РЕШЕНИЕ
Номер II-28 03.05.2019 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД втори въззивен граждански състав
На: деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
въззивно гражданско дело номер 246 по описа за 2019 година
Производството по делото по реда на чл.258
и сл. ГПК.
С решение № 172/01.10.2018 г., постановено по гр.д.№
827/2018 г. по описа на РС-Несебър е разпределено правото на ползване на незастроено
дворно място в УПИ 1-510, кв.71 по ПУП на гр.Несебър, представляващо имот с
идентификатор № 51500.502.233 по КККР на гр.Несебър, с административен адрес:
гр.Несебър, ул.“С.C. К. и М.“ № *, който е идентичен с парцел І-89, кв.71 по стария
план на гр.Несебър, при граници: имот 51500.502.247, 51500.502.245,
51500.502.234 и 51500.502.201, между съсобствениците В.В.Ц., С.И.Ц., В.С.И., от
една страна, В.С.П. от втора страна, и Т.С.К. и Ц.Я.К., от трета страна, както
следва:
- В ДЯЛ на В.Ц., С.Ц. и В.И. са поставени за реално
ползване общо 203 кв.м. от съсобствения имот с идентификатор № 51500.502.233 по
КККР на гр.Несебър, с административен адрес: гр.Несебър, ул.“С.C. К. и М.“ № *,
оцветен в СИН цвят в скица-Приложение 2, вариант 2, ДЯЛ 2 в представената скица
към допълнителното заключение на в.л.М.Мавродиев;
- В ДЯЛ на В.П. са поставени за реално ползване общо 214
кв.м. от съсобствения имот с идентификатор № 51500.502.233 по КККР на
гр.Несебър, с административен адрес: гр.Несебър, ул.“С.C. К. и М.“ № *, оцветен
в ЗЕЛЕН цвят в скица-Приложение 2, вариант 2, ДЯЛ 1 в представената скица към
допълнителното заключение на вещото лице М.Мавродиев;
- В ДЯЛ на Т.К. и Ц.К. са поставени за реално ползване общо
121 кв.м. от съсобствения имот с идентификатор № 51500.502.233 по КККР на
гр.Несебър, с административен адрес: гр.Несебър, ул.“С.C. К. и М.“ № *, оцветен
в ЖЪЛТ цвят в скица-Приложение 2, вариант 2, ДЯЛ 3 в представената скица към
допълнителното заключение на вещото лице М.Мавродиев.
Обявена е скица-Приложение 2, вариант 2 от допълнителното заключение на в.л.Мавродиев
за неразделна част от съдебното решение.
Против
първоинстанционното решение е постъпила въззивната жалба от В.В.Ц., С.И.Ц. и В.С.И., тримата с адрес *** – чрез
адв.Костадинов, с която се
изразява недоволство от първоинстанционното решение, като същото се счита за
неправилно. Според въззивниците, съдът не е изяснил изцяло спорната фактическа
обстановка по делото и относимите обстоятелства от значение за разпределението
на ползването, тъй като е останал неизяснен въпросът за т.нар. навес, изграден
и ползван от ответницата В.П. за търговска цел и заемащ излаза на дворното
място откъм западната улица. В тази връзка се посочва, че този навес не е
отразен в предложените от вещото лице варианти за разпределение на ползването и
по този начин е останал неизяснен въпросът за площта и точното му местоположение,
като разпределението е трябвало да се извърши по вариант, по който навесът да
бъде отразен като съществуващо застрояване. На следващо място се посочва, че
районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като е
разпределил ползването при групиране на съсобствениците, без да съобрази и
изиска тяхното съгласие, както и без да изслуша желанията на отделните
съсобственици за ползвани дялове. Посочва се също, че съдът неправилно е
разпределил ползването по вариант № 2 на вещото лице, като въззивниците считат,
че най-справедливото и съразмерно разпределение на ползването би бил вариант №
3 от допълнителното заключение, при който за ищците се отрежда един сравнително
подходящ по размер изход и лице към ул.“С.C. К. и М.“ от 7.50м., който е
достатъчен в този си размер, а не както е по вариант № 2, където е по-малък,
като съдът не е съобразил, че част от тази дължина е заета от постройка-гараж и
така ползваемият изход практически е по-малък. В тази връзка не се споделят
доводите на районния съд, че вариант № 3 създавал непреодолими пречки за
ответницата П. да има достъп до входа на сградата си, като се сочи, че този
достъп е препятстван от разположени от нея външни маси и столове за търговска
цели, а не от разпределението на ползването. В заключение се моли въззивния съд
да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да
разпредели ползването по вариант № 3 от допълнителното заключение на вещото
лице. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, за които в
съдебно заседание е представен списък по чл.80 ГПК.
Във
въззивната жалба е направено доказателствено искане за допускане на нова
съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която да нанесе очертанията и
заеманата площ на навеса откъм западната улица и да разпредели ползването като
съобрази този навес. Това доказателствено искане не е уважено от въззивния съд,
поради липсата на предпоставки по чл.266, ал.3 ГПК.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемата В.С.П., чрез
пълномощника й адв.Каленски, в който са изложени съображения за неоснователност
на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно. Не са направени доказателствени искания. Претендира
се присъждане на разноските по делото, за които в съдебно заседание е
представен списък по чл.80 ГПК.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемите Т.С.К. и Ц.Я.К.. В съдебно заседание двете въззиваеми
се явяват лично и вземат становище за потвърждаване на решението на НРС.
С оглед изложените във въззивната жалба доводи и
становищата на страните, след преценка на събраните по делото доказателства и
предвид разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК от лица, които имат правен интерес от
обжалването, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Предявен е иск
с правно основание чл.32, ал.2 ЗС.
Първоинстанционното
производство е образувано по исковата молба на В.В.Ц., С.И.Ц. и В.С.И. против В.С.П.,
Т.С.К. и Ц.Я.К., с която се иска от съда да разпредели
между тях,
съобразно квотите им в съсобствеността, ползването на дворното място в УПИ 1-510, кв.71 по ПУП на гр.Несебър, представляващо имот
с идентификатор № 51500.502.233 по КККР на гр.Несебър, с административен адрес:
гр.Несебър, ул.“С.C. К. и М.“ № *, идентичен с парцел І-89, кв.71 по стария
план на гр.Несебър. Изложени
са твърдения, че ищците и ответниците са съсобственици на процесния
поземлен имот, в който всяка от страните е собственик на самостоятелна сграда.
Ищците твърдят, че по силата на издадено
разрешение за строеж № 24/24.03.2005г. ответницата В.П. е изградила в дворното място пристройка-навес откъм ул.“О.
П.“ пред собствената й сграда, като този навес не е отразен в кадастралната
карта и поради това е извън обхвата на строителните книжа и е изграден като
преместваем обект по смисъла на чл.57, вр. § 5, т.80 от ДР на ЗУТ. Твърди се
също така, че през 1998 г. с праводателите на ответниците, със съдебно решение
по гр.д.№ 144/1997 г. на НРС страните са разпределили по реда на чл.32, ал.2 ЗС
ползването на дворното място, което било разпределено в три дяла по скица,
приложена към исковата молба. От така извършеното предходно разпределение на
ползването са изминали близо 20 години, като са настъпили промени в дворното
място, изразяващи се в изграждане на навеса от ответницата П., премахване на
сградите с идентификатори 51500.502.233.8 и 51500.502.233.7 откъм ул.“С.C. К. и
М.“ и премахване на оградата, настъпили са промени и в собствеността и
участието в съсобственото дворно място. Твърди се, че понастоящем страните
не могат да постигнат съгласие относно ползването на дворното място, поради
което се иска от съда да администрира тези отношения по реда на чл.32, ал.2 ЗС.
Ищците са заявили, че не желаят да ползват преди
отредената им част като дял Втори с излаз откъм ул.“С.С. К. и М.“, а искат да
имат и достъп от тази улица до задната част на двора зад собствения
им южен близнак с идентификатор 51500.502.233.2, като желаят общ дял при
разпределение на ползването. Ангажирали са писмени доказателства и
експертиза.
В депозирания
писмен отговор по чл.131 ГПК ответницата В.П. е оспорила иска като
неоснователен, тъй като ползването на дворното място вече е разпределено между
съсобствениците и не са налице промени, които да налагат ново разпределение по
чл.32, ал.2 ЗС. Според ответницата промените не могат да бъдат свързани с
избора на всеки от съсобствениците как да организира своя дял по отношение на
незастроената част от предоставените му идеални части. Оспорва се твърдението
на ищците, че разрушаването или изграждането на постройки в имота променя
квотите в съсобствеността и площта на разпределеното за ползване дворно място, като
се счита, че не е необходимо ново разпределение на ползването. Ангажирала е
писмени доказателства.
От страна на ответниците Т.К. и Ц.К. не са постъпили
писмени отговори в срока по чл.131 ГПК, не са взели становище по претенцията.
Фактите по
делото са следните:
По делото е безспорно, че страните са съсобственици на поземлен имот с идентификатор 51500.502.233 по КК на гр.Несебър, с площ от 538
кв.м., идентичен с УПИ І-510, кв.71 по
ПУП на гр.Несебър и бивш парцел І-89, кв.71 по стар план на града.
Ищците В.Ц. и С.Ц. се
легитимират като собственици на 218/578 кв.м. ид.ч. от процесното дворно място,
както и на изграденото в имота самостоятелно жилище – южен близнак /сграда с
идентификатор 51500.502.233.2/, видно от представения нотариален акт № */18.04.1991
г., том *, дело № */1991 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и
гледане. С нотариален акт за дарение № */19.04.2006 г., том *, рег.№ *, дело № */2006 г. двамата ищци са дарили на сина си-третия ищец В.И.
½ ид.ч. от придобитите от тях дворно място и сграда.
Ответницата В.П. се легитимира
като собственик на основание извършено в нейна полза дарение от страна на майка
й А. В. С.с нотариален акт за дарение № */29.06.2006 г., том *, рег.№ *, дело №
*/2006 г., на 230/537 кв.м.ид.ч. от процесното дворно място, както и сградата-северен
близнак /сграда с идентификатор 51500.502.233.1/, на която приземния етаж е
преустроен в пицария в завършен вид. Във връзка с пицарията, по делото е
представено удостоверение № */06.06.2005 г.
на Община Несебър за въвеждане в експлоатация на строеж: „Вътрешно
преустройство на приземен етаж от съществуваща жилищна сграда /кафе-аперитив/ в
пицария“, находящ се в УПИ І-510, кв.71 по плана на гр.Несебър. Представени са
и нотариално заверени декларации-съгласие от 26.04.2002 г., подписани от Я. В.
К./наследодател на последните две ответници/ и от ищцата В.В.Ц., с които същите
са заявили своето съгласие с извършване на преустройство на кафе-аперитив от
дъществуващия приземен етаж, собственост на А. В. С./праводателка на
ответницата П./.
По делото не се спори, че ответниците
Т.К. и Ц.К. са собственици на 130/537 кв.м. от дворното място, както и на
сгради с идентификатори 51500.502.233.3 и 51500.502.233.4, по наследство от Я.
В. К./съпруг на първата и баща на втората/, който видно от данните по делото е
придобил посочените имоти с нотариален акт за дарение № */13.10.1986 г., том *,
дело № */1986 г.
Между страните е безспорно също
така, че с решение № 101/12.05.1999 г. по гр.д.№ 144/1997 г. по описа на РС- Несебър,
потвърдено с решение № 19/22.02.2002 г. по
в.гр.д.№ 786/1999 г. на БОС, на основание чл.32, ал.2 ЗС е разпределено ползването на
процесното дворно място между съсобствениците В.В.Ц. /ищца по
настоящото дело/, А. В. С./праводател на ответницата В.П./ и Я. В. К./праводател
на ответниците Т. и Ц. К./, съгласно вариант ІІ, скица № 2 от заключението на
вещото лице.
Не се спори също така, че с
влязло в сила решение № 35/26.02.2016 г. по гр.д.№ 837/2015 г. на РС-Несебър е
отхвърлен иска на настоящите ищци В.Ц., С.Ц. и В.И. против ответницата В.П., с
правно основание чл109 ЗС, за осъждане на последната да премахне изградения
навес в северозападната част на имот с идентификатор 51500.502.233 по КК на
гр.Несебър, разположен между сграда с идентификатор 51500.502.233.1 и уличната
регулация към ул.“О. П.“.
Безспорно е и обстоятелството,
че отразените в кадастралната карта и съществували в процесното дворно място
сгради с идентификатори 51500.502.233.8 и 51500.502.233.7 са съборени и
премахнати преди предявяване на настоящия иск.
По делото е извършена съдебно
– техническа експертиза, която е дала варианти за разпределение на реалното
ползване на дворното място.
