Присъда по дело №2633/2009 на Районен съд - Варна

 

М О Т И В И

 

към присъда по НОХД № 2633 по описа за 2009 год. на Варненския районен съд - ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав

 

 

                  По отношение на подсъдимия З.Г.К., ЕГН-**********, от Варненска районна прокуратура са възведени обвинения,както следва:

             -за  престъпление по чл.198ал.1 от НК- за това, че на 17.11.2008 г. в гр. Варна, отнел чужди движими вещи - мобилен телефон марка "Самсунг", мобилен телефон марка "Моторола", МПЗ плеар марка "ДИВА SX 57IG" и пари - 63 /шестдесет и три лева/ лева - всичко на обща стойност 242,60 /двеста четиридесет и два лева и шестдесет стотинки/ лева, от владението на И.Х.С., с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване и сила.

             - за престъпление по чл.150 от НК- за това, че на 17.11.2008 г. в гр. Варна, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, по отношение на лице навършило 14 годишна възраст - И.Х.С., като употребил за това сила и заплашване.

 

             Предвид разпоредбата на чл.370ал.1 и 2 от НПК, съдът служебно насрочи предварително изслушване по делото.

             След даване ход на делото, съдът прие за съвместно разглеждане предявения от пострадалата И.Х.С.,  чрез адв.Х.Х., граждански иск срещу подсъдимия З.Г.К., в размер на 6000лв., явяващи се обезщетение за претърпените от същата неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.150 от НК и конституира С.  лично и чрез адв.Х. в качеството на граждански ищец и частен обвинител по делото .

             Съдът разясни на подсъдимия разпоредбата на чл.370, чл.371т.1 и т.2 от НПК , както и неговите права.На основание чл.372ал.1 от НПК съдът  уведоми подсъдимия, че при провеждане на съкратено съдебно следствие съответните доказателства и направеното от подсъдимия самопризнание по чл.371т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. Подсъдимият призна изцяло фактите, описани в обвинителния акт, изрази желание да бъде проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл.371т.2 от НПК и даде съгласие да не се събират доказателства по отношение на тези факти.След даване ход на съкратено съдебно следствие съдът, на основание чл.372ал.4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и ще ползва съдържанието на протоколите за разпит на свидетели и експертните заключения , дадени на досъдебното производство, без да извършва разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица.

             Представителят на Варненска районна прокуратура в съдебно заседание изцяло поддържа възведените спрямо К. обвинения по чл.198ал.1 от НК и чл.150 от НК и предвид особения ред, по който делото се разглежда, не се спира на фактическата обстановка, описана в обвинителния акт, като приема същата за безспорно установена, а авторството на деянието за безспорно доказано. По отношение индивидуализацията на наказанията, които следва да бъдат наложени на подсъдимия, представителят на ВРП изразява становище, че за деянието по чл.198ал.1 от НК на подсъдимият следва да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години и десет месеца, което да се изтърпи при първоначален общ режим, а за деянието по чл.150 от НК да бъде наложено наказание „Пробация”, включващо следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от две години с първоначална периодичност три пъти седмично и „Задължителни срещи с пробационен служител” за срок от две години, като на подсъдимият бъде наложено най-тежкото от двете наказания.

             Процесуалният представител на гражданския ищец и частен обвинител изразява становище, че фактическата обстановка е такава, каквато е описана в обвинителния акт, като излага аргументи за доказаността на извършените деяния по чл.198ал.1 от НК и чл.150 от НК.Същият акцентира основно върху вида и размера на наказанията, които следва да бъдат наложени на подсъдимия, като визира предходната му съдимост, която не е оказала нужното поправително и възпитателно въздействие, тежестта на извършените деяния,  високата степен на обществена както на извършените деяния, така и на дееца, неполагането на обществено полезен труд, коментират се предходно наложени наказания „Лишаване от свобода”, чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок, като предвид всичко гореизложено, процесуалният представител на гражданския ищец и частен обвинител моли, на подсъдимия, за деянието по чл.198ал.1 от НК да бъде наложено ефективно наказание „Лишаване от свобода” непосредствено под минимално предвидения от закона размер, а за деянието по чл.150 от НК да бъде наложено наказание „Пробация”, включващо задължителните пробационни мерки към максимално предвидения от закона размер, както и пробационната мярка „Безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 320часа годишно за не повече от три години.По отношение на гражданският иск се изразява становище, че същият следва да бъде уважен в пълен размер, предвид изживения от пострадалата стрес и увреденото й психическо състояние в резултат на случилото се.

             Защитникът на подсъдимия сочи, че миналото на подсъдимия е видно от справката за съдимост.Предвид особения ред, по който се разглежда делото, защитникът моли на подсъдимия да бъде наложено наказание под предвидения минимум, чието изпълнение да бъде отложено на основание чл.66 от НК, тъй като подсъдимият е възстановил щетите от престъплението, които не са големи и страда от заболяване, изискващо специално лечение.По отношение на предходните осъждания за деяния по чл.198ал.1 от НК защитникът изразява становище, че е настъпила реабилитация, твърди, че подсъдимият изтърпява наказание „Пробация” и провежда лечение, което възпрепятства възможността за намиране на постоянна работа, поради което моли гражданският иск да бъде уважен в размер, чувствително под този, който се претендира.

             Подсъдимият се признава за виновен, изцяло признава фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, а в последната си дума изразява съжаление за това, което е извършил и моли съда за налагане на наказание с условен характер.

                  След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:            

  На 17.11.2008г., около 19:30 часа, св. И.Х.С. ***, от Икономически университет - гр. Варна в посока Спортна зала - гр. Варна. На кръстовището с ул. "Райко Попович" забелязала на около 1-2 метра от себе си подс.З.Г.К.. Преди да се разминат, подсъдимият рязко се насочил към св.С. и допрял нож в областта на корема й. Казал й, че ще я ограби, издърпал я в близките храсти до едно дърво, след това издърпал дамската й чанта от рамото, държейки ножа насочен към нея. Подс.К. изсипал съдържанието на чантата на земята и взел един брой мобилен телефон марка "Самсунг", със СИМ карта № **********, с IMEI № 355986006467410 и един брой мобилен телефон марка "Моторола", със СИМ карта № **********. Св.С. помолила подсъдимият да й върне двете СИМ карти от телефоните. С негово разрешение, св. С. извадила двете карти, след което му върнала телефоните. Освен горните вещи, подс.К. отнел и сумата от 63лева.

  След като отнел гореописаните вещи, подс.З.К. хванал св. И.С. за косата и я принудил да му прави орална любов. Тя отказала, след което той я ударил с юмрук в областта на главата и я завлякъл по -навътре в храстите. Събул си панталоните, хванал я за главата и си вкарал члена в устата й. След няколко минути подс. К. се дръпнал рязко назад и поискал св. С. да го заведе у тях. Докато излизали от храстите, подсъдимият издърпал от джоба на С. МРЗ плеар "ДИВА SX 57IG" и го взел. Двамата тръгнали по ул. "Н. Михайловски" - гр. Варна, след което св. И.Х.С. се отскубнала от подс. К. и избягала.

           След образуване  на досъдебното производство било извършено разпознаване, в хода на което  св. И.С. по безспорен и категоричен начин  посочила като извършител на гореописаните деяния  подс. З.К..

Назначена била и изготвена  съдебно –оценителна експертиза, приобщена от съда към доказателствата по делото, в  заключението на която се сочи, че левовата равностойност на отнетите вещи е 242,60 /двеста четиридесет е два лева и шестдесет стотинки/ лева.

Изготвена била и  съдебно - психиатрична експертиза по отношение на подсъдимия, в заключението на която се сочи, че  З.Г.К. не страда от психично заболяване и към момента на извършване на деянието е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си,  съответно е в състояние да дава достоверни показания.

В хода на досъдебното производство е била назначена и СПЕ по отношение на пострадалата, в  заключението на която се сочи, че св. И.Х.С. е могла да разбира свойството и значението на извършеното спрямо нея на 17.11.2008 г. и да ръководи постъпките си, както и да дава достоверни показания.Вещото лице е посочило в заключението си, че пострадалата е преживяла психотравма, като психогенната реакция при нея показва обратимост и постепенно възстановяване на психичното равновесие и здраве.

           За установяване на факти извън обстоятелствената част на обвинителния акт, във връзка с предявения граждански иск, до разпит бе допусната пострадалата от деянията, като видно от показанията й, кореспондиращи с поведението й в съдебната зала и преките възприятия на състава на съда, очевидно С. е претърпяла психотравма в резултата на деянията на подсъдимия и към настоящия момент все още не е преодоляла страха и притесненията си от случилото се, като се налага да приема медикаменти, за да преодолее психичното състояние, в което се намира.

          В с.з. защитникът на подсъдимия представи писмени доказателства, касаещи здравословното състояние на подсъдимия/ епикризи, експертно решение, писма/, от които е видно, че  от 2007г. К. страда от Остър вирусен хепатит, тип Ц, в последствие от Хроничен С-вирусен хепатит и към настоящия момент има отпуснати лекарства от РЗОК за провеждане на лечение.

          В съдебно заседание бе представена и приета разписка от пострадалата, удостоверяваща възстановяването на щетите от деянието по чл.198ал.1 от НК.

          От изготвената  справка за съдимост е видно, че подс. З.Г.К. е осъждан,както следва:

           1.С присъда по НОХД № 3504/2001 г. - на ВPC , в сила от 09.11.2001г., за деяние по чл.343Б ал.1 от НК на осн.чл.78Аал.1 от НК подс.к. е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500лв., както и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от Шест месеца.

           2.С присъда по НОХД № 3436/03 г. на ВРС, в сила от 24.09.03г. за  деяние по чл. 198ал.1  от НК, извършено на 06.09.2003г., на подсъдимия   е наложено наказание   "Лишаване от свобода" за срок от ТРИ ГОДИНИ ,чието изпълнение  на осн. чл.66ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

           3.С присъда по НОХД № 4489/01 г. - на ВРС- , влязла в сила на 08.03.2003г., за две деяния по   чл.198 ал.1 от НК и чл.198ал.1вр.чл.18ал.1 от НК на подс. е наложено общо наказание  "Лишаване от свобода" за срок от ТРИ ГОДИНИ, което е било отложено с изпитателен срок от пет години.

           4.С определение по  НОХД № 4499/03 г. на ВРС ,, влязло в сила на  18.11.2003г.,за деяние по чл.343 Б ал.1  от НК на К. е наложено наказание  „Глоба” в размер на 1000лв., както и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от Една година и шест месеца.

           5.С определение по  НОХД № 3467/08г. на ВРС ,, влязло в сила на  17.07.08г.,за деяние по чл.343 Б ал.1  от НК на К. е наложено наказание  „Пробация”, включващо следните задължителни пробационни мерки:”Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от една година, „Задължителни срещи с пробационен служител” за срок от Една година и „Безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 100 часа за срок от Една година.Наложено е и наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от една година.

           Гореописаната фактическа обстановка се доказва  по безспорен начин от събраните по делото доказателства, а именно от: самопризнанията на подсъдимия К., който изцяло призна фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт,  показанията на свидетелите С., Б. и А., дадени в хода на досъдебното производство, а по отношение здравословното състояние на пострадалата - показанията й дадени в с.з., съдебно-оценителна експертиза, СПЕ, протокол за разпознаване, справка за съдимост, както и от  другите писмени материали по делото.

           Съдът изцяло кредитира самопризнанието на подсъдимия,  тъй като то кореспондира с останалия събран доказателствен материал.

           Съдът изцяло  кредитира показанията на свидетелите С., Б. и А., тъй като същите са непротиворечиви, последователни и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

           Съдът приема заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство  СОЕ и СПЕ, като компетентни и безпристрастни, като освен това кредитира и всички писмени материали, приобщени към доказателствата по делото, тъй като те са непротиворечиви по между си и съответстват на установената фактическа обстановка.

           След преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че :

           Подсъдимият З.Г.К., с деянието си е осъществил състава на чл.198 ал.1  от НК, тъй като на 17.11.2008 г. в гр. Варна, отнел чужди движими вещи - мобилен телефон марка "Самсунг", мобилен телефон марка "Моторола", МПЗ плеар марка "ДИВА SX 57IG" и пари - 63 /шестдесет и три лева/ лева - всичко на обща стойност 242,60 /двеста четиридесет и два лева и шестдесет стотинки/ лева, от владението на И.Х.С., с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване и сила.

           Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, осъждано   физическо лице.

          Изпълнителното деяние се изразява в отнемането от подсъдимия на инкриминираните вещи, посочени в диспозитива на обвинението, от владението на собственичката С., като след прекъсването на фактическата й власт върху вещите, К. е установил своя такава. Подсъдимият е употребил сила, издърпвайки пострадалата в храстите, а в последствие издърпвайки и дамската й чанта,както  и заплашване с нож, за да прекъсне владението върху вещите на С., като изпълнителното деяние е довършено.

           Накърнени са обществените отношения, чрез които се осигуряват условията за нормално упражняване на правото на собственост и на имуществените права, свързани с неговото придобиване, упражняване и запазване.

           От субективна страна - деянието е извършено при пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване. 

            Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът приема  критичното отношение към извършеното, невисоката стойност на отнетото имущество и факта, че по собствени подбуди е възстановил щетите от деянието по чл.198ал.1 от НК.

           Като отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства,  съдът приема предходната съдимост на подсъдимия, упоритостта при извършване на престъплението, за което е използвал и оръжие- нож, както и обстоятелството, че се касае за съвкупност от престъпления по отношение на пострадалата.

           Причините за извършване на деянието са ниската правна култура на подсъдимия и незачитане на обществените отношения, свързани с правото на собственост.

           Съдът, определяйки наказанието с оглед разпоредбите на НК  и предвид изричната разпоредба на чл.373ал.2 от НПК вр. чл.58а от НК, прецени, че на подсъдимия следва да се наложи наказание при условията на чл.55ал.1т.1 от НК. Предвид коментираните   смекчаващи  и отегчаващи вината обстоятелства, при баланс между тях, както и предвид разпоредбата на чл.55ал.1т.1 от НК, съдът счита, че целите на наказанието, съгласно чл.36 ал.1 от НК, ще се постигнат, ако на подсъдимият К. бъде наложено наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА “ за срок от  ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, което да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип на основание чл.59ал.1 от ЗИНЗПС/ тъй като се касае за първо осъждане на „Лишаване от свобода”, което да се търпи ефективно, чийто размер е под пет години/, при първоначален общ режим на основание чл.61т.3 от ЗИНЗПС.

                 Съдът споделя становището на защитникът на подсъдимия К., че същият е реабилитиран за едно от  предходните си осъждания по чл.198 ал.1 от НК- това с присъдата по НОХД № 4489/2001г. по описа на ВРС, тъй като въпреки извършените други деяния в изпитателния срок на наложеното наказание, подсъдимият не е изтърпял това наказание ефективно и по смисъла на чл.86ал.1 от НК е реабилитиран за това осъждане.Не така стои въпросът с наказанието „Лишаване от свобода” за срок от три години, наложено с присъдата по НОХД 3436/03г. по описа на ВРС, което, въпреки липсата на предпоставки предвид предходното осъждане, също е било отложено с изпитателен срок от четири години.Деянието, за което е било наложено наказание с присъдата по НОХД № 3436/03г. по описа на ВРС, е било извършено след влизане в сила на присъдата по НОХД №4489/01г. по описа на ВРС и съответно не са налице предпоставки за групиране на двете наказания „Лишаване от свобода”. В този смисъл, за осъждането по НОХД № 4489/01г. по описа на ВРС е настъпила реабилитация по право на основание чл.86ал.1 от НК, но за осъждането по НОХД № 3436/03г. по описа на ВРС реабилитация по право не би могла да настъпи по смисъла на чл.86ал.2 от НК.За осъждането по НОХД № 3436/03г. по описа на ВРС реабилитация би могла да настъпи в хипотезата на чл.88а ал.1вр.чл.82ал.1т.3 от НК, т.е. след изтичане на срок от десет години от датата на която е изтекъл изпитателния срок, ако осъденият не е извършил ново умишлено престъпление, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода”, а в конкретния случай и двете предпоставки не са налице.

