РЕШЕНИЕ

№

гр.Червен бряг, 12.03.2020 година

    В ИМЕТО НА НАРОДА

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на дванадесети март две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Йотова,

като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 138 по описа за 2020 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 50 от Семейния кодекс във вр. с чл.330 от ГПК

 

В молбата си до съда, А.М.А., с ЕГН ********** *** и М.М.А., с ЕГН ********** от с. гр. и с.а. твърдят, че са сключили граждански брак на 27.07.2001 г., от който брак нямат ненавършили пълнолетие деца. Твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака им, без съдът да издирва мотивите за неговото прекратяване, като са уредили всички лични и имуществени отношения по между им, визирани в разпоредбите на чл. 51 от СК. Заявяват, че волята им е твърда, категорична и окончателна, не е взета в резултат на временно настроение, добре обмислена е, като и двамата твърдят че осъзнават всички произтичащи от прекратяването на брака последици.

 Молят съда да постанови решение, с което да допусне развод между тях и прекрати сключения граждански брак по взаимно съгласие, като одобри постигнатото по между им споразумение по чл.51 от СК, с което уреждат всички лични и имуществени взаимоотношения. С молбата се представят следните писмени доказателства: у-е за сключен граждански брак; копия от акт за раждане, препис извлечение от акт за смърт, споразумение, статистически сведения за съпрузите по образец и квитанция за внесена държавна такса по сметка на Районен съд – гр. Червен бряг за образуване на гражданско дело.

 Молителите– редовно призовани се явяват лично. В о.с.з. поддържат молбата за прекратяване на брака и представеното с нея споразумение по чл.51 от СК.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение прие за установено следното:

Безспорно по делото е, а се установява и от приложеното удостоверение за сключен граждански брак, че с акт за граждански брак № 44 от 27.07.2001 г. на ***страните са сключили граждански брак на 27.07.2001 г. Молителите изразиха пред съда своето дълбоко и непоколебимо желание брака помежду им да бъде прекратен – веднъж с подаването на исковата молба на 11.02.2020 г., втори път с представеното споразумението по чл.51 от СК и трети път с лично изразеното си в о.с.з. пред съда, желание.

Съгласно задължението си да не издирва мотивите и причините, поради които съпрузите са постигнали съгласие за развод, съдът подложи на преценка само обстоятелството налице ли е сериозно и непоколебимо съгласие между тях за развод, като единствено основание за допускане на развода по чл. 50 ал. 1 от СК. В хода на съдебното производство, след като изслуша съпрузите решаващия състав прие, че това основание е налице, съгласието им за развод е както сериозно, така и непоколебимо и не страда от пороци на волята - заплашване, принуда, грешка, измама, насилие, крайна нужда.

Доводи

Пред съда съпрузите декларираха взаимно, сериозно и непоколебимо съгласие за развод. Съдът се увери в сериозността на това съгласие от декларирането му два пъти пред съда – и при подаване на молбата за развод и в съдебно заседание, когато съпрузите се явиха и решително пред съда потвърдиха своето решение. Съгласието им за развод, демонстрирано пред съда двукратно не е обусловено от модалитети, видно от тяхното изявление пред съда. Същото има задължително изискуемата писмена форма – с писмена молба, подписана от двамата съпрузи. Тази сериозност съдът установи и от наличието на споразумение относно последиците от развода. Съдът непосредствено възприе, че съпрузите са обсъждали и са съгласували помежду си клаузите на споразумението.

Налице е и необходимата допълнителна предпоставка за допускане на развод  по чл. 50 от СК – споразумение по чл. 51 от СК. При проверка на неговата законосъобразност и целесъобразност съдът прие за установено, че същото е пълно – съдържа всички клаузи, относно всички задължителни въпроси, посочени в чл. 51 ал. 1 от СК и не противоречи на закона и морала. Същото урежда основните последици от развода. Не се установи в хода на съдебното дирене при поддържане на споразумението пред съда, че някой от двамата съпрузи декларира съгласие по споразумението по чл.51 ал.1 от СК при порок на волята – заплашване, принуда, грешка, измама, насилие, крайна нужда.

 При горните доводи съдът прие, че молбата за развод по чл.50 от СК на съпрузите, молители в настоящото производство следва да бъде уважена и бъде допуснат развод помежду им, като бъде утвърдено и постигнатото между тях споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК.

 При този изход на делото съпрузите дължат държавна такса върху развода в размер на 40 лв. Видно от вносната бележка за заплащане към бюджета, на 11.02.2020 г. е внесена 25.00 лв. от дължимата ДТ от молителя А.А..

Съгласно Тарифата за заплащане такси събирани от съдилищата по реда на ГПК, съпруга, следва да бъде осъден да заплати окончателна ДТ в размер на 15.00 лв.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл.50 от СК сключеният на 27.07.2001 г. с акт № 44 от 27.07.2001 г. на ***между А.М.А., с ЕГН ********** *** и М.М.А., с ЕГН ********** ***, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася относно вината за разстройството на брака.

 УТВЪРЖДАВА постигнатото между съпрузите споразумение по чл. 51 от СК, по силата на което:

1. Съпрузите заявяват, че желаят брака им да бъде прекратен поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася по въпроса за вината.

2. Страните по настоящето споразумение нямат ненавършили пълнолетие деца.

3. Семейното жилище, находящо се в *** е собственост по наследство на М.М., като няма спорове относно ползването му.

4. Страните по настоящето споразумение след прекратяване на брака не си дължат издръжка един на друг.

5. След прекратяване на граждански брак М.М.А. ще носи предбрачното си фамилно име М.

6. Страните по настоящето споразумение по време на брака не са придобили право на собственост и други вещни права, които да са предмет на настоящето споразумение, като всички движими вещи са поделени извънсъдебно.

7. Страните по настоящето споразумение заявяват, че разноските по делото остават за страните така както са направени до постановяване на решението. Окончателната държавна такса, ще се заплати от съпрузите по равно.

С настоящото споразумение страните уреждат окончателно своите лични и имуществени отношения във връзка с развода им, движимо и недвижимо имущество, съгласно изискванията на чл. 51 от СК и декларират, че нямат други имуществени претенции един към друг.

ОСЪЖДА А.М.А., с ЕГН ********** *** да заплати по бюджетната сметка на ЧРС окончателна държавна такса в размер на 15.00 лв.

         Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

          РАЙОНЕН СЪДИЯ: