РЕШЕНИЕ
№ 244
гр. Монтана, 26 май 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, V състав, в публично
заседание на 29.04.2021 г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря ДИМИТРАНА Д.,
при участието на прокурора ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от
съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА исково адм. дело № 47 по описа на АдмС – Монтана за 2021
г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 203 от АПК, вр.
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, вр. § 1 от ЗР на ЗОДОВ, вр. чл. 127 - чл. 129 от ГПК.
Образувано
е по искова молба на П. А*** Д.,***, наследница на М*** И*** А*** , подадена
чрез съпруга й Д. К*** Д. *** за присьждане на обезщетение за претърпени вреди
общо в размер на 50000 лева.
В
резултат на извършени уточнения, съгласно допълнения от 11 02 2021 г., 25 02
2021 г. и 12 03 2021 г., по дадени на съда указания с Определения от 01 02
2021г., 12 02 2021 г. и 26 02 2021 г., ищцата заявява, че търси обезщетение
общо в размер на 50000 лева за претърпени имуществени вреди за периода 08 01
1992 г. – 25 01 2021 г., които са резултат, както следва:
1. от издаден незаконосъобразен
административен акт – Заповед № 719/27 04 2011 г. на Кмета на Община Монтана,
отменен по съответния съдебен ред с Определение № 783 по адм.д. № 16 11 2012 г.
на ВАС, искът оценен на 10000 лева.
2. от незаконосъобразно бездействие,
поради неизпълнение на задължението дадено с Определение № 783 от 16 01 2012 г.
по адм.д. № 12885/2011 г. по описа на ВАС за продължаване на
административнопроизводствените действия и издаване на нова Заповед, искът
оценен на 40000 лева.
В
исковата молба се твърди, че през 1948 год. лицето И*** Й*** Г*** лично и като
законен представител на непълнолетната си дъщеря С*** И*** Й*** продава на М***
И*** С*** по мъж А*** П*** недвижим имот от три декара от нивата в района на
град Михайловград, в местността „С*** тирове", цялата от 11.189 дка, за
което е съставен е Нотариален акт № 90 том II, регистър 947, дело 369 от 1948
г. за покупко-продажба. Нотариалният акт е подписан от Продавача, Купувача,
свидетелите и Околийския съдия. За имота - собственост на И*** Й*** Г*** ,
придобит с Нотариален акт № 133, том II от 22.VII.1939 год. Община Монтана е
издала две удостоверения с изходящи номера: № АБ - У - 355 от 08.09.1993 год. и
№ изх. № ОТС - 94 - М - 107 от 09.04.2002 год. От тези документи се вижда, че
този имот е нанесен в помощния кадастрален план на поречието на р. Огоста, като
бивш имот пл. № 6068 с площ от 15 540 кв.м. и по имотна ведомост е записан на И***
Й*** Г*** . В скица на Община Монтана изх, № 1452/08.09.1993 год. също е
записано, че имотът е включен в регулация през 1972 год. и по имотна ведомост е
записан като имот на И. И. Г*** . Друг имот освен бивш пл. № 6068 няма записан
в имотната ведомост по поречието на р. Огоста на лицето И*** Й*** Г*** . През 1991
год. от И*** Й*** Г*** или от наследниците му е заведена преписка в Общинската
поземлена комисия под № 26175 за възстановяване на земи от този бивш имот пл. №
6068, чрез заявление по образец. За същия бивш имот пл. № 6068 на 08.11.1992
год. М*** И***
А*** подава заявление с вх, № 898 до същата Поземлена комисия да й бъде
възстановена собствеността върху закупените три дка земеделска земя в м. „С*** тирове"
в землището на гр. Михайловград. На 29.04.1993 г. М. И. А*** подава молба до
Община Монтана с вх. № 94 - М – 182, в която е записано, че притежава земя в
регулационния план на Общината, че тази земя се намира в м. „С*** " и че
върху тази земя е застроен Завод за подова керамика. Прилага Нотариален акт и
моли да й бъде издаден кадастрален документ за съществуващото положение на този
парцел. Върху този документ някой от Община Монтана си е позволил да промени
текста като е задраскал израза кадастрален документ и е нанесъл думата –
удостоверение. В последващите си действия Община - Монтана следва една линия на
откази, на нарушаване на законите, на заграбване на собствеността на
земеделските земи на българския народ. Един от циничните, незаконни методи е да
искат официално собственика на земя да възлага изработване от лицензирани лица
на Помощен план. Съгласно Решение от 20.11.2009 г. по адм.д. № 10 по описа за
2009 г. на PC Монтана, ОСЗ Монтана е задължена да приключи процедурата по
възстановеното право на собственост на М*** И*** А*** за процесния имот. След
това Решение и Решението на ВАС, Общината години наред бездейства. Отказва им
се издаването на Удостоверение за историята на имот пл, № 6068. Отказват им се необходимите
документи, за да може ОСЗ да изпълни решението на PC – Монтана, което се
доказва по безспорен начин в писмо изх. № РД - 1388/ 06.04.2020 г. на Н-к ОС
„Земеделие" гр. Монтана. В същия порядък Община Монтана се отнася и към
Определението с № 783 от 16.01.2012 г. на Върховен Административен съд,
четвърто отделение, по адм. дело № 12885/ 2011 г. ВАС. В документ изх. № ИО -
01 - 04 - 250/ 10.09.09 г. Общината доказва, че на наследниците на И. Г*** са
връчени поименни компенсационни бонове за целия бивш имот пл. № 6068. Не е
известно наследниците на И. Г*** с колко компенсаторни бонове са поискали да
бъдат обезщетени. Към този момент след покупко-продажбата от трите декара те са
имали само част от площта на бивш имот пл. № 6068. Може би да е имало и друга
покупко-продажба след тези три дка, но те са получили поименни компенсаторни
бонове за целия бивш имот пл. № 6068, което е неоспорим факт. Община Монтана
освен, че изтрива от правния мир имота на М. И. А*** , подарява на наследниците
на И. Г*** поименни бонове за още 7211 кв. м. Към момента на обезщетяването
наследниците притежават земя само 8189 кв.м. Дадени са бонове за целия бивш
имот пл. № 6068 на наследника (продавача), т.е. за 15540 кв. м., в т.ч. и за
земята на купувача (купувачите). Това е един незаконен акт, от който Община
Монтана получава ползи, а М*** И. А*** и наследниците й само вреди. Община
Монтана до 2008 г. изцяло застроява имота. Доказателство е Удостоверение изх. №
ОТС - 94 - М - 107/ 09.04.2002 г. на Община Монтана. Разрешителните за строеж в
една Община се издават единствено и само от Общината и Община Монтана отговаря
за вредите причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. Цялата тази процедура по обезщетяване и връчване на
тези поименни компенсаторни бонове на наследниците на И. Г*** е извършена през
периода 1992-1993 г. Но тази изцяло застроена собственост не е възстановена
през тези години и няма никакви вероятности тези три дка да бъдат възстановени,
защото Община Монтана знае, че не може да възстанови изцяло застроен имот. Знае
много добре, че не може да възстанови собствеността на М*** И*** А*** в реални
граници, но така е решила да действа и го прави поне до тук. Факт е едно, че
Община Монтана е нанесла на г-жа М*** И*** А*** , на нейните наследници големи
морални и материални вреди и категорично смята, че това безспорно е доказано в
изложението на исковата молба и доказателствата (документи) приложени към нея. В
с.з. ищцата се представлява от съпруга си Д. К*** , който поддържа иска и моли съда да уважи исковата молба, по
съображения, които е изложил в жалбата и тези, които са в отговора. Още през
1993 година е искал и настоявал пред Община Монтана, да уточни къде са намира
имота, с едно писмо приложено към исковата молба, подписано лично от М*** И*** А.,
т.к. те не могат да кажат къде се намират границите на този имот от 3 дка. От
този имот, за който е приложил скица, предишните собственици са продавали
имоти. В момента, в който са били останали около 11 дка, на тях им са им продадени
тези три декара, което е отразено в Нотариалните актове, които също е представил
по делото.
Ответната
страна - Община Монтана, в писмен отговор оспорва исковата молба /л. 129/.
Прави възражение, че искът за имуществени вреди от отменения незаконосъобразен
акт - Заповед № 719/27.04.2009 г. е погасен по давност, като се позовава на т. 4
на Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. на Върховен касационен съд по т.гр.дело
№ 3/2004 г. на ОСГК. Определение № 783/16.01.2012 г. на Върховен
административен съд на Република България по адм. дело № 12885/2011 г., с което
е отменена Заповед № 719/27.04.2011 г. е влязло в сила на 16.01.2012 г., от
която дата вземането за обезщетение за вреди става изискуемо. Тъй като погасителната
давност е пет годишна, към датата на предявяване на иска 25.01.2021 г. същата е
изтекла и вземането на ищцата е погасено, а искът следва да бъде отхвърлен като
погасен по давност. В случай, че съдът приеме, че този иск не е погасен по
давност, то моли да го отхвърли като неоснователен, както по основание, така и
по размер. Неоснователен по основание и размер е и другият иск предявен против Община
Монтана, касаещ вреди от нейно бездействие. Ищцата има Нотариален акт за
покупко - продажба № 90, том 2, регистър 947, дело № 369 през 1948 г., когато
наследодателката й М*** И*** А*** е закупила от И*** Й*** Г*** лично и като
законен представител на непълнолетната
си дъщеря С*** И*** Й*** , три декара от нива в района на гр. Михайловград,местността
„С*** тирове”, цялата от 11189 декара. С удостоверения изх. № АБ-94-С-393/16.09.1993
г. и изх. № 94-М- 104/09.04.2002 г. се удостоверява, че бивш имот пл. № 6068 по
кадастралния план на поречието на река О*** , собственост на И*** Й*** Г*** е
застроен, както и че И*** Й*** Г*** е собственик на бивш имот пл. № 6068 по
кадастралния план на поречието на река О*** . Това обстоятелство се установява
и от представения от ищцата документ от държавен архив. За бивш имот пл. № 6068
от 15540 кв. м. реституционната процедура в Общинска служба по Земеделие, гр.
Монтана е приключила, като наследниците на И*** Й*** Г*** са обезщетени за
целия имот с компенсационни бонове, съгласно Решение № Б26/28.08.2000 г. Със
заявление № 898 от 08.01.1992 г. до Общинска служба по Земеделие гр. Монтана, М***
И*** А*** е заявила за възстановяване нива от три декара, а не както се твърди
в исковата молба, че е заявен за възстановяване бивш имот пл. № 6068 по
кадастралния план на поречието на река О*** . Няма доказателства за твърденията
на ищцата, че закупените от наследодателката й М*** И*** А*** 3 декара от нива,
собственост на И*** Й*** Г*** и на дъщеря му С*** И*** Й*** , са част от бивш
имот пл. № 6068 по кадастралния план на поречието на река О*** с площ от 15 540
кв.м. С влязло в сила на 09.03.2010 г. Решение № 26РГ/29.07.2009 г., Общинска
служба по Земеделие, гр. Монтана е възстановила на М*** И*** А*** ,
наследодателка на ищцата, правото на собственост, в съществуващи възстановими
граници на имот - нива от 3 декара, находяща се в строителните граници на гр.
Монтана, местност С*** . Съгласно това решение имота от 3 декара, се намира в
строителните граници на гр. Монтана и за да бъде продължена процедурата по
възстановяването му са необходими скица и удостоверение по чл. 13, ал. 5 и ал.
6 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи (ППЗСПЗЗ). За да се издаде удостоверение и скица, било то по
искане на заинтересувания собственик или по искане на Общинска служба по
Земеделие гр. Монтана, Кметът на Общината следва да разполага с кадастрален
план, в който имота да е отразен. В случая имота на М*** И*** А*** не е нанесен
в кадастрален план и същият не може да бъде идентифициран от техническите
органи с всичките си данни, подлежащи на отразяване в удостоверението и
скицата. При това положение, за да бъдат издадени скица и удостоверение е
необходимо да бъде изпълнена процедурата по чл. 13а от ППЗСПЗЗ, като се възложи
и изработи помощен план, който съгласно ал. 5, изречение второ от ППЗСПЗЗ, може
да бъде възложен, както служебно от Кмета на Общината, така и от
заинтересуваните собственици. Това означава, че посочените лица разполагат с
еднакви права по възлагане изработването на същия. С оглед нефигурирането на
имота в одобрения кадастрален план и невъзможността да бъде идентифицирано
неговото местоположение от Кмета на Общината, изработването на помощен план
следва да бъде възложено от заинтересованите собственици, за което М*** И***
А*** , нейната наследница ищцата и техният пълномощник Д. К*** Д., не веднъж са
уведомявани от Общината. Такова уведомяване е извършено и след връщане на
преписката на административния орган за продължаване на производството, съгласно
Определение № 783/16.01.2012 г. на ВАС, в който смисъл са Писма док. № 11-02-49/03.02.2012
г., док. № 94-Д-599/22.08.2013 г., док. № 94-Д-864/22.11.2016 г., док. № 94-Д-
699/11.10.2017 г. и док. № 94-829/29.11.2017 г. Общинска служба по Земеделие
гр. Монтана също е уведомена за необходимостта от възлагане на помощен план
предвид служебното искане от тях за издаване на скица и удостоверение по чл.
13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ, необходими за продължаване на производството по
възстановяване на имота. Процедурата по издаване на скица и удостоверение по
чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ ще бъде продължена след като собственика представи
помощен план за нива от 3 декара в местност С*** , който да бъде разгледан и
приет от комисията по чл. 13а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ и след попълване на имота в
одобрения кадастрален план да бъдат определени застроените площи от него по
реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. До настоящият момент помощен план за имот от
3 декара, находящ се в урбанизираната територия на града не е представен от
заинтересувания собственик, за да може да бъдат издадени удостоверение и скица
по чл. 13 ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ. Издаването на удостоверение и скица в
случая е предпоставено от изготвянето на помощен план по чл. 13а от ППЗСПЗЗ. Представените
документи като доказателства по делото установяват бездействие на собственика,
тъй като въпреки многобройните писма от Община Монтана до М*** И*** А*** , до
нейната наследница ищцата и до пълномощника им Д. К*** Д., от тях не е
представен помощен план за процесния имот. Претендираният от ищцата период за
обезщетение на вреди е от 08.01.1992 г. до 25.01.2021 г. Няма как да има вреди,
подлежащи на обезщетение от 08.01.1992 г., тъй като решението на Общинска
служба по земеделие гр. Монтана № 26 РГ, с което се възстановява правото на
собственост върху имот от 3 декара в местността С*** е издадено на 29.07.2009
г., влязло в сила 09.03.2010 г., съгласно решение по адм. дело № 10/2009 г. на
Районен съд гр. Монтана. Не е налице и твърдяното от ищцата бездействие на Община
Монтана след връщане на административната преписка с Определение №
783/16.01.2012 г. на ВАС по адм. дело №12885/2011 г., тъй като от страна на Общината
са предприети действия видно от представените писма изпратени до М*** И*** А***
и Д. К*** Д., пълномощник на ищцата с които им е указвано да възложат помощен
план за имота, подлежащ на възстановяване, поради което счита, че не са налице
предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на
Община Монтана. В съдебно заседание, процесуалният представител на ответната
страна Г*** П*** и с оглед предмета на образуваното производство исковата молба
е недопустима и като такава, следва да оставена без разглеждане, а
производството по делото да бъде прекратено. Недопустимостта на исковете
обосновава с изложеното в допълнение от 11.02.2021 г. и от 25.02.2021 г. към
исковата молба, където ищцата е посочила, че не търси вреди от пропуснати
възможности. В случай, че съдът приеме, че исковете са допустими, то моли
същите да се отхвърлят като погасени по давност и като неоснователни и и
недоказани. За да е основателен искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се предполага да
бъдат установени кумулативно посочените в разпоредбата предпоставки.
Доказателствената тежест за установяването наличието на тези предпоставки, се
носи от ищеца. Вреди от отменената Заповед № 719 от 27.04.2011 г. няма, тъй
като след връщането на АП, от страна на Община Монтана няма бездействия, а са
предприети такива и това се установява от представените като доказателства с
писмения отговор писма, с които многократно М*** И*** А*** , нейната наследница
- ищцата по делото, както и Д. К*** Д. -
пълномощник на ищцата, им е указвано да изготвят помощен план за възстановения
имот от 3 дка, находящ се в строителните граници на гр. Монтана, местност
"С*** ". Тъй като този имот не е нанесен в КП и не може да бъде
идентифициран от техническите органи, издаването на скица и удостоверение, заинтересования
собственик многократно е уведомяван, че следва да възложи изработването на
помощен план, т.е. да бъде проведена процедура по чл. 13а от ППЗСПЗЗ. До
настоящия момент помощен план, не е изработен от заинтересования собственик и
не е представен на Община Монтана, въпреки многократните уведомявания, като за
това са представени доказателства, т.е. не е налице твърдяното бездействие от
страна на Община Монтана. Относно твърдението на ищцата, че имотът й попада в
имот пл. № 6068 по КП на поречието на р. Огоста, то тези твърдения не са
подкрепени с каквито и да е доказателства. По отношение на този имот
реституционната процедура е приключила, видно от представените от Община
Монтана доказателства, като наследниците на И*** Й*** Г*** са обезщетени с
компенсационни бонове. Моли да се има предвид, че тези три декара, които
наследотелката на ищцата е закупила през 1948 г., тя ги е закупила от И*** Й***
Г*** и от неговата непълнолетна дъщеря, а с решението на ОбСЗ е извършено
обезщетение по отношение на имот, собственост само на И*** Й*** Г*** . Моли
присъждане юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна
прокуратура - Монтана, чрез прокурор Г*** Александрова дава писмено заключение
за отхвърляне на исковата претенция, като неоснователна. Отговорността по ЗОДОВ
е обективна, а нейните граници се разпростират до вредите, “които са пряка и
непосредствена последица от увреждането”. Основателността на иск с правно
основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предполага установяване кумулативното наличие на
визираните в разпоредбата предпоставки: незаконосъобразен административен акт,
действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица
при или по повод изпълнение на административна дейност, настъпване на вреди от
тях и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и
вредоносния резултат. Съгласно разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ, отговорността на
държавата по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ може да бъде ангажирана само за имуществените
и неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. При недоказване на
която и да е от посочените предпоставки, обезщетение не се присъжда, като
доказателствената тежест е за ищеца. В настоящето производство се търси
обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на: 1. Незаконосъобразен
административен акт – Заповед №
719/27.04.2011 година на Кмета на Община Монтана, отменен по съответния съдебен
ред с Определение № 783 от 16.01.2012
година по адм. дело № 12885/2011 година по описа на ВАС, който иск е оценен на
10000 лева и 2. Незаконосъобразно бездействие, поради неизпълнение на задължението, дадено с Определение № 783 от 16.01.2012 г. по адм. дело № 12885/2011 г.
по описа на ВАС за продължаване на административнопроизводствените действия и издаване на нова
заповед, който иск е оценен на 40000 лева. По отношение на първия иск е
налице първата от изискуемите предпоставки, липсват обаче останалите. В тежест
на ищеца по настоящето дело е да установи, че е претърпял имуществени вреди, възлизащи на точно
определен размер, които са пряка и непосредствена последица именно от
незаконосъобразния административен акт - отменената по съдебен ред Заповед на Кмета
на Община Монтана. Трайна е съдебната практика, че имуществените вреди подлежат
на доказване, а не се предполагат за настъпили само по силата на съществуването
на незаконосъобразния административен акт, рефлектиращ в правната сфера на едно
лице, т.е вредоносният резултат не се презюмира. В конкретния случай в тежест
на ищеца е да докаже по безспорен начин, че е претърпял твърдените от него в
исковата молба вреди от имуществен характер, както и причинната им връзка с
процесната заповед. В случая по делото остава недоказано с изискуемата от
закона категоричност и несъмненост, твърдението, че ищецът е претърпял
имуществени вреди в точно посочения от него размер – 10000 лева, като не са
ангажирани каквито и да било доказателства в тази насока. Липсва пълно и главно
доказване, поради което липсват доказани претърпени имуществени вреди. При
липсата на доказани вреди не следва да
се търси и причинна връзка с отменения незаконосъобразен административен акт.
По отношение на претендираното
обезщетение в размер на 40000
лева, в следствие от незаконосъобразно бездействие на Община Монтана, поради
неизпълнение на задължението, дадено с
Определение № 783 от 16.01.2012 година
по адм. дело № 12885/2011 година по описа на ВАС за продължаване на административнопроизводствените действия
и издаване на нова Заповед, отново следва да са кумулативно налице
изброените четири предпоставки за ангажиране отговорността на Общината за вреди.
На първо място, в тежест на ищеца е да докаже незаконосъобразно бездействие на
Община Монтана, като
видно от материалите по делото такова
не е налице такова. Община Монтана е в невъзможност да изпълни съдебното
определение на ВАС, поради необходимост от предприемане на действия от страна
на заинтересованото лице – което в случая е ищцата по настоящето дело. Общината
не разполага с никакви данни, по които до идентифицира процесният имот – „нива
от три дка“. Такова индивидуализиране може да направи само заинтересованото
лице, което на основание чл. 13а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ следва да възложи
изработването на проект за попълване на помощния план „Поречието на река О*** “.
Едва след изпълнението на тази разпоредба Община Монтана може да издаде
исканите скица и удостоверение. Действително разпоредбата на чл. 13а, ал. 5 от
ППЗСПЗЗ дава възможност и на Общината да възложи изработването на помощен план,
но в случая този вариант е неприложим, поради това, че Общината не разполага с
данни за точното местонахождение на имота, а същите следва да са известни на
заинтересованото лице. Поради тази причина именно ищецът следва да изпълни
разпоредбата на чл.13а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ в качеството си на заинтересовано
лице, разполагащо с необходимата
информация за точното местонахождение на имота за изработването на помощен
план. В материалите по производството са приложени редица писма от Община Монтана
с адресат М*** А., в последствие Д. К*** Д., в качеството му на пълномощник на П.А.Д.,
в които са уведомявани за необходимостта от изготвяне на помощен план, както и
че същите в качеството си на заинтересовани лице следва да възложат неговото
изготвяне на основание чл.13а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Наличието на посочените писма
по същество представляват предприемане на действия от страна на Община Монтана
за изпълнение на съдебното Определение за продължаване на административнопроизводствените
действия, поради което не е налице незаконосъобразно бездействие от страна на
Общината и не е налице първият елемент от състава на отговорността на държавата
и общините по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Не са налице и останалите елементи от
сложния фактически състава на разпоредбата. По отношение на твърдяните в исковата
молба имуществени вреди в размер на 40000 лева ищецът не ангажира никакви
доказателства за това. На първо място, че е претърпял такива вреди, на второ
място, че същите са пряка и непосредствена последица и, че вредите са в точно
посочения размер. При липсата на пълно и главно доказване по делото от страна на ищеца следва да се приеме, че
липсват доказани претърпени имуществени вреди. При липса на горните
елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не следва да се търси и
причинна връзка или исковата молба на ищеца по настоящето дело срещу Община
Монтана с правно основание чл. 1 ал. 1
от ЗОДОВ за причинени неимуществени вреди в размер общо на 50000 лева приема за неоснователна.
Доказателствата
по делото са писмени.
Съдът, след
преценка на представените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна
следното:
Със Заявление
вх. № 898/08.01.1992 г. наследодателката на ищцата - М*** И*** А. е заявила
възстановяване на имот от 3.00 дка, находящ се в местността „С*** тирове“ в
землището на гр. Монтана, попадащ в регулацията на гр. Монтана, по което
заявление Поземлена комисия гр. Монтана
е постановила Решение, с което е отказала възстановяването на имот с план за
земеразделяне, тъй като същият попада в регулацията на гр. Монтана и подлежи на
възстановяване по реда на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ.
С Удостоверение
№ АБ-У-355/08.09.1993 г., Община Монтана удостоверява, че бивш имот пл. № 6068
по кадастралния план по поречието на река О*** , с. М*** К*** , - Е*** ,
местност „Б*** ”, състоящ се от 15400 дка, по имотна ведомост от 1947 г. е
записан на И*** Й*** Г*** , е включен в регулационния план на гр. Монтана.
С Решение
№ 26/07.04.2000 година Поземлена комисия Монтана определя М*** А. да бъде
обезщетена по реда на чл. 10б от ЗСПЗЗ за застроената земя от три дка, трета
категория, със земеделски земи от държавния
или общинския поземлен фонд или с поименни компенсационни бонове на стойност
3060.00 лева. Решението е обжалвано пред
Районен съд Монтана и е отменено с Решение от 03.05.2001 година.
Общинска
служба „Земеделие“ Монтана се произнася с ново Решение № 26РГ/29.07.2009 и Протокол
№ 26Е/29.07.2009 г., който Протокол, с решение от 20.11.2009 г. на Районен съд
Монтана, по гр. дело № 10/2020 г. е отменен, а по отношение на жалбата на Решението
жалбата е оставена без разглеждане, Общинска служба „Земеделие“ Монтана е
задължена да приключи процедурата по възстановяване правото на собственост на М*** А. върху нива от 3.000
дка, находяща се в местността „С*** тирове“ в землището на гр. Монтана.
Със
Заповед № 719/27.04.2011 г. на Кмета на Община Монтана е прекратено административното
производство по искане на наследодателката на ищцата да бъде образувано
производство по чл. 13а от ППЗСПЗЗ за имот нива от 3 дка в местност „С*** ”
върху която й се възстановява правото на собственост с Решение № 26 РГ/29 07
2009 г. на ОСЗ Монтана. Заповедта е отменена с Определение № 783 от 16.01.2012 г. по адм. дело № 12885/2011 г.
по описа на ВАС, а преписката е върната на административния орган за
продължаване на прекратеното с нея производство.
Въз
основа на това Определение до М*** А., чрез пълномощника й Д. К*** е изпратено
Писмо изх. № 11-02-49/03.02.2012 г. от Кмета на Община Монтана /л. 144/, с
което уведомява лицето, че за да бъде продължено административното производство,
е необходимо на основание чл. 13а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, да възложи проект за
попълване на помощния план „Поречието на река О*** “, землището на гр. Монтана,
поради обстоятелството, че в помощния план не може да бъде намерен имот „нива
от 3 дка в местността „С*** “. С писмо изх. № 94-Д-599 от 22.08.2013 г. на
Кмета на Община Монтана, пълномощникът на М*** А*** е уведомен, че Общината не
е в състояние да идентифицира имот „нива 3 дка, местност „С*** ”, тъй като
липсват достатъчно данни за точното определяне местоположението на
претендирания имот, поради което Кметът на Общината не може да възложи служебно
изработването на плана, а изработването следва да бъде възложено от лицето.
С писмо
рег. № 94-Д-864 от 22.11.2016 г. Община Монтана отново уведомява пълномощника
на ищцата за необходимостта да възложат изработването на проект за попълване на
помощния план на „Поречието на О*** ”, гр. Монтана, без изработването на който,
не може да бъде продължена процедурата по издаване на удостоверение и скица по
чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ. В същото писмо е посочено, че при непредставяне
на помощен план, ще бъде отказано издаването на посочените скица и
удостоверение.
По
повод на молба за издаване на удостоверение за идентичност на имот пл. № 6068
по помощния план на „Поречието на О*** ” и имота, описан в НА № 90, том ІІ, дело
№ 369/1948 г. до Д. К*** е изпратено писмо с изх. № 94-Д-586 от 15.08.2017 г.,
с което е уведомен, че исканото удостоверение не може да бъде издадено, тъй
като по преписката липсват нови факти и
обстоятелства, които да дадат възможност на Община Монтана да идентифицира и
укаже точното местонахождение на имота.
По
делото са приложени още решенията на РС Монтана, Решенията на ПК
Монтана/Общинска Служба Земеделие Монтана, НА № 90, том ІІ, дело № 369/1948 г.
и НА № 133, том ІІ, дело № 418/1939 г., преписките по подадените заявления за
възстановяване на нива от 3 дка и имот пл. № 6068, писма между страните и между
ищцата и други административни органи, удостоверение за наследници, пълномощно
и удостоверение за сключен граждански брак.
Съдът с
Определение от 17 03 2021 г. е разпределил доказателствената тежест между
страните, като с Протоколно определение от 1 април 2021 г. на ищцата са дадени
конкретни указания при условията на чл. 171, ал. 4, вр. чл. 9, ал. 3 от АПК,
като повторно й е указано, че не представя доказателства за установяване на
твърденията си за претърпени имуществени вреди, включително и по отношение на
обстоятелствата, от които същите произтичат. В последното по делото с.з. - 29
април 2021 г., въпреки дадените от съда указания, процесуалният представител на
ищцата заявява, че няма да сочи нови доказателства и няма искане за събиране на
такива.
При така
установената фактическа обстановка, Административен съд-Монтана, намира от
правна страна следното:
Съдът
намира исковата молба за процесуално допустима, предвид изискването на чл. 204,
ал. 1 и ал. 4 от АПК.
Исковата
молба е подадена от лице, което е адресат на отменения, като незаконосъобразен,
акт и след приключване на надлежно проведено производство по оспорване на
издаден административен акт – Заповед № 719/27.04.2011 г. на Кмета на Община
Монтана, отменена с влязло в сила Определение № 783 от 16.01.2012 г. по адм.
дело № 12885/2011 г. по описа на ВАС, а незаконосъобразното бездействие, следва
да бъде установено в настоящото производство. Исковете са насочени срещу
надлежен ответник по смисъла на чл. 205 от АПК – юридическото лице на органа,
издал незаконосъобразния административен акт, респ., за който се твърди, че
бездейства.
Обстоятелството,
че ищецът в едно от допълнителните уточнения по исковата си претенция е
посочил, че не търси пропуснати ползи, само по себе си това изявление не прави
исковата молба недопустима. С исковата молба, както и с всички подадени
допълнения към нея, ищецът застъпва претенцията си за вреди, доколко същият не
може правно да дефинира същите, то това обстоятелство не се отразява върху
допустимостта на исковата му молба, поради което и възражението на процесуалния
представител на Община Монтана за недопустимост на иска, се явява неоснователно.
Съгласно
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ - Държавата и общините отговарят
за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от
действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни
подзаконови нормативни актове. Исковете се разглеждат по реда установен в АПК.
Съгласно
чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ – Държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице.
За да
бъде реализирана успешно отговорността предвидена в ЗОДОВ, ищецът следва да
установи следните материалноправни предпоставки, а именно: наличие на
незаконосъобразен акт, респ. действие или бездействие на орган или длъжностно
лице; същите да са при или по повод изпълнение на административна дейност;
вреда и причинна връзка между вредата и съответният акт/действие/бездействие.
По отношение на иска, касаещ обезщетение по
отменената Заповед № 719/27.04.2011 г. на Кмета на Община Монтана.
Страните
не спорят по първите две предпоставки, а именно: наличието на незаконосъобразно
отменен акт, издаден при и по повод упражняване на властнически законови
правомощия от административен орган – Кмета на Община Монтана, при и по повод
на неговите властнически правомощия, който акт е отменен с влязло в сила
съдебно Определение на ВАС.
Законодателят
в текста на чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ, респ. чл. 203 от АПК, единствено
изисква актът да е незаконосъобразен, т.е. същият да е отменен по съответния
ред, каквото е изискването на чл. 204 от АПК. Редът за отмяна на издаден
административен акт е, както административен, така и съдебен - чл. 81 и сл.,
респ. чл. 145 и сл. от АПК. Законодателят не прави разграничение и за вида на
акта, с който следва да бъде отменен издаденият административен такъв, поради
което съдът приема, че такъв акт може да бъде, както Решение, в т.ч. на
горестоящ административен орган, респ. съд, така и Определение, респ. друго,
тъй като всяка една отмяна на издаден индивидуален административен акт, по един
от съответно предвидения законов ред, прави този акт незаконосъобразен, в т.ч.
и. възможността от него да настъпят конкретни вреди.
По
отношение на третата и четвъртата предпоставка – претърпяна вреда и причинна
връзка от отменената Заповед №
719/27.04.2011 г. на Кмета на Община Монтана, настоящият състав, от една
страна и с оглед направеното от ответната страна възражение за погасена давност,
счита, че предвид датата на влизане в сила на влязлото в сила Определение на
ВАС - 16.01.2012 г., от тази дата започва да тече общият петгодишен давностен
срок, съгласно чл. 110 от ЗЗД за предявяване на иск за обезщетение за вреди,
какъвто е настоящият. С изтичане на този законов петгодишен срок, се погасява вземането
на ищцата, тъй като за него законът не предвижда друг срок. От друга страна и
извън изтичане на погасителната давност, въпреки дадените от съда указания,
включително и с Протоколно определение от 01 04 2021 г. /л. 177/, ищецът не
наведе доказателства за претърпени вреди, респ. за техния размер. Настъпването
на имуществени вреди не се презумира по силата на закона или по силата на
съществуването на незаконосъобразен административен акт, а подлежи на доказване
и то от ищеца, който твърди, че е претърпял такива вреди, в случая от
процесната заповед. В тази връзка по делото не са ангажирани каквито и да било
доказателства за установяване твърдението за претърпени имуществени вреди в сочения
размер от 10000 лева.
Липсата
на установена вреда от търсения вид и характер, е пречка да се търси причинна
връзка между нея и издадения и отменен акт, а липсата на която и да е от
кумулативните предпоставки на закона е пречка за приемане на иска за
основателен.
По отношение на иска, касаещ обезщетение за
бездействие от Кмета на Община Монтана, което бездействие подлежи на
установяване в настоящото производство.
По този
иск следва да се има предвид, че за да е налице незаконосъобразно бездействие,
последното следва да е фактическо такова. Ищецът следва да установи какво фактическо
действие е следвало да извърши административният орган и по силата на коя
нормативна норма, но не го е извършил. В този случай административният орган е
този, който следва да установи извършването на съответното действие, тъй като
единствено положителните факти подлежат на установяване.
В
случая твърдяното бездействие се изразява в непродължаване на административнопроизводствените
действия, в който смисъл има влязло в сила Определение на ВАС. Конкретно това
са действия по възлагане на помощен план с цел установяване границите на
собствения на ищцата имот по реда и условията на чл. 13а от ППЗСПЗЗ, за който имот
е поискано издаването на удостоверение и скица с цел неговото възстановяване по
реда и условията на ЗСПЗЗ. Процедурата по възстановяване правото на
собственост, е в правомощията на административните органи, поради което същите
тези органи са отговорни за нейното своевременно продължаване и приключване с
оглед предвидените в закона срокове. В тази връзка възлагането на помощен план
съставлява част от реституционната процедура, а след като е необходима част от
процедурата по възстановяване, без която същата не може да приключи, то Кметът
на Община Монтана има законовото задължение да извърши възлагане изработването
на план за попълване на помощния план. В този смисъл са и мотивите на влязлото
в сила Определение, с което преписката е върната за продължаване на
административнопроизводствените действия. В същата насока е и Решение №
6915/2015 г. по адм.д. № 12585/2014 г.
Съдът
счита, че изпратените до ищцата, нейната наследодателка и пълномощник, писма от
ответната страна, с които се указва, че за да продължат процедурата, следва да
възложат изработването на помощен план, не представляват и не могат да бъдат възприети
като изпълнение указанията на ВАС за продължаване на административнопроизводствените
действия. С тези писма само формално се изпълняват указанията на този съд, без
реално и по същество да има продължаване на административнопроизводствените
действия, в смисъла на изложеното в мотивите на този съдебен акт. Същевременно
изготвените от ответната страна указания, са в противоречие, както с мотивите
на влязлото в сила Определение на ВАС, така и с материалния закона.
Възможността, Кметът на Общината, да извърши уточнение на границите на имота,
за който е стартирана процедура по чл. 13 от ППЗСПЗЗ, не е предпоставка за
възлагането от този орган на помощен план. Именно поради липсата на уточнени
граници за имота, този орган следва да възложи изработването на план, каквото
до този момент не е направил и което обстоятелство не се отрича. Именно поради
обстоятелството, че процедурата по установяване границите на имота е част от
процедурата по възстановяване на същия този имот, ответната страна е задължена
по силата на закона да извърши всичко необходимо за нейното приключване, като в
случая задължението се заключава във възлагане на помощен план, което възлагане
не представлява правен акт, а фактическо действие, основано на изрична правна
норма. Обстоятелството, че текста на чл. 13а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ предвижда
алтернативна възможност за възлагане изработването на помощен план, както от Кмета
на Общината, така и от заинтересуваните собственици, не следва да се тълкува
като основание за освобождаване от вменената законова отговорност този
административен орган да предприеме действия по възлагането на такъв план. Самото
индивидуализиране на границите на имота ще бъде предмет на самия план, последният
изработван от правоспособни лица, поради което възможността за тяхното
индивидуализиране не стои като въпрос на етапа на неговото възлагане. Дали този
орган може или не може да индивидуализира границите на имота няма отношение към
задължението му да възложи изработването на такъв план, чийто предмет по
установяване границите на конкретен имот се разрешава в процеса и в хода на тази
процедура. Неизпълнението на това законово задължение указва на незаконосъобразно
бездействие от Кмета на Община Монтана, което продължава и към датата на
завеждане на исковата молба.
Въпреки,
обаче, установяването на бездействие от страна на ответната страна, за периода
от влизане в сила на Определение № 783 от 16.01.2012 г. по адм. дело № 12885/2011
г. по описа на ВАС до 25 01 2021 г., съдът счита, че ищцата по делото не
ангажира никакви доказателства, въпреки нарочните указания от този състав, с
които да установи настъпилите за нея имуществени вреди. Не се ангажират и
доказателства за настъпили вреди за периода 08 01 1992 г. – 25 01 2021 г.,
който период се явява извън заявения от ищцата предмет, който обхваща
издаденият и отменен незаконосъобразен ИАА на Кмета на Община Монтана – Заповед
№ 719/27.04.2011 г. и бездействието на този орган, след отмяната на този акт,
да продължи административнопроизводствените действия, за които има изрично
законово основание, а именно чл. 13а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ.
Както
се посочи по-горе, липсата на установена вреда от търсения вид и характер, е
пречка да се търси причинна връзка между нея и издадения и отменен акт, а
липсата на която и да е от кумулативните предпоставки на закона е пречка за
приемане на иска за основателен.
При
така събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият
състав счита, че в това производство ищецът не доказа по безспорен и
категоричен начин всички кумулативно изброени в чл. 1 от ЗОДОВ предпоставки,
необходими за успешното реализиране на търсената от него отговорност, поради
което предявеният иск се явява неоснователен.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ искова молба
на П. А*** Д.,***, наследница на М*** И*** А*** , подадена чрез съпруга й Д. К***
Д. *** за присьждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди общо в
размер на 50000 лева за периода 08 01 1992 г. – 25
01 2021 г., които са резултат от издаден незаконосъобразен административен акт
– Заповед № 719/27 04 2011 г. на Кмета на Община Монтана, отменен по съответния
съдебен ред с Определение № 783 от 16 01 2012 г. по адм.д. № 12885/2011 г. по
описа на ВАС, искът оценен на 10000 лева и от незаконосъобразно бездействие,
поради неизпълнение на задължение вменено с Определение № 783 от 16 01 2012 г.
по адм.д. № 12885/2011 г. по описа на ВАС за продължаване на
административнопроизводствените действия, искът оценен на 40000 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва чрез Административен съд-Монтана пред
Върховен административен съд-София, в 14 дневен срок от съобщението му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: