РЕШЕНИЕ
№ 3318
гр. Варна, 24.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20253110100623 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се разглежда по реда на чл. 238 от ГПК.
Производството по делото е образувано по предявени от „К. И. И. Б.“ ЕАД, ЕИК *,
чрез юрк. С. П., срещу К. Е. К., ЕГН **********, в условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване осъдителни облигационни искове с правно основание чл. 79, ал. 1
от ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, да заплати
на ищеца сумите, както следва:
- 187.37 лева, представляваща непогасена главница по договор за паричен заем № *
от * г., сключен с „К. Й.“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба в съда – 17.01.2025 г., до момента на заплащане на сумата;
- 10.96 лева, представляваща договорна лихва за периода от 06.07.2022 г. до
12.10.2022 г.;
- 100.42 лева, представляваща неустойка, дължима на основание чл. 8 и чл. 14 от ОУ
към договора.
По същество ищецът моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор, въпреки че
препис от исковата молба му е връчен лично на 24.02.2025 г.
Първо по делото заседание, в което е даден ход на делото, е проведено на 12.09.2025
г., като ответникът, който лично е получил призовката за о.с.з., не е изпратил представител и
не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът, от своя страна, изрично е обективирал искане за постановяване на
неприсъствено решение в хода на устните състезания.
От приложените по делото съдебни книжа се установява, че на ответника са били
указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в
съдебно заседание.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения:
1
Твърди, че между ответницата и „К. Й.“ ООД на * г. е сключен договор за паричен
заем № *, с чиста стойност в размер на 200.00 лева. Договорът бил с уговорен брой 15
вноски, всяка от които в размер на 20.00 лева. Първата падежна дата била на 06.07.2022 г., а
последната е била договорена за 12.10.2022 г. Общата дължима сума възлизала на 212.50
лева. Заетата сума била усвоена в деня на подписване на договора, като самият договор
съгласно чл. 4 от същия представлявал и разписка за получаването на сумата в брой от
ответника. От страна на длъжника в изпълнение на поетото договорно задължение са
постъпили плащания в размер на 20.00 лева. Страните договорили заплащане и на
възнаградителна лихва в полза на кредитодателя. Уговорили и заплащане на мораторна
неустойка в размер на 10% върху остатъчната главница след изпадане в неизпълнение на
договорното задължение, съгласно чл. 14 от ОУ, както и компенсаторна неустойка в размер
на 87.50 лева по арг. от чл. 8 от Договора, в случай че кредитополучателя не представи
описаното в чл. 6 от ОУ обезпечение в полза на кредитора.
Ищецът сочи, че на * г. между „К. Й.“ ООД, в качеството на цедент, и „К. И. И. Б.“
ЕАД се сключил договор за цесия, по силата на който „К. Й.“ ООД /като цедент/ цедирал
вземането си по гореописания договор за паричен заем на „К. И. И. Б.“ ЕАД /като цесионер/.
Придобитото вземане от страна на ищеца възлизало на 298.74 лева, от които: 187.37 лева
непогасена главница, 10.96 договорна лихва и неустойка в размер на 100.41 лева.
Излага, че с пълномощно от * г. цедентът „К. Й.“ ООД е упълномощил „К. И. И. Б.“
ЕАД, да уведоми от името на „К. Й.“ ООД всички длъжници по вземанията на „К. Й.“ ООД,
които „К. Й.“ ООД е цедирало.
Поддържа, че с връчване на препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея,
ответникът се счита за надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземанията.
Моли за осъждане на ответника и присъждане на сторените по делото разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът в хода на исковото производство не е оспорил тези твърдения.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на
претенцията по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК и
чл. 92, ал. 1 от ЗЗД ищецът е представил съвкупност от писмени доказателства, а именно
Договор за паричен заем № * от * г., сключен между „К. Й.“ ООД и К. Е. К.; погасителен
план; общи условия; уведомление за прехвърляне на вземания; обратна разписка; договор за
цесия от * г., сключен между „К. Й.“ ООД и „К. И. И. Б.“ ЕАД; Потвърждение за сключена
цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД; Приложение № 1 от * г. към договора за продажба и
прехвърляне на вземания; пълномощни в полза на ищеца да уведоми ответника за частното
правоприемство от * г., които съответстват на твърденията му.
Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят крайния извод на съда за
вероятна основателност на исковите претенции на ищеца.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК, поради което и претенцията
следва да се уважи по този ред.
Относно съдебно-деловодните разноски:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, чийто общ
размер възлиза на 250.00 лева, от които: 150.00 лева – държавна такса и 100.00 лева –
юрисконсулстко възнаграждение.
По изложените съображения и на осн. чл. 239, ал. 2 от ГПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 9,
ал. 1 от ЗПК и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, К. Е. К., ЕГН ********** да заплати в полза на „К. И. И.
Б.“ ЕАД, ЕИК * сумите, както следва:
- 187.37 лева, представляваща непогасена главница по договор за паричен заем № *
от * г., сключен с „К. Й.“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба в съда – 17.01.2025 г., до момента на заплащане на сумата;
2
- 10.96 лева, представляваща договорна лихва за периода от 06.07.2022 г. до
12.10.2022 г.;
- 100.42 лева, представляваща неустойка, дължима на основание чл. 8 и чл. 14 от ОУ
към договора, които суми са прехвърлени в полза на ищеца по силата на договор за цесия,
сключен между него и кредитодателя „К. Й.“ ООД на * г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, К. Е. К., ЕГН ********** да заплати в
полза на „К. И. И. Б.“ ЕАД, ЕИК * сумата в общ размер от 250.00 лева, представляваща
сторени по делото съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на осн. чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3