№ 18219
гр. С, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П Н А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20211110162736 по
описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от И. М. М., ЕГН **********, с постоянен
адрес в гр. С, ул. „Р О“ № 21, чрез адв. Д. А., със съдебен адрес гр. С 1000, ул. „Проф. Ф Н”
№.., ет. 5, иск срещу Г. И. Ф., ЕГН **********, с постоянен адрес: в гр. С, ул. „К Ч“ № 4А,
М. Л. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: в гр. С, ж.к. М 2, бл. ..., М. Й. Ф., ЕГН
**********, с постоянен адрес: в гр. С, ул. „К Ч“ № 4А, В. Й. Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес: в гр. С, ж.к. Л - Г, бл. ..., an. 154, Д. А. В., ЕГН **********, с постоянен
адрес: в гр. С, ж.к. Л, бл. 9, вх. Б, ..., Л. А. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: в гр. С,
район С, ул. „..-та“ №..., С. А. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: в гр. С, ул. „Г М“ №...,
вх. Б, ет. 1, ап. 3, Д. Т. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: в гр. С, ж.к. К С, бл. ..., ап. 40,
Х. Т. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: в гр. С, ж.к. С, бл. .., О. С. С., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ж.к. Х Д. 111, вх. ..., Х. Д. С., ЕГН **********, с постоянен
адрес: в гр. С, ул. „К Ч“ № 4А, и Д. С. А., ЕГН **********, починала в хода на процеса и
заменена от нейнте наследници К. Д. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: в гр. С, ж.к. Д,
бл. ..., и Ц. Д. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: в гр. Е П, ул. „Е П“ № ..., за
разпределяне ползването на съсобствен имот, а именно незастроената част от поземлен имот
с идентификатор .. по кадастралната карта и кадастралните регистри на град С, одобрени
със Заповед ../09.03.2016г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на поземления имот
гр. С, район П, ул.„К Ч“ № 4-4А, с площ от 433 квадратни метра, с трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.),
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 75 (седемдесет и пет), квартал:
269 (двеста шестдесет и девет), парцел: III (трети), при съседи: ... и ....
В исковата молба се твърди, че странте са съсобственици на посочения недвижим
1
имот както следва: И. М. М. - 1/18 идеална част; М. Й. Ф. и В. Й. Б. - 1/18 идеална, част; Д.
А. В., Л. А. Т., С. А. Т., Д. С. А., К. Д. А., Ц. Д. Г., Д. Т. Г., Х. Т. Т. - 1/18 идеална част; Г. И.
Ф. - 1/6 идеална част, М. Л. Й. - 1/6 идеална част; О. С. С. - 1/2 идеална част.
В исковата молба подробно е описан начинът на придобИ.е на собствеността от всяка
от страните, като се отбелязва, че освен права върху поземления имот, те имат и собственост
върху изградени върху него постройки, която следва да се вземе предвид при разпределяне
на ползването.
Ищецът заявява, че въпреки многократните разговори между всички съсобственици няма
окончателно разрешение на въпроса за конкретно разпределяне ползването на незастроената
част от процесния имот, което нарушава възможността му да упражнява правата си в пълен
обем.
Според ищеца, той притежава в съсобственост с М. Й. Ф., В. Й. Б., Д. А. В., Л. А. Т., С.
А. Т., Д. С. А., К. Д. А., Ц. Д. Г., Д. Т. Г., Х. Т. Т., следните недвижими имоти, придобити по
наследство от И. С. М:
едно жилище, находящо се в гр. С, ул. „К Ч“ № 4а на третия и последен етаж, с площ
от 26,50 квадратни метра, състоящо се от една стая, кухня и клозет, заедно с едно
избено помещение с лице към ул. „К Ч“, при съседи на етажа: от три страни двор от
запад къщата близнак на А С. М. и при съседи на мазето от две страни двор и коридор.
Описаното жилище според действащата кадастрална карта и кадастрални регистри
представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...1.4, с площ от 26,50
квадратни метра, с предназначение: жилище, апартамент, с прилежащо избено
помещение;
една лятна кухня, намираща се в двора на имота. Описаната лятна кухня според
действащата кадастрална карта и кадастрални регистри представлява сграда с
идентификатор ...3, с площ от 16 квадратни метра, с предназначение: друг вид сграда
за обитаване;
едно гаражно помещение, намиращо се в двора на имота, при съседи ул. „К Ч“, от две
страни двор и имота на съседа Н К И.. Описаният гараж според действащата
кадастрална карта и кадастрални регистри представлява сграда е идентификатор ...4, с
площ от 19 квадратни метра, с предназначение: хангар, депо,гараж.
Ищецът заявява желание да му бъде предоставено ползването върху част от имота,
разположена между сгради с идентификатори ...1, ...3 и ...4, тъй като тази част от имота в
най-пълна степен, според него, съответства на притежавания обем права - собственост върху
идеална част от сгради с идентификатори ...3 и ...4, и идеална част от самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ...1.4.
В исковата молба се сочи, че между съсобствениците не може да бъде постигнато
съгласие относно начина на разпределяне ползването върху незастроената част от
поземления имот, като не е образувано и мнозинство от съсобствениците и не е налице
взето решение за разпределяне на ползването. С оглед на това се иска съдът да разпредели
позването.
Ответницата В. Б. в подадения отговор на исковата молба оспорва иска, тъй като
според нея ищецът не притежава собственически права в процесния имот. В тази насока
развива съображения, че същият е придобит по давност от М. Ф.
Според ответника О. С., от 50-60 години е налице разпределение на ползването на
имота, като той е разделен с ограда на две части, които имат различни излази на улицата.
Самият ответник тъй като притежава ½ ид.ч. от имота ползва едната половинка, а за другата
е налице спор между ищеца и останалите ответници.
2
Ответницата М. Й. твърди, че е собственик на част от имота от 24.06.2020 г., като
посочва частта от него, която тя ползва.
С отговора на исковата молба на М. Ф и Г. Ф се оспорват посочените в исковата
молба съсобственици с квотите им в собствеността. Според ответниците Ф, съсобственици
на имота са само те двамата с по ¼ ид.ч. и О. С. с ½ ид.ч. В условията на евентуалност,
дори да се приеме, че в патримониума на И. С. М е останала 1/3 ид.ч. от 1/2 ид.ч. от
дворното място, то според ответниците тази 1/3 ид.ч. от 1/2 ид.ч. от дворното място е била
придобита по давност от М. Й. Ф. като принадлежност към придобитите от нея по давност
жилище на трети последен етаж, лятна кухня и гаражно помещение.
Ответниците оспорват твърдението, че ищецът притежава в съсобственост - жилище
на последния трети етаж от сградата на улица ул. „К Ч“ № 4а (източния близнак), лятна
кухня и гаражно помещение.
Ответниците оспорват и посоченото в исковата молба, че са водени многократни
разговори между всички съсобственици за конкретно разпределение ползването на
незастроената част от процесния имот, като поддържат доводи, че не е налице незастроена
част от процесното дворно място, която да подлежи на разпределение за ползване. Освен
това аргументират становище, че искът е неоснователен и защото процесното дворно място
е обща част на основание чл. 38, ал. 1 ЗС по отношение изградена в имота жилищна сграда
близнак - етажна собственост, и служи за общо ползване на собствениците на самостоятелни
обекти в сградата.
Ответниците се противопоставят на изразеното от ищеца желание да му бъде
предоставено ползването върху част от имота между част от сградите с идентификатори ...1,
...3 и ...4, тъй като от една страна според тях той няма вещни права в процесния имот, а от
друга страна дори и да имаше в посочения размер от 1/18 ид.ч., то с оглед незначителния
обем на правата му и като се има предвид необходимостта разпределението на ползването
да се съобрази с правата и на всички останали страни, е практически невъзможно да му се
предостави каквото и да е ползване върху част от дворното място.
Ответцата М. Й. Ф. прави възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност
за придобИ.е на жилището на трети последен етаж с идентификатор ...1.4, на лятната кухня
с идентификатор ...3 и гаражното помещение с идентификатор ...4, находящи се в процесния
имот. Позовава се на основание чл.79, ал.1 ЗС – на упражнявано явно, несмущавано и
непрекъснато владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС в продължение на повече от 10 години,
като владението е установено през 2004 г. Според ответницата, тя е манифестирала
собственическото намерение спрямо всеки от имотите по ясен и категоричен начин пред
съседите и обществото, като давността не е била спирана или прекъсвана по смисъла чл.115
и чл.116 ЗЗД вр. чл.84 ЗС, поради което е изтекла и М. Й. Ф. е придобила собствеността
върху имотите през 2014 г.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявения иск по
чл.32, ал.2 ЗС като неоснователен.
В съдебно заседание част от страните се явяват лично и/или се представлявато т
пълномощници, които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея
съответно искания и възражения.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е
съдебно-техническа експертиза.
3
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Предявен е иск за разпределение правото на ползване на съсобствен имот по реда на
чл.32, ал.2 от ЗС.
Основната материално-правно предпоставка за съществуване правото на предявяване
на иска по чл.32, ал.2 от ЗС е наличието на съсобственост. Тази предпоставка в конкретния
казус е налице.Страните не спорят, а видно и от представените документи за собственост,
през 1960 г. И. С. М. получава по дарение ½ ид.ч. от дворно място на ул.“К Ч“ № 4, цялото с
площ от 429 кв.м. На 24.07.1975 г. И. М и съпругата му В М даряват на сина си М И. М. и на
дъщеря си В И.а Д съответно първи и втори жилищен етаж, както и по 1/3 ид.ч. от мястото,
върху което е построена сградата. С констативен нотариален акт от 23.07.1975 г., И. С. М е
признат за собственик по наследство и давност на една жилищна сграда, находяща се на
ул.“К Ч“ № 4а с площ от 75 кв.м., представляваща югоизточната част от къщата близнак на
два етажа, с тавански етаж и мазе, в съседство с къщата близнак на А С. М.. През 1978 г. е
одобрена съдебна спогодба по гр.д.№...655/1978 г. по описа на СРС, между И. С. М и М И.
М. и В И.а Д. Съобразно нея, в дял на И. С. М. се поставя третия последен етаж от сградата
на ул.“К Ч“ № 4а и 1 лятна кухня и 1 гаражно помещение.
На 06.01.1990 г. И. С. М умира, като оставя за свои наследници децата си М И. М. и
В И.а Д, както и съпруга си Ц. П Ма.
С оглед на това след смъртта на И. М, синът му М И. М., става собственик освен на
притежаваните до този момент от него 1 етаж от жилищната сграда и 1/6 ид.ч. от дворното
място и на още 1/3 ид.ч. от третия етаж, 1/3 ид.ч. от лятната кухня, 1/3 ид.ч. от гаража и 1/18
ид.ч. от дворното място. В Думишлярка пък придобива също, извън собствените й до
момента 2 етаж от сградата и 1/6 от дворното място, още 1/3 ид.ч. от третия етаж, 1/3 ид.ч. от
лятната кухня, 1/3 ид.ч. от гаража и 1/18 ид.ч. от дворното място. Такива са квотите от
наследството на И. М и за съпругата му от втория брак Ц. П Ма. Тук за пълнота на
изложението следва да се посочи, че доколкото по делото има данни, че сградата е била
построена към момента, в който И. М е бил в брак с В И.а Ма /нот.актове от 1975 г./, то
следва да се приеме, че недвижимите вещи, останали в наследството на М, не са в режим на
съпружеска имуществена общност по отношение съпругата от втория му брак Ц. Ма.
След смъртта на последната на 15.04.1990 г., тя бива наследена от своите деца, респ.
внуци по право на заместване /съобразно посоченото в удостоверението за наследници на И.
С. М, приложено н ал.67-69 от делото/. Така Д. В. получава 1/6 ид.ч. от притежаваните от Ц.
Ма сгради, а Л. Т. и С. Т. – по 1/12 ид.ч. По 1/6 ид.ч. получават и К. А., Ц. Г., Д. Г. и Х. Т..
Т.е. Д. В., К. А., Ц. Г., Д. Г. и Х. Т. стават собственици на по 1/18 ид.ч. от третия етаж на
къщата близнак, от лятната кухня и от гаража, а Л. Т. и С. Т. придобиват по 1/36 ид.ч. от
тези обекти. Квотите им в дворното място пък са съответно по 1/108 ид.ч. за първите петима
и по 1/216 ид.ч. за Л. Т. и С. Т..
През 2012 г. В И.а Д дарява на дъщеря си М. Ф. притежавания от нея втори етаж от
4
сградата на ул.“К Ч“ № 4а, заедно с 1/3 ид.ч. от мястото, върху което е построена. М. Ф. пък
от своя страна дарява този имот на сина си Г. Ф. през 2021 г.
По този начин Г. Ф. придобива 1/6 ид.ч. от дворното място, а за М. Ф. и сестра й В. Б.
остава по 1/6 ид.ч. от третия етаж на къщата, 1/6 ид.ч. от лятната кухня, 1/6 ид.ч. от гаража и
по 1/36 ид.ч. от дворното място /придобитата от В Д собственост по наследство от баща й
И. С. М/.
По делото не са представени доказателства, но не се оспорва, че сина на И. С. М – М
И. М. и неговия наследник – ищецът И. М. М., са отчуждили първия етаж от жилищната
сграда, като към момента той е собственост на М. Л. Й., въз основа на покупко-продажба от
24.06.2020 г. Заедно с жилището е прехвърлена собствеността и върху 1/6 ид.ч. от мястото,
върху което е построена сградата.
С оглед на това, подобно на М. Ф. и В. Б., И. М. М. е останал собственик само на
придобитото от баща му наследство от И. С. М., а именно 1/3 ид.ч. от третия етаж на
къщата, 1/3 ид.ч. от лятната кухня, 1/3 ид.ч. от гаража и 1/18 ид.ч. от дворното място.
В процесния парцел ½ ид.ч. притежава собственика на западната част на къщата
близнак – О. С. С., придобита чрез продажба през 2009 г.
Тук за пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът определя квотите в
собствеността на дворното място, като взема предвид обстоятелството, че то макар и
формално да е поделено между собствениците на двете части на къщата близнак, все още
продължава да бъде общ парцел съобразно действащия план и кадастрална карта.
В съдебната практика се приема, че съдът в производството за разпределение
ползването на съсобствен имот по чл.32, ал.2 от ЗС, е длъжен да разгледа всички направени
възражения относно правата на страните в съсобствеността, освен тези, чрез които се
упражняват потестативни права /в тази насока т.2 от ТР 13/2013 г. по тълк.дело № 13/2012 г.
на ОСГКВКС/. С оглед на това показанията на разпитаните по делото свидетели Е П В, С Н
Х, Д. Л Г, К И.а Г. и Ц. Х.ва З следва да бъдат обсъдени както досежно ползването на
общата вещ, така и досежно направеното от М. Ф. възражение за придобИ.е по давност на
целия трети етаж, лятната кухня и гаража.
За да бъде придобит един имот на основание давностно владение, трябва да е налице
явно, спокойно и необезпокоявано упражняване на фактическа власт върху него с намерение
за своене в продължение на 10 години. В чл.69 от ЗС е установена презумпция за своене,
която обаче не се прилага при съсобственост, възникнала на основание наследяване, какъвто
е и процесния случай. Съобразно приетото в ТР № 1/2012 г. по тълк.дело № 1/2012 г. на
ОСГКВКС, презумпцията на чл.69 от ЗС се прилага на общо основание в отношенията
между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт,
различен от наследяването. ВКС обаче отграничава случаите, при които един от
съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание,
което изключва владението на останалите, като в тази хипотеза, намерението му за своене се
предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в
5
срока по чл.79 от ЗС. Настоящият случай обаче не е такъв, тъй като М. Ф. не установи
различно от наследяването основание за установяване на фактическа власт върху
посочените имоти, останали в наследство от майка й В Д.
В същото време, в цитираното ТР се отбелязва, че независимо от какъв юридически
факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява
фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия
държането им във владение, но ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална
част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални
части за себе си. Такива действия от страна на М. Ф. не се доказа да са предприети.
Разпитаните по делото свидетели установяват с показанията си, че именно М. Ф. е обитавала
третия етаж от къщата близнак, но не и че тя противопоставила това свое владение спрямо
останалите сънаследници и е демонстрирала намерението си за своене.
С оглед на това, съдът намира, че ползването на процесния поземлен имот следва да
се разпредели между посочените по-горе лица, страни по делото, съобразно определените
квоти, отчитайки и собствеността в изградените в него постройки. Следва да бъде отчетена
необходимостта от достъп до сградите, хигиенните и стопанските нужди, които да могат да
бъдат задоволявани на определено пространство от двора, т.е. доколко отделният
собственик пряко, непосредствено използва имота чрез застроената в него постройка.
Имотът следва да бъде разпределен по начин, който най-пълно съответства на обема на
правото на собственост на всеки един от съсобствениците, като се отчита фактическото
използване на имота до момента на завеждане на делото.
Отчитайки тези критерии, настоящият състав намира, че даденият от вещото лице
вариант № 1 на разпределение на ползването в най-пълна степен съответства на правата на
страните в имота и на установеното фактическо положение. В същото време между
страните, с изключение на М. Ф. и Г. Ф., има съгласие за ползване по така предложения
вариант, което в производство като настоящето по спорна съдебна администрация, следва да
се вземе предвид. Действително, определената от експерта площ за ползване не съответства
в абсолютна точност на притежаваните от съсобствениците права, но такъв паритет няма
как да бъде постигнат предвид броя на съсобствениците и площта на общия имот.
По направените от страните искания за присъждане на разноски следва да се
отбележи, че доколкото в случая се касае за производство по спорна съдебна
администрация, не намират пряко приложение правилата на чл.78 от ГПК, които обуславят
отговорността за разноски съобразно изхода на делото. Това е така, тъй като за разлика от
исковото производство, в което се решава със сила на пресъдено нещо спор за
съществуването или несъществуването на едно материално право, в производството по
спорна съдебна едаминистрация само се оказва съдействие на страните относно техни права
– в случая правото на ползване на съсобствен имот. Поради това липсва типичната за
исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното
решение, с което се разпределя ползването на общата вещ, ползва всички страни в
производството, поради което всяка от тях следва да понесе разноските, които е направила,
независимо от изхода на спора.
6
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ ползването на незастроена част от поземлен имот с идентификатор ..
по кадастралната карта и кадастралните регистри на град С, одобрени със Заповед
../09.03.2016г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на поземления имот гр. С, район
П, ул.„К Ч“ № 4-4А, с площ от 433 квадратни метра, с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.),
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 75 (седемдесет и пет), квартал:
269 (двеста шестдесет и девет), парцел: III (трети), при съседи: ... и ..., както следва: южната
част от източната половина на имота, заключена между точки 1-2-3-4-5-6-7-8-1 с площ от
14.70 кв.м. за М. Л. Й., ЕГН **********, източната част от източната половина на имота,
заключена между точки 13-14-15-16-13 к площ 14.80 кв.м. за общо ползване от Г. И. Ф., ЕГН
**********, М. Й. Ф., ЕГН ********** и В. Й. Б., ЕГН **********, източната част от
източната половина на имота, заключена между точки 13-14-17-18-13 с площ от 7.40 кв.м. за
общо ползване от И. М.а М., ЕГН **********, Д. А. В., ЕГН **********, Л. А. Т., ЕГН
**********, С. А. Т., ЕГН **********, К. Д. А., ЕГН **********, Ц. Д. Г., ЕГН **********,
Д. Т. Г., ЕГН ********** и Х. Т. Т., ЕГН **********; 37.00 кв.м. от източната част на имота
за всички изброени до тук съсобственици, и западната половина на имота за О. С. С., ЕГН
********** и Х. Д. С., ЕГН **********, съгласно скицата, приложена на стр.9 от съдебно-
техническата експертиза от 14.09.20.2023 г., подписана от съда и представляваща
неразделна часто от решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7