№ 207
гр. София, 21.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно търговско
дело № 20221001000234 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от 10.03.2022 г. на прокурор при Софийската градска
прокуратура срещу определението от 4.03.2021 г. по т. д. № 288/2021 г. на Софийския градски съд,
VІ-17 състав, с което е върната исковата молба.
В жалбата се твърди, че съдът неправилно е приел, че предявеният иск е недопустим поради
липсата на правен интерес, доколкото исканото прекратяване на ответното дружество било
настъпило по силата на закона на осн. чл. 157, ал. 1 ТЗ поради смъртта на едноличния собственик
на капитала. Сочи се, че искът е предявен на осн. чл. 155, т. 3 ТЗ, като няма пречка дружеството да
се прекрати по което и от двете паралелно съществуващи основания. Твърди се, че съгласно чл.
140, ал. 3 ТЗ решенията за прекратяване на дружеството влизат в сила от вписването им в ТР, като
без същото не би могло да се открие и поисканото производство по ликвидация.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.
Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по
частната жалба, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество
тя е неоснователна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран от прокурор при Софийската градска прокуратура с
искова молба от 8.02.2022 г., с която срещу „К Флоор“ ЕООД е бил предявен иск по чл. 155, ал. 1,
т. 3 ТЗ за прекратяване на ответното дружество. В исковата молба се твърди, че в СГП била
образувана пр. пр. № 23756/2021 г. по повод постановление от 18.11.2021 г. по пр.пр. № 6062/2021
г. на СРП, с което е прекратено наказателното производство за престъпление по чл. 227б НК.
Същата била изпратена по повод на това, че управителят на ответното дружеството Н. Б. Л. бил
починал на *** г. Твърди се, че от тогава и в продължение на повече от 3 месеца дружеството няма
вписан управител, поради което било налице основанието по чл. 155, т. 3 ТЗ.
1
Към исковата молба са приложени постановление 18.11.2021 г. по пр.пр. № 6062/2021 г. на
СРП; докладна записка с рег. № 225р-2249/18.01.2022 г. на СДВР – І РПУ; обяснение от 7.01.2022
г. г.; протокол за доброволно предаване; определение от 9.08.2021 г. по ч.гр.д. № 44336/2021 г. на
СРС, 117 състав; препис-извлечение от акт за смърт от 13.12.2021 г.; удостоверение за наследници
с изх. № 1991/13.12.2021 г.
За да постанови обжалваното определение от 4.03.2022 г. СГС е приел, че искът е недопустим,
поради липса на правен интерес, доколкото дружеството е прекратено по силата на закона на осн.
чл. 157, ал. 1 ТЗ.
Определението е правилно.
Искът за прекратяване на ООД по чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ е конститутивен. Правен интерес от
предявяването му съществува, доколкото търсената правна промяна не е настъпила по други
причини. Предявеният конститутивен иск по чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ е насочен към една правна
промяна – прекратяване на ответното дружество. Тази промяна обаче вече е настъпила на осн. чл.
157, ал. 1 ТЗ, която разпоредба предвижда, че ЕООД, в което капиталът се притежава от едно
физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците не
поискат да продължат дейността. От твърденията в исковата молба и от приложения препис от акт
за смърт е видно, че едноличният собственик на ответното дружество Н. Б. Л. е починал на *** г.
В обявения в ТР учредителен акт на ответното дружество не е предвидено друго, а наследниците
му не са поискали продължаване на дейността му. Ето защо следва да се приеме, че дружеството
вече е прекратено по силата на закона. Следователно, правната промяна, която се цели с
предявения конститутивен иск, вече е настъпила. В тази ситуация е безпредметно провеждането на
нарочно исково производство за прекратяване на друго основание на вече прекратеното дружество
/по чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ/, а в полза на всички заинтересовани лица /кредитори, вкл. и НАП/ е друга
възможност – директно да подадат искане до Агенцията по вписванията за назначаване на
ликвидатор, като приложат към искането си доказателства за смъртта на едноличния собственик на
капитала, като регистърната практика на АВ е именно в този смисъл. Ето защо искът се явява
недопустим.
Ирелевантни са останалите изложени в частната жалба доводи. Разпоредбата на чл. 140, ал. 3 ТЗ
касае действието на някои решения на общото събрание на ООД, измежду които и за доброволно
прекратяване на същото по чл. 154, ал. 1, т. 2 ТЗ. Същата е неотносима към прекратителното
основание по чл. 157 ТЗ, настъпващо ex lege. Що се отнася до производството по ликвидиция,
същото се смята за открито не с постановяването на някакъв специален съдебен или друг акт
/подобен на чл. 630 ТЗ/, а с назначаването на ликвидатор, което е от компетентността на Агенцията
по вписванията.
С оглед на изложеното частната жалба следва да се остави без уважение, а обжалваното с нея
определение – потвърдено.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 4.03.2021 г. по т. д. № 288/2021 г. на Софийския градски
съд, VІ-17 състав.
2
Определението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК в 1-
седмичен срок от връчването на препис на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3