РЕШЕНИЕ
№
……...…/............2023 г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на 17 ноември
2023 година в състав:
СЪДИЯ: ТОНИ
КРЪСТЕВ
при участието на секретаря Мария Манолова,
като разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 132
по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени обективно и субективно съединени искове от И.Д.М., С.С.М.
и В.Д.М. срещу "Диа Строй" ЕООД и М.П.М. за обявяване за относително
недействителен по отношение на ищците, договора обективиран в нот. акт № 128,
том ІІ, peг. № 4757, дело 297 от 2019 г. на нотариус peг. № 335, вписан в АВп
вх. peг. 16488 от 28.06.2019 г., акт № 7, том XLVI, дело 9914, с който „Диа
Строй“ ЕООД прехвърля на М.П.М. правото на собственост на АПАРТАМЕНТ № 1 с
идентификатор ***, в жилищна сграда 6, в поземлен имот с идентификатор ***,
находящ се в гр. Варна, ***, целият с площ от 84,91 кв.м., състоящ се от:
коридор, две спални, дневна с кухненски бокс и балкон, тоалет, баня, ведно с
изба № 1 с площ 5,00 кв.м., при граници: стълбище, улица, изба № 2, избен
коридор, както и от прилежащите му 6,9203% идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж, на основание член 135, ал. 1 от ЗЗД, или,
евентуално, на основание член 135, ал. 3 от ЗЗД.
Ищците твърдят, че на
07.10.2014 г. сключили договор с "Пресиянстрой" ЕООД, по силата на
който последното в качеството му на изпълнител се задължило да осъществи
промяна на действащия ПУП-ПРЗ за недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „П.
Ж.“ № *, ид. № ***, след което да направи промяна на одобрения инвестиционен
проект на предвидената за строителство сграда, да извърши със свои сили и
средства строителството и да въведе в експлоатация жилищната сграда, срещу
което ищците в качеството им на възложител се съгласили да прехвърлят идеална
част от дворното място и да учредят на изпълнителя право на строеж за част от
обектите в сградата, като запазели в своя полза право строеж върху останалата
част от обектите в сградата. С уведомление от 08.10.2018 г., отправено до
"Пресиянстрой" ЕООД, ищците заявили че считат договора от 07.10.2014
г. за прекратен поради неизпълнение по вина на дружеството. Поради факта, че
сградата не била завършена в уговорения срок, била изградена в груб строеж без
довършителни работи и на изпълнителя не били прехвърлени права на строеж, след
преговори, на 05.06.2019 г. страните постигнали споразумение, по силата на
което "Пресиянстрой" ЕООД и "Диа Строй" ЕООД, като
изпълнител солидарно се задължили в шестмесечен срок със свои сили и за своя
сметка да завършат изцяло сградата, в т.ч. да извършат необходимите поправки по
сградата, описани в споразумението, и в тримесечен срок от подписване на акт 15
да подадат необходимите документи за въвеждането й в експлоатация, срещу което
задължение ищците като възложител им прехвърлили права на собственост върху
изброените в споразумението обекти – един гараж, три апартамента и едно ателие,
в т.ч. процесния апартамент № 1 с идентификатор ***, правото на собственост
върху който било прехвърлено на ответника "Диа Строй" ЕООД.
Прехвърлителната сделка била обективирана в нот.акт № 158/05.06.2019 г., в
който изрично било уговорено, че ако „Пресиянстрой" ЕООД и "Диа
Строй" ЕООД не изпълнят поетите по нотариалния акт и договор от същата
дата задължения в срок, ищците в качеството им на възложители имат право да
развалят сключените договори и да претендират в условията на солидарност от
ответниците неустойка за неизпълнение в размер на 350 000 лева. Тъй като
ответниците не изпълнили задълженията си в уговорените срокове, ищците са
предявили иск за разваляне на договора, който е предмет на т.д. № 2116/2019 г.
поописа на ВОС, ТО. От направена справка в СВ ищците установили, че с нот. акт
№ 128/28.06.2019 г. "Диа Строй" ЕООД е продало на М.П.М. описания
по-горе апартамент № 1 с идентификатор *** на цена в размер на 53 000
евро. Твърдят, че уговорената цена е фиктивна и различна от реалната пазарна
стойност на продадения недвижим имот и че няма плащане на договорената цена.
