№ 3877
гр. София, 04.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря М С
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20221110138509 по
описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от
ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на
управление С,представлявано от А А и И Епротив Ж. Г. А.,ЕГН **********,с
адрес С,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за
установено,че съществува вземане на ищеца в размер,както следва – 3579,39
лева цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
м.05.2018 г. до м.04.2020 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от 16.11.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането,мораторна лихва в размер на 582,76 лева за периода 15.09.2019 г.
до 03.11.2021 г.,главница в размер от 36,37 лева за извършена услуга дялово
разпределение за периода м.10.2018 г. до м.04.2020 г.,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от 16.11.2021 г. до окончателното изплащане
на вземането,8,30 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение
за периода 01.12.2018 г. до 03.11.2021 г.
В исковата молба се твърди,че страните се намират в договорно
правоотношение относно продажба и доставка на топлинна енергия за
недвижим имот в С,при което ответницата е длъжна да заплаща цената на
доставена топлинна енергия в срока по общите условия. Сочи се,че за
процесния период цената не е заплатена и възлиза на 3579,39 лева,която
съответства на реално доставено количество топлинна енергия. Предвид
обстоятелството,че цената не е заплатена в срок,ищецът претендира
мораторна лихва в размер от 582,76 лева. С исковата молба са заявени и
искови претенции за заплащане сума за дялово разпределение и мораторна
лихва върху сума за дялово разпределение,съответно в размер от 36,37 лева и
8,30 лева мораторна лихва. Исковата претенция се основава на твърдения,че
1
вземането е претендирано по реда на заповедното производство,но предвид
връчването на заповедта за изпълнение по реда на чл.47,ал.5 от ГПК е налице
интерес от предявяване на установителните искове. Ищецът моли съда да
постанови решение,с което да уважи предявените искове.
Ответницата Ж. Г. А. чрез назначения особен представител в подадения
писмен отговор оспорва исковете като твърди,че ответницата не е потребител
на топлинна енергия,между страните не съществува договорно
правоотношение,както и не е доказано в имота да е доставена топлинна
енергия. Оспорено е наличието на сключен договор за дялово разпределение
на топлинна енергия. Формулирано е възражение за настъпила погасителна
давност. Ответната страна моли съда да отхвърли исковете.
Третото лице помагач „Д намира исковете за доказани по основание.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „Т С“ЕАД претендира
издаването на заповед за изпълнение против Ж. Г. А. за сумите от 3579,39
лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до м.04.2020
г.,582,76 лева мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. до 03.11.2021 г.,36,37
лева сума за дялово разпределение за периода м.10.2018 г. до м.04.2020 г. и
8,30 лева лихва за забава за периода 01.12.2018 г. до 03.11.2021 г.,ведно със
законната лихва,считано от подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 65448/2021 г. по описа на СРС,42 състав.
Представени са общи условия на „Т С“ЕАД за продажба на топлинна
енергия за битови нужди.
Видно от заповед № ЖН-04ж-001/02.04.2002 г.,издадена от С О,район
„Л“ Ж. Г. А е настанена заедно със своята дъщеря Н А.
Приети са съобщения към фактури,издадени от „Т С“ЕАД с получател
Ж. Г. А.
Представен е документ за главен отчет от м.05.2019 г. и протокол за
неосигурен достъп за м.05.2020 г.
Според заключението по изслушаната съдебно-техническа експертиза
общият топломер е отчитан на първо число,след което са приспадани
технологичните разходи,които са за сметка на доставчика,общият топломер е
преминавал периодична метрологична проверка със заключение за
съответствие,главницата за процесния период,без да има включени
задължения извън процесния период възлиза на 3509,69 лева.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза се установява,че в счетоводството на ищеца няма данни за
реализирани плащания на парични суми за процесния период,изравнителните
сметки са въведени,неиздължената главница възлиза на 3579,39 лева,а
мораторната лихва е 582,82 лева. Размерът на сумите за дялово разпределение
възлиза на 36,37 лева,а мораторната лихва – 8,30 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
2
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
подадено възражение или заповедта за изпълнение е връчена при условията
на чл.47 от ГПК. С оглед това,че искът е положителен установителен иск в
тежест на ищеца е възложено доказването наличието на материалноправни
предпоставки за доказване на иска – да бъде установено,че съществува
договорно правоотношение относно продажба и доставка на топлинна
енергия,да бъде доказано,че е доставена топлинна енергия,да бъде установено
количеството доставена топлинна енергия и цената на същата. Искът по
чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е с предмет,идентичен с предмета на
заповедта за изпълнение – подлежи на доказване същото вземане или част от
вземането,за което е издадена заповед за изпълнение. Законът регламентира
фикция,че искът се явява предявен на датата на подаване на заявлението,ако
исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано от съобщението за
разпореждането с указания за предявяване на иск,т.е. искът се счита предявен
на 16.11.2021 г.
