Р Е Ш
Е Н И Е
№…………
гр.***, 28.02.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ***, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Х състав, в публичното заседание на 15.02.2018 год. в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ***
при секретаря ***, като разгледа докладваното от съдия ***гр.д. № 1688/2017 год. по описа на
Районен съд гр. ***, Х състав, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е образувано по
предявени от „В.Е.В.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
срещу С.Г.Л. с ЕН ********** ***,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 553.79 лева, представляваща начислени такси за
дялово разпределение, дължими за потребената и
незаплатена топлинна енергия отдадена от сградната
инсталация на топлофицирана сграда в етажна
собственост, по партида № 13204 за имот, находящ се в
гр. ***, ***, формирана както следва:
главница 5.93 лева за периода от м.
В исковата молбата ищецът „В.Е.В.” ЕАД твърди, че в качеството му на
доставчик е доставял, а ответникът, в качеството му на потребител по смисъла на
чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и собственик на топлоснабдяван
имот, находящ се в ж.к. ***потребявал топлинна енергия по
открита партида 13204. Присъединяването на Етажната собственост на адрес: гр. ***, ***към топлопреносната
мрежа на „***– ***” ЕАД е извършено през 1997 год. Сочи, че на проведени общи
събрания на етажните собственици е избран топлоснабдителен
аген за осъществяване на отношенията им с „***-***”
ЕАД, отговорник на абонатната станция, избор на начин на разпределение на
топлинната енергия между етажните собственици в сградата, определен е
относителният дял на топлинна енергия за отопление на общите части на сградата
и жилищата, както и начина на заплащане на сумите за топлинна енергия. За
ответника се твърди да се приложими ОУ на ДПТЕ от „***– ***” ЕАД на потребители
за битови нужди, според които същият е потребител на топлинна енергия и като
такъв съгласно същите и разпоредбите на ЗЕЕЕ, дължи заплащането на количеството
топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация.
Въпреки настъпилия падеж на задълженията, изпълнение не е налице и понастоящем,
поради което се претендира за осъждането му да изпълни реално задължението си
ведно с обезщетение за забава.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК
ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете като
неоснователни. Оспорва се наличието на договорно правоотношение между страните,
качеството на потребител на ответника, както и факта, че процесният
имот е топлоснабден. Твърди се, че ответникът не е
ползвал топлинна енергия в процесния имот, който е
необитаем от 2002г. Общите части на сградата също не са били обект на отопление
поради липсата на монтирани отоплителни тела. Ответникът не е бил поставен в
забава, поради липсата на отправена покана за плащане. Позовава се на
погасяване на претенциите по давност. Оспорва се доказателствената
стойност на Протокол 2/10.10.200 с твърдения, че
същият не се отнася за процесната жилищна кооперация
и няма достоверна дата. Представените по делото справки месечни данни са частни
документи, поради което не се ползват с материална доказателствена
сила. Твърди се неавтентичност на Допълнително споразумение от 30.10.2001г. в
частта относно подписа на ответника. Поддържа се, че приложените по делото общи
условия не са приложими за процесния период.
От събраните по
делото доказателства се установява от фактическа страна следното:
Представени са пусков фиш за
сключване на договор за доставка на топлинна енергия за отоплителен сезон 1997/98г.
в бл.1; Договор от 11.10.2000г. с „******”ЕАД за продажба на топлинна енергия в
***и допълнително споразумение към него от 20.03.2002г., които в своята
съвкупност установяват наличието на
валидно облигационно правоотношение между ищеца и етажните собственици в ***по
договор за доставка и продажба на
топлоенергия.
Представен е протокол на ОС на ЕС
на ***от 15.08.2011г., в който е обективирано
съгласието на присъствалите етажни собственици с отказване на ищеца от ползването
на предлаганите услуги от ***, прекратяване на взаимоотношенията на ищеца с ***
и изключването му от системата на ***.
От проведената СТЕ се
установява, че сградата през целия процесен период е
била снабдена с централизирано топлоснабдяване без
данни за прекъсване на топлоснабдяването. Показанията
на общия топломер в абонатната станция са отчитани правилно, като количеството
топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация, е
изчислено математически точно. Дяловото разпределение на топлоенергията за
отопление в етажната собственост по имоти е извършено коректно. Според
Методиката в Наредбата за топлоснабдяване
количеството топлинна енергия, отдадено от сградната
инсталация, следва да се изчислява по един и същ начин, независимо че физически
количеството й за различните групи имоти е различно.
От заключението на вещото по
проведената ССчЕ се установява, че на ответника са
начислявани суми за топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация, топлоносител- допълване на сградната
инсталация и такса за дялово разпределение, като общият размер на дължимата
сума за процесния период е 553,79 лева, от която 489,37
лева и лихва 64,42 лева, начислена от датата на изпадане в забава – 30 дни след
месеца на доставката до 26.05.2017г.
При така
установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни изводи:
По предявеният иск с правно основание чл.79 от ЗЗД доказателствената тежест за установяване на вземането се
носи от ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да
установи наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер.
Между страните не е налице спор и от ангажираните
по делото писмени доказателства и специални знания се установява, че ответникът
притежава обект в топлоснабдена сграда, като
съобразно заключението на вещото по СТЕ няма данни топлоснабдяването
в нея да е било прекъсвано през процесния
период.
Съгласно
чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени
в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Съгласно разпоредбата на чл. 139,
ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост,
се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139
- Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването
/Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007г./. Топлинната енергия
за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.
2 от ЗЕ/.
Съобразно разпоредбата на чл.
153, ал. 6 ЗЕ, (ред. ДВ бр. 74/2006 г., непроменена с ДВ бр. 54/2010 г.,) потребителите в сграда – етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, предвид и на
което ответникът, като притежаващ имот в топлоснабдена
сграда, се явява задължено лице, което дължи заплащане на енергията, отдадена от сградната
инсталация и за отопление на общите части.
Съгласно разпоредбата на чл.
6.1.4. от Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради -
етажна собственост, приложение към чл. 61, ал. 1 от НАРЕДБА № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването за високоетажни
сгради - етажна собственост, с отоплителни инсталации с повече от една зона, с
открито изпълнение по проект, топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация за високата зона, в помещенията от
ниската зона, през които преминава, се определя от лицето по чл.139б ЗЕ по
изчислителен път, по реда на т. 6.9. В случая по делото не са ангажирани
доказателства за взето от ОС на ЕС решение за разпределяне на отопляемия обем
на сградата на повече от една зони, поради което дяловото разпределение
правилно е извършено пропорционално на отопляемите обеми на имотите без да се
отчита тяхната етажност.
От заключението на назначената
СТЕ се установява, че ползваната от всички абонати от бл.145, вх.3А, ж.к.”Перелик”,
топлинна енергия за процесния период е отчитана
правилно и документирана съгласно ОУ на договорите за продажба на топлинна
енергия, че дължимите суми са изчислени правилно, че дяловото разпределение е
извършено правилно и в съответствие с нормативните изисквания.
От заключението на назначената ССчЕ се установява, че за процесния
период задължението на ответника възлиза на 489,37 лева.,
главница и 64,42 лв., лихва.
Представеният по делото протокол от
15.08.2011г. не представлява основание за освобождаване на ответника от
отговорност за заплащане на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация, тъй като отказът от услугата е възможен единствено с решение на
Общото събрание на сградната етажна
собственост, взето с мнозинство най-малко
две трети от собствеността в сградата,
попълнени от мнозинството от етажните собственици декларации и подадено до
ответника заявление по образец, каквато процедура в случая липсват данни да е
реализирана.
С оглед на гореустановено
съдът намира, че за процесния период ответникът дължи заплащането на топлинна
енергия, отдавана от сградната инсталация, за топлоносител –допълване на сградната
инсталация и такса за дялово разпределение в претендирания
от топлоснабдителното дружество размер, поради което
предявените искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени в пълния претендиран размер.
С оглед липсата на
доказателства за погасяване на главното задължение в законоустановения
срок, основателна се явява и претенцията с правно основание чл.86 от ЗЗД за
присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, която следва
да бъде уважена в пълния предявен размер, който кореспондира със заключението
на вещото лице.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.Г.Л.
с ЕН ********** *** да заплати на „В.Е.В.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 553.79 лева, включваща
сумата от 489,37 лева, представляваща начислени такси за дялово разпределение,
дължими за потребената и незаплатена топлинна енергия
отдадена от сградната инсталация на топлофицирана сграда в етажна собственост, по партида №
13204 за имот, находящ се в гр. ***, *** и сумата от 64,42 лева, представляваща мораторна лихва върху тях, формирани както следва:
главница 5.93 лева за периода от м.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен
срок от връчване на съобщението за обявяването му на страните, ведно с препис
от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: