РЕШЕНИЕ
№ 217
гр. Пловдив, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Елена Ил. Калончева
като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Гражданско дело №
20215300101734 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление на дейността: гр.София, район „Люлин”, бул. ”Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4 против Г. И.
К., ЕГН ********** от гр.******, ул.“*****“ № ***, ет.*, ап.**.
Твърди се, че по силата на договор за прехвърляне на вземания от
02.11.2018г., ищецът е придобил всички вземания на „Уни Кредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД срещу ответника, произтичащи от
договор за потребителски кредит № *******г. Твърди се, че ищецът е
предприел действия по уведомяване на ответника за извършеното
прехвърляне и за настъпилата предсрочна изискуемост с изпращане на
писмо с изх.№ УПЦ/УПИ-С-УКФ/**** чрез ЧСИ К.П. Поради
бездействие от страна на получателя това писмо не е било връчено.
Позовавайки се на съдебна практика по въпроса, ищецът счита, че с
връчване на книжата по делото на ответника, същият ще бъде
надлежно уведомен. Посочва се, че на 23.05.2014г. Г. И. К. в
качеството му на кредитополучател е получил от „Уни Кредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД сумата 35 744,40 лева. К. се съгласил да
върне сумата 56 664,00 лева посредством 120 броя анюитетни месечни
вноски, първата от които е била дължима на 01.07.2014г., а
1
последната е с падеж на 01.06.2024г. Съгласно погасителния план,
неразделна част от договора, всяка вноска включва част от главницата
и от договорната лихва към нея. Кредитополучателят се съгласил да
върне сумата, ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и
при условията, указани в договора и погасителния план към него. Към
датата на цесията задълженията на ответника били както следва:
главница в размер на 24 973,02 лева, договорна лихва – 1 509,07 лева,
лихва за забава – 56,44 лева. След датата на цесията са внесени 500,00
лева, с които е погасена част от възнаградителната лихва. Поддържа
се, че съгласно предвиденото в договора за кредит,
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
годишната законна лихва, разделена на 365 дни, за всеки ден на
забава, изчислена върху просрочената дължима главница. Ето защо
ищецът твърди, че ответникът му дължи обезщетение за забава към
настоящия момент в размер на 3 384,32 лева за периода от 01.09.2018г.
до подаване на исковата молба. От съда се иска да постанови решение,
с което да осъди ответника да му заплати следните суми: 24 973,02
лева – главница, ведно със законна лихва, считано от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане, 1009,07 лева –
възнаградителна лихва за периода 01.09.2018г. – 20.03.2019г. /датата
на прехвърляне на задължението/, 3 384,32 лева – обезщетение за
забава за периода от 01.09.2018г. до подаване на исковата молба.
Ответникът не е подал отговор на предявения иск.
От фактическа страна в процеса се установи следното:
По делото е представен Договор за отпускане на потребителски
кредит № **** от 23.05.2014г., сключен между „Уни Кредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, в качеството на кредитор и Г. И. К. –
кредитополучател. Съгласно уговореното, общата стойност на
отпуснатия кредит била в размер на 35 744,40 лева, от които чиста
стойност на кредита 30 000 лв., такси и комисионни – 1500 лв. и
застрахователна премия в размер на 4244,40 лева. К. се съгласил да
върне сумата от общо 56 664,00 лева, включваща и уговорената
възнаградителна лихва, която била определена при фиксиран лихвен
процент в размер на 9,99 %, посредством 120 броя анюитетни месечни
вноски на стойност 472,20 лева всяка, първата от които с падеж на
01.07.2014г., а последната - на 01.06.2024г.
Представени са писмени доказателства – преводни нареждания, от
които се установява размерът на усвоената главница по кредита, както
и справка за движение по кредита, издадена на 17.06.2021г. от банката
– кредитор, от която е видно, че погасената сума по кредита е в общ
2
размер на 23 741,31 лева.
Представен е и Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 02.11.2018г. и Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.03.2019г., приложение към него и
потвърждение на извършената цесия, от които се установява, че
вземането на кредитора „Уни Кредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е
прехвърлено на ищеца.
Представени са доказателства за предприети действия по
уведомяване на длъжника за извършената цесия и обявяване на
кредита за предсрочно изискуем – изпратено е уведомително писмо по
пощата, с обратна разписка, което е било върнато като непотърсено.
Възложено е връчване на съобщението чрез ЧСИ К.П., но адресатът
не е намерен на посочения адрес, поради което е залепено
уведомление, с което на длъжника е предоставен двуседмичен срок от
датата на залепване на уведомлението да се яви в кантората на
съдебния изпълнител за получаване на съответните книжа. Няма
данни реално връчване да е било осъществено.
По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза по
въпроси, формулирани в исковата молба. От заключението на вещото
лице се установява, че размерът на непадежиралата главница към
датата на подаване на исковата молба (02.07.2021г.) е 10686,92 лв., а
общият размер на дължимата неплатена главница по договора се
равнявала на 24 973,02 лева. Според заключението, след извършената
цесия ответникът е платил на ищеца сумата от 500 лв., с която е
погасил част от задължението си за лихва. Остатъкът от дължимата
възнаградителна лихва за периода от 01.09.2018г. до 20.03.2019г. била
1009,07 лева. Лихвата за забава върху неплатената главница е
изчислена от вещото лице в два варианта. В първия вариант лихвата за
забава е изчислена върху цялата неплатена главница от датата на
цесията – 20.03.2019г. до 01.07.2021г. вкл. В този случай е установено,
че лихвата за забава е в размер на 5848,79 лева. Във вторият вариант
като база за изчисление на лихвата за забава е взета предвид всяка
отделна падежирала вноска, като за начален момент е възприет
момента на цесията, а краен – датата на подаване на исковата молба. В
този случай, дължимата лихва за забава е определена на сумата от
1020,74 лв. Съдът кредитира заключението на вещото лице като
обективно, безпристрастно и компетентно изготвено.
При така установените фактически обстоятелства съдът направи
следните правни изводи:
3
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от
ЗЗД.
За да се приеме за основателен предявеният иск, следва да се
установят следните обстоятелства: на първо място следва да се
докаже, че ищецът е правоприемник на кредитора на длъжника, по
силата на сключен договор за цесия. Извън това, по делото се
претендира вземане, основано на настъпила предсрочна изискуемост
на договор за потребителски кредит. В тази връзка следва да се
установят предпоставките за нейното настъпване, респ. последиците
от настъпването й, наличието на неизпълнено задължение по договора
за кредит от страна на длъжника, неговия размер, както и
предпоставките за присъждане на отделните компоненти от вземането
– главница и лихви.
От представените Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 02.11.2018г. и Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.03.2019г. се установява, че между
ищеца в настоящото производство и „Уни Кредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД е сключен договор за цесия, по силата на който
вземането на кредитора срещу ответника е прехвърлено. Съгласно
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите
се у него документи, които установяват вземането, както и да му
потвърди писмено станалото прехвърляне. Според ал. 4 прехвърлянето
на вземането има действие спрямо длъжника само ако е съобщено от
предишния кредитор. Няма пречка уведомяването да се осъществи и
от новия кредитор, стига същият да е надлежно овластен. Към
сключените договори е приложено и пълномощно, по силата на което
банката – кредитор е упълномощила цесионера с правата по чл. 99, ал.
3 от ЗЗД, т.е. същият разполага с правна възможност да уведоми
длъжника за настъпилото прехвърляне на вземането. Законодателят не
предвижда изисквания относно начина, по който длъжникът следва да
бъде уведомен за настъпилото приемство. Въпреки това, за да се
приеме, че кредиторът е изпълнил задължението си, следва
категорично да се установи, че цесията е достигнала до знанието на
задълженото лице. От представените към исковата молба писмени
доказателства – изпратено уведомление по пощата и връчено
съобщение по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК чрез ЧСИ К.П. обаче такъв
извод не може да се направи. Независимо от това, в исковата молба
ищецът е направил изрично изявление за съобщаване на цесията, като
е приложил документи, удостоверяващи нейното сключване. Съгласно
4
трайноустановената съдебна практика получаването на уведомлението
от длъжника е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение
за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при
решаването на делото. Доколкото законът не поставя специални
изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното
производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да
бъде игнорирано – в този смисъл Решение № 126 от 30.10.2020 г. по т.
д. № 2042 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. Отделение,
Р №3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 на Първо т.о , Р №
123/24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№12/2009г. на Второ т.о. и други.
Исковата молба е надлежно връчена на длъжника на 08.09.2021г.,
поради което от тази дата същият следва да се счита за редовно
уведомен за настъпилото прехвърляне на вземането.
Аналогично следва да се подходи и по въпроса за настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита. Както е възприето в мотивите
на ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК, предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната
от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт
на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита
за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост
по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че
ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил
падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Съдът
намира, че независимо от положените от ищеца усилия за
уведомяване на длъжника чрез изпращане на уведомление по пощата
и чрез използване на услугите на съдебен изпълнител, представените
книжа не следва да се третират като документи, които да
удостоверяват, че до длъжника е достигнало изявлението на банката
да направи кредита предсрочно изискуем. Независимо от това, трайна
е съдебната практика, че в хипотезата на обективирано в исковата
молба волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочна
изискуемост, следва да се приеме, че с връчването на препис от
исковата молба на длъжника това волеизявление стига до него, т.е.
това е и моментът на настъпване на предсрочната изискуемост
5
/решение №139/05.11.2014г. по т.д. № 57/2012г. на ВКС, I т.о.;
решение №114/07.09.2016г. по т.д. №362/2015г. на ВКС, II т.о. и др./.
Предвид изложеното настоящия съдебен състав приема, че от момента
на получаване на исковата молба от ответника настъпва и
предсрочната изискуемост на кредита.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че
на 23.05.2014г. в полза на ответника е отпуснат договор за банков
кредит на стойност 35 744, 40 лв., а същият се е задължил да върне
сумата от общо 56664,40 лева, включваща всички плащания по
договора за кредит. От изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че ответникът е погасил 10771,38 лева от
главницата по кредита. Според заключението на вещото лице, общият
размер на падежиралата неплатена главница до датата на подаване на
исковата молба в съда се равнява на сумата от 10 686,92 лв., а общият
размер на непогасената главница до края на срока на договора е
24 973, 02 лв. В хипотезата на обявена предсрочна изискуемост,
длъжникът дължи плащане на целите уговорени в договора суми, като
губи привилегиите на разсроченото погасяване на кредита,
предвидени в договора. Доколкото по делото се установи, че е налице
неизпълнение на задължението на ответника по договора за кредит,
както и за надлежното му обявяване за предсрочно изискуем, то
предявеният от ищеца иск досежно претендираната главница следва
да се уважи в пълен размер, т.е. за сумата от 24 973, 02 лева,
представляваща неплатена главнаца по договор за потребителски
кредит от 23.05.2014г., от които 10 686,92 лева падежирала главница
до датата на подаване на исковата молба в съда и 14286.10 лева –
предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на завеждане на исковата молба – 02.07.2021г. до
окончателното й изплащане.
По отношение на претендираните лихви, съдът намира
следното: Ищецът претендира възнаградителна лихва за периода от
01.09.2018г. до датата на цесията 20.03.2019г. в размер на 1009,07
лева. Съдът намира претенцията за основателна. От изготвената
експертиза се установява, че дължимата възнаградителна лихва за
посочения период е в размер на 1509,07 лева. На 23.04.2019г. и
31.05.2019г. са постъпили две плащания по кредита, всяко от които на
стойност от 250 лева, които са отнесени за погасяване именно на
възнаградителна лихва. Дължимият и неплатен остатък е от нея за
посочения период се равнява на сумата от 1009,07 лева, колкото е
заявеният от ищеца размер, поради което претенцията в тази част
6
също следва да се уважи.
Що се касае до претендираната лихва за забава в размер на 3
384, 32 лева, претенцията е частично основателна. С оглед
направените по-горе правни изводи, че предсрочната изискуемост по
кредита е настъпила в рамките на настоящото производство, нейните
последици не биха могли да бъдат приложими от по-ранна дата. Ето
защо, като база при изчисляване на лихвата за забава до датата на
завеждане на делото следва да се приеме всяка отделна падежирала
вноска, като се изчисли отделно закъснителната лихва върху нея, а не
върху цялата непогасена главница. От заключението на вещото лице
се установява, че закъснителната лихва до датата на завеждане на
исковата молба, се равнява на сумата от 1020,74 лева, поради което
същата следва да се присъди на ищеца. В останалата си част – до
пълния предявен размер от 3384,32 лева, искът следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от иска.
Доколкото ищецът е юридическо лице, то на основание чл. 78, ал. 8 от
ГПК следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение, което в
случая съдът определя на сумата от 100 лева. Ищецът е направил
разноски за заплащане на държавна такса в размер на 1174,66 лв. и за
ССЕ в размер на 300 лева. С оглед изхода на спора, в негова полза
следва да се присъди сумата от общо 1447,92 лв., включваща
посочените по-горе разходи по съразмерност.
По изложените съображения, Окръжен съд Пловдив
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. И. К., ЕГН ********** от гр.********, ул.“****“
№ ***, ет.*, ап.** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
на дейността: гр.София, район „Люлин”, бул. ”Д-р Петър Дертлиев”
№ 25, офис сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4 СУМАТА ОТ 24 973, 02
лв. (двадесет и четири хиляди деветстотин седемдесет и три лева и
две ст.), представляваща неплатена главница по договор за
потребителски № ****/23.05.2014г., ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на завеждане на исковата молба – 02.07.2021г. до
окончателното й изплащане, сумата от 1009,07 лв. (хиляда и девет
лева и седем ст.), представляваща неплатена възнаградителна лихва
7
за периода от 01.09.2018г. до 20.03.2019г., както и сумата от 1020,74
лв. (хиляда и двадесет лева и седемдесет и четири ст.),
представляваща лихва за забава до датата на завеждане на исковата
молба в съда, като ОТХВЪРЛЯ иска присъждане на обезщетените за
забава до пълния предявен размер от 3384,32 лева.
ОСЪЖДА Г. И. К., ЕГН ********** от гр.******, ул.“****“ №
**, ет.*, ап.** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление на
дейността : гр.София, район „Люлин”, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” №
25, офис сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4 сумата от 1447,92 лв.
(хиляда четиристотин четиридесет и седем лева и деветдесет и две
ст.), представляваща разноски в настоящото производство за
държавна такса, депозит за съдебно-счетоводна експертиза и
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Апелативен съд Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
8