Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261158 12.04.2021 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XII
граждански състав, в публично заседание на осемнадесети март две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при участието на секретаря Катя
Грудева,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 105 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени искове с правна квалификация
по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, чл. 240 от ЗЗД, чл. 9 и сл. от ЗПК в редакцията от 08.02.2011 год. от „Първа Инвестиционна Банка” АД против В.Д.Д.
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца следните суми: просрочена главница в размер на 2750 евро, произтичаща
от Договор № *****************., с краен падеж: 08.02.2018 г.; 2133,17 евро–
просрочена договорна лихва, съгласно т. 4, Раздел ІІ от договора, за периода
8.03.2011 г. – 08.02.2018 г.; 3153,23 евро– просрочена наказателна лихва,
съгласно т. 10 от Раздел ІІ от договора, за периода от 8.03.2011 г. до
16.05.2019 г., вкл., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
17.05.2019 г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена заповед
за изпълнение от 23.05.2019 г. по ч.гр.д. № 7749 по описа на съда за 2019
година
Ищецът е банка, която твърди, че по силата
на Договор за кредит № ************, е предоставил на ответника В.Д.Д. кредит в
размер на 2750 евро с краен срок на погасяване на всичките задължения на
08.02.2018 г. на 84 равни месечни вноски по 58,13 евро. Д. платил една част от
вземането, друга не платил, падежирали всички вноски, тъй като срокът на
договора изтекъл през 2018г. Банката начислила и обезщетение за забава върху
главницата. Останали неплатени 2750 евро просрочена главница, сумата от 2133,17
евро просрочена договорна лихва за периода на договора и 3153,23 евро
просрочена наказателна лихва за периода 08.03.2011г. – 16.05.2019г., и тъй като
на тази дата банката подала заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение, се търси и законната лихва от датата на подаването на заявлението
по чл.417 от ГПК до окончателното изплащане на вземането. Ответникът Д.
възразил против така издадената заповед за незабавно изпълнение, поради което
ищецът иска установяване на вземането в посочените размери.
Ответникът оспорва иска като
неоснователен, отрича се съществуването на договор, в частност получаването на
сумата по главницата, възразява се, че част от уговорката в договора касателно
увеличение възнаграждението на кредитора са нищожни на основание чл. 26 от ЗЗД,
тъй като противоречат на добрите нрави, противоречат и на закона, част от
клаузите и самият договор представлява неравноправни клаузи по смисъла на чл.
143 от ЗЗП, прави се и възражение за изтекла погасителна давност, каквато се
твърди да е кратката, моли се исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят на
ответника сторените разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, от фактическа и правна страна, намира следното :
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 7749/2019 г. по описа на ПРС, I бр. с-в, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Срещу
заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника, като исковете, по
които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл.
415, ал. 1 ГПК. Налице е идентичност между страните и предмета на образуваното
заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими
и подлежат на разглеждане по същество.
Представен е договор за банков кредит № ************/ 08.02.2011 г., от който е видно, че
между страните е възникнало облигационно правоотношение, по което ищецът е
предоставил на ответника банков кредит в размер на 2750 евро, с краен срок за
погасяване 08.02.2018 г., при ГПР от
21.05% и годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на банката за евро
(7,99%) увеличен с надбавка от 10.01, при обща дължима сума от потребителя в
размер от 4960,93 евро. Съобразно чл. 10 от Раздел II от договора плащания,
дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната
сметка на кредитополучателя в банката се отанся в просрочие и олихвявали с
договорения в раздел II,
т. 4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано
от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това
дали падежът е в неработен ден. Представени са общи условия на „Първа
инвестиционна банка“ АД за кредити на физически лица.