           Предвид горното съдът намира, че  с оглед специалната и генерална превенция, подсъдимият следва да бъде изолиран от обществото.

            Наказанието „Лишаване от свобода” в горепосочения размер е съобразено със степента на обществена опасност на деянието  и личността на дееца. Съдът приема, че при подсъдимият са налице трайно установени престъпни навици, но счита, че наказание „Лишаване от свобода” за по-дълъг от постановения от съда срок не би кореспондирало със здравословното състояние, в което се намира подсъдимия.Съдът счита, че доказаното сериозно заболяване не води до извода за наличие на смекчаващо вината обстоятелство, тъй като по никакъв начин не оправдава извършеното от подсъдимия, но намира, че налагане на наказание „Лишаване от свобода” за по-дълъг срок сериозно би ограничило възможността подсъдимият да направи личен избор за това, какво да бъде най-адекватното лечение, съобразно  възможностите си и тези на близките му.Целта на наказанието е не толкова извършителят на престъплението да бъде наказан, а да бъде поправен и превъзпитан, както и да се въздейства възпитателно и възпиращо спрямо останалите членове на обществото.В конкретния случай, въпреки предходно извършените деяния, за които на подсъдимия са налагани наказания, настоящото наказание „Лишаване от свобода” е първото, което К. следва да изтърпи ефективно, поради което съдът намира, че срокът на това наказание, който е Една година и шест месеца, е съответен както на извършеното, така и на личността на извършителя и е необходим и достатъчен за постигане на нужното възпитателно, поправително и възпиращо въздействие.Съдът намира, че всеки, независимо какво е извършил, има право на шанс в живота, от който да се възползва, ако прецени за нужно, като предвид непосредствените възприятия на съдебния състав, съдът приема, че подсъдимият искрено се разкайва за извършеното.

            След преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че :

           Подсъдимият З.Г.К., с деянието си е осъществил състава на чл.150 от НК, тъй като на 17.11.2008 г. в гр. Варна, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, по отношение на лице навършило 14 годишна възраст - И.Х.С., като употребил за това сила и заплашване.

          Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, осъждано физическо лице.

         Изпълнителното деяние се изразява в извършени блудствени действия изразяващи се в извършен орално-генитален контакт от подсъдимия със св.С., посредством принуждаването й със сила и заплашване. Тези  действия подсъдимият е  извършил с цел да възбуди и удовлетвори полово желание.Непосредствено преди извършването на действията, целящи възбуждане и удовлетворяване на полово желание без съвкупление, подсъдимият е нанесъл удар с юмрук на пострадалата, а в по-ранен момент е отправил заплахи, включително с опиране на нож. средствено еномент действия н момент действия и ия състав, същият авително и възпиращо въздействие.н както на извършеното, т

         Накърнени са обществените отношения, чрез които се осигуряват условията за полова неприкосновеност на личността.

         От субективна страна - деянието е извършено при пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване. Подсъдимият е желаел осъществяването на орален акт със св.С., съзнавал е че това ще бъде против нейната воля, че осъществява насилствени действия за сломяване на нейната съпротива и подчиняването й, чрез сила и заплахи на волята му.

           Като смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство за това деяние съдът приема  единствено критичното отношение към извършеното.

          Като отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства  съдът приема предходната съдимост на подсъдимия, както и обстоятелството, че се касае за съвкупност от престъпления по отношение на пострадалата.

           Причините за извършване на деянието са трайно установените престъпни навици и незачитане на половата неприкосновеност на личността.

 Съдът, определяйки наказанието с оглед разпоредбите на НК  и предвид изричната разпоредба на чл.373ал.2 от НПК вр. чл.58а от НК, прецени, че на подсъдимия следва да се наложи наказание при условията на чл.55ал.1т.2б.”Б” от НК. Предвид коментираните   смекчаващи  и отегчаващи вината обстоятелства, при превес на отегчаващите такива , както и предвид разпоредбата на чл.55ал.1т.2б”Б” от НК, съдът счита, че целите на наказанието, съгласно чл.36 ал.1 от НК, ще се постигнат, ако на подсъдимият К. бъде наложено наказание „Пробация” със следните пробационни мерки: на осн. чл.42 а, ал.2, т.1 от НК - " Задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от ДВЕ ГОДИНИ, с начална периодичност три пъти седмично, на осн. чл.42 а, ал.2, т.2 от НК - "Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от ДВЕ ГОДИНИ и на осн. чл.42 а, ал.2, т. 6 от НК – „Безвъзмезден труд в полза на обществото” – 200 часа ГОДИШНО в рамките на ДВЕ ГОДИНИ.Съдът намира, че на подсъдимият следва да бъдат наложени задължителните пробационни мерки за срок над средно предвидения от НК, а пробационната мярка „Безвъзмезден труд в полза на обществото” да бъде определена към средно предвидения размер, тъй като се касае за извършител с трайно установени престъпни навици, чието деяние се изразява в сериозно посегателство срещу половата неприкосновеност на пострадалата и то в момент, в който спрямо нея е било извършено друго тежко умишлено престъпление от същия извършител.Наказание „Пробация”, включващо по-малко по вид и с по-кратки срокове пробационни мерки, не би било съответно нито на личността на извършителя, нито на конкретно извършеното престъпление, като не би постигнало целите нито на специалната, нито на генералната превенция, тъй като не би оказало нужното възпитателно и възпиращо въздействие нито спрямо К., нито спрямо останалите членове на обществото.

   На осн. чл.23, ал.1 от НК съдът наложи на подс. З.Г.К. да изтърпи най-тежкото от така определените наказания за двете деяния, а именно наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, което на осн. чл. 59 ал. 1 от ЗИНЗПС да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип, при първоначален ОБЩ режим, на осн. чл. 61 т. 3 от ЗИНЗПС.

             Относно предявения граждански иск :                                                         

             Съдът намира за доказан по основание предявеният граждански иск от И.Х.С., чрез адв.Христов, срещу подс.З.Г.К., за причинените й с деянието чл. 150 от НК неимуществени вреди, тъй като се установи по безспорен начин, че К. е извършител на престъплението, за което му е било предявено обвинение от ВРП. По отношение размера на предявения граждански иск, съдът намира, че на гр. ищец С. са причинении неимуществени вреди- болки и страдания, които са пряка и непосредственна последица от деянието по чл.150 от НК, тъй като безспорно съгласно заключението на СПЕ, пострадалата е преживяла психотравма от извършеното спрямо нея посегателство, като съдът в с.з. придоби и преки впечатления от състоянието на пострадалата, плачеща  по време на целия разпит.Въпреки, че съгласно заключението на вещото лице, преживяната психогенна реакция при пострадалата показва обратимост и постепенно възстановяване на психичното равновесия и здраве и макар, че от датата на деянието до момента в който съдът придоби преки възприятия за състоянието на С. и отношението й към случилото се, са изминали осем месеца, пострадала и към момента преживява болезненно събитията от 17.11.08г., преживяното се е отразило сериозно върху начина й на живот,социалните й контакти и душевния й мир и спокойствие.В този смисъл съдът уважи предявения граждански иск в размер на 5000лв., които счита за справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди, като отхвърли иска за разликата до 6000лв. , като завишен и недоказан по размер.

           На осн. чл. 189 ал.3 от НПК, съдът възложи  съдебните и деловодни разноски, включително и направените от гр. ищца разноски в размер на 200лв. за адвокатско възнаграждение на  подсъдимия.

           Предвид гореизложените мотиви, съдът постанови присъдата си.

                                   

 

 

                                                                  СЪДИЯ ПРИ ВРС: