РЕШЕНИЕ
№…
18.05.2018 г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
на осемнадесети май през две хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1………………………
2……………………….
Секретар ДАФИНКА БОРИСОВА
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ТД №90 по описа за 2017 год.
ИСК с правно основание чл.430, ал.1
от ТЗ вр. чл.288 от ТЗ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска 75051, 57 лева.
ИСК
с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска 33 126, 82 лева.
ИСК
с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска 322, 55 лева.
Ищецът О** АД твърди, че е сключил с ответника Н.П.З. на 08.10.2007 г. договор за банков кредит, като кредитът е усвоен на 10.10.2007 г.Твърди се в исковата молба, че ответникът не е изпълнявал своевременно задълженията си по договора, като към 29.05.2017 г. не са заплатени 36 погасителни вноски съгласно Допълнително споразумение №2от 28.10.2011 г., дължими за периода от 28.05.2013 г. до 29.05.2017 г.Ищецът твърди, че с нотариална покана – уведомление до ответника е обявил предсрочната изискуемост на цялото задължение, като за част от неплатените вноски по кредита, с настъпил падеж за периода от 28.05. 2013 г. дои 27.04.2014 г. банката се е снабдила със заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК по ч. гр.д.№ 2117/ 2914 г. по описа на ПРС, вземането по което е установено с решение по т.д.№ 192/ 2014 г. по описа на ПОС и решение по в.т.д.№ 243/ 2015 г. по описа на ВТАС. При условията на евентуалност ищецът е отправил искане съдът да приеме за установено, че вземането по договора за кредит е обявено за предсрочно изцяло изискуемо с предявяването на настоящия иск.
Ищецът твърди, че ответникът към датата на предявяване на иска претендираните суми са дължими от ответника, като е отправил искане съдът да постанови решение, с което на основание чл.430 вр. чл.288 от ТЗ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца главница в размер на 75 051, 57 лева; законна лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане; на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД договорна лихва периода от 28.05.2014 г. до 29.05.2017 г. в размер на 33 126, 82 лева и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД наказателна лихва за периода от 28. 05. 2014 г. до 29.05.2017 г. в размер на 322, 55 лева, както и направените по делото разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Ответникът Н.П.З. твърди чрез особения си представител адв.А.Д., че исковете са неоснователни и недоказани.Твърди се, че не е налице предсрочна изискуемост на цялото вземане, тъй като ответникът не е получил нотариалната покана за това обявяване.Твърди се, че липсва погасителен план за главницата, претендирана от ищеца, поради което претенцията в тази част не е доказана.Направено е възражение за изтекла давност на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД,като е изразено становище, че исковата претенция за главница може да е считано от 16.06.2014 г.Направено е възражение за изтекла давност на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД и за договорната и наказателната лихва, като претенцията би могло да бъде за периода от 16.06.2014 г.По отношение на наказателната лихва ответникът счита, че не е дължима такава, тъй като липсва предсрочна изискуемост на цялото задължението.Изразено е становище за изтекла погасителна давност до 16.06.2014 г.Ответникът е изразил становище за нищожност на клаузите на чл.5, ал.3, чл.6, ал.1 и ал.2 от договора на основание чл.154, т.5 и чл. 146, ал.2 от ЗЗП, нищожност и на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.Отправено е искане за присъждане на деловодни разноски.
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Страните са сключили Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство на 08.10.2007 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на 80000 лева.Страните са се уговорили, че кредитът се издължава на 360 месечни вноски в размер на 841, 06 лева, считано от 28.10.2007 г. на всяко 28-мо число от месеца.Крайният срок за издължаване на кредита е 28.09.2037 г.
На 13.05. 2010 г. и на 28.10.2011 г. страните са сключили допълнителни споразумения, като са променени размера на месечните вноски, и срока на договора, който в крайна сметка е 28.09.2039 г.
Ищецът е изпратил нотариална покана чрез нотариус Д. И. с рег.№ 008 на НК, с която ответникът е уведомен за предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит и споразуменията към него поради просрочие на повече от две вноски по кредита.Поканата е оформена при отказ на ответника да му бъде връчена, като отказът е отразен в нотариалната покана и е положен подпис на връчителя съгласно чл.44 ГПК с дата 14.01.2017 г.
С Решение № 22/ 02.02.2016 г. по в.т.д.№ 243/ 2015 г. по описа на ВТАС е отменено частично Решение № 107/ 07.07.2015 г. на Плевенския окръжен съд, като е признато за установено съществуването на вземане на ищеца към ответника въз основа на договора за кредит и споразуменията към него общо в размер на 10 761, 92 лева, от които главница 298, 40 лева ведно със законната лихва от 30.04.2014 г. до окончателното изплащане; 10 438, 63 лева договорна лихва за периода от 28.05.2013 г. до 28.04.2014 г. и 24, 89 лева наказателна лихва за същия период, за които вземания е издадена Заповед № 1207/ 07.05.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч. гр.д.№ 2117/ 2014 г. по описа на ПЛРС.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на представените по делото доказателства съдът приема за установено, че между страните е сключен договор за банков кредит за сумата от 80 000 лева, предоставена от ищеца на ответника.Страните са сключили две допълнителни споразумения, с които са изменени размерът на месечните вноски по кредита и крайният срок на издължаване на кредита.
За изясняване на спорните въпроси е допусната съдено – икономическа експертиза, която е изготвила две заключения и съдът съобразява второто заключение, при което е съобразено решението на ВТАС по в.т.д.№243/ 2015 г. по описа на ВТАС.От заключението на вещото лице става ясно, че ответникът е извършвал плащания по сметката за погасяване на кредита общо в размер на 41 899, 54 лева, като след 27.06.2013 г. плащания от ответника за погасяване на кредита не са извършвани.Съгласно чл.18 от договора за кредит при пълно или частично неизпълнение на две месечни вноски, кредитът става предсрочно изискуем.
Съдът приема, че задължението по кредита е обявено по надлежния ред за предсрочно изискуемо, тъй като освен просрочие при погасяването на кредита, видно от доказателствата по делото предсрочната изискуемост е обявена от ищеца с нотариална покана, отправена до ответника. При връчване на поканата е отразено от връчителя, че ответникът отказва да получи поканата, положена е дата 14.01.2017 г. и подпис на връчителя. Съдът счита, че са изпълнени изискванията на чл.44, ал.1 , изр.последно ГПК съгласно който отказът на получателя се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя, като отказът на получателя не засяга редовността на връчването.
Видно от заключението на вещото лице размерът на главницата за периода от 28.05. 2014 г. до предявяване на иска е в размер на 75 051, 57 лева.Вещото лице при установяване размера на главницата е съобразило решението на ВТАС по в.т.д.№ 243/ 2015 г., което се отнася до същите страни и за същото правоотношение, но за друг период от време и съответно след приспадане на сумите, присъдени с решението на ПОС и на ВТАС е определило, че размерът на главницата е 75 051, 57 лева.
Съдът не възприема възражението за прихващане на ответника досежно главницата, тъй като, макар и да са определени месечни вноски, това е едно общо задължение и не представлява периодично плащане, както се твърди от ответника, за да бъде приложена разпоредбата на чл.111, б.“в“ ЗЗД.Ответникът е цитирал ТР №3/ 2011 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС за периодичните плащания, като е цитирал само част от характеристиката на периодичните плащания.Съгласно цитираното тълкувателно решение след като разпоредбата на чл.111, б.“в“ ЗЗД се отнася за изключение, тя не следва да се тълкува разширително и трябва да се прилага само за такива периодични плащания, които са подобни на наемите и лихвите.В решението е посочено, че изискуемостта, забавата и давността за всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения, имащи единен правопораждащ факт.При договора за кредит месечните вноски не са самостоятелни задължения, тъй като са част от едно общо задължение и месечните вноски представлява разсрочено плащане на общото задължение по кредита, а не уговорка на страните за периодично плащане, за да е приложима разпоредбата на чл.111, б.“в“ ЗЗД.По отношение на главницата е приложима общата петгодишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД, която към датата на предявяване на иска не е изтекла.В този смисъл е Решение № 161 от 08.02.2016 г. на ВКС по т.д.№ 1153/ 2014 г. , ІІ т.о., ТК, в което се приема, че за главницата е приложима петгодишната давност по чл.110 ЗЗД.
С оглед изложеното съдът приема за установено, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 75 051, 57 лева, представляваща неизплатена главница по договора за кредит и споразуменията към него, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
По отношение на договорната лихва вещото лице е изчислило, че размерът на договорната лихва за периода от 28.05. 2014 г. до 29.05.2017 г. е в размер на 28 111, 52 лева, като са съобразени цитираните по- горе решения на ПОС и на ВТАС.
Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност за периода от 28.05.2014 г. до 16.06.2017 г., когато е предявен искът.В случая приложима е разпоредбата на чл.111, б.“в“ ЗЗД, която се отнася до задълженията за лихви, като погасителната давност е тригодишна.Съдът счита, че възражението за изтекла давност на ответника е основателно за периода от 28.05.2014 г. до 16.06.2014 г., като след тази дата срокът до 16.06. 2017 г. не е изтекъл, поради което възражението от 17.06. 2014 г. до 16.06.2017 г. е неоснователно.За посочения период на изтекла давност размерът на лихвата 506, 66 лева с оглед заключението на вещото лице и тази сума следва да се приспадне от претенцията на ищеца при определяне размера на сумата.Съдът приема, че размерът на договорната лихва е 28 111, 52 лева за претендирания с исковата молба период, от която сума следва да бъде приспадната сумата от 506, 66 лева лихва за периода от 28.05.2014 г. до 16.06.2014 г. включително и за който период е приложима разпоредбата на чл.111, б.“в“ ЗЗД.Следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца договорна лихва за периода от 17.06.2014 г. до 29.05.2017 г. в размер на 27 604, 86 лева, като за разликата до 33 126, 82 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Ответникът е изразил доводи в отговора на исковата молба за нищожност на клаузи от договора поради неравноправност съгласно ЗЗП, но съдът счита, че тези клаузи са индивидуално уговорени, видно е че са уточнявани с ответника размера на месечните вноски и срокът на изплащане, както и крайният срок на изплащане с договора и з допълнителните споразумения, поради което не е налице нищожност на клаузите поради неравноправност.От друга страна не е налице и нищожност по чл.26 ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави, както твърди ответникът, тъй като страните не са уговаряли лихвени нива и проценти, които да завишават значително задълженията и същите се ръководят от БЛП. По тези съображения съдът приема, че клаузите на договора и споразуменията са действителни и следва да бъдат съобразени при определяне размера и основанието на задълженията на ответника.
По отношение на претенцията за наказателна лихва вещото лице е изчислило, че размерът за периода от 28.05.2014 г. до 29.05. 2017 г. е 419, 25 лева, като ищецът претендира за сумата от 322, 55 лева. Съдът приема, че дължимата наказателна лихва е в размер на 419, 25 лева, както е изчислена от вещото лице, но с оглед претенцията на ищеца следва да се приеме, че размерът на наказателната лихва е 332, 55 лева. Тъй като по отношение и на наказателната лихва ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност, което е основателно по чл.111, б.“в“ ЗЗД за периода от 28.05.2014 г. до 16.06.2014 г. включително, то следва от претендираната сума да се приспадне сумата от 7, 55 лева и остатъкът от 315 лева е дължим от ответника, като за разликата до 322, 55 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.Съдът счита, че сумата от 7, 55 лева следва да бъде приспадната от претендираната сума, а не от сумата, посочена от вещото лице, тъй като ищецът твърди, че претендираната сума е и за периода за който е налице изтекла давност.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 вр. чл.80 ГПК и съдът счита, че следва посоченото адвокатско възнаграждение за ищеца да бъде присъдено в пълния размер от 4469, 60 лева с ДДС, тъй като минималното възнаграждение по чл7, ал.2, т.4 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 2619, 14 лева и с ДДС е в размер на 4342, 96 лева, т.е. незначителна е разликата между уговореното възнаграждение и минималното такова, а следва да се има пред вид, че делото и с правна сложност.С оглед на това съдът счита, че следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски съобразно уважената част от иска в размер на 12 631, 34 лева.
Ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 50, 96 лева.
Следователно ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски по компенсация в размер на 12 580, 38 лева.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА на основание чл.430 ТЗ вр.чл.288 ТЗ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД Н.П.З. с ЕГН**********,*** да заплати
на О************ АД с ЕИК***, гр.София, *****, представлявано от С. В. и Р. Т.,
чрез пълномощника Адвокатско дружество „*****.“, чрез действащия по
преупълномощаване адвокат С.Б. – САК, СЪДЕБЕН АДРЕС ***, (надпартерен), ап.10
сумата от 75051, 57 лева главница за периода от 28.05.2014 г. до 29.05.2017 г.
по Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 08.10.2007 г.
и допълнителни споразумения № 1/
13.05.2010 г. и №2/ 28.10.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от 16.06.2017 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 ЗЗД Н.П.З. с
ЕГН**********,*** да заплати на О************ АД с ЕИК***, гр.София, *******,
представлявано от С. В. и Р. Т., чрез пълномощника Адвокатско дружество „*****“,
чрез действащия по преупълномощаване адвокат С.Б. – САК, СЪДЕБЕН АДРЕС ***, (надпартерен),
ап.10 сумата от 27 604, 86 лева, представляваща договорна лихва върху
главница от 75 051, 57 лева за периода от 28.05.2014 г. до 29.05.2017 г. и въз основа на Договор за предоставяне на
кредит за ремонт и строителство от 08.10.2007 г. и допълнителни
споразумения № 1/ 13.05.2010 г. и №2/
28.10.2011 г., като за разликата до 33 126, 82 лева ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД Н.П.З. с ЕГН**********,*** да заплати на О************
АД с ЕИК***, гр.София, *******, представлявано от С. В. и Р. Т., чрез
пълномощника Адвокатско дружество „*****“, чрез действащия по преупълномощаване
адвокат С.Б. – САК, СЪДЕБЕН АДРЕС ***, (надпартерен), ап.10 сумата от 315
лева, представляваща наказателна лихва върху главница от 75 051, 57 лева
за периода от 28.05.2014 г. до 29.05.2017 г.
и въз основа на Договор за предоставяне на кредит за ремонт и
строителство от 08.10.2007 г. и допълнителни споразумения № 1/ 13.05.2010 г. и №2/ 28.10.2011 г., като
за разликата до 322, 55 лева ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. чл.80 ГПК Н.П.З. с ЕГН********** да
заплати на О************ АД с ЕИК*** направените по делото разноски по
компенсация в размер на 12 631, 34 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред ВТАС.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: