О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 390 30.10.2020г. град Стара Загора
Старозагорският
административен съд, V
състав, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди и двадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар и с
участието
на прокурора
като разгледа
административно дело № 669 по описа
за 2020г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.166, ал.4
във вр. с ал.2 и ал.3 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.27, ал.8 от Закона за
подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.
Производството по адм.
дело № 669/ 2020 година по описа на Административен съд – Стара Загора е
образувано по жалба на „Лидер – 2000“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Гълъбово, ул. „Ал. Стамболийски“ № 28, подадена чрез
пълномощника му адв. Борис Еленков, срещу Акт за установяване на публично
държавно вземане № 51/3/3121258/3/01/04/02 (изх. № 01-2600/ 6662 от
28.07.2020г.), издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“,
гр. София. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт, по съображения за постановяването му в противоречие и при
неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила.
В допълнителна молба към
жалбата е направено искане за спиране на допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение на АУПДВ № 51/3/3121258/3/01/04/02 (изх. № 01-2600/
6662 от 28.07.2020г.), издаден от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.
С
оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане №
51/3/3121258/3/01/04/02 (изх. № 01-2600/ 6662 от 28.07.2020г.), издаден от
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, гр. София, на „Лидер 2000“
ЕООД, е определено като подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в
размер на 20 474.13 лева, съгласно т.30 от Приложението към раздел І „Общи
положения“ към Правила за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27,
ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони
2007 – 2013г. Обжалваният акт е от категорията индивидуални административни
актове, по отношение на които е налице законово установено изключение от регламентирания
в чл.166, ал.1 от АПК принцип за суспензивния ефект на подадената жалба. АУПДВ
е издаден на основание чл.27, ал.3, ал.5 и ал.7 от ЗПЗП, като
съгласно специалната норма на чл.27, ал.8 от ЗПЗП обжалването на издадените от Изпълнителния директор на
Държавен фонд "Земеделие" или от оправомощените от него длъжностни
лица актове за установяване на публични държавни вземания не спира изпълнението
им. Приложимият
процесуален ред за разглеждане и произнасяне по подаденото искане за спиране
изпълнението на Акт за
установяване на публично държавно вземане № 51/3/3121258/3/01/04/02, издаден от
Изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“, е този по чл.166, ал.3 във вр. с ал.4 от АПК.
След преценка на материалите по делото съдът
намира, че искането за спиране изпълнението на Акт за установяване на публично
държавно вземане № 51/3/3121258/3/01/04/02 (изх. № 01-2600/ 6662 от
28.07.2020г.), е неоснователно, по следните съображения:
В Закона за подпомагане на земеделските
производители не са посочени основанията и условията, при които съдът може да
спре допуснатото по силата на закона изпълнение на обжалвания АУПДВ. При липса
на регламентирани в ЗПЗП материалноправни
предпоставки, следва да се приложи разрешението, дадено в общата разпоредба на
чл.166, ал.4 от АПК. Посочената норма предвижда, че допуснатото предварително
изпълнение на административен акт по силата на отделен закон може да бъде
спряно от съда по искане на оспорващия при условията на чл.166, ал.2 от АПК – а
именно когато предварителното изпълнение може да причини на жалбоподателя
значителна или трудно поправима вреда, която да релевира осезателно
застрашаване на частния интерес, като основание за прилагане на обезпечителната
мярка.
За да бъде уважено искане за спиране на допуснато по
силата на закона предварително изпълнение на административен акт, не е
достатъчно само посочване на правата и интересите, които биха били увредени. В
тежест на молителя е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им
и за вероятността те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде
изпълнен, преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност. По своята
правна същност спирането на допуснато по силата на закона изпълнение на административния
акт представлява вид обезпечителна мярка в административния процес, целяща да
се предотврати осъществяването на разпоредените с обжалвания акт правни последици до приключване на
спора относно неговата законосъобразност. Прилагането на тази обезпечителна
мярка изисква адресатът на акта да докаже необходимост да бъде дадена временна
защита по отношение фактическото и правно положение в обема на неговите права и
законни интереси до издаването на административния акт, с цел да се предотврати
евентуалното настъпване на значителни или трудно поправими вреди.
В случая възможността за настъпването на значителни или
трудно поправими вреди е обоснована с твърдения за обективна невъзможност
дружеството да извършва пълноценно дейността си и да реализира доходи, които да
покриват разходите му, вследствие на здравната, обществена и икономическа
обстановка в страната, довела до свиване на пазара. Сочи се че от
предварителното изпълнение на акта, налагащ сериозни финансови тежести на
дружеството, при липса на приходи и усложнената обстановка, ще произтекат
значителни и трудно поправими вреди – изпълнението ще доведе до поставяне на търговеца
в опасност за финансовата му стабилност, както и до блокиране на дейността му,
поради сериозно намаляване на ликвидните парични средства. От приложените към
молбата доказателства /оборотна ведомост за периода 01.01.2020г. –
30.09.2020г., отчет за приходите и разходите и др./, обаче не се установяват
сочените обстоятелства, респ. тези доказателства не са достатъчни да обусловят
извод за наличието на законово регламентираните условия и предпоставки по
чл.166, ал.2 от АПК от гл. т на възможното и вероятно настъпване на съществени,
значителни или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение на
оспорения акт. Твърденията във връзка с негативните последици от обявеното
извънредно положение, респективно извънредна епидемична обстановка в страната,
не са подкрепени с конкретни доказателства от търговката дейност на оспорващия,
за да се приеме, че са налице обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал.
2 АПК. Само от факта на продължаване на срока на обявената
епидемична обстановка към момента на издаване на оспорения акт и нейното
негативно влияние върху транспортния сектор, не е достатъчно да се приеме, че
биха настъпили негативни последици по см. на чл.166, ал.2 от АПК от
предварителното изпълнение на оспорения акт за търговеца - жалбоподател. При
липсата на обоснована от фактическа страна и надлежно доказана вероятност за
жалбоподателя да настъпят значителни или трудно поправими вреди или такива,
които не могат да бъдат ревизирани, и доколкото вредите не се презумират от
закона, не може да се приеме съществуването на материалноправно основание за
спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на
оспорения административен акт. Ето защо не може да се обоснове извод, че по
отношение на жалбоподателя е налице защитен от закона интерес, противопоставим по
интензитет на охранявания с допуснатото по силата на закона предварително
изпълнение на акта.
Останалите изложени от жалбоподателя доводи касаят
материалната и процесуалната законосъобразност на оспорения акт и са неотносими
за преценката на основателността на направеното искане по чл.166, ал.4 във вр.
с ал.2 от АПК във вр. с чл.27, ал.8 от ЗПЗП. А при евентуална отмяна на АУПДВ,
ако за търговеца са настъпили вреди от предварително изпълнение на акта, тези
вреди могат да се претендират за възстановяване в отделно съдебно производство.
С оглед липсата на представени доказателства, сочещи
наличието на материалноправни основания съобразно законовите критерии по
чл.166, ал.2 от АПК и необходимост от спиране изпълнението на оспорения акт и
след преценка на баланса между охраняваните с допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение интереси и правата и интересите, които евентуално ще
бъдат накърнени от това изпълнение, съдът намира, че направеното от „Лидер –
2000“ ЕООД искане за спиране изпълнението на обжалвания АУПДВ №
51/3/3121258/3/01/04/02 (изх. № 01-2600/ 6662 от 28.07.2020г.), издаден от
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, гр. София, се явява
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.166, ал.3 във вр. с ал.4 и ал.2 от АПК във вр.
с чл.27, ал.8 от ЗПЗП, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Лидер – 2000“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Гълъбово, ул. „Ал. Стамболийски“ № 28, за спиране на
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Акт за установяване
на публично държавно вземане № 51/3/3121258/3/01/04/02 /изх. № 01-2600/ 6662 от
28.07.2020г./, издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“,
гр. София, като неоснователно.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в
7-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: