присъдата на основание чл.304 от НПК.
Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: