№91
гр. Силистра, 05.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренски окръжен съд,
гражданско отделение, в открито съдебно заседание проведено на осемнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен
Неделчев
При секретаря Ели Николова, като
разгледа докладваното от съдия Пламен Неделчев търговско дело № 146/2018 год.
по описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът – Ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гp. София, “Околовръстен път” № 260,
подадена чрез процесуален представител адвокат В.И.П. от САК, желае съда да
постанови решение, с което със сила на пресъдено нещо да признае за установено
по отношение на ответниците С.Н.Б. и Е.Г.Б., че вземането на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД, ЕИК *********, (като правоприемник на дейността на Алфабанк-клон България)
за главница и такси, описани в заявлението за издаване на изпълнителен лист и
заповед за незабавно изпълнение в Районен съд -гр. Силистра съществува в
размерите, посочени в представеното на съда по ч.гр.д.213/2018 извлечение от
счетоводни книги на банката, а именно:
- 30 677,51 евро - главница, ведно със
законната лихва от 12.08.2018 г. до изплащане на вземането;
- 171,00 лева - дължими такси по договор за кредит;
Съгласно
т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК ВКС, в сила от 18.06.2014г.,
молят съда да осъди длъжниците да заплатят и разноските, които банката -
кредитор е направила в заповедното производство, а именно:
- Сума в размер на 1 203,42 лева -
държавна такса в заповедното производство
- Сума в размер на 1 719,08 лева -
адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
Претендира
направените по настоящото и в заповедното производства разноски.
Ответниците – С.Н.Б.и
Е.Г.Б., чрез процесуален представител оспорват исковите претенции, като
допустими, но неоснователни, излагат съображения в подкрепа на становището си и
молят съда да отхвърли иска. Претендират деловодни разноски.
Съдът,
след като се запозна с материалите по делото прие за установено следното:
От
фактическа страна
Страните
по делото са били в облигационни отношения възникнали по силата на договор за
ипотечен кредит № 50-61/2007, сключен на 22.06.2007г. между Алфабанк-клон
България (чийто правоприемник на дейността е „Юробанк България“ АД) като
кредитодател, С.Н.Б. /кредитополучател/ и Е.Г.Б. /поръчител/, по силата на
който кредитодателят е предоставил на кредитополучателя кредит размер на 60
000,00 евро (шестдесет хиляди евро). Съгласно чл. 2 от договора 37 000 евро са
предназначени за рефинансиране на кредит към Първа инвестиционна банка, а 23
000 евро са предназначени за ремонт на недвижим имот.
В
клаузите на договора подробно са уредени правата и задълженията на страните,
както и условията при, които договорната сума е отпусната, и при които
задължението следва да се погаси. Уговорени са реда и начина на формиране на
лихвения процент, както и правото на банката да обяви кредита да предсрочно
изискуем при просрочие на цялата или част от която и да е месечна погасителна
вноска.
Към
договора е подписан и Анекс № 1 от 12.11.2009г. с който са предоговорени някои
от условията на договора, а в т. 2 от анекса е уговорен наказателен лихвен процент
(обезщетение за забава) в размер на договорения лихвен процент и надбавка от
10%.
Поради
неизпълнение от страна на кредитополучателя на задълженията му по процесният договор
за ипотечен кредит, изразяващо се в просрочие в плащането на последователни
месечни погасителни вноски, на основание чл. 30.2.2 във връзка с чл. 30.1.1 от
Договора за кредит, банката е предприела мерки за събиране само на просрочените
вноски, като не е обявила кредита за предсрочно изискуем.
През
2013 г. Алфабанк-клон България, е подала заявление по чл. 417 от ГПК, само са
просрочените по кредита суми, без да е обявила целия кредит за предсрочно
изискуем. Въз основа на подаденото заявление в РС-Силистра е образувано
заповедно производство и са издадени изпълнителен лист от 25.10.2013 г. и
заповед за изпълнение по ч.гр.д. 1661/2013г. Въз основа на този изпълнителен
титул е образувано изп.д. № 20147670400013/2014, при ЧСИ 767 Г.П. Г..
По
твърдение на ищеца въпреки предприетите мерки за принудително събиране на
неплатените вноски кредитополучателя и поръчителя продължили да не изпълняват задълженията
си за погасяване на кредита.
Поради
неизпълнението от страна на кредитополучателя и поръчителя на задълженията им
по Договора за кредит, на основание чл. 30.2.2 във връзка с чл. 30.1.1 от
Договора за кредит и чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, банката
е обявила остатъка от кредита за предсрочно изискуем, за което е съобщено на длъжниците
чрез изпращане на нотариална покана до тях чрез нотариус Н.Н. (№702 в НК).
Видно от констатациите на нотариусът, същият е направил четири посещения на
адреса на длъжниците - на 27.06.2017г., на 12.07.2017г., на 10.08.2017г. и на
11.11.2017г. (събота). След третото посещение е залепено уведомление, като в 14
дневен срок нито един адресат не е посетил нотариалната кантора, за да получи
поканата, поради което нотариуса е приел същата за връчена на 25.07.2017г. при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Четвъртото посещение е извършено в съботен
ден предвид приетите промени в ГПК с ДВ 86/2017.
По
твърдения на ищеца след така връченото уведомление за предсрочна изискуемост
длъжниците са продължили да не погасяват задълженията си по кредита, което е
мотивирало банката да подаде в съда заявление по чл. 417, т. 2 от ГПК, въз
основа на което състав на РС-Силистра е издал изпълнителен лист и заповед за
изпълнение по ч.гр.д. 213/2018г. Въз основа на издадените заповед за изпълнение
и изпълнителен лист е образувано изп. д. № 20187670400916/2018, при ЧСИ 767 Г.П.
Г..
След
подадено възражение по чл. 414 от ГПК, е възникнал правния интерес на банката
да инициира настоящото установително производство.
От
заключението на вещото лице изготвило назначената от съда ССЕ, може да се
установи, че - Дължимите непогасени суми за главница, договорна и санкционираща
лихва, такса управление на кредит и съдебни разноски по Договор за ипотечен
кредит №50-61/2007 и Анекс №1, към 12.02.2018г. датата на депозиране в Районен
съд Силистра на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК са както следва:
- главница в размер на 58852,49 евро
- договорна и санкционираща лихва в
размер на 26512,42евро
- такса управление на кредит в размер
на 180,00евро,
-съдебни
разноски в размер на 5522,08лв.
Експертът
е установил, че на 12.11.2009г. с подписан Анекс №1 към Договор за ипотечен
кредит №50- 61/2007 от 22.06.2007г. е изготвен нов погасителен план.
В
новия погасителен план е заложен дванадесет месечен гратисен период през, който
се дължат лихви без да се погася главница. Първа падежна дата в новия
погасителен план е заложена датата 12.12.2009г. Последното извършено плащане по
приетия нов погасителен план е с падежна дата 12.10.2010г., от която дата до
12.02.2018г. датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК има непогасени 86 броя вноски за главница и
88 броя вноски за лихва.
От
правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл.
422 от ГПК, по допустимостта на който съдът се е произнесъл с Определение № 79
от 27.02.2019г. Разгледан по същество съда намира иска за основателен по
следните причини:
За да се установи – респективно отхвърли
основателността на исковата претенция е необходимо по делото да се докаже
истинността на твърдяната от ищеца фактология обусловила наличието на облигационна
връзка между страните по делото и довела до наличието на вземанията, за които в
процесното заповедно производство са издадени заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу ответника в полза на ищеца. От приетите по делото
доказателства и доказателствени средства според съда е установена изложената по
– горе фактология по казуса, от която произтичат задълженията на ответниците
към ищеца. Представените договор за кредит, анекс и извлечения от сметки
установяват основанието на исковите претенции. Видно, е че страните са били в
облигационни отношения основани на договор за кредит и анекс, а ответниците са
неизправната страна в това облигационно отношение, което поражда правото на
ищеца да претендира изпълнение ведно с регламентираните неустоечни задължения.
От заключението на вещото лице изготвило назначената от съда ССЕ, може да се
установи размера на действителните задължения на ответниците, към ищеца, които
според експерта са в по-големи размери от претендираните. В тази връзка съдът
приема ищцовите твърдения за установени и доказани по основание и размер.
Възраженията на ответниците се свеждат
до твърдяна липса на надлежно уведомление за обявяване на предсрочната
изискуемост на процесния кредит, основана на обстоятелството, че нотариалната
покана за това е оформена и подадена от адвокатско дружество неразполагащо с
достатъчен обем представителна власт да обяви предсрочната изискуемост на
коментираното кредитно задължение. Второто възражение е за изтекъл преклузивен
срок предвиден в чл. 147 от ЗЗД, по отношение на поръчителя Е.Г.Б., което според
ответниците обосновава неоснователност на иска спрямо него.
