Присъда по дело №2419/2018 на Районен съд - Пловдив

М О Т И В И

към Присъда по НОХД № 2419 по описа за 2018 година на

ПРС, Втори нак.състав

           Районна прокуратурва гр.Пловдив е предявила обвиненение против В.Т.Т. ***, ЕГН ********** и предала на съд за това, че на 17.05.2015г. в гр.Пловдив противозаконно е присвоила чужда движима вещ – мобилен телефон марка „Леново“, модел S90 с ИМЕИ **** на стойност 350 /триста и петдесет/ лева собственост на В.Н.К., ЕГН ********** която е владеела – престъпление по чл.206, ал.1 от НК.

            Съдът прие за съвместно разглеждане в наказателното производство предявения от свидетелката В.Н.К., ЕГН ********** против подсъдимата В.Т.Т. граждански иск за заплащане на причинени  имуществени вреди в размер на 350 лв., ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието до неговото окончателно заплащане.

            Съдът конституира като граждански ищец в процеса свидетелката В.Н.К., която лично и с повереник адв.В.И. участва при разглеждане на делото по същество.

            Участващия по делото прокурор заяви че поддьржа обвинението, като сочи, че деянието е осьществено от обективна и субективна страна, поради което подсьдимата следва да бьде призната за виновна и осъдена по това обвинение. По отношение на наказанието прокурорът пледира на подсъдимата да бьде наложено наказание лишаване от свобода, в минимален размер, чието изпълнение да бьде отложено по реда на чл.66 от НК. Участващия по делото прокурор поиска гражданския иск да бъде уважен като основателен и доказан, както и направените разноски да се заплатят от  подсъдимата Т..

           Гражданския ищец В.Н.К., чрез своя повереник адв.В.И. пледира доказаност като основание и размер на гражданския иск приет за съвместно разглеждане по наказателното  дело и за неговото уважаване изцяло, както и на направените разноски по делото.

           Подсъдимата В.Т.Т. лично участва при разглеждане на делото със служебно назначен адвокат. Не се признава за виновна. Дава обяснения относно предявеното и обвинение. Чрез обясненията си дадени в съдебно заседание представя становище за недоказаност правното основание на държането на вещта, предмет на разглеждане на делото. При последната си дума не се признава за виновна и заяви очакване да бъде оправдана.

          Адв.Г.Г. – служебен защитник на подсъдимата, в предоарията си изрази становище за недоказаност на обвинението поради непредставя документ за собственост от В.К. на инкриминирата вещ, за неналичие на протокол за предаване от собственика на подзащитната му, както и липса на яснота дали това предаване е било дарение или за ползване. В заключение адв.Г. поиска от съда подзащитната му да бъде призната за невинна по обвинението.

 

          Сьдьт, за да постанови присьдата си приема за установена следната фактическа обстановка:

           Подсъдимата В.Т.Т. е родена на *** ***, адресно регистрирана и живуща ***, б., българско гражданство, с висше образование, неомъжена, неосъждана, ****, ЕГН **********.

           Подсъдимата В.Т. ***. **** на „Асоциация за използване на ивнформационните технологии от земеделските производители в България“, която асоциация е неправителствена организация, регистрирана в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел. Във връзка с дейността на асоциацията подсъдимата се запознала със свидетел Т.А.К. ***. Към месец март 2015 година отношенията между двамата били приятелски, но въпреки това подсъдимата Т. не предоставяла на свидетел К. телефонен номер за контакт с нея, въпреки желанието му.

          На 21.03.2015г. свидетелката В.Н.К., майка на свидетел К. закупила на лизинг от мобилния оператор „Виваком“ телефонен апарат марка „Леново“, модел S90 с ИМЕИ **** за сумата от 540 лева, платими в двугодишен период на равни месечни вноски, съгласно Договор за лизинг на устройство и Приложение №1 към договор за заявка 460218475521032015-33288220 от 21.03.2015г.

         След получаването на вещта свидетелката К. я предоставила на своя син – свидетел К. да се разпорежда с нея като със своя, като той се задължил да заплаща месечните лизингови вноски на телефонния апарат. Свидетел К., за да може да осъществява връзка с подсъдимата Т., в края на  месец март  2015 година предоставил на В.Т. телефонния апарат марка „Леново“, модел S90 с ИМЕИ ****, ведно със СИМ карта с телефонен № 0****. Тези вещи свидетел  К. предоставил на подсъдимата Т. за временно ползване.

          В края на месец май 2015 година  по различни причини подсъдимата Т. и свидетел К. прекратили своите отношения. На 17.05.2015г. сутринта свидетел К. посетил дома на подсъдимата Т. ***, където впрочем било регистрирано и оглавяваното от нея сдружение, за да поиска от нея да му върне предоставения и по-рано телефонен апарат марка „Леново“, модел S90 с ИМЕИ ****, ведно със СИМ карта с телефонен № ****.  Тогава той се срещнал с подсъдимата Т. и поискал от нея да му върне посочените вещи, предоставени й за временно ползване, при което тя категорично отказала. В следващите дни свидетел К. неколкократно се опитвал да се свърже с подсъдимата Т. на предоставения й от него телефонен номер, както от своя телефон, така и от телефонните номера на други хора, , но безуспешно.

          Както на 17.05.2015г., така и в последващите дни подсъдимата Т. отказвала да върне на свидетел К. предоставения и от него телефонен апарат марка „Леново“, модел S90 с ИМЕИ ****, ведно със СИМ карта с телефонен № ****.  

          На 17.06.2016г. подсъдимата Т. посетила магазин за мобилни телефони на фирма „ТАП“ЕООД, намиращ се в гр.Пловдив, бул.“Руски“ № 121 в която като ***** работел свидетел Е.И.Б.. На свидетел Б. бил предложен за продажба от подсъдимата Т. мобилен телефон марка „Леново“, модел S90 с ИМЕИ ****, ведно със СИМ карта с телефонен № ****. След направен оглед на телефона свидетел Б. предложил цена от 280 лева която била приета от подсъдимата Т.. За продажбата от страна на сведетел Б. бил изготвен договор за покупко-продажба / лист 41 от ДП/ със страни – купувач фирма „ТАП“ЕООД и продавач подсъдимата Т., в който последната се подписала. Относно данните необходими на свидетел Б. за изготвянето на договора същия придобил знание от представената от подсъдимата лична карта, като по нейно искане в договора е индивидуализирана по три имена и ЕГН. Преди да предостави телефонния апарат на купувача подсъдимата Т. извадила от него СИМ картата и помолила свидетел Б. да изтрие от телефона всички нейни данни, което той и направил. След продажбата свидетел Б. поставил в телефона своя СИМ карта и го ползвал докато интерес към него не проявил клиент на магазина, с неустановена самоличност при проведеното производство, на когото той го продал.

          След като свидетел К. не получил от подсъдимата Т. предоставените и за ползване мобилен телефон марка „Леново“, модел S90 с ИМЕИ **** и СИМ карта с телефонен № 0**** същия подал сигнал /жалба/  до Началника на 05 РУП Пловдив с молба за съдействие и адекватни мерки за обратното получаване на телефон и СИМ карта предоставени за ползване на В.Т.. С жалбата е било изразено опасение за присвояване на посочените вещи. По преписка № 444000-4744/2015г. по описа на 05 РУП Пловдив е била извършена проверка, снети обяснения от имащите отношение лица. На 18.06.2015г. в полицейското управление на полицейски служител – М. Н. Б. е била представена от В.Т. СИМ карта, счупена през средата, за което като действие е била изготвена разписка / лист 20 от ДП /.  С разписка / лист 18 от ДП / от 24.06.2015г. на свидетел К. е била върната СИМ карта, счупена по средата.

         С докладна записка относно резултатите от проверката до Началника на 05 РУП Пловдив е било направено предложение преписката да се изпрати на РП Пловдив с мнение за образуване на досъдебно производство против В.Т.Т. за извършено престъпление по чл.206, ал.1 от НК.

           С постановление на прокурор при РП Пловдив от 16.09.2015г. е било образувано досъдебно производство срещу В.Т.Т. ***,  ЕГН ********** за извършено престъпление по чл.206, ал.1 от НК. Привлечена като обвиняема В.Т. не се признава за виновна.

           Съгласно заключението на вещото лице П.К. по назначената по ДП съдебна-стокова експертиза стойността на мобилен телефон марка „Леново“, модел S90 с ИМЕИ **** към момента на деянието е била 350 лева.

           Съгласно заключението на вещото лице И.Ч. по назначената по ДП съдебно-почеркова експертиза № 53/02.02.2017 г. подписът, положен срещу реквизита „Продавач“ в долен десен ъгъл на Договор за покупко -продажба, сключен между В. Т.Т., ЕГН:********** и „ТАП“ЕООД е изпълнен от лицето В.Т.Т., ЕГН:**********.