Считат, че са кредитор на "Диа Строй" ЕООД по сключените на 07.10.14
г. и на 05.06.2019 г. договори, в изпълнение на които е прехвърлен процесния
недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „П. Ж.“ № *. В молба от 26.05.2020
г. уточняват, че след изтичане на срока за изпълнение на договора, а именно
05.12.2019 г., са кредитори на "Диа Строй" ЕООД за връщане на
основание чл. 55 ЗЗД на полученото на отпаднало основание, а именно: апартамент
№ 1 с идентификатор ***. Считат, че с продажбата от 28.06.2019 г. "Диа
Строй " ЕООД уврежда интересите им като кредитор, откъдето произтича и
правният им интерес да искат от съда сделката да бъде обявена за относително
недействителна спрямо тях при условията на чл. 135 ЗЗД. Твърдят, че длъжникът,
както и приобретателят по сделката, знаят за увреждането, а в молбата от
10.02.2020 г. заявяват, че продажбата е извършена с цел увреждане на
кредиторите.
В срока по чл. 367 от ГПК ответникът "Диа Строй" ЕООД е подал писмен отговор, с който
оспорва иска като неоснователен. Възразява, че дружеството не е знаело, че
уврежда кредиторите си и намалява имуществото си. Сочи, че ищците не са
изпълнили задължението си да прехвърлят на строителя право на собственост върху
идеални части от земята и обекти от сградата, поради което не е налице
увреждане за ищците, напротив, същите са собственици на недвижими имоти в
сграда без да са вложили никакви средства в строежа, докато такива размер на
435 712,00 лв. без ДДС са вложени от ответното дружество. Освен това
ищците получили обезщетение в размер на 47,54%, което било почти двойно от
обичайното. Възразява, че вземането на ищците не е съществувало към момента на
атакуваната сделка и не съществува и към момента на завеждане на исковата
молба, с оглед на което твърдят, че ищците нямат и качество на кредитор по
отношение на ответното дружество. Възразява, че у третото лице не е налице
знание, че договорът уврежда кредитора. Оспорва, че сделката е фиктивна и на
занижена цена като по-голямата част от продажната цена била заплатена. На
купувача не било известно, че продавачът има дълг и че целта на сделката е да
увреди кредитора му. Извършената продажба целяла осигуряване на средства за
довършване на сградата и възложителите са били наясно и са били съгласни с
това.
В срока по чл. 367 от ГПК ответникът М.П.М. чрез процесуален представител е подал писмен отговор, в
който заявява, че не са му ясни обстоятелства на които се основава иска, тъй
като няма качеството на длъжник, както и поради липса на мотиви в исковата
молба на какво се дължи увреждането. Възразява, че ищците нямат качеството на
кредитори към момента на подаване на исковата молба. Твърди, че е извършил
плащания по процесния договор за продажба като остава за плащане само една част
след подписване на акт 15, както и, че платените суми по този акт са постъпили
във фирма „Диа Строй" и са вложени в довършването на изградената
постройка. Твърди, че е добросъвестно лице, придобил е възмездно преди вписване
на ИМ процесния апартамент № 1, не е знаел и не е извършвал каквито и да е
действия с които да уврежда интересите на ищците.
В допълнителна искова
молба ищците сочат, че знанието за увреждането у ответника „Диа Строй“ ЕООД
произтича от уговорките в нот. акт № 158/2019 г., вписан в АВп вх. peг. 13860
от 2019 г., акт 127, том XXXVIII, дело 8252. Сочат, че към датата на
прехвърлителната сделка – 04.12.2019 г., задълженията по договора от 05.06.2019
г. и по нот. акт от същата дата не са изпълнени, което обстоятелство е известно
на „Диа Строй“ ЕООД и е достатъчно да установи факта, че с прехвърляне на
обекта в полза на трето лице на страната прехвърлител и на страната
приобретател по сделката от 04.12.2019 г. е известно, че имуществото на
длъжника намалява и се препятства кредитора да се удовлетвори от него. Знанието
на страните за задълженията на „Диа строй“ ЕООД следвало от съдържанието на
документа за собственост, въз основа на който е осъществено прехвърлянето.
Поддържа, че вземането на ищците към „Диа Строй“ ЕООД е възникнало със
сключване на договора и нот. акт на 05.06.2019 г., с които „Диа строй“ ЕООД и
„Пресиянстрой“ ЕООД са поели солидарно задълженията за завършване и въвеждане в
експлоатация на сградата в определените срокове. Сочи, че предварителният
договор от 15.06.2019 г. е сключен за целите на настоящия процес и то на друга
дата. Сочи, че след като ответникът М. е упълномощил П. през 2018 г. да го
представлява по повод въпросното строителство, е очевидно знанието на
задълженията на длъжника спрямо кредитора за построяване и довършване на
сградата.
Ответникът „Диа
строй“ ЕООД е подал допълнителен отговор, в който поддържа изложените в
отговора фактически твърдения, възражения и оспорвания.
Ответникът М.П.М. е
подал допълнителен отговор, в който възразява, че към датата на сключване на
договора с изпълнителя – 28.06.2019г. ищците нямат качество на кредитори и
изпълнителите изпълняват своите задължения при краен срок след шест месеца,
следователно искът е изцяло неоснователен. Оспорва твърдението в допълнителната
искова, че е имало среща на обекта през зимата на 2019 г. като твърди, че
такава среща е имало, но през 2018 г. Оспорва твърдението, че не е плащал и че
е договарял цена, която уврежда ищците. Оспорва твърдението, че ищците са
научили непосредствено преди завеждането на иска за сделките на
„Пресиянстрой" ЕООД и „Диа Строй" ЕООД от направената справка в АВ.
Сочи, че целта на сключените на 05.06.2019 г. договор и нотариална сделка е
именно да се прехвърли собствеността на двете фирми, „които чрез последващите
продажби се анулират средства, за да се довърши строежа“. Тази схема била
уговорена още на срещата през 2018 г., на която и адв. О. С. присъствал в
качеството му на представител на ответника. Това било логичното решение по
казуса, тъй като липсвали средства за довършването. Самите ищци прехвърлили
част от собствеността на изпълнителите. Твърди, че ищцата М. и адв. Б. Д. са
запознати преди сделката от 05.06.2019 г. и за процесната сделка с
изпълнителите. За тези сделки се били водили непрестанни разговори, както
лично, така и по телефона. Твърденията на ищците противоречали на приетия от
всички страни вариант за прехвърляне на собствеността на фирмите изпълнители. Посочва,
че ищците са излъгали инвеститорите като са прехвърлили само част от
собствеността върху определените на изпълнителите имоти и така са създали
предпоставка да не може да се изпълни в цялост задължението на изпълнителите. Счита,
че истинското желание на ищците е да придобият без пари построеният блок.
С молба вх. №
263329/04.08.2020 г. ищците твърдят, че за периода от 05.06.2019 г. до
05.12.2019 г. по силата на договор от 05.06.2019 г. са били кредитори на
ответника "Диа Строй" ЕООД за непарично вземане за цялостно и
качествено завършване на сградата, след което са предявили иск за разваляне на
договора, предмет на търг.д. № 2116/2019 г. по описа на ВОС.
Посочват, че с
разваляне на договора отпада основанието, на което неизправната страна
"Диа Строй" ЕООД е получила ап. № 1 и че са кредитори на "Диа Строй"
ЕООД за непаричното вземане за връщане на полученото на отпаднало основание, а
именно ап. № 1 с ид. № ***.
В съдебно заседание и
в представена писмена защита ищците настояват за уважаване на иска.
В съдебно заседание
процесуалният представител на ответника „Диа Строй“ ЕООД
пледира за отхвърляне на исковете като недоказани.
Ответникът М. е
заявил писмено искането си за отхвърляне на исковете.
Варненски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във
връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения
нот.акт № 158/2019 г., вписан в АВп вх. peг. 13860 от 2019 г., акт 127, том
XXXVIII дело 8252, ищците Д.И.М., И.Д.М., С.С.М., В.Д.М. са прехвърлили в полза
на ответника „Пресиянстрой“ ЕООД Гараж № 1 и в полза на ответника „Диа Строй“ ЕООД
Апартамент № 1, Апартамент № 4, Апартамент № 8 и Ателие № 4, всички находящи се
в гр. Варна, ул. „П. Ж.“ № *, ведно с прилежащите идеални части от общите части
на сградата, срещу солидарното задължение на приобретателите в шест месечен
срок от подписване на нотариалния акт и договор от същата дата да осъществят
цялостно и качествено завършване на сградата и предвидените довършителни работи
констатирано с акт обр. 15 и в три месечен срок от подписване на акт обр. 15 да
подадат документи за въвеждане на сградата в експлоатация.
С Решение №
260259/01.10.2020 г. по т.д. № 2116/2019 г. по описа на Окръжен съд-Варна,
влязло в сила на 02.02.2023 г., обективираният в нот.акт № 158/2019 г., вписан
в АВп вх. peг. 13860 от 2019г., акт 127, том XXXVIII дело 8252, договор от
05.06.2019 г. за прехвърляне в полза на „Пресиянстрой“ ЕООД и "Диа
Строй" ЕООД права на собственост върху отделни обекти, в т.ч. процесния
апартамент, срещу задължението за завършване на сградата в шестмесечен срок е
развален поради неизпълнение на задълженията на „Пресиянстрой“ ЕООД и „Диа Строй“
ЕООД.
Видно от нот. акт №
128, том ІІ, peг. № 4757, дело 297 от 2019 г. на нотариус peг. № 335, вписан в
АВп вх. peг. 116488 от 28.06.2019 г, акт 7, том XLVII дело 9914, на 28.06.2019
г. „Диа Строй“ ЕООД е прехвърлило на М.П.М. правото на собственост на
Апартамент № 1 с идентификатор ***, находящ се в гр. Варна, ***, целият с площ
от 84,91 кв.м., ведно с изба № 1 с площ 5,00 кв.м., както и прилежащите му
6,9203% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж за
сумата от 53 000 евро, от която сума преди подписване на нотариалния акт е
платена сумата 33 745 евро, в деня на сделката – 6 005 евро, а
останалата част – на две вноски в тримесечен срок от подписване на нотариалния
акт.
В текста на
нотариалния акт – т. І, изрично е записано, че недвижимият имот, предмет на
сделката, е придобит от „Диа Строй“ ЕООД срещу задължение за довършване на
строителството и въвеждане на сградата в експлоатация, както и че сградата, в
която се намира обектът, е изградена на етап „груб строеж“. При съставянето на
акта е представен нот. акт 127, том XXXVIII, дело 8252, на СВ – Варна, т.е.
нотариалният акт от 05.06.2019 г., с който ответникът „Диа Строй“ ЕООД е
придобил от ищците правото на собственост върху процесния апартамент.
По делото е
представен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 31.01.2017
г., сключен между ищците в настоящото производство, представлявани по
пълномощие от управителя на „Пресиянстрой“ ЕООД Тошко Т., в качеството им на
собственици – като продавачи, и изпълнителя на строежа „Пресиянстрой“ ЕООД, от
една страна, и М.П.М. – като купувач, с предмет процесния апартамент № 1, находящ
се в гр. Варна, ***, и паркомясто № 8 общо за сумата от 55 550 евро,
платима на продавачите на вноски по банковата сметка на пълномощника на
продавачите, и 5 000 лева, платими на изпълнителя, при уговорен срок за
завършване на сградата 16 месеца от подписване на договора.
По делото са приети
като доказателства платежно нареждане от 28.06.2019 г., от което е видно, че П.
М.П., който е посочен и като баща и пълномощник на ответника М.М., е заплатил в
полза на ответника „Диа Строй“ ЕООД сумата от 11 746,00 лева, както и
седем броя разписки, от които е видно, че управителят на „Пресиянстрой“ ЕООД
Тошко Т. в периода 10.02. – 18.10.2017 г. е получил в брой суми в общ размер 66 500
лева на основание покупка на недвижим имот, ул. „П. Ж.“ № *, ап. 1 по договор
от 31.01.2017 г.
От показанията на
свидетеля Т.В. Т., управител на „Пресиянстрой“ ЕООД и съпруг на управителката
на „Диа Строй“ ЕООД, чиито показания съдът при съобразяване на разпоредбата на
чл. 172 от ГПК кредитира само доколкото не противоречат на останалите събрани
по делото доказателства, се установява, че по сделката на 05.06.2019 г. между М.,
“Диа строй“ и „Пресиянстрой“, решили да прехвърлят имотите, защото хората си
били платили каквото до момента се било случило. Идеята била на М., да има още
една фирма, която да носи отговорност – „Диа строй“. Затова на подписването
дошъл със съпругата си. По договора от 2019 г. свидетелят имал задължение да
завърши сградата. Уговореният срок за завършване бил шест месеца. М. не
трябвало да участват със средства. Договорът от юни 2019 г. свидетелят не бил
виждал преди подписването му, при нотариуса го видял за първи път. Неговата фирма
„Пресиянстрой“ имала задължения към НАП. Предполага, че по тази причина всичко без
един гараж било прехвърлено на новата фирма.
От показанията на
свидетеля А.Г.А., без родство със страните, в граждански спор с М. по едно от
делете касаещи процесния строеж, чиито показания съдът при съобразяване на
разпоредбата на чл. 172 от ГПК кредитира като ясни, последователни и
непротиворечащи на останалите събрани по делото доказателства, се установява,
че свидетелят не познава М.М. и до преди една седмица не му било известно той
да е закупувал имот от „Диа строй“. Свидетелят нямал представа кой е трябвало
да довърши сградата, нито присъствал на тази сделка. Не знае при какви условия
ответникът М. е закупил имота и какво е договаряно. В началото на 2019 г.
свидетелят търсейки да закупи имот посетил въпросната сграда на „Паско Желев“.
Не били коментирали с прехвърлителя кой трябва да завърши сградата. По
презумпция той трябвало да я завърши, той бил строителя и той продавал имотите.
Документ за собственост, на база на който имат право да прехвърлят имота не му
представили, когато прехвърляли неговия имот. Нотариусът го гледал, свидетелят
не.
Правни изводи:
Предявеният главен иск
е с правно основание чл.135, ал. 1 ЗЗД. Искът представлява предоставено от
закона потестативно право в полза на кредитора, да иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда. Основателността
му предполага установяване кумулативното наличие на предвидените в нормата
предпоставки, а именно: ищецът да има качеството на кредитор, действието, чиято
относителна недействителност се претендира, да има характер на увреждащо по
отношение на кредитора и длъжникът и лицето, с което е договарял, да са знаели
за увреждането. Ако сделката е безвъзмездна знание на третото лице не е
необходимо.
Кредитор по смисъла
на чл. 135 от ЗЗД може да бъде всеки титуляр на парично или непарично вземане,
което не е погасено, като за да се приеме, че вземането съществува е достатъчно
същото да произтича от твърдените от ищеца факти, освен ако е отречено със сила
на пресъдено нещо.
Съдът приема за
установено, че към момента на извършване на процесната сделка – 28.06.2019 г., ищците
имат от ответника „Диа Строй“ ЕООД непарично вземане по договор за изработка от
05.06.2019 г., обективиран в нот.акт № 158/2019 г., вписан в АВп вх. peг. 13860
от 2019 г., акт 127, том XXXVIII дело 8252, а именно довършване строителството
на жилищна сграда на в гр. Варна, ул. „П. Ж.“ № * и въвеждането и́ в
експлоатация. След развалянето на договора по съдебен ред, считано от датата на
влизане в сила на съдебното решение по т.д. № 2116/2019 г. по описа на ВОС –
02.02.2023 г., вземането на ищците е трансформирано в непарично вземане за
връщане на даденото на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД.
Увреждане на
кредитора е налице при всяко разпореждане с
недвижим имот независимо дали длъжникът притежава достатъчно друго имущество, с
което да погаси задължението си. Увреждане има винаги когато се извършва
разпореждане със секвестируемо имущество, включително и когато възможността на
кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника се намалява. Увреждащо
кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права,
които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо
длъжника. Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество,
намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на
кредитора. Правно ирелевантно е дали длъжникът след разпореждането притежава
имущество и на каква стойност, както и че сделката е сключена с оглед
извършване на търговската дейност на отчуждителя (така решение по чл.290 от ГПК
№ 320 от 05.11.2012г. по гр.дело № 1379/12г., на ІV г.о. на ВКС).
С оглед на така изложеното разбиране, процесната сделка има
увреждащ характер за ищците, чието непарично вземане за довършване
строителството на сградата е възникнало преди датата на извършване на сделката.
Знанието на длъжника за увреждането е съзнание, че с
извършеното действие кредиторът ще бъде ощетен или че длъжникът създава или
увеличава платежната си неспособност, или предприетото действие ще затрудни
удовлетворението на кредитора. Поради което и длъжникът знае за увреждането,
когато знае че има кредитор и действието му уврежда правото на кредитора.
Знанието на третото лице – съдоговорител на длъжника за
увреждането, се изразява в знание, че контрахентът му има дългове и че с
извършената сделка длъжникът уврежда кредитора си. За да се приеме че
приобретателят по продажбата е недобросъвестен, достатъчно е да знае, че
продавачът му има дълг и че с продажбата на недвижимия имот той прави
невъзможно удовлетворяването на кредитора си или го затруднява. Доказването на
знание за увреждане на третото лице се носи от ищеца.
Длъжникът всякога има знание за увреждане на кредитора, ако
сделката по отчуждаване на имота следва по време възникване на вземането,
предвид което съдът приема, че първият ответник – „Диа Строй“ ЕООД има знание за увреждане на кредиторите си – ищците по делото,
което налага извода, че по отношение на този ответник основателността на
главния иск е доказана.
Що се отнася до знанието на третото лице – ответника М.П.М., че неговият съдоговорител има дългове, ищецът се позовава
на публичността на системата за вписвания и съдържанието на представения при
сключването на процесната сделка нот.акт № 158/2019 г. от 05.06.2019 г.,
вписан в АВп вх. peг. 13860 от 2019 г., акт 127, том XXXVIII дело 8252, с който
първият ответник „Диа Строй“ ЕООД се е легитимирал като
собственик и от който е видно, че „Диа Строй“ ЕООД и „Пресиянстрой“ ЕООД като
изпълнители солидарно са се задължили в шестмесечен срок да завършат изцяло
сградата и да подадат документи за въвеждането й в експлоатация, т.е. че
първият ответник има задължение към ищците за завършване на строителството на сградата.
Видно от съдържанието
на нотариалния акт от 28.06.2019 г. за прехвърляне право на собственост върху
процесния имот в полза на ответника М.М., към момента на
извършване на атакуваната сделка сградата е била завършена на етап груб строеж,
т.е. строителството не е било завършено. Същевременно в т. І на нотариалния акт
изрично е посочено, че прехвърлителят „Диа Строй" ЕООД е придобил
недвижимия имот, предмет на сделката, срещу задължение за довършване на
строителството и въвеждане на сградата в експлоатация. Тази част от
съдържанието на нотариалния акт без съмнение е доведена до знанието на
ответника М.М. чрез неговия пълномощник, тъй като съгласно чл. 579, ал. 1 от ГПК при издаване на нотариалния акт нотариусът прочита на участващите лица
съдържанието на акта. Ако те го одобрят, изписват името си и полагат подписа си
пред нотариуса. По делото не са релевирани възражения за неспазване на формата
за издаване на нотариалния акт обективиращ процесната сделка, от което следва
по несъмнен начин, че ответникът М. чрез своя пълномощник е узнал най-късно при
подписване на процесния договор, че купува имот, придобит от неговия праводател
„Диа Строй" ЕООД срещу задължение за цялостно завършване на сградата и
въвеждането и́ в експлоатация. Безспорно е, че към момента на сделката
сградата е била със степен на завършеност „груб строеж“ – обстоятелство, което
също е отразено в съдържанието на прочетения от нотариуса на страните
нотариален акт. Следователно, купувачът М. е знаел, че неговият продавач по
процесната сделка не е изпълнил задължението си да довърши строителството на
сградата, т.е. че има дълг към лицата, от които е придобил процесния недвижим
имот. От показанията на свидетелите не се установява нещо различно. Всички събрани
доказателства, ценени в съвкупност с направените с отговорите на исковата и
допълнителната искова молба изявления, води до несъмненият извод, че купувачът
е знаел, че купува обект в сграда, която от дълго време е недовършена и че
неговият праводател има задължение към други лица, в случая ищците, да довърши
тази сграда, т.е. има кредитори, които не са удовлетворени, респ. могат да
бъдат увредени в резултат от разпореждането с вещ от имуществото на продавача
„Диа Строй" ЕООД.