Съдът не споделя първият коментиран
аргумент на ответниците. Становището на съда е обусловено от текста на
приложеното, като писмено доказателство по делото заверено ксерокопие от
нотариална покана /лист 34/, от което е видно, че уведомлението за обявяване на
задълженията по процесния кредит за предсрочно изискуеми по смисъла на чл. 60,
ал. 2 от ЗКИ, изхожда от банката – кредитодател, а не както твърди процесуалния
представител на ответниците от ненадлежно упълномощен процесуален представител.
Видно от текста на коментирания документ адвокатското дружество –пълномощник
само заявява формираната вече воля на банката кредитор да упражни субективното
си потестативно право да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем преди
крайния договорен срок за погасяване. От приобщеното към делото заверено
ксерокопие от Уведомление по чл. 47 от ГПК, /лист 34/ може да се установи, че
коментираната нотариална покана е редовно връчена на ответниците на
25.08.2017г., поради което и предвид обстоятелството, че заповедното
производство е инициирано на 12.02.2018г. съдът прави извода, че длъжниците –
кредитополучатели са били уведомени за обявената предсрочна изискуемост на
задълженията си по кредита преди подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК,
за събиране на това тяхно задължение. Изложеното мотивира съда да приеме, че
първото възражение на ответниците не е аргументирано и следва да се отхвърли.
За да се приеме за основателно или не
второто ответниково възражение следва да се установи дали преклузивният
шестмесечен срок определен от законодателя в хипотезата на чл. 147 от ЗЗД, е
изтекъл преди кредитора да предяви иск против длъжника. Както бе коментирано по
– горе нотариалната покана, с която кредитополучателя и поръчителя са уведомени
за обявяването на предсрочната изискуемост на задълженията по договора за
кредит е редовно връчена на ответниците на 25.08.2017г., респективно тогава е
възникнало задължението във вида, в който се претендира следователно срокът по
чл. 147 от ЗЗД, е изтекъл на 25.02.2018г. Ето защо и предвид обстоятелството,
че заповедното производство срещу кредитополучателя и поръчителя е инициирано
на 12.02.2018г., съдът приема, че преклузивния срок по чл. 147 от ГПК, не е бил
изтекъл при предявяване на иска, което пък обуславя неоснователността на
коментираното ответниково възражение.
Предвид всичко изложено и след като
съобрази, че дължимостта на претендираните суми в посочените размери на посочените
основания към момента на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, е
установена от вещото лице изготвило експертизата по делото, ОС намира
предявения установителен иск за изцяло доказан по основание и размер, поради
което същия се явява и основателен.
Предвид изхода на делото, направеното
своевременно искане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответниците следва да
заплатят на ищеца направените по делото разноски представляващо платена
държавна такса в размер на 1203.42 лв. /хиляда двеста тридесет и четири лева и
четиридесет и две стотинки/ и 250 /двеста и петдесет/ лева платено
възнаграждение на вещо лице. По делото липсват представени доказателства за
платено адвокатско възнаграждение за установителното производство по чл. 422,
липсва и представен надлежно списък по чл. 80 от ГПК. Предвид т. 12 от ТР №
4/2013г. на ВКС, и направеното искане съдът следва да присъди и ищцовите
разноски сторени в заповедното производство, а именно 12034.42 лв. /хиляда
двеста тридесет и четири лева и четиридесет и две стотинки/ платена държавна
такса и 1719.08 лв. /хиляда седемстотин и деветнадесет лева и осем стотинки/
платен адвокатски хонорар или общо разноски за двете производства - 4375.92 лв.
/четири хиляди триста седемдесет и пет лева и деветдесет и две стотинки/.
Водим от гореизложените съображения
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
отношение на С.Н.Б. и Е.Г.Б., че вземането на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гp. София, “Околовръстен път” № 260, (като
правоприемник на дейността на Алфабанк-клон България) за главница и такси за
което по гр.д. № 213/2018г. на р.с. Силистра е издадена Заповед за незабавно
изпълнение № 496 от 13.02.2018г. съществува в размерите, посочени в
представеното на РС – Силистра по ч.гр.д.213/2018
извлечение от счетоводни книги на банката, а именно:
- 30 677,51 евро - главница, ведно със
законната лихва от 12.08.2018 г. до изплащане на вземането;
- 171,00 лева - дължими такси по договор за кредит;
ОСЪЖДА
С.Н.Б.
и Е.Г.Б. солидарно да заплатят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гp. София, “Околовръстен път” № 260, сумата от 4375.92
лв. /четири хиляди триста седемдесет и пет лева и деветдесет и две стотинки/,
деловодни разноски по настоящото и заповедното производства.
Решението
подлежи на обжалване пред апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:…………