          След приключване на ДП, на основание внесен обвинителен акт е образувано и проведено настоящето производство.

          До приключване на съдебното следствие стойността на инкриминираните вещи не бе  възстановена въпреки направените искания от страна на подсъдимата и нейния защитник и предоставената им от съда възможност.

          Гореописаната фактическа обстановка се установи по несъмнен начин от следните, събрани по делото доказателствени материали - от обясненията на подсъдимата В. Т.,  дадени в съдебно заседание, в кредитираната им от Съда част,  от свидетелските показания на свидетелите В.Н.К., Т.А.К. и Е.И.Б.  дадени в съдебно заседание както и от писмените доказателства, събрани на предварителното производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал:  заключение на съдебно - стокова експертиза / лист 67 от ДП / , заключение на съдебно-почеркова експертиза / лист  74 – 76 от ДП/, разписки за предаване и връщане на СИМ карта / лист 18 - 20 от ДП /, заявление – договор, приложение №1 към договор, приемо – предавателен протокол, фактура, / лист 7 – 13 от ДП /,  справка от мобилен оператор / лист 29 – 30 от ДП /,  договор за покупко – продажба / лист 33 от ДП / справка съдимост / лист 103 от ДП /.

          От наличните по делото доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по безсъмнен начин се установи осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно производство, неговото време, място, механизъм и начин на извършване, както и авторството.

           Съдът внимателно анализира обясненията на подсъдимата Т.  изхождайки от обстоятелството, че наред с качеството си на доказателствено средство като всички останали доказателствени средства, тези обяснения представляват и основно средство за защита на подсъдимата, още повече, че  в най-голяма степен е заинтересувана от изхода на делото, а и не носят наказателна отговорност в случай, че изнесат факти, които не отговарят на действителността. За кредитиране тяхната достоверност съдът се основа на правилото, че посочените в обясненията факти и обстоятелства не подлежат на изрично доказване, стига събраните по делото доказателства да не ги отричат. Както в ДП, така и в наказателното производство подсъдимата Т. не се признава за виновна и дава обяснения, които са идентични по отношение изложените в тях факти и обстоятелства. Съдът счита че  приетите по делото доказателства отричат правното основание за владението и ползването на вещите предмет на настоящето дело от подсъдимата не са били предадени от свидетел К. като дарение или подарък тъй като той не е имал правото да се разпорежда с тези вещи. Безспорно от приетите доказателства се установява че подсъдимата е владяла вещите предмет на разглеждане по настоящето дело, както и че се е разпоредила като със своя вещ сд мобилния телефон продавайки го на свидетел Б., като представител на ЮЛ купувач. Надлежно изготвения договор, както и вписаните в него лични данни на подсъдимата, установени от свидетел Б. от личната карта на подсъдимата надлежно удостоверяват разпореждането с вещта, датата на която е станало това разпореждане, мястото на което е извършено, както лицето което е извършило това разпореждане. Съгласно ЗГР едно лице се индивидуализира по три имена и ЕГН, което е и направил свидетел Б. при изготвянето на договора за покупко-продажба, където подсъдимата е страна по договора като продавач. 

           Противоречия в показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели съдът не констатира. От показанията на свидетелката К. и свидетел К. съдът намира като безспорно и несъмнено установено, че свидетелката К. като ползвател на мобилни услуги предоставени и от мобилен оператор Виваком на 21.03.2015г. в гр.Пловдив, в магазин на посочения мобилен оператор е  закупила на лизинг от мобилния оператор „Виваком“ телефонен апарат марка „Леново“, модел S90 с ИМЕИ **** за сумата от 540 лева, платими в двугодишен период на равни месечни вноски, за което бил надлежно изготвен и подписан Договор за лизинг на устройство, с  Приложение №1 към договор за заявка 460218475521032015-33288220 от 21.03.2015г. След получаване на мобилния телефон, за което оператора надлежно изготвил приемо-предавателен протокол, свидетелката К. е предоставила на свой нисходящ – сина си Т.К. във владение и за ползване мобилния телефон. В рамките на правомощията които имал – да владее и ползва вещта – свидетел К. е предоставил мобилния телефон марка „Леново“, модел S90 с ИМЕИ **** и СИМ карта с № **** на подсъдимата Т. за ползването им. Тъй като свидетел К. не е бил собственик на вещите то той не е имал правощия да се разпорежда с тях като със свои. По делото липсват доказателства относно наличието на такива разпоредителни действия от страна на свидетел К.. По делото съдът не констатира наличието на доказателства  свидетелите К. и К. да са удостоверили или заявили съгласие за разпореждане с инкриминираните вещи от подсъдимата Т..

           Показанията на свидетел Б. съдът също така намира като обективни, логични и непротиворечащи с другите показания на свидетелите разпитани по делото, както и с приетите по делото доказателства. От показанията на свидетел Б., потвърдени и от приетите по делото договор за покупко - продажба надлежно се установи както инкриминираната вещ, по достатъчно индивидуализиращи белези, така и авторството на деянието, като личността на подсъдимата е била индивидуализирана по три имена и ЕГН. При така изложеното съдът  намира, че следва да се кредитират изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите са последователни и непротиворечиви, и макар и да се отнасят относно различни факти, но относими към предмета на доказване и допринасят за изясняването на определени обстоятелства от него.

            Съдът намира, че следва да бъдат кредитирани заключенията на вещите лица изготвили в досъдебното производство съдебно-кстокова и съдебно-почеркова  експертиза. Чрез първата експертиза се установяват стойността на вещта, предмет на разглеждане по настоящето дело.  Чрез втората експертиза се установява авторството на разпореждането с инкриминираната вещ. Заключенията са изготвени от компетентни вещи лица, в чиято добросъвестност и наличие на специални знания съдът няма основание да се съмнява. Същите не се оспориха от страните.

            Съдът намира, че следва да се кредитират писмените доказателствени материали, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Протоколите за съответните следствени действия са изготвени в съответствие както с общите изисквания на НПК, така и на специалните изисквания за конкретното процесуално действие и следователно са годни доказателствени средства по отношение на извършеното по време и установено чрез тези действия. Писмените доказателствени материали не се оспорват от страните.

           При така установеното от фактическа страна и въз основа на обсъдените и коментирани доказателствени материали, настоящият съд направи следните правни изводи:

           С деянието си подсъдимата В.Т. от обективна и субективна страна е осьществила сьстава на престъплението по чл. 206, ал.1 от НК, тъй като на 17.05.2015г. в гр.Пловдив противозаконно е присвоила чужда движима вещ – мобилен телефон марка „Леново“, модел S90 с ИМЕИ **** на стойност 350 /триста и петдесет/ лева собственост на В.Н.К., ЕГН ********** която вещ владеела.

           От обективна страна предмет на престьпно посегателство е чужда движима вещ, годна да бьде употребявана по предназначението си. Тази вещ е предоставена на подсьдимата Т. като субект на престьплението от свидетел К. по силата на устна уговорка, според която мобилния телефон и СИМ картата да бъдат ползвани до поискването им от свидетел К.. Подсьдимата Т. не е имала правно основание да продава, залага или извьршва други разпоредителни действия с процесната вещ, защото не е била упълномощаван за това и не е било давано сьгласие от страна на свидетелката К., както и от свидетел К.. В тази врьзка са показанията на свидетелите В.К. и Т.К.. От момента на предаване на процесната вещ подсъдимата Т. е получила фактическата власт вьрху тях и е можела само да ги ползва по предназначението им, опазвайки ги от кражба, унищожаване или повреждане. С неправомерните си действия - отиване в мазазин на ЮЛ осъществяващо покупко-продажба на мобилни телефони и продавайки на ЮЛ мобилния телефон срещу пари, без разрешението на собственика му, подсъдимата Т. е присвоила вещта - противозаконно се е разпоредила юридически с мобилния телефон в свой интерес, приемайки че тази вещ вече е нейна, без сьгласието на собственика на вещта. Не бе установено процесната вещ да е била върната или възстановена по рамностойност на свидетелката К. . или да е сьществувало правно основание, на което да бьде отказано от подсъдимата връщането му на свидетел К.. При извьршване на деянието подсьдимата не е имала сьучастници - подбудители, помагачи, сьизвьршители. Тя не е владеела правомерно вещта на някакво правно основание, позволяващо и да се разпорежда сьс сьщата, без сьгласието на собственика й. В хода на сьдебното следствие не се сьбраха гласни или писмени доказателства, от които да е видно, че подсъдимата Т. е имала право да задьржи процесната вещ. В тази връзка, съдът не прие за достоверни обясненията на подсъдимата че мобилния телефон и е бил дарен, както и че свидетел К. е имал неизпълнено парично задължение към нея за свършена работа, т.к. тези гласни доказателствени средства са изолирани от показанията на всички разпитани от съда в съдебното следствие свидетели, а от анализа на показанията на свидетелите и от приложения договор за покупко-продажба  по делото се установява, че подсъдимата В.Т. изобщо не е имал намерение да ползва телефона, а го е продала за сумата от 280 лв.  

            От субективна страна деянието е извьршено с пряк умисьл. Подсъдимата В.Т. е сьзнавала, че владее чужда движима вещ, с която може да извьршва само онези действия, които са му позволени от свидетел К. - да ползва мобилния телефон. Тя е разбирала че продавайки телефона лишава собственика и от вьзможността да се разпорежда с вещта. В този смисьл подсьдимата Т. е целяла противозаконно да присвои чуждото движимо имущество - нелегитимно се е разпоредила юридически с мобилния телефон. От  показанията на свидетелите К. и К.  и писмените доказателства се установи, че подсъдимата Т. неправомерно се е разпоредила с мобилния телефон, който дни след получаването му го е продала, обсебвайки вещта,  за да получи парични средства. По изложените сьображения сьдьт споделя правните изводи на прокурора, че подсъдимата В.Т.Т. е осьществила престьпното деяние от обективна и субективна страна, и призна подсьдимата за виновна по предявеното и обвинение по чл.206, ал.1 от НК.

          Относно вида и размера на наложеното наказание, сьдьт взе предвид следното:       Извьршеното от подсьдимата Т. инкриминирано деяние е с висока степен на обществена опасност, т.к. с него се засягат обществените отношения свьрзани с упражняване на правото на собственост. Този вид деяния бележат висока динамика през последните години в нашето общество. Личността на подсьдимия е с ниска степен на обществена опасност, имайки предвид нейното чисто съдебно минало. Сьдьт, след като взе предвид гореизложеното, недоброто социалното положение на подсьдимата, семейно и материално положение, стойността на отнетото движимо имущество, това че собственикът не е получили вещта си, наложи на подсьдимата В.Т. при условията на чл.54 от НК наказание от една година лишаване от свобода.  На основание чл.66, ал.1 от НК, съдът уважи искането на прокурора за приложението на института на условното осъждане, т.к. счита, че са налице основанията за това и за поправянето и превъзпитанието на дееца не е наложително да се изтърпи ефективно така определеното наказание лишаване от свобода. Сьдьт не приложи разпоредбата на чл. 55 от НК,  тъй като  не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства и най-лекото предвидено в закона наказание не би било несьразмерно тежко. 

           Сьдьт счита, че с така определеното наказание лишаване от своба ще се постигнат целите на генералната и специална превенция, визирани в чл.36 от НК.

           Относно предявения граждански иск:    При този изход на делото, след като бе установено категорично, че извършеното от подсъдимата В.Т. умишлено инкриминирано деяние е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите от него имуществени вреди, причинени на свидетелката В.К.  съдът уважи предявения на основание чл.45 от ЗЗД от гражданския ищец В.К.  граждански иск против подсъдимата В. Т. Т. за сумата от 350 лева, представляваща обезщетение за причинените на В.К.  имуществени вреди, поради невъзстановяването на мобилния телефон на собственика му или заплащане на неговата равностойност. Съдът прие, при така установеното от фактическа и правна страна, че предявения по чл 45 от ЗЗД граждански иск от пострадалата К. в горепосочения размер е основателен и доказан в пълен размер, и го уважи, като подсъдимата Т. трябва да заплати визираната сума и като деликвент, който виновно и противоправно е причинил с деянието си процесните имуществени вреди на пострадалата В.К.. Съдът  присъди разноски на гражданския ищец в размер на 400 лена така както бяха поискани, въз основа на представени писмени доказателства за това.

             Причина за извьршване на престьпленито е незачитането на установения в страната правов ред и личната собственост на гражданите.

             При този изход на делото, сьдьт на основание чл.189, ал.3 от НПК, осьди подсьдимата В.Т. да заплати направените  по делото разноски в размер на 128,30 лева по сметка на ОДМВР Пловдив, 100 лева по сметка на ПРС и 50 лева  ДТ върху уважения размер на гражданския иск.

 

             По изложените сьображения сьдьт постанови присьдата си.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала!

В.И.