№ 569
гр. К., 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. Д.
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20245510100928 по описа за 2024 година
Гражданско дело № 928/2024 г. е образувано по искова молба от Д. Н. Д.,
ЕГН **********, постоянен гр. К., ул. „*******“ ******, чрез
пълномощниците си адв.Б. П. и адв. М. К., вписани в АК-С.З., против
„*******" ООД със седалище и адрес на управление в гр. К., ****, бул.
„************, представя, от Управителя О.И.И. с правно основание чл. 221
ал.1 от КТ и цена на иска 9387,29 лева.
Ищецът чрез процесуалния си представител сочи, че работил по трудов
договор *** от ********* год. при ответното дружество на длъжност
„Организатор производство“ с договорено месечно основно трудово
възнаграждение в размер на 2 835,12 лева.
От месец декември 2023 год. не му било изплащано трудовото
възнаграждение от работодателя, въпреки, че работил на пълен работен ден
до преустановяване на работата в дружеството. През м.януари и февруари
2024 г. ползвал болнични по 14 дни. Последното му трудово възнаграждение
за м.ноември 2023 г. в размер на 2 400 лв. било изплатено на ********* год.
На ******** год. ищецът изпратил до ответника заявление за
прекратяване на трудовия договор, на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ - поради
забавяне изплащането на трудовите възнаграждения. Заявлението било
изпратено на електронната поща на дружеството, като поискал да му бъде
издадена заповед за прекратяване на трудовия договор. На същия ден била
издадена Заповед № 2024-4 за прекратяване на трудовия договор, считано от
******** г., на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ, като било посочено, че на
работника следва да се изплати обезщетение по чл.221 от КТ в размер на едно
брутно трудово възнаграждение.
Сочи, че на ищеца не били изплатени трудовите му възнаграждения за
1
месеците декември 2023 год., януари, февруари и март 2024 г., както и
обезщетението по чл.221 ал.1 от КТ .
За посочения период размерът на чистата сума за получаване възлизала
на 6 552,17 лева, като по месеци трудовото възнаграждение било в размер,
както следва: за м.декември 2023 год. - 2 200,00 лева, за м.януари 2024 год. - 1
358,04 лв., за м.февруари 2024 г. - 794,13 лева и за м.март 2024 г. - 2 200,00
лева. Били приспаднати обезщетенията за болест за дните, в които ищецът
бил в отпуск по болест. Дължимите данък и осигурителни вноски за този
период били задължение на работодателя. В чл. 5.3 от трудовия договор било
уговорено, че трудовото възнаграждение се изплаща ежемесечно до последно
число на месеца, следващ този, за който се дължи трудовото възнаграждение
по банкова сметка на работника, като след таза дата ответното дружество
изпада в забава и дължи законна лихва до изплащане на възнаграждението.
Сочи, че съгласно чл. 221 ал.1 от КТ, при прекратяване на трудовия
договор на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ, работодателят дължи на
работника обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение, т.е.
сума в размер на 2 835,12 лева.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество „*******“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.К., бул.“************, представлявано от управителя О.И.И. да
заплати на Д. Н. Д., с ЕГН ********** от гр.К., ул.“*******“ *********
следните суми:
- 2 200,00 лв. трудово възнаграждение /чиста сума за получаване/ за
м. декември 2023 год., ведно със законната лихва от 31.01.2024 год. до
окончателното плащане,
- 1 358,04 лв. трудово възнаграждение /чиста сума за получаване/ за
м. януари 2024 год., ведно със законната лихва от 29.02.2024 год. до
окончателното плащане,
- 794,13 лв. трудово възнаграждение /чиста сума за получаване/ за м.
февруари 2024 год., ведно със законната лихва от 31.03.2024 год. до
окончателното плащане,
- 2 200,00 лв. трудово възнаграждение /чиста сума за получаване/ за
м. март 2024 год., ведно със законната лихва от ******** год., когато е
прекратен трудовия договор до окончателното плащане,
- 2 835,12 лева, представляваща обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ в
размер на едно брутно трудово възнаграждение, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното
плащане и направените от ищеца разноски по настоящото дело за
адв.възнаграждение в размер на 1 240 лева.
На основание чл.127 ал.4 от ГПК, посочва банкова сметка на ищеца Д.
Н. Д., по която да бъде изплатена дължимата сума;
***************.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответното
дружество „*******" ООД. На същия са редовно връчени препис от исковата
молба и приложенията към нея на осн. разпоредбата на чл. 50 ГПК.
2
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и представените
по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Видно от Трудов договор ***/********* г., ищецът Д. Н. Д. е бил
назначен на длъжност „Организатор, производство“ в ответното предприятие
„*******" ООД, на осн. чл. 61, ал. 1, чл. 66 и чл. 67, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 1 КТ.
Съгласно Трудовия договор, основното месечно трудово
възнаграждение на ищеца е в размер на 2 835,12 лева и платен годишен отпуск
- 20 работни дни.
Ищецът - Д. Н. Д. е изпратил на ******** г. на електронната поща на
дружеството - ответник Заявление за прекратяване на трудовото
правоотношение, поради неизплащане на трудови възнаграждения.
Със Заповед № 2024-4/******** г.на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ е
прекратено трудовото правоотношение на ищеца Д. Н. Д.. Посочва се да се
изплати на служителя обезщетение на осн. чл. 224 ал. 1 КТ за неизползван
годишен отпуск.
В първото по делото съдебно заседание ответникът е оспорил с молба
размера на предявените претенции за неизплатени трудови възнаграждения и
размера на обезщетението по чл.221 ал.1 от КТ и моли съда да назначи
съдебно-счетоводна експертиза с поставени въпроси. Съдът е допуснал
назначаването на съдебно-счетоводна експертиза и е отложил делото за второ
съдебно заседание. Ищецът, редовно призован, за него се явява неговия
процесуален представител адв. Б. П.. Ответникът, редовно призован, не се
явява в съдебно заседание и не изпраща представител.
По делото е представена и приета съдебно-счетоводна експертиза.
Вещото лице сочи, че нетното трудово възнаграждение на ищеца - Д. Н.
Д. за процесния период е в размер 7 118,42 /седем хиляди сто и осемнадесет
лева и 42 стотинки/ лева.
Размерът на обезщетението по чл.221 ал.1 от КТ при прекратяване на
трудовото правоотношение с основание чл.327 ал.1 е размерът на брутното
трудово възнаграждение за срока на предизвестието - 1 месец.
В конкретния случай брутното трудово възнаграждение е 2 852,13 лева.
Брутен размер на обезщетението по чл.221 ал.1 от КТ - 2852,13 лева.
Нетен размер на обезщетението по чл.221 ал.1 от КТ - 2 213,19 лева.
Съгласно чл.2 ал.8 т.7 от Наредбата за елементите на възнаграждението
и доходите върху които се правят осигурителни вноски, осигурителни вноски
не се начисляват и внасят върху сумите от обезщетения по чл. 221 от Кодекса
на труда.
Размерът на лихвите за забава, представляващи законна лихва,
изчислена върху дължимите нетни трудови възнаграждения и обезщетение по
чл.221 ал.1 от КТ е 608,75 лева.
Началната дата на лихвения период е съобразена с чл.5.3 от Трудов
договор №84 /********* г. и чл.228 ал.З от КТ.
Общият размер на задълженията по предявената искова претенция се
формира от размера на нетното трудово възнаграждение за периода,
3
дължимото обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ и калкулираните лихви за
забава.
Задължението е в общ размер 9 940,36 /девет хиляди деветстотин и
четиридесет лева и 36 стотинки/ лева, изчислен по отделни елементи, както
следва:Нетно трудово възнаграждение - 7 118,42 лв.; Обезщетение по чл.221
от КТ - 2 213,19 лв. ; Лихви за забава - 608,75лв.
Заключението на вещото лице не е оспорено от страните, като същото
служи за доказателство за претендираните от ищеца суми.
След приемането на съдебно-счетоводната експертиза като правилна,
обективна и законосъобразна, процесуалният представител на ищеца е
направил искане по чл. 214 ГПК, като съдът е изменил размера на
предявените искове, като същите да се считат предявени, както следва: да се
постанови решение, с което съдът да осъди “*******“ ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.К., бул."**************" № ***,
представлявано от управителя О.И.И. да заплати на Д. Н. Д., с ЕГН
********** от гр.К., ул."*******“ ********* следните суми: 2 213,19 лева
трудово възнаграждение за м.декември 2023 год., ведно със законната лихва,
считано от завеждане на делото до окончателното плащане;1 366,19 лева
Грудово възнаграждение за м.януари 2024 год., ведно със законната лихва,
считано от завеждане на делото до окончателното плащане; 1 325,85 лева
трудово възнаграждение за м.февруари 2024 год., ведно със законната лихва,
считано от завеждане на делото до окончателното плащане; 2 213,19 лева
трудово възнаграждение за м.март 2024 год., ведно със законната лихва,
считано от завеждане на делото до окончателното плащане; 2 213,19 лева,
представляващи обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ в размер на едно брутно
трудово възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от подаване на исковата молба до окончателното плащане и направените
разноски по делото за адв.хонорар в размер на 1 240 лева.
От така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявените обективно съединени искове са основателни и следва да
бъдат уважени.
Между страните е съществувало трудово правоотношение от
*********г. до ********г. Правната природа на трудовото възнаграждение е
месечно, периодично плащане за престиран труд по трудово правоотношение,
който е възмезден /арг.чл.242 от КТ/. Основно задължение на работодателят е
да заплаща в установените срокове на работника уговореното трудово
възнаграждение /арг.чл.128 от КТ/. Разпоредбата на чл.245 от КТ гарантира
изплащане на трудовото възнаграждение, а чл.270 ал.2 от КТ регламентира
начина на плащане- авансово или окончателно всеки месец. По аргумент на
чл.270 ал.2 от КТ следва, че трудовото възнаграждение е изискуемо от първо
число на месеца, следващ отработения. Установи се, че работодателят не е
изплатил на ищеца трудово възнаграждение, както следва: за м.декември 2023
г.- 2213,19 лв., за м. януари 2024г. – 1366,19 лв., за м. февруари 2024г.- 1325,85
лв. и за м. март 2024 г. – 2213,19 лв. Тъй като ответникът- работодател не е
възразил по изложените в исковата молба фактически твърдения и не е
4
представил доказателства, то следва да се приеме, че той не е изплатил
трудово възнаграждение на ищеца за претендирания период.
Правото да се претендира заплащане на обезщетение по чл. 221, ал.1 от
КТ се поражда при прекратяване на трудовото правоотношение, т.е
прекратеното трудово правоотношение е правопораждащ факт на правото на
обезщетение. Обезщетението е еднократно парично вземане, чието плащане
няма определен ден. Работодателят дължи на ищеца обезщетение по чл. 221,
ал.1 от КТ в размер на 2213,19лв.
Предявените обективно съединени искове са основателни и доказани и
като такива следва да бъдат уважени изцяло.
По въпроса за разноските:
Съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на
разноски, като съгласно чл.78 ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси,
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имало
такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Предвид
изложеното и изхода на спора, на основание чл.78 , ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца адвокатско възнаграждение в настоящото
производство в размер на 1 240 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК във вр. с чл.1 от Тарифата за
държавните такси по ГПК следва да бъде осъдено ответното дружество да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – К.
сумата от 373,27 лева, представляваща дължима държавна такса за
производството, от която е била освободен ищецът на основание чл.83, ал.1 т.1
от ГПК.
Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване
на последното заседание в съответното инстанция. В противен случай тя няма
право да обжалва решението в частта му за разноските. В настоящия случай
ищецът е представил списък на разноските.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*******“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.К., бул.“************, представлявано от управителя О.И.И. да
заплати на Д. Н. Д., ЕГН **********, с постоянен гр.К., ул.“*******“ 4 вх.Б
ап.2 следните суми:
-2 213,19 лева трудово възнаграждение за м.декември 2023 год., ведно
със законната лихва, считано от 01.02.2024 г. до окончателното плащане;
-1 366,19 лева трудово възнаграждение за м.януари 2024 год., ведно със
законната лихва, считано от 01.03.2024 год. до окончателното плащане,
-1 325,85 лева трудово възнаграждение за м.февруари 2024 год., ведно
със законната лихва, считано от 01.04.2024 г. до окончателното плащане,
-2 213,19 лева трудово възнаграждение за м.март 2024 год., ведно със
5
законната лихва, считано от 01.05.2024 г. до окончателното плащане,
-2 213,19 лева, представляващи обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ в
размер на едно брутно трудово възнаграждение, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА „*******“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.К., бул.“************, представлявано от управителя О.И.И. да
заплати на Д. Н. Д., ЕГН **********, с постоянен гр.К., ул.“*******“ 4 вх.Б
ап.2, сумата от 1 240 лева, разноски за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА „*******“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.К., бул.“************, представлявано от управителя О.И.И.
сумата от 373,27 лева, представляваща държавна такса по гр.д. 928/2024 г. по
описа на Районен съд - К..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му пред Окръжен съд – С.З..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6