Предхождащите
сделката отношения между ответника М.М., ищците и строителя „Пресиянстрой“
ЕООД, в т.ч. плащането на суми в брой на управителя Тошко Т. в периода 10.02. –
18.10.2017 г. на основание предварителен договор от 31.01.2017 г., не променят
извода за наличие у третото лице на знание за увреждането. Видно от условията
на предварителния договор, прехвърлянето на правото на собственост в полза на
купувача – ответника М.М., е обвързано със завършване на строителството на
сградата от изпълнителя „Пресиянстрой“ ЕООД. Продавачите по предварителния
договор, които са ищци в настоящото производство, имат задължение да прехвърлят
право на собственост в 20 дневен срок от подписване на акт обр. 15, т.е. от
окончателното завършване на строежа, без да е необходимо същият да е въведен в
експлоатация. Не се твърди предварителният договор да е развален или прекратен
на друго основание, не се установи и договорът да е сключен във вреда на представлявания,
поради което същият обвързва страните по него. Независимо от обстоятелството,
че на 05.06.2019 г. правото на собственост върху процесния апартамент е
прехвърлено от ищците на „Диа Строй“ ЕООД, продавачите по предварителния
договор не са в неизпълнение до настъпване на падежа на тяхното задължение да
прехвърлят собствеността на купувача. Няма пречка задължението да бъде
изпълнено от трето лице. По делото не се установи наличие на уговорка между
продавачите и купувача по предварителния договор и „Диа Строй“ ЕООД правото на
собственост да бъде прехвърлено на ответника М. преди завършване на строежа,
поради което знанието за увреждане не може да бъде изключено на основание
предварителния договор от 31.01.2017 г.
С оглед на изложеното,
съдът приема главния иск за основателен и по отношение на третото лице –
приобретател на процесния имот.
При това положение атакуваната отчуждителна
сделка с имуществото на първия ответник следва да бъде обявена за недействителна
по отношение на ищците, доколкото са налице всички предпоставки на чл. 135, ал.
1 от ЗЗД. Предвид уважаването на главния иск, съдът не дължи произнасяне по евентуалния
иск с правно основание чл. 135, ал. 3 от ЗЗД.
С оглед на изхода от спора на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищците сторените по
делото разноски съгласно представен списък, а именно 833,32 лева държавна такса
и 4 000 лева заплатено адвокатско възнаграждение, или общо сумата 4 833,32
лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН спрямо ищците
И.Д.М., ЕГН **********, С.С.М., ЕГН **********, и В.Д.М., ЕГН **********, договора, обективиран в нот. акт № 128, том ІІ, peг.
№ 4757, дело 297 от 2019 г. на нотариус peг. № 335, вписан в АВп вх. peг. 16488
от 28.06.2019 г., акт № 7, том XLVI, дело 9914, с който „Диа Строй“ ЕООД, ЕИК
********* прехвърля на М.П.М., ЕГН **********, правото на собственост на
АПАРТАМЕНТ № 1 с идентификатор ***, в жилищна сграда 6, в поземлен имот с
идентификатор ***, находящ се в гр. Варна, община Варна, област Варна, ***,
целият с площ от 84,91 кв.м., състоящ се от: коридор, две спални, дневна с
кухненски бокс и балкон, тоалет, баня, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж – ***.6.2, ***0, под обекта – ***9, ***8, над обекта – ***.6.3,
ведно с изба № 1 с площ 5,00 кв.м., при граници: стълбище, улица, изба № 2,
избен коридор, както и от прилежащите му 6,9203% идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж, на основание член 135, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Диа Строй“ ЕООД, ЕИК
*********, и М.П.М., ЕГН **********, да заплатят на И.Д.М., ЕГН **********, С.С.М.,
ЕГН **********, и В.Д.М., ЕГН **********, сумата от 4 833,32 лева, представляващи сторени в производството пред
ВОС съдебно-деловодни разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: