РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Пазарджик, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на единадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елеонора П. Серафимова
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело №
20205200900139 по описа за 2020 година
Настоящото производство е образувано по искова молба с вх.№
7512/26.08.2020 г. от „А.” ООД (н.), ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр.П., ул.„С. Т.“ №**, вх.**, ет.**, ап.**, подаден чрез управителя
Д. Г. М., ЕГН ********** срещу „А. П.“ ООД, ЕИК****, със седалище и
адрес на управление гр.П., ул. „М.“ №**.
В производството по делото е конституиран и синдика на ищеца И.К..
Претенцията на ищеца с правно основание чл. 694, ал.1, ал.1 от ТЗ е да
се установи със сила на присъдено нещо несъществуването на вземането на
„А. П.“ ООД, ЕИК**** към А.” ООД (н.), ЕИК ****, в общ размер на 51 600
лв., представляващо вземане, което е предявено, прието от синдика и
включено в одобрения от съда списък по чл.692, ал.4 ТЗ на приетите вземания
по т.д. №192/2019 г. по описа на Пз ОС.
В исковата молба и уточняващата такава са наведени следните факти и
обстоятелства:
Дружеството - ищец твърди, че с решение от 07.10.2019 г. по т.д.№
192/2019г. на ПзОС е било открито производството по несъстоятелност на
„А.“ ООД. С молба вх.№10118/08.11.2019г. по реда на чл.685 от ТЗ „А. П.“
ООД предявило вземане, което било включено от синдика под № 4 в списъка
1
на приетите предявени вземания по чл.686 от ТЗ, който списък бил обявен в
ТРРЮЛНЦ на 31.12.2019 г.
В срока по чл.690 от ТЗ от „А.“ ООД било депозирано възражение с вх.
№96/06.01.2020 г. срещу така приетото вземане на „А. П.“ ООД, което
възражение било оставено без уважение от съда по несъстоятелността с
Определение № 490/12.08.2020 г.
В настоящето производство се оспорва съществуването на приетото
вземане, неговото основание и размер, тъй като при предявяването му не било
индивидуализирано както по основание, така и по размер. Липсвали
приложени каквито и да е било доказателства за установяване на същото.
Освен това се твърди и че неправилно, приемайки вземането, синдикът се
позовал на разпоредбата на чл.722, ал.1, т.10 ТЗ, тъй като не „А. П.“ ООД бил
съдружник в „А.“ ООД, а обратно.
Твърди се, че в списъка синдикът посочил за основание на вземането
„Счетоводен баланс и счетоводна справка“, но никъде в приложените
счетоводни баланси не фигурирала конкретно приетата сума от 51 600 лв.
Според счетоводните баланси на „А. П.“ ООД към датите 31.12.2015 г.;
31.12.2016 г.; 31.12.2017 г., 31.12.2018 г., липсвали данни „А.“ ООД да е
длъжник на ответника. От същите документи било видно, че „А. П.“ ООД има
вземане от заем в размер на 140 000 лв., но не било установено, че в тази
сума е включено процесното вземане от „А.“ ООД. Също така, от
счетоводния баланс на ответника към 31.12.2019 г. било видно, че посочената
суча не е променена, въпреки новото обстоятелство, изтъкнато от синдика, а
именно, че в периода 01.01.2019 г.- 31.03.2019 г., заемът, първоначално
посочен от П. . в размер на 61 600 лв., е бил частично погасен до сумата от 51
600 лв. Затова и според ищеца, приетото от синдика вземане на „А. П.“ ООД
безспорно не съставлявало част от заемните 140 000 лв., доколкото нямало
промяна в посока намаление на размера.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника „А. П.“ ООД, чрез пълномощника адв. Н.П. (АК-П.), в които се
съдържат основно съображения за недопустимост на предявеният иск.
Основно се подържа, че към датата на предявяване на претенцията -
26.08.2020 г., съдружника Д.М. не притежавала активна процесуална
легитимация да завежда процесния иск по чл.694, ал.1 ТЗ, тъй като към тази
2
дата единствен представляващ дружеството бил управителя към онзи момент
П. .. В този смисъл се оспорва законосъобразността на решението от
проведеното извънредно ОСС, с което Д.М. е била оправомощена да
предявява искове от името на „А.“ ООД срещу всяко от приетите вземания в
списъка, одобрен от в производството по несъстоятелност по т.д. № 192/2019
г. на ПзОС, като се развиват подробни съображения в този смисъл. Твърди се,
Д.М. била вписана като управител на дружеството в ТРРЮЛНЦ едва на
01.02.2021 г., но не и към датата на депозиране на исковата молба.
Иска се отхвърляне на претенцията. Претендират се разноски.
В постъпилата в срока по чл.372 от ГПК допълнителна искова молба
от „А.” ООД, чрез управителя Д.М., се излага становище, че въпросът за
допустимостта на претенцията вече бил разрешен в настоящото производство,
тъй като същата била вписана за управител на ищцовото дружество и затова и
същото било надлежно представлявано в процеса от нея. Позовава се на
Определение № 260135/22.03.2021 г. по ч.т.д. № 79/2021 г. на ПАС, което
било в същия смисъл и развива съображения в този смисъл, като прилага и
писмени доказателства - копие от протокол от ИОСС от 20.08.2020 г. и
Определение №260389/29.06.2021г. по т.д.№13/2021 г. на ПзОС.
Допълнителни доводи по съществото на спора не са наведени.
В срока по чл.373 от ГПК от ответното дружество е постъпил отговор,
в който се сочи, че с ДИМ е представен нов протокол от ИОСС на „А.“ ООД с
вписана в него дата. Твърди се, че това бил новоизготвен неистински
протокол с невярна дата, съставен с цел да се докаже именно датата на
провеждане на същото ОСС, а оригиналният протокол е бил приложен
първоначално при образуване на делото. Възразява се да бъде приет и ако
евентуално бъде приет, се оспорва неговото съдържание по реда на чл.193
ГПК.
В съдебно заседание синдика К. оспорва предявения иск като
неоснователен.
Страните са представили доказателства за установяване на твърденията
и възраженията им.
Съдът като съобрази доводите на страните и събраните в процеса
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията
на чл.235 и чл.236 от ГПК приема следното:
3
Съдът съобразно приетото от ПАС в негово Определение №
260135/22.03.2021 г. постановено по ч.т.д. № 79/2021 г. приема, че
предявеният отрицателен установителен иск, намиращ правното си основание
в разпоредбата на чл.694 ал.1 т.1 от ТЗ във вр.с чл.240 от ЗЗД е процесуално
допустим като е предявен от надлежна страна – длъжникът в производството
по несъстоятелност против вземане на друг кредитор, включено в списъка на
приети вземания по реда на чл. 692 ал. 4 от ТЗ. Искът е предявен от законния
представител на дружеството – неговия управител Д.М. пред съда по
несъстоятелността, в рамките на 14-дневния преклузивен срок. Вярно е, че
същата е вписана като управител на дружество в последващ на сезирането на
съда момент, но именно това обстоятелство санира първоначалния недостатък
на исковата претенция и я превръща в процесуално допустима.
Що се касае до оспорване валидността на взетите решения от общото
събрание на съдружниците на ищцовото дружество съдът намира, че това
възражение е недопустимо предвид възможността за упражняване правата по
реда на чл.74 от ТЗ от ответника, което между впрочем е и станало в
производството по т.д.№13/2021 г. по описа на ПзОС, като е прието, че иска
му е процесуално недопустим.
По съществото на спора от фактическа и правна страна се установява
следното:
Доказателствената тежест в настоящето производство предвид
характера на иска е върху ответника „А. П.“ ООД, който следва при
условията на пълно и главно доказване да докаже съществуването на
оспорените свои вземания от ищцовото дружество - длъжник в
производството по несъстоятелност.
Така, от приетите писмени доказателства и СИЕ, заключението на която
като компетентно изготвено и кореспондиращо с останалия доказателствен
материал съдът изцяло кредитира, не се установи да е налице валидно
възникнало заемно правоотношение по смисъла на чл.240 от ЗЗД между
търговските дружества – страни в настоящето производство, което да е
индивидуализирано с предмет (парична сума в конкретен размер), срок на
договора, който да включва срока и начина за предаване на заемната сума от
заемодателя на заемателя, така и срока за изпълнение на задължението за
връщането й от заемателя, както и последиците при неизпълнение. В този
4
смисъл следва да се съобрази, че договорът за заем е реален и неформален
договор, който може да бъде сключен в писмена форма или чрез реално
предаване на паричната сума, негов предмет. В случай, че договорът за заем е
неформален договор, за действителността му не се изисква нарочна писмена
форма. За да бъде доказано, обаче, сключването на действителен договор за
паричен заем за суми над 5000 лв. е необходима винаги писмена форма,
предвид разпоредбата на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК. Доколкото договорът за заем
е реален договор следва да бъде доказано и реалното предаване на сумата,
чрез надлежни писмени доказателства.
С оглед така изложеното съдът съобрази, че липсват категорични
доказателства за наличието на посочените предпоставки. Вярно е, че са
установени 4 превода в общ размер на 65 000 лева по две банкови сметки,
разкрити в ****на съответните дати 28.02.2011 г.; 01.04.2022 г.; 01.06.2011 г.;
01.07.2011 г., но като основание за тях е посочено единствено „договор за
заем“. В процеса не се представиха доказателства дали този договор за заем е
идентичен с процесния, поради което съдът не може да приеме, че с
посочените банкови преводи се установява размера на заемната сума, както и
реалното й предаване в договорения от страните срок от заемодателя на
заемателя. Този извод на съда не се променя и от установеното от вещото
лице, а именно, че в счетоводството на ищцовото дружество през 2011 г. са
отразени счетоводни записвания съответстващи на постъпилите суми, но
отново с отбелязване „по договор за заем“. Едва в оборотната ведомост на
„А.“ ООД към 30.09.2019г. е отразено начално салдо по сметка 152-4
„Получени дългосрочни заеми“, с аналитична партида „А. П.“ ООД в размер
на 65 000 лева, дебитен оборот 10 400 лева и крайно салдо 54 600 лева.
Липсват оборотни ведомости за 2011 г., както и информация за аналитични
сметки, които формират сумите отразени в баланса на ищцовото дружество
към 31.12. 2011 г. Пак от СИЕ се установява, че в обявените ГФО след 2015 г.
е отразено общо като стойност заеми в размер на 140 000 лева, като не се
установява процесното вземане включено ли е в този сбор или не. Този извод
на съда се основава и на изрично установеното от вещото лице, че липсват
каквито и да е било счетоводни документи на ищцовото дружество измежду
които и да е процесния договор за заем.
Предвид така установеното и доколкото „А.“ ООД надлежно въвежда в
процеса оспорване на приетото вземане, то в тежест на ответното дружество
5
бе при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на
предпоставките за възникване на претендираното вземане, респективно
приемането му в производството по несъстоятелност, а това съобразно
изложеното по – горе не се доказа. Ето защо предявеният иск се явява
основателен и като такъв ще следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.694 ал.7 от ТЗ ответното
дружество, което е кредиторът, предявил в производството по
несъстоятелност вземанията, които се установява, че са несъществуващи и с
това е дал повод за завеждане на настоящото исково производство, следва да
понесе отговорността за заплащане на ДТ върху исковата претенция в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Пазарджишкия окръжен съд в
размер на 2 064 лева, която такса не се внася предварително, както и в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер на 5
лева, съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
Предвид заявената претенция от ищцовото дружество за присъждане на
сторените от него разноски в процеса и при спазване изискванията на чл.78
ал.1 от ГПК, ответника ще следва да бъде осъден да му заплати сумата 150
лева, представляващи платено възнаграждение за вещо лице.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска предявен от „А.” ООД
(несъстоятелност), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.
„С. Т.“ №**, вх.**, ет.**, ап.**, подаден чрез управителя Д. Г. М., ЕГН
********** срещу „А. П.“ ООД, ЕИК****, със седалище и адрес на
управление гр.П., ул. „М.“ №**, на основание чл.694 ал.1, т.1 от ТЗ, че „А.”
ООД (несъстоятелност) не дължи на „А. П.“ ООД на основание чл.240 от ЗЗД
сумата 51 600 лева, представляваща неизпълнено задължение за връщане на
остатъка от предоставена заемна сума през 2011 г.
ОСЪЖДА „А. П.“ ООД, ЕИК****, със седалище и адрес на
управление гр.П., ул. „М.“ №**, да заплати на „А.” ООД (несъстоятелност),
6
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.„С. Т.“ №**, вх.**,
ет.**, ап.** по сметка на Пазарджишкия окръжен съд ДЪРЖАВНА ТАКСА
в размер на 2 064 лева, както и в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева, съгласно чл. 11 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА „А. П.“ ООД, ЕИК****, със седалище и адрес на
управление гр.П., ул. „М.“ №**, да заплати на „А.” ООД (несъстоятелност),
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.„С. Т.“ №**, вх.**,
ет.**, ап.**, сумата от 150 лева, представляващи платено възнаграждение
за вещо лице.
Решението е постановено на осн. чл. 694 ал.4 ТЗ при участие на
синдика на несъстоятелното дружество И.Л. К. с адрес: гр.С. ул.“О.“ №**
ап.** и има действие за всички кредитори в производството по
несъстоятелност, на осн. чл.694 ал. 8 ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
7