По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, от която се установява, че при условията на сключения между
страните договор ответникът следва да получи главница по кредита в размер на
2750 евро, която сума следва да бъде върната заедно с 2133,17 евро
възнаградителна лихва /18%/ или общо 4883,17 евро за период от 84 вноски по
58,13 евро месечно с краен срок на погасяване 08.02.2018 г. Стойността на
вземанията по договор с падеж преди 17.05.2014г. за главница е 866,80 евро, а
стойността на вземанията по договора с падеж преди 17.05.2016 г. за
възнаградителна лихва възлиза на 1950,20 евро. Общата сума на просрочената
наказателна лихва възлизала на 2854,63 евро, предсатвляваща сбора от
възнаградителната лихва / договорения в раздел II, т. 4 7.99%+19.01 пункта/ и
наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ
датата на падежа на съответната вноска. Законната лихва за забава върху
неплатената главница и възнаградителната лихва от датата на падеж на всяка
просрочена вноска до 16.05.2019г., включително възлизала на 2345,69 евро. По
поставената допълнителна задача към ССЕ вещото лице дава заключение, че
изчисления размер на наказателната лихва / в размер на законна лихва върху
просрочената главница/ за периода от 16.05.2016 г. до 16.05.2016 г. възлиза на
837,31 евро. Съдът кредитира изготвеното по делото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза като обективно, изчерпателно, а и неоспорено от
страните.
Ответникът се
позовава на нищожност на уговорката в раздел II, т. 4 от договора относно възнаградителна
лихва, поради противоречието й с добрите нрави. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.
26, ал. 1 от ЗЗД е налице, когато се нарушава нравствен принцип, който може и
да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез
създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите
на справедливостта и на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения. Нарушаване на тези принципи е налице когато има явно
несъответствие между насрещните престации, при което се достига до
несправедливото облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата. В
практиката на съдилищата размерът на законната лихва, в практиката на
съдилищата, е изведен като критерии за преценка кога размера на уговорена
договорна лихва, било възнаградителна или компенсаторна, съпоставен с размера
на законната лихва, противоречи на добрите нрави. С Решение № 378 от 18.05.2006
г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о. е прието, че „Противно на добрите
нрави е да се уговаря компенсаторна лихва (за забава), надвишаваща трикратния
размер на законната лихва и възнаградителна лихва по обезпечен заем,
надвишаваща двукратния размер на законната лихва.“ В настоящият случай се касае
за вземане по договор за кредит, който не е обезпечен, като изследвайки
съдържанието на договора и поетите с него права и задължения, съдът намира че
уговорената между страните възнаградителна лихва в размер от 18% не противоречи
на добрите нрави, поради което възражението на ответника е неоснователно.
Ответникът възразява
за нищожност на клаузата на раздел II,
т. 10 от договора, касаеща уговорка за наказателна лихва. Оспорва посочената
клауза и като неравноправна на осн. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Съдът намира
въведените възражения на ответника възражения за неоснователни. В т. 10 от
договора за кредит е посочено, че плащания, неизвършени в срок се олихвяват с
договорния лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната
лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска. Така
уговорената клауза за наказателна лихва, според съда няма неравноправен
характер, тъй като не води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. Наказателната лихва е обвързана с
възнаградителната такава, която е изрично уговорена между страните по размер.
Същата има стимулираща и санкционна функция във връзка със срочното изпълнение
на задълженията на кредитополучателя по договора. От заключението на вещото
лице се установява, че за периода от 28.05,2012 г. до 19,02,2017 г. са
начислени от Банката – санкционни лихви
върху просрочената главница в размер на 5494,57 евро. Клаузата за наказатателна
лихва би била нищожна, ако единствената й цел е да доведе до неоснователно
обогатяване на кредитора, като надхвърли главната й цел. В конкретния случай,
това не се установява, поради което нито уговореният между страните размер на
лихвата не може да се счита за необосновано висок по смисъла на чл. 143, т. 5
ЗЗП, нито клаузата за заплащане на възнаградителна лихва може да се счита за
нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Частично
основателно се явява възражението за погасяване по давност на част от
претенциите за лихва. При договора за банков кредит/ заем/ става дума за това,
че отделните плащания по главницата са
начин на разсрочено погасяване на едно общо задължение на отделни части, поради
което нямат самостоятелен характер. Самостоятелно задължение е това за
периодично плащане на лихвата, защото тя е същинската насрещна престация на
кредитополучателя за предоставеното ползване на парични средства, подлежащи на
връщане. Понятието задължения за периодични плащания трябва да се
различава от понятието периодична
изискуемост на едно цяло задължение, която е налице, когато страните са
уговорили за удобство, че няколко отделни действия или части от една престация
ще се изпълняват на отделни отрязъци от
време /периоди/.
Задължението за връщане на паричния заем по договора за банков кредит покрива
точно тази правна конструкция: уговорено е цялата парична сума да се връща на
части през отделни периоди в интерес на длъжника по съгласие на кредитора - чл.
70, ал.1, вр. с чл. 66 от ЗЗД, вместо
наведнъж до края на целия срок. В случая
към датата на депозиране на исковата
молба са погасени по давност задълженията за плащане на възнаградителна лихва с
настъпил падеж преди 17.05.2016
г. т.е. претенцията за възнаградителна
лихва за периода от 08.03.2011 г. до 08.05.2016 г., възлизаща на общо 1950.20 евро. В тази част предявеният
иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Погасено по давност е и
вземането за наказателна лихва за периода от 08.03.2011 г. до 16.05.2016 г., което изчислено служебно
от съда възлиза на 2049.60 евро. По изложените съображения предявеният иск се
явява основателен за главницата в размер от 2750 евро, за възнаградителната
лихва до размера от 182,97 евро за периода от 17.05.2016 г. до 08.02.2018 г., а за наказателната лихва
до размера от 1103,63 евро за периода от 17.05.2016 г. до 16.05.2019 г., като
за разликата над уважения до пълно претендирания размер и за периода от
08.03.2011 г. до 16.05.2016г. акцесорните искове за заплащане на
възнаградителна лихва и наказателна лихва следва да се отхвърлят като погасени
по давност.
По
отношение на разноските:
В полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски по съразмерност с уважената част от исковете
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК. Същите се констатираха от съда в размер на 314,35
лева –държавна такса, 1001,53 лева – възнаграждение за особен представител, 180
лева- депозит за вещо лице, 80 лева депозит за вещо лице, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено от съда по реда
на чл. 78, ал. 8 от ГПК, с оглед ниската фактическа и правна сложност на
производството. Общият размер на направените от ищеца разноски в исковото
производство възлиза на 1675,88 лева, като съразмерно с уважената част от
исковете в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 837,94 лева. В
заповедното производство са реализирани разноски в размер на 314,36 лева за
държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение, като в полза на
ищеца по съразмерност следва да бъде присъдена сумата от 182,18 лева. Ответникът
не е реализирал разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО,
че със заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 4346/ 23.05.2019 г., издадена по частно гр. дело № 7749/ 2019 г. на РС Пловдив, В.Д.Д., ЕГН
**********, с адрес: *** дължи на „Първа Инвестиционна Банка” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Драган Цанков”
№ 37, представлявана от изпълнителните директори Н. В.Н. и С. А. П., сумата от 2750 евро /две хиляди седемстотин и
петдесет евро/ - главница, произтичаща от Договор № *****************., сумата
от 182,97 евро /сто осемдесет и две
евро и деветдесет и седем евроцента/ - договорна лихва за периода от 17.05.2016
г. до 08.02.2018
г.; сумата от 1103,63 евро /хиляда
сто и три лева и шестдесет и три евроцента/ наказателна лихва за периода от
17.05.2016 г. до 16.05.2019 г., като отхвърля предявените искове в частта за
признаване за установено на вземания за договорна лихва над уважения до пълния
предявен размер от 2133,17 евро и за периода от 08.03.2011 г. до 16.05.2016 г, както и за наказателна лихва
над уважения до пълния предявен размер от 3153,23 евро и за периода от
08.03.2011 г. до 16.05.2016 г., като погасени
по давност.
ОСЪЖДА В.Д.Д., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на „Първа Инвестиционна Банка” АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град София, бул. „Драган Цанков” № 37,
представлявана от изпълнителните директори Н. В. Н. и С. А. П. сумата от 837,94 лева /осемстотин тридесет и
седем лева и деветдесет и четири стотинки/ - разноски по настоящото
производство и сумата от 182,18 лева
/сто осемдесет и два лева и осемнадесет стотинки/ разноски по частно гр. дело №
7749/ 2019 г. по описа на РС Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала!
КГ