Обсъдени в съвкупност,доказателствата по делото не позволяват на
съда да приеме,че е доказано съществуване на договорно
правоотношение,поради което искът,с който се претендира изпълнение на
договорно задължение подлежи на отхвърляне. Разпоредбата на чл.153,ал.1 от
ЗЕ предвижда,че клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят
на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,а законът не поставя
изискване за наличието на сключен формален договор – договорното
правоотношение се счита възникнало с лицето,което притежава право на
собственост или вещно право на ползване. В настоящия случай ищецът не
твърди ответницата А. да е собственик или вещен ползвател на имота,поради
което съдът счита,че не може да бъде възприето,че договорно
правоотношение е възникнало между страните. Действително притежаване
право на собственост или вещно право на ползване не е единствената
хипотеза,при която може да възникне договорно правоотношение – с
приетото Тълкувателно решение от 17.05.2018 г.,постановено по тълк.дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС е възприето,че пасивно легитимиран да отговаря за
заплащане цената на доставена топлинна енергия е лицето,което реализира
фактическа власт върху имота на облигационно основание,ако е възникнало
договорно правоотношение между това лице и топлопреносното предприятие.
С оглед това,че тълкувателното решение е задължително за съдилищата,при
съобразяване на тълкувателното решение, за заплащане цената на топлинна
енергия може да отговаря и ползвателят на имота на облигационно
основание,но ако е сключен договор с доставчика. В настоящия случай по
делото е представена настанителна заповед,която позволява да бъде
възприето,че ответницата А. е настанена под наем в общинско жилище,т.е.
ответницата ползва топлоснабдения имот на облигационно основание.
Провеждането на доказване,че ответната страна е наемател на имота не е
достатъчно,за да бъде уважен искът. За да се приеме,че е възникнало между
страните договорно правоотношение и ответницата А. отговаря за
3
изпълнение на задълженията за заплащане цена на доставена топлинна
енергия,необходима предпоставка е да е сключен договор между страните –
ищец и ответник. Договорно правоотношение с лице,което ползва имота на
облигационно основание може да възникне при съобразяване общите условия
на дружеството доставчик – съгласно чл.64,ал.1 от общите условия клиент
може да бъде и друго лице – наемател,ако собственикът е изразил писмено
съгласие в нотариално заверена форма. Софийският районен
съд,съобразявайки липсата на проведено доказване да е дадено съгласие от С
О в писмена форма с нотариална заверка относно това за клиент на топлинна
енергия да се счита ответницата А.,намира,че не е възникнало договорно
правоотношение между страните по настоящото производство,поради което
предявените искове за изпълнение на договорни задължения подлежат на
отхвърляне като недоказани по основание.
Изводът на съда за неоснователност на исковете за главница и за сума
за дялово разпределение обосновават разбирането,че подлежат на отхвърляне
и исковете за мораторна лихва. Исковете по чл.86 от ЗЗД,макар да са
самостоятелни искове,имат акцесорен характер и уважаването им е
обусловено от провеждането на доказване,че съществува вземане за главница.
Ако не са доказани исковете за главница,то недоказани се явяват и исковете
за мораторна лихва.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД,предявени от „Т
С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление С,представлявано от
А А и И Епротив Ж. Г. А.,ЕГН **********,с адрес С,за признаване за
установено,че съществува вземане на ищеца в размер,както следва – 3579,39
лева ( три хиляди петстотин седемдесет и девет лева тридесет и девет
стотинки ) цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
м.05.2018 г. до м.04.2020 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от 16.11.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането,мораторна лихва в размер на 582,76 лева ( петстотин осемдесет и
два лева седемдесет и шест стотинки ) за периода 15.09.2019 г. до 03.11.2021
г.,главница в размер от 36,37 лева ( тридесет и шест лева тридесет и седем
стотинки ) за извършена услуга дялово разпределение за периода м.10.2018 г.
до м.04.2020 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
16.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,8,30 лева ( осем лева
и тридесет стотинки ) мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за
периода 01.12.2018 г. до 03.11.2021 г.,относно което вземане е издадена
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 65448/2021 г. по описа на СРС,42
състав.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Д.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5