Първоинстанционният съд е
приел, че в конкретния случай е допустимо извършването на разпределение на
ползването на поземления имот. С оглед предложените от вещото лице варианти, НРС
е приел, че разпределението следва да бъде извършено съобразно вариант „Втори“,
скица № 2 от допълнителното заключение на в.л.Мавродиев, тъй като предложеното
с него разпределение съответства в пълна степен на обема на правата на страните
и се избягват в максимална степен съществуването на допирни конфликтни точки с
оглед съществуващото фактическо положение, като е постановил решението си в
този смисъл.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му – в обжалвана част, а по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. При тази служебна проверка, Бургаският
окръжен съд намира, че обжалваното решение е валиден и допустим съдебен акт.
По
същество на спора, с оглед изложените във въззивната жалба доводи и след
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд
намира, че обжалваното решение е неправилно. Съображенията на съда са следните:
Неоснователни са доводите във
въззивната жалба, че първата инстанция не е изяснила фактическата обстановка и
относимите за разпределението обстоятелства. В случая, фактическата обстановка
е правилно установена от районния съд, като БОС препраща към нея на основание
чл.272 ГПК.
Неоснователни са и възраженията на
въззивниците, че навесът към пицарията не е бил взет предвид от вещото лице и
не е бил отразен в представените от него варианти. Тук следва да се отбележи,
че в експертното заключение на в.л.Мавродиев изрично е записано, че при
разпределението е включено към свободната площ и временното застрояване –
навес, поради което доводите на въззивника в този смисъл са неоснователни.
Настоящият съд намира обаче, че
обжалваното решение е необосновано, тъй като на първо място НРС е постановил
разпределението на ползването на дворното място да се извърши по вариант от
експертно заключение, което не е било прието по установения в ГПК ред за
събиране на доказателствата. В случая, съдът е приобщил към доказателствения
материал допълнителното заключение на в.л.Мавродиев, без същият да се е явил в
съдебното заседание, за да защити изготвеното от него заключение, съобразно
изискванията на чл.200 ГПК. При това положение, фактически е налице липса на
допълнителна експертиза, тъй като без устното изслушване на експерта
заключението не може да бъде прието като доказателството по делото, поради
което позоваването от НРС и и основаване на изводите му на неприето по надлежния
ред доказателство обуславя извод за необоснованост и неправилност на
обжалваното решение само на това основание.
От друга страна, първоинстанционното
решение е неправилно, поради изначалната неоснователност на предявения иск,
което не е било съобразено от НРС. В тази връзка, Бургаският
окръжен съд не споделя правните
изводи на районния съд за
наличието на основания за извършване на ново разпределение на ползването на
процесното дворно място. Настоящата инстанция намира, че въпреки коректно установените от НРС
релевантни за спора факти, изводите му са
формирани при неправилна преценка на фактическата обстановка и на събраните по
делото доказателства, довела до постановяването
на неправилно и незаконосъобразно решение.
Както
правилно е посочил и районния съд, производството по чл.32, ал.2 ЗС не е
исково, а е спорно производство за съдебна администрация, което замества
липсващото решение на мнозинството относно ползването на общата вещ, като
съдебно решение не формира сила на пресъдено нещо и при промяна на установеното
по спора положение отново да бъде проведен такъв иск. Ето защо и с оглед
твърденията в исковата молба следва да се приеме, че настоящият иск по чл.32,
ал.2 ЗС е допустим, а преценката дали е налице промяна в обстоятелствата е
въпрос по същество на спора, т.е. по основателност. В това производство, както
се посочи, не се решават споровете за собственост между страните, а само им се
оказва съдействие при разпределяне начина на ползване на общата вещ. Когато
веднъж е решен въпросът за начина на ползване на имота било от съсобствениците,
било по реда на чл.32, ал.2 ЗС чрез съдебната администрация, този въпрос може
да се пререши единствено при настъпване изменение на фактическото положение.
Новото производство ще е законосъобразно ако настъпят нови обстоятелства
различни от тези съществували при първоначалното разпределяне ползването на
имота. По този въпрос е налице постоянна практика на ВКС, изразена в Решение №
280/17.12.2014 г. по гр.д.№ 4008/2014 г. на I г.о., ГК, Решение № 97/10.07.2013 г. по гр.д.№ 866/2012 г. на I г.о., ГК и др., които
се споделят от настоящия състав. В цитираната практика касационната инстанция
приема, че когато има влязло в сила съдебно решение за разпределение на
ползването на съсобствен имот по реда на чл.32, ал.2 ЗС, ново разпределение на
ползването може да се иска, само ако след влизане в сила на това решение са
настъпили нови обстоятелства, които правят невъзможно самостоятелното ползване
на разпределената на един от съсобствениците част от имота или които са довели
до промяна в площта и границите на съсобствения имот или до промяна в квотите
на собственост на отделните съсобственици, поради което постановеният с
влязлото в сила решение начин на разпределение на ползване вече не съответства
на правата на съсобствениците в съсобствеността. Такива нови обстоятелства биха
могли да бъдат: оставането на разпределената с предходното решение по чл.32,
ал.2 ЗС за ползване от един от съсобствениците част от имота без изход към
улица, поради изменение на плана или поради нереализирането на предвидена по
проект такава улица; промяна на квотите в съсобствеността; намаляването на
площта на съсобствения имот и други подобни. Следователно, новите фактически обстоятелства,
обуславящи изменение на вече извършено разпределение на ползване, следва да
касаят дяловете в съсобствеността или положението на имота – промяна в площта
му, изграждане на нови постройки и т.н.
По делото
е безспорно, че с решение № 101/12.05.1999 г. по гр.д.№ 144/1997 г. по
описа на РС- Несебър, потвърдено с решение № 19/22.02.2002 г. по в.гр.д.№
786/1999 г. на БОС, на основание чл.32, ал.2 ЗС е разпределено ползването на
процесното дворно място между съсобствениците В.В.Ц. /ищца по настоящото дело/,
А. В. С./праводател на ответницата В.П./ и Я. В. К./праводател на ответниците Т.
и Ц. К./, съгласно вариант ІІ, скица № 2 от заключението на вещото лице,
неразделна част от решението. Действително, доколкото след постановяване на
това решение две от сградите в имота с идентификатори 51500.502.233.7 и
51500.502.23.8 са съборени и премахнати, би могло да се приеме, че е
настъпила промяна в обстоятелствата, при които по гр.д.№ 144/1997 г. на НРС е
било постановено реалното разпределение на съсобственото между страните дворно
място. В случая, настоящия съдебен
състав намира, именно това събаряне на постройките е мотивирало ищците да считат,
че са настъпили основания за ново разпределение на съсобствения имот. Но с оглед
данните по делото и цитираната съдебна практика, БОС намира, че събарянето на тези
сгради не съставлява ново фактическо обстоятелство, обуславящо изменение на
вече извършеното разпределение на ползването, тъй като с това по никакъв начин
не са засегнати правата на страните, нито положението на имота.
От представеното
решение по гр.д.№ 144/1997 г. и приложената към него скица на вещото лице,
както и представената скица от СГКК на имота, се установява, че съборените
постройки всъщност са се намирали в тази част на дворното място, която е била разпределена
от съда за ползване от ищцата В.Ц., респ. за ползване от останалите двама ищци,
които черпят правата си от нея. В тази връзка следва да се отбележи, че
прехвърлянето на идеални части в полза на В.И. в рамките на притежаваната от В. и С. Ц. квота
в съсобствеността, не води до промяна на дяловете, обуславяща ново разпределение
на ползването /в т.см – Решение № 97/10.07.2013 г. по гр.д.№ 866/2012 г. на
ВКС, І г.о., ГК/. Не съставлява такова обстоятелство и изградената
пристройка-навес в дворното място откъм ул.“О. П.“ пред собствената на
ответницата П. жилищна сграда. Както правилно е констатирал и районния съд, в нотариалния акт на ответницата П. придобитото от нея
заведение-пицария, находящо се в приземния етаж на сградата-северен близнак, е
посочено в акта за собственост в завършен вид и въведено в експлоатация с
удостоверението от 2005 г., за преустройството му нотариално заверено съгласие
са дали ищцата Ц. и праводателя на ответниците К., като от данните по делото се
установява, че този навес съставлява залата за посетители на заведението и е
неразделна част от пицарията. Тук следва да се отбележи, че законността на
процесния навес е била предмет на изследване по гр.д.№ 837/2015 г. по описа на
НРС, по което ищците са навели същите възражения, каквито са направили и в
настоящото производство. С влязлото в сила решение по това дело е отхвърлен
като неоснователен иска по чл.109 ЗС на ищците против ответницата П. за
премахването на навеса към пицарията, поради което релевирането отново на
същите възражения за незаконност на навеса в настоящото производство е
преклудирано. Освен това, видно е, че процесният навес попада в частта от
дворното място, която е разпределена за ползване от В.П. с решението по гр.д.№
144/1997 г. на НРС, поради което изграждането му и въвеждането му в
експлоатация по никакъв начин не внася промени в структурата и вида на дворното
място и на вече определения начин на разпределение на ползването. Ето защо,
изводите на районния съд относно пристройката-навес са правилни, а всички
изложени в този смисъл възражения във въззивната жалба са неоснователни.
В
конкретния случай, обаче, както се посочи по-горе, съборените сгради с идентификатори 51500.502.233.7 и 51500.502.23.8 са се
намирали в тази част на дворното място, която е разпределена с решението по гр.д.№ 144/1997 г. на НРС да се
ползва от ищците. При това положение е без значение дали има събаряне на вече
изградено строителство, след като същото се е намирало в ползваната от ищците
част от имота. Този извод на съда следва
от обстоятелството, че при разпределение на ползването на съсобствен имот се
взема предвид както застроеното, така и незастроено дворно място и съобразно
правата на съсобствениците се извършва реалното разпределение. А в случая
новонастъпили съществени обстоятелства, които да правят предходно извършеното
разпределение несъответно на новото фактическо положение не са налице. Събарянето
на сгради в ползваната от ищците част от дворното място, при липса на други
промени в обстоятелствата, при които е извършено първоначалното разпределение,
само по себе си не съставлява основание да се извърши ново разпределение на
ползването по реда на чл.32, ал.2 ЗС, тъй като по делото не се установява да е
настъпила промяна в правата на страните, във вида или положението на дворното
място, обосноваващи несъвместимост с вече извършения начин на разпределение.
Ето защо, от събраните доказателства се налага извода, че не са налице
основания за ново разпределение на ползването между страните, различно от предходното
разпределение, постановено от съда. В подкрепа на този извод е и депозираното основно
заключение на вещото лице М.Мавродиев, защитено от него в съдебното заседание
пред НРС на 12.07.2018 г., който е дал заключение само за един вариант на
разпределение на имота, напълно съответстващ на вече определеното между
страните разпределение на ползването с решението по гр.д.№ 144/1997 г. на НРС.
С оглед изложените
съображения, въззивният съд намира, че в конкретния случай не са налице
съществени изменения на обстоятелствата, свързани със състоянието и
предназначението на съсобствената вещ или с обема на правата на съсобствениците,
които да правят вече извършеното реално разпределение на ползването на поземлен
имот с идентификатор 51500.502.233 несъответно на новото фактическо положение,
поради което настоящият иск по чл.32, ал.2 ЗС е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. Като е приел обратното и е извършил ново разпределение, без да са
налице предпоставките за това, районният съд е постановил неправилно и
незаконосъобразно решение. Ето защо, първоинстанционното решение следва да бъде
отменено изцяло и вместо него въззивният съд да постанови ново решение, с което
предявеният иск по чл.32, ал.2 ЗС да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този
изход на делото и направените от страните искания за разноски, съдът намира, че
на въззивниците такива не им се следват, с оглед отхвърлянето от съда на предявения
от тях иск, като същите следва да заплатят на въззиваемата П. направените от
нея разноски в двете инстанции в общ размер от 2 000 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение (пред НРС – 1000 лв. и пред БОС – 1000 лв.).
Мотивиран от горното, Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение
№ 172/01.10.2018г,
постановено по гр.д.№ 827/2018г. по описа на Районен съд – гр.Несебър, КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения от В.В.Ц. с ЕГН **********, С.И.Ц. с ЕГН **********
и В.С.И. с ЕГН **********, иск по чл.32, ал.2 ЗС против В.С.П. с ЕГН **********,
Т.С.К. с ЕГН ********** и Ц.Я.К. с ЕГН **********, за разпределение на ползването на поземлен имот с
идентификатор № 51500.502.233 по КККР на гр.Несебър, с плащ от 538 кв.м.,
идентичен с УПИ І-510, кв.71 по ПУП на гр.Несебър и с бивщ парцел І-89, кв.71
по стария план на гр.Несебър, при граници на поземления имот: 51500.502.232 (ул.“О.
П.“), 51500.502.247, 51500.502.245, 51500.502.234 и 51500.502.201 (ул.“С. С. К. и М.“).
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване (чл.280, ал.3, т.